По-късно тримата се разходиха до близкия ресторант и отнесоха вечерята си в библиотеката. Когато Декър се нахрани, остави Ланкастър и Джеймисън сами и отиде в училищния стол. От там слезе в тунела, като осветяваше пътя си с фенерче.
Криминолозите бяха оглеждали безброй пъти и подземния проход, и територията на военната база, но не бяха открили абсолютно нищо. Армията им бе предоставила известна информация за базата и тунела, но тя не бе хвърлила нова светлина върху случая.
Декър излезе от другата страна и навлезе в изоставената военна база. Седна на един стар варел за гориво и насочи мислите си към миналото.
Белинда Уайът бе изнасилена, пребита и захвърлена на произвола на съдбата. Мотивът? Нападателите й най-вероятно бяха разбрали за нейната интерсексуалност. Травмата бе променила мозъка й и я бе превърнала в аналог на Декър.
Дали си спомня изнасилването и побоя? Или ги е забравила, както аз забравих онзи удар? Ами ако не може да забрави нещата, които иска да забрави?
Обстоятелство, че усеща някаква свързаност с човека, отговорен за смъртта на толкова много невинни, никак не му допадаше, но не можеше да преодолее това чувство. Бяха свързани чрез необичайните си способности. Чрез травмите, в резултат на които пътищата им се бяха пресекли в труден момент от живота им.
Декър и Белинда бяха заедно в института. Нещо, което той бе изрекъл или направил, бе предизвикало гнева й и го бе превърнало в мишена. В даден момент Белинда се бе превърнала в Били. Били се бе запознал със Себастиан Леополд, австриец, чието семейство бе убито и никой не бе наказан за престъплението. Къде обаче се бяха пресекли техните пътища? За двайсет години можеха да се случат прекалено много неща. Преди или след като се бе превърнала в Били? Срещата им ли беше дала началото на убийствата?
И какво, по дяволите, съм направил на Уайът, че да заслужа това отмъщение?
- Така си и мислех... че ще те открия тук.
Декър вдигна поглед и видя Богарт да стои на върха на стъпалата, които излизаха от тунела. В ръката си държеше папка.
- Информация за финансовото положение на Лейн и Ашби Уайът. И за семейството на Себастиан Леополд.
Върнаха се заедно в библиотеката и всички се заеха с изучаването на документите.
Двайсет минути по-късно Ланкастър вдигна един лист и обяви:
- Преди деветнайсет години семейство Уайът са продали къщата си в Юта за четирийсет хиляди долара. След което са си построили нова, на стойност почти два милиона. Парцелът към нея е над осемдесет декара. И какъв е източникът на това богатство?
- Не можахме да го открием - отвърна Богарт.
- Какво ще кажете за компенсация? - попита Декър.
Ланкастър го погледна.
- Компенсация? Искаш да кажеш изнудване?
- Това би обяснило липсата на жалба за изнасилването на Белинда. Би обяснило и произхода на парите за новата къща. Далече в Колорадо.
- И би обяснило също гнева на Белинда - добави Богарт. - Гняв, продиктуван от обстоятелството, че родителите й са приели подкуп, за да не повдигнат обвинение.
- Почувствала се е използвана и изоставена - каза Декър, без да откъсва поглед от Богарт.
Агентът кимна.
- Затова е осакатявала женски полови органи. Затова е убила и родителите си.
Декър отново сведе поглед към документите.
- При положение, че родителите й са мъртви, какво ще стане с парите в сметките им?
- Нали има електронно банкиране. Достатъчно е да разполагаш с потребителското име и паролата - отвърна Декър. - С които Белинда спокойно би могла да се сдобие.
- На нея й трябват пари, с които да живее, да пътува - каза Богарт.
- А може да й трябват и за други цели - замисли се Декър.
- За убийствата ли? - попитаха едновременно Богарт и Ланкастър.
Декър се изправи.
- Трябва да отидем в Юта, където семейство Уайът са живели някога. Там трябва да открием кой я е изнасилил и как се е измъкнал. Както и да разберем кой е платил толкова много пари на Лейн и Ашби Уайът.
- Декър, това се е случило преди двайсет години! - възрази Богарт.
- Има още една причина да отидем. И тя е по-важна.
- Каква? - попита Богарт.
- Такава, която напълно оправдава използването на частния ти самолет.