Адвокати и престъпници

12

Току-що приключила изтощително дело за изнасилване, Мадлин Гулд се насочи към кабинета си в сградата на Криминалния съд на Лос Анджелис. Когато токчетата й зачукаха по покрития с линолеум под на коридора, от една канцелария излезе мъж с угаснала лула между зъбите и тръгна към нея. Това беше Филип Уайт, първият заместник главен прокурор.

Външно той не се различаваше по нищо от всеки друг консервативно облечен прокурор, такива щъкаха по всички етажи на съда — среден на ръст, с кафяви очи и светлокестенява коса, която беше започнала да изтънява на темето, четиридесет и две годишен. Това, което го различаваше от останалите, беше изключителното му умение да води кръстосани разпити и репутацията му на един от най-способните прокурори по наказателни дела.

— Здравей, Филип — забави крачка Мадлин.

— Заседателите се оттеглиха, а?

— Да. Вероятно доста ще се забавят, затова реших да отскоча до кабинета.

— Добре си направила, защото едни хора искат да поговорят с теб.

С тези думи той я хвана за ръката и я побутна към кабинета на главния прокурор Роналд Милър.

Първият човек, когото забеляза вътре, беше детективът Дъг Боуър, изправил се до прозореца. Срещу писалището на Рон Милър седеше млад мъж, когото не познаваше. Тя се усмихна на Боуър и малко изненадано погледна шефа си. Обикновено той нямаше време да разговаря с полицаи.

— Мадлин, виждам, че познаваш детектив Боуър, а това тук е детектив Ед Доналдсън… Доналдсън, запознайте се с Мадлин Гулд, заместник областен прокурор.

— Здравейте — протегна ръка Мадлин.

— Радвам се да ви видя, госпожице Гулд — надигна се от стола Доналдсън.

— Тези господа донесоха заключенията си по разследването на убийството на Джеймс д’Арси — продължи Милър. — А Филип ме посъветва да възложа на теб изготвянето на обвинителния акт.

— Благодаря — отвърна Мадлин и усети как в душата й се надига вълнение. Какъв процес ще бъде това, господи!

— Сядайте — рече Милър и махна на Мадлин и Филип. — Момчета, предлагам да разкажете на госпожица Гулд това, което изложихте пред мен. Аз трябва да ви оставя, защото имам насрочена среща, но вие спокойно използвайте кабинета ми…

— Благодаря — кимна Боуър.

Милър се изправи, взе сакото си от облегалката на стола и напусна стаята.

Боуър се настани на мястото му, прокашля се и започна:

— Още от самото начало на разследването подозирахме, че случаят е нещо повече от въоръжен грабеж. Сега, след установяването на определени факти, вече сме напълно сигурни в това. Съпругата на убития е поддържала връзка с човек на име Томи Бартоломю, бъдещ актьор. Към него ни насочи анонимно телефонно обаждане, което искам да цитирам… — Боуър разтвори папката с официалния си рапорт. — „Проверете Томи Бартоломю на улица «Сойър» в Нортридж. Той се чука със Сандра д’Арси и е вашият убиец…“ — Затвори папката и извинително се усмихна на Мадлин.

Тя побърза да вдигне ръка, сякаш за да каже, че не е нужно да се извинява за циничните думи в обаждането.

— Успяхте ли да засечете откъде се звъни?

— Опитахме се, но онзи затвори твърде бързо…

— Продължавайте, моля.

— Двамата са се запознали в курс по аеробика. Еймсли от криминалната лаборатория установи, че куршумът в главата на жертвата е изстрелян от полуавтоматичен пистолет „Ругер“, 22-ри калибър. Само месец преди инцидента госпожа Д’Арси е закупила точно такова оръжие. Обясни, че го е сторила по настояване на съпруга си, малко след като в къщата е имало обир. Проверихме и се оказа, че това отговаря на истината. Действително са били обрани. Интересното в случая е, че обирът е станал през юли миналата година, а госпожа Д’Арси е купила оръжието цели шест месеца по-късно. По това време вече е имала връзка с Бартоломю. Пожелахме да видим пистолета и госпожа Д’Арси ни заведе в спалнята си. Не го откри и се опита да покаже изненада…

Боуър направи малка пауза и прочисти гърлото си.

