Абсолютна памет

3

Барът приличаше на всеки друг бар, в който Декър бе влизал някога.

Потънал в сумрак, хладен и пропит с мирис на плесен и дим. Мъждивата светлина падаше под странен ъгъл и всеки посетител приличаше на някого, когото познаваш или искаш да опознаеш. Или по-скоро, искаш да забравиш. Беше място, където всеки ти е приятел, докато не се превърне в твой враг и не счупи щеката за билярд в главата ти. Където алкохолът помага да отмиеш цялата помия, с която животът те е залял. Където имитатори на Били Джоел изнасят серенади в малките часове на нощта.

Само аз мога да изпия хиляда питиета и пак да не забравя нищо, абсолютно нищо. Само аз мога да запомня и най-малката подробност от хиляда питиета чак до формата на кубчетата лед в чашата.

Декър се настани на бара, където можеше да вижда отражението си в голямото огледало зад редиците „Джим Бийм“, „Бийфитър“, „Глен“ и „Бомбай Сапфир“.

Поръча си наливна бира, стисна халбата в огромните си длани и заби поглед в огледалото. Далечният ъгъл вдясно. Там се бяха настанили двамата, които проследи до този бар.

Мъжът наближаваше петдесет, а жената бе на половината от годините му. Мъжът бе облечен елегантно. Вълнен костюм на тънки райета, жилетка, жълта вратовръзка на сини пръски, които приличаха на сперматозоиди, запътили се да оплодят някоя яйцеклетка, елегантна кърпичка в същия десен. Пригладената назад коса разкриваше прорязано от бръчки чело. Но какво да се прави, животът винаги е бил несправедлив в това отношение. Внушителни пръстени с инкрустирани диаманти върху добре поддържани пръсти с лакирани нокти. Пръстените най-вероятно бяха крадени. Или фалшиви. Като мъжа. Сигурно бе изрязал и ноктите на краката си. Бе лъснал и обувките си, но само отпред, не и отзад. Отзад бяха прашни и захабени и разкриваха истинската същност на този човек, който се опитваше да спечели доверието на младата жена. После щеше да изчезне и тя никога повече нямаше да го види.

Тя имаше очи на кошута и също толкова мозък в главата си. Красива, но наивна и глупава по един банален начин. Толкова доверчива и простодушна, че да ти се иска да си тръгнеш и да я оставиш на съдбата й.

На Декър обаче му се плащаше, за да не я остави. Всъщност плащаше му се, за да направи точно обратното.

Младата жена бе облечена с пола, сако и блуза, които вероятно струваха повече от колата на Декър. Или по-точно, от колата, която бе имал някога. Банката прибра и нея, както обикновено правят банките.

Жената беше от богато аристократично семейство. До такава степен бе свикнала с луксозния живот и привилегирования си статус, че не можеше да си представи някой да положи толкова усилия, за да й отнеме нещо, което тя приемаше за даденост. Това я превръщаше в потенциална жертва във всяка една минута от всеки един ден в живота й.

И ето че сега акулата бе набелязала плячката си. Декър видя мъжа като шестица, мръсна цифра в неговото съзнание. А тя бе четворка, безвредна и безинтересна.

Ръцете им се докоснаха, после и устните. Поръчаха си питиета - той коктейл с уиски, лимонов сок и захар, тя - розово мартини.

Декър регистрира и това.

Продължи да отпива от халбата с бира и да изчаква подходящия случай. Наблюдаваше ги незабележимо. Не само я бе маркирал с четворка, но виждаше фигурата й в оранжево, а неговата в лилаво - цвят, който асоциираше с нула, също неприятна цифра. Следователно онзи тип символизираше шест и нула. Знаеше, че изглежда сложно на пръв поглед, но това не бе проблем, защото информацията се запечатваше в главата му съвсем ясно.

Не че ги виждаше в тези цветове. Ставаше по-скоро въпрос как ги възприема. Никой не го бе учил на това. Той се бе сдобил с тази способност сравнително късно, а бе напуснал света на цветните моливи и пастели още в детската градина.