— Попитахте ли я защо е купила оръжието с толкова голямо закъснение?

Боуър кимна с глава.

— Отначало каза, че не може да си спомни. После заяви, че просто не й е било до това… — Мадлин кимна и той продължи: — Един съсед разхождал кучето си и забелязал бял мустанг последен модел, който се движел с висока скорост надолу по пътя. Успял да види само част от номера, заедно с буквите HKB. Въпреки тъмнината е сигурен, че зад волана е бил бял мъж, а другите седалки са били празни. Направихме справка в пътната полиция, междувременно получихме обаждането, което цитирах. При посещението ни в дома на споменатия Бартоломю установихме, че той притежава бял мустанг, а регистрационните му номера съдържат комбинацията HKB…

Мадлин и Филип си размениха многозначителни погледи, а полицаят продължи:

— Събрахме и допълнителна информация относно поведението на госпожа Д’Арси в нощта на убийството. Ще я откриете в рапорта ми.

— Добре, продължавайте.

— Вдовицата и Бартоломю не държаха да демонстрират връзката си, особено интимната й част, ако разбирате какво имам предвид… Наложи се да проявим малко твърдост… Отначало тя отрече да познава човек с бял мустанг, но след като й прочетохме показанията на друга съседка… — Той отново разгърна папката. — Готвачката в къщата на Рок Каниън драйв 2400, Бел Ер, която няколко дни по-рано забелязала бяла кола в алеята на Д’Арси. Съпругата изведнъж си спомни, че била докарана от приятел с подобна кола… — Кориците на папката се затвориха. — Във всеки случай Бартоломю няма алиби за нощта на престъплението. Твърди, че бил в близката кръчма, където изпил няколко питиета, но му станало лошо и бил отведен у дома от някакъв непознат. Барманът не е сигурен дали е бил там или не. Никой от постоянните посетители не си спомня за прилошаване на клиент, когото са отвели с кола у дома… По това време заведението било пълно, предавали някакъв мач по телевизията. Бартоломю твърди, че не е бил пиян, а е хванал грип. В продължение на няколко дни не е напускал дома си. Хвърлихме един поглед на апартамента. Вътре беше страхотно разхвърляно и вонеше на фъшкии… — Боуър направи гримаса и добави: — Извинете…

— Няма нищо, детектив, продължавайте.

— Личеше, че наистина е бил болен — сви рамене полицаят. — Но това може би е била реакцията на организма му след убийството…

Доналдсън се усмихна и поклати глава.

— Във всеки случай не пожела да ни каже истината — приключи Боуър. — Поискахме разрешение да претърсим жилището му…

— Писмено? — обезпокоено се намръщи Мадлин.

— Да, госпожице.

— Това е добре.

— В спалнята открихме някои интересни неща. Първото от тях е тази бележка… — Той извади листчето и й го подаде.

Мадлин прочете съдържанието, веждите й леко се повдигнаха. Умът й бясно препускаше. Господи, какъв процес се очертава! Нима наистина ще излезе, че Д’Арси е бил убит от съпругата си и нейния любовник? Приведе се напред, очакваща с нетърпение останалите улики.

— Бартоломю твърди, че госпожа Д’Арси му е дала пари на заем, за да си плати наема. Нейната версия е същата. Проблемът е, че споменават различни суми — две хиляди срещу петстотин долара, в брой. Това може би не е важно, но… — Боуър сви рамене. — Защо обаче ще лъжат за такива незначителни подробности?

— Наистина е странно — съгласи се Мадлин. — А на колко възлиза наемът в действителност?

— Петстотин и няколко долара — отвърна Боуър, после направи драматична пауза и усмивката му се разшири: — А сега ще ви запознаем с най-тежката улика, доказваща недвусмислено участието на Бартоломю в престъплението!

Мадлин му отправи нетърпелив поглед, но не каза нищо.

— Близо до трупа на Д’Арси открихме отпечатък от обувка. Разполагаме с показанията на градинаря, от които е видно, че няколко часа по-рано той е поливал точно там. След съответните лабораторни анализи установихме, че отпечатъкът не е на градинаря…

Мадлин хвърли кратък поглед към Филип, който само мълчеше и слушаше.

— Само преди един час получихме заключението на криминалистите. Отпечатъкът в градината съвпада точно с ботушите на Бартоломю, които иззехме при обиска. Пръстта от подметките е идентична с пръстта в градината на Д’Арси.

— Отлична работа! — не се сдържа Мадлин.

— И аз мисля така — усмихна се широко Боуър.

— Какво още имаме срещу нея?

— Само косвени улики. Страхувам се, че доказването им в съда няма да е лесно…

Мадлин направи опит да скрие разочарованието си. Много й се искаше да изправи и двамата пред съда по обвинение в заговор за предумишлено убийство.

— Какви са шансовете той да е действал сам, без нейно знание?

— Има такива шансове — призна Боуър. — Но по мое лично мнение той не притежава нито акъл, нито кураж за подобна постъпка…

— Нещо относно мотивите?

— Според завещанието на Д’Арси, което беше отворено съвсем наскоро, Сандра ще бъде една вдовица с доста прилично състояние — отвърна Боуър. — Въпреки наличието на предбрачен договор… Но това го оставям на вас, юристите. Несъмнено вие ще се оправите с тези неща по-добре от мен…

— Разполагате ли с копие от завещанието?

— Разбира се — кимна полицаят и извади от папката дебел сноп листа.

— Благодаря — кимна Мадлин и забързано ги прелисти.

— Разследването продължава — добави Боуър. — Ще ви държим в течение…

— Добре — кимна Мадлин. — Ще прегледам материалите ви, ще поискам среща с криминалистите, съдебния лекар и всичко останало…

— Окей.

— След като приключим с това, ще се срещнем отново — добави Мадлин. — И тогава ще решим дали имаме достатъчно основания за арестуването на Бартоломю… — Зъбите й замислено захапаха върха на молива. — Може би ще го убедим да признае и нейното участие…

— Кой знае — сви рамене Боуър. — Но никак не ми се иска да ги плашим предварително…

— Правилно. Ако го арестуваме, тя ще наеме екип от опитни адвокати толкова бързо, че едва ли ще успеем да я прекършим.

— И ние си помислихме същото. Пипахме внимателно, за да не ги паникьосаме…

— Добре — кимна тя, помълча малко, после попита: — Мога ли да видя оригинала на рапорта за онзи грабеж?

— Разбира се — кимна Боуър и извади документа от папката.

Мадлин забързано го прелисти и вдигна глава.

— Тук пише, че са били откраднати пари, часовник и пръстен. Някакви следи от последните две?

— Де тоя късмет — поклати глава Боуър. — В апартамента на Бартоломю нямаше следа дори от парите…

— Ясно — въздъхна Мадлин и се зае да подрежда документите. — Свършили сте много работа, за което ви благодаря… — Усмихна се и протегна ръка. — След няколко дни ще ви потърся.

След като полицаите излязоха, Мадлин се обърна към Филип:

— Благодаря и на теб. Ако тоя тип не се признае за виновен, ще имаме в ръцете си процеса на века! — Ръката й признателно стисна десницата на нейния началник и покровител.

— Ти го заслужаваш — гордо се усмихна той. — Двамата с Рон бяхме единодушни, че няма друг прокурор, който може да поеме случая, без да се влияе от известността на жертвата и любопитството на медиите.

Мадлин забеляза особеното изражение на лицето му, което едва ли отговаряше на служебното му положение. Много от колежките в прокуратурата твърдяха, че Филип е луд по нея, но тя упорито отричаше това. А и не се интересуваше от него, тъй като чувствата й бяха насочени към друг адрес.

— Искам да пипна и вдовицата! — решително отсече тя.

— Зная — засмя се Филип. — Възнамерявам да те освободя от няколко дела, за да ти остане повече време за случая Д’Арси.

— Това би било чудесно, Филип! Много съм ти задължена!

— Колко много? — шеговито попита той и почука с длан чашката на незапалената си лула. — Просто ти си най-подходящият човек за предизвикателствата на подобно дело…

— Ценя доверието ти.

— Защо не го отпразнуваме с по едно питие в „Клемс“?

— О, Филип, много бих искала, но не мога… — Тя хвърли забързан поглед към часовника си. — У дома ме чакат две ненаситни гърла!

— Тогава друг път — усмихна се той.

Мадлин подкара към дома си, в душата й продължаваше да бушува възбудата. Делото за убийството на известен човек като Джеймс д’Арси без съмнение ще се превърне в сензация за пресата. Отдавна мечтаеше за подобен процес, от изявите й в него до голяма степен ще се реши и кандидатурата й в предстоящите избори за областен прокурор.

Напусна магистралата при отклонението Удмън в Шермън Оукс, умът й напрегнато работеше. Даваше си ясна сметка, че без политически връзки едва ли ще успее да събере необходимите средства за предизборната кампания. А този процес ще й донесе известност тъкмо навреме, в случай на победа може би изобщо няма да се нуждае от набирането на допълнителни средства… Шансовете й срещу Кейт ще се увеличат… Разбира се, ако и двете решат да се кандидатират…

Погледна коженото куфарче на седалката до себе си. Ще жертва уикенда, за да приключи с писмената работа, но после ще разполага с цялото си време за случая Д’Арси.

Отби в частната алея пред красивото ранчо, което в продължение на петнадесет години беше делила със Сам, бившия си съпруг. В сърцето й потрепна гордост. Когато купиха тази къща, тя изглеждаше съвсем обикновена, парцелът беше абсолютно гол, без цветя и дръвчета, нямаше дори един храст. В продължение на няколко години Мадлин търпеливо го облагородяваше, садеше цветя и храсти… Днес те щедро се отплащаха, целият терен беше обсипан в ярки цветове… Същата грижа беше проявила и по отношение на обзавеждането. Бавно и постепенно запълни светлите помещения с редки антики, които, от своя страна, придадоха допълнителна свежест на тежките, но удобни френски мебели. Тук двамата със Сам имахме и доста щастливи мигове, призна си с лека въздишка тя и натисна дистанционното, което задействаше вратата на гаража.

Влезе в кухнята, десетгодишният й син скочи и се втурна към нея.

— Здравей, мамо!

— Здравей, Кени — прегърна го тя, после се намръщи от оглушителната рокмузика, която разтърсваше къщата. — Ох, този Джуд! Пак е издънил уредбата! — Очите й попаднаха на кучето, което размахваше опашка до задната врата. — Нахранихте ли Миранда?

— Тъкмо се готвех да го направя — обясни Кени.

Мадлин се усмихна, разроши косата му и тръгна през хола към стаята на по-големия си син.

— Моля те, Джуд — изправи се на прага тя. — Намали малко тази музика, защото ще оглушееш!

— Няма, мамо — възрази луничавото четиринадесетгодишно момче, проснало се на леглото с книга в ръка.

Тя се наведе да целуне тъмната му коса.

— След един час ще вечеряме…

— Обади се татко — вдигна глава Джуд. — Каза, че заминава за една седмица…

— И това означава, че няма да ви вземе през уикенда, така ли?

Мадлин направи безуспешен опит да скрие разочарованието си. Искаше й се да поработи на спокойствие, освен това в събота вечерта имаше среща с Гари.

— Точно така — кимна момчето.

Бившият ми съпруг винаги обърква нещата, въздъхна с неудоволствие Мадлин.

— Пия за най-красивата жена в ресторант „Мортън“! — вдигна чашата си Майлс Кънингам, а звучният му бас огласи половината заведение. Очите му одобрително пробягаха по фигурата на Лорин. — Харесвам тази рокля в черно и червено. От „Армани“ е, нали?

— Да.

— Стои ти страхотно!

— Благодаря, татко.

Лорин отпи глътка „Кир Роял“ и огледа шикозното заведение, пълно с известни личности. Чувстваше се депресирана, въпреки че баща й беше посрещнат с почести и лично управителят ги отведе към една от най-хубавите маси. Очите й пробягаха по лицето му, в душата й потрепна гордост. Беше хубав и привлекателен мъж, въпреки навършените наскоро шестдесет и три години. От снимките в семейния албум знаеше, че посребрената му днес коса беше толкова гъста и буйна, колкото и преди тридесет и три години, при нейното раждане.

— Усещам, че моето бебче се притеснява от нещо — промълви Майлс Кънингам.

— Извинявай, но напоследък наистина съм разстроена — отвърна Лорин.

— Нали именно поради това прелетях няколко хиляди мили? — усмихна се той. — Хайде, изплюй камъчето и да видим какво може да се направи… — Протегна се през масата и успокоително я потупа по ръката.

Лорин замълча за миг, после тръсна глава.

— Тревожи ме шибаният избор на старши съдружник, който скоро ще се проведе в компанията! Хващам се, че само за него си мисля!

— Една дама не трябва да използва подобен речник, Лорин.

— Извинявай, татко.

— Знаеш, че не бях особено щастлив, когато ти избра професията на юрист — подхвана той и й направи знак да не го прекъсва. — Остави ме да си довърша мисълта, ако обичаш… Нямах нищо против да получиш по-добро образование, но съвсем не те виждах в ролята на онези прекалено еманципирани мадами, които се държат нагло и непрекъснато плюят мъжете. И които изобщо не мислят за семейство и деца… Мисля, че жената трябва да си остане женствена, скъпа.

Лорин въздъхна. Баща й очевидно се готвеше да изнесе поредната лекция за мястото и ролята на жената в Тексас. Обикновено не му позволяваше да стори това, дори когато рискуваше да го ядоса. Но сега той й беше необходим, трябваше да го изтърпи…

Някак внезапно откри начина, по който без съмнение щеше да го спечели на своя страна. Стисна ръката му, която все още лежеше на масата, очите й се забиха в неговите.

— Татко, не съм напълно готова да ти го кажа, но… Срещам се с един чудесен човек и… — Насили се да поруменее и преднамерено свенливо добави: — … И мисля, че той е истинският…

— Защо не си ми казала, скъпа? — оживи се Майлс Кънингам. — Как се казва този човек? Кога ще ме запознаеш с него?

— Чакай, чакай! — спря излиянията му Лорин. — Казах, че е чудесен, нищо повече… Все още е твърде рано, но усещам, че ще се получи… Той наистина е разкошен… Известен адвокат… — Замълча, а баща й весело се усмихна. — Обещавам да те запозная с него, но следващия път… Сега трябва да наблегнем на избора в компанията, той е най-важното нещо за мен!

— Нямаш никакви причини да се безпокоиш — твърдо отвърна Майлс Кънингам. — Мястото ще бъде твое! — Усмихна се, около очите му се появиха ситни бръчици. — Утре ще се срещна с Франклин, както ти обещах…

— Нещата не са толкова прости — поклати глава Лорин. — Кандидатите са четирима. Кейт, аз и още двама от асоциираните съдружници. Те са мъже и шансовете им са малки. Всички са убедени, че следващият партньор ще бъде жена. Това прави Кейт основна моя съперница. Ако изгубя, това ще бъде унизително и едва ли ще го понеса…

— Тя не може да бъде съперница на моята дъщеря! — отсече Майлс Кънингам. — Мисля, че вече ти го казах…

— Много ми се иска да е така — въздъхна Лорин и умолително го погледна. — Но Кейт е единствената сред асоциираните съдружници в „Манинг & Андерсън“, която ръководи свой собствен отдел. И има подкрепата на Чарлс Римън, който се занимава с всички важни сделки и има отлични политически връзки.

— Познавам Чарли — кимна Майлс Кънингам. — Какъв е проблемът?

— Проблемът е там, че той ще направи всичко за Кейт, докато моят шеф Арнолд Миндъл открито ме мрази. Дрънка наляво-надясно, че съм труден характер, че отказвам да работя извънредно и още куп глупости от тоя сорт!

— Как смее! — свъси вежди Майлс. — Ще поговоря с Франклин и за него! Имаме всички връзки, които са необходими, няма защо да се тревожиш… — Ръката му успокоително я потупа. — Убеден съм, че Франклин ще вземе под внимание моите предложения… Имам намерение да обсъдим всички партньори във фирмата…

— Така ли? — изненадано го погледна Лорин.

— Разбира се. В крайна сметка „Манинг & Андерсън“ печели добри пари от моя бизнес, имам моралното право да си кажа мнението. Признавам, че Чарли Римън е един от най-добрите юристи, които познавам, притежава великолепен политически усет. Но човек трябва да бъде на страната на сина си и аз възнамерявам да кажа на Франклин именно това. А после ще повдигна и твоя въпрос. Ето как виждам състоянието на нещата: ако Диксън бъде избран за президент вместо Чарлс, ти автоматически ще изпревариш Кейт в състезанието за свободното място в управителния съвет. Какво ще кажеш?

— Няма да е толкова просто — поклати глава Лорин. — Смъртта на Джеймс д’Арси даде в ръцете на Чарлс допълнителна власт, тъй като той е единствен изпълнител на завещанието и става управител на всичките фамилни компании. Ако не бъде избран за президент, той спокойно би могъл да напусне „Манинг & Андерсън“ заедно с тлъстия бизнес.

— Няма начин, скъпа — поклати сребърната си грива баща й. — Фамилиите Д’Арси и Манинг са близки от няколко поколения. Франклин Манинг и Уилям д’Арси бяха неразделни приятели. Абигейл може да уважава Чарлс колкото си иска, но все пак знае, че той не е от тяхното тесто. И никога не би му позволила да отнеме фамилния бизнес от „Манинг & Андерсън“!

— За това не бях помислила — проясниха се очите на Лорин. — Благодаря ти, татко, вече се чувствам далеч по-добре… — Отпи още една глътка от чашата си, убедена, че баща й ще направи всичко за нея. Дано! Реши, че е крайно време да проведе един поверителен разговор с Диксън.

— Спомена за някаква приятелка, която се нуждае от политическа подкрепа — подхвърли Майлс Кънингам.

— Сега ще ти обясня как стоят нещата — кимна Лорин и за петнадесет минути му разказа цялата история около Мадлин.

— Очевидно е интригуваща жена — въздъхна Майлс. — Но не съм сигурен, че имам интерес от изборите за областен прокурор в този щат…

— Моля те, татко! Това е много важно за мен. Убедена съм, че ако помислиш, без съмнение ще откриеш изгода и за себе си…

— Права си — замислено рече той и разтърка брадичката си.

— Днешният областен прокурор утре може да стане губернатор или сенатор… Нищо не ми пречи да си го имам в джоба… Добре, уреди ми среща с тази жена при следващото ми посещение в Калифорния.

— Благодаря ти, татко. Няма да съжаляваш.

Лорин се почувства още по-добре. Ех, ако родителите й живееха в Калифорния! Какъв живот би могла да си създаде! Тя мразеше Тексас, особено шовинистичното поведение на повечето мъже там. Същевременно обаче чувстваше остро липсата на онова уважение, на което се радваше семейството й в Тексас.

— Още едно питие? — попита келнерът, изправил се безшумно зад рамото й.

— Да, моля