Двамата отсреща продължиха да си гукат, хванати за ръце, и да се докосват с крак под масата в този следобед, предназначен за романтични срещи. Тя очевидно искаше нещо повече. Той обаче нямаше намерение да й го даде, защото само я примамваше. Иначе можеше да се провали. А той бе ловък мошеник. Вярно, не най-ловкият, на когото Декър бе попадал, но се справяше съвсем прилично. Нищо чудно да изкарваше добри пари с измами. Добри пари за лилава нула.

Декър знаеше, че мъжът изчаква подходящия момент да направи своя ход. Да поиска заем за някакво бизнес начинание, което е толкова изгодно, че не може да го пропусне. Или да сподели за трагедия в многобройното си семейство, която изисква много пари. Щеше да каже, че не иска да го прави. Че се мрази, задето се обръща към нея. Но тя е последната му надежда. Не очаква тя да го разбере. Не се надява да каже „да“. Какъв отговор можеше да даде момичето, след като той поднесеше нещата по този начин? Най-вероятно: „Да, скъпи. Ще ти дам два пъти повече пари, отколкото ти трябват. Три пъти. Татко няма да усети липсата им. В края на краищата какво толкова? Някакви си пари“.

Час по-късно, след като бе изпила още две розови мартинита, тя си тръгна. Целувката й на раздяла бе нежна и трогателна и мъжът реагира по правилния начин, но само докато тя се извърна. Тогава изражението му се промени. Влюбеният поглед, с който я гледаше допреди миг, отстъпи място на доволство и дори жестокост. Именно така би определил реакцията му Декър.

Декър не бе общителен. Предпочиташе собствената си компания. Мразеше разговорите на дребни, незначителни теми, защото просто не разбираше смисъла им. Те обаче бяха част от работата му. Така си плащаше сметките. Затова трябваше да ги преглъща. Поне за момента.

Настъпваше мигът, в който да нанесе своя удар.

Отнесе халбата си на масата на мъжа точно навреме, за да постави огромната си длан на рамото му и да го бутне обратно на мястото, което се готвеше да освободи.

Декър се настани срещу него, погледна недокоснатия му коктейл с уиски - хищниците никога не пият по време на лов - и вдигна бирата си за наздравица.

- Добре се справи. Приятно ми е да наблюдавам как работи истински професионалист.

Отначало мъжът не каза нищо. Вдигна очи към Декър и огледа занемарената му външност. Не изглеждаше особено впечатлен от видяното.

- Познаваме ли се? - попита той с остър тон. - Защото това ми се струва невъзможно.

Декър въздъхна. Очакваше нещо по-оригинално.

- Не, нито пък е необходимо да се запознаем. Достатъчно е да видиш това.

Той извади кафявия плик от вътрешния джоб на палтото си и го плъзна по масата.

Онзи се поколеба, но го взе.

Декър отпи от бирата си и го подкани:

- Отвори го.

- Защо да го правя?

-Добре, не го отваряй. Няма проблем.

Посегна да вземе плика, но мъжът го дръпна към себе си. Отвори го и извади пет-шест снимки.

- Първото правило на измамата, Слик - каза Декър, - е да не подхващаш нищо странично, докато не приключиш с настоящата си задача. А когато казах, че си професионалист... е, преувеличих.

Пресегна се и почука с пръст по най-горната снимка.

- Изглежда ми доста разсъблечена. Ти също. Между другото, това, което правите, е незаконно във всички щати на юг от Пенсилвания.

Мъжът вдигна поглед и попита предпазливо:

- Как се сдоби с това?

Думите му отново разочароваха Декър.

- Значи е въпрос на преговори, така ли? Упълномощен съм да ти предложа петдесет хиляди долара. В замяна на това ще зарежеш каквото си подхванал и ще насочиш вниманието си към някой друг. В друг щат.

Мъжът се усмихна, плъзна снимките обратно и каза:

- Защо не й ги показа, след като си въобразяваш, че това може да ми създаде проблеми? Защо идваш тук и ми предлагаш пари?

Декър въздъхна, разочарован за трети път. Този тип не се оказа достоен противник. Взе снимките и ги прибра в плика.

- Четеш мислите ми, Слик. Същото казах и на баща й. Благодаря ти, че затвърди мнението ми. Това, което правиш с онази жена на третата снимка, е достатъчно да сложи кръст на всичките ти усилия предвид обстоятелството, че тя ти е съпруга. Приятна вечер.

Накани се да си тръгне, но онзи сграбчи ръката му.

- Може да пострадаш - каза той.

Декър хвана пръстите му и ги натисна нагоре, докато мъжът изохка от болка, и едва тогава го пусна.

- Може да съм дебел, но съм два пъти по-едър и много по-опасен от теб - каза той. - Работата ми не изисква да имам красиво лице. За разлика от твоята. Затова, ако те изкарам отзад и ти размажа физиономията, това ще се отрази на бъдещите ти доходи. Разбираш ме, нали?

Мъжът вдигна наранената си ръка и пребледня.

- Ще взема парите.

- Чудесно. Ще получиш чек за двайсет и пет хиляди.

- Но ти каза петдесет!

- Само ако беше приел предложението ми, когато го направих. Но ти го отхвърли. В резултат на това сумата намаля наполовина.

- Копеле мръсно!

Декър се облегна и плъзна по масата плик, който извади от джоба си.

- Самолетен билет. Еднопосочен. Ще те отведе колкото се може по-далече от тук. Полетът е след три часа. Не се ли качиш на борда, чекът ще бъде анулиран. Разполагаме с хора, които да потвърдят това, така че не прави глупости.

- Къде е чекът? - попита измамникът.

Декър извади друг плик.

- Първо трябва да подпишеш това.

Мъжът извади единствения лист и го прегледа набързо.

- Но това е...

- Това гарантира, че дамата никога няма да се сети за теб, освен за да направи някоя неприятна асоциация. Което означава, че направиш ли опит да се върнеш тук, няма да имаш никакъв шанс.

Мъжът обмисляше трескаво случващото се, опитваше се да разбере какво означава всичко това.

- Шантажираш ме, значи, с тези снимки и използваш факта, че съм женен, за да ме накараш да подпиша. Не се ли съглася, ще й покажеш снимките и ще й кажеш, че съм женен. И смяташ, че тя ще се разочарова от мен и ще ми обърне гръб?

- Ти си истински гений.

Мъжът се ухили противно.

- Имам десетина мацки като нея - каза той. - И то доста по-красиви. Тя искаше да ме прелъсти. Аз се дърпах. Видя снимките. У дома ме чака филе миньон. Защо да се задоволявам с хамбургер, макар и в комбинация с попечителски фонд? Тя е такава глупачка! И не изглежда чак толкова добре въпреки парите на баща си!

- Господин Маркс те е надушил отдалече, нищо че малкото му момиченце не е разбрало що за стока си. За съжаление, Джени и преди се е увличала по отрепки като теб. Макар да заслужава нещо по-добро.

Декър не познаваше Джени Маркс и не се интересуваше от романтичните й похождения. Направи тези коментари само защото искаше да накара Слик да продължи да говори. Да излее яда си.

- Тя ли заслужава нещо по-добро? Господи, нямам представа защо изобщо се захванах с нея! Можех да си намеря по-готина мацка, без дори да си мръдна пръста. И нямаше да ми се налага да слушам глупостите й.

Декър чу повече, отколкото му трябваше, но започваше да се наслаждава на сцената.

- Наричаш я глупава? Наистина ли? Завършила е престижен колеж.

- Всъщност тя не е глупава. Тя е направо малоумна.

Е, забавлението свърши.

Декър взе неподписания лист и го прибра в плика със снимките, който пъхна в джоба на палтото си.

- Какво правиш, по дяволите? - попита изумен мъжът.

Вместо отговор Декър извади миниатюрен диктофон и натисна бутона за възпроизвеждане.

- Сигурен съм, че дамата ще остане очарована от описанието, което й направи - заяви Декър. - Какъв хамбургер, между другото? От телешко ли? Или органичен?

Измамникът го гледаше смаяно.

Декър прибра диктофона и побутна еднопосочния билет към Слйк.

- Ще ти позволим да го задържиш. Гледай да се качиш на самолета. Следващият, когото изпратят, ще бъде по-едър от мен и няма да счупи само пръстите ти. Ще те потроши целия.

Мъжът изрече жално:

- Няма ли да получа парите?

Декър се изправи с думите:

- Както вече казах, ти си истински гений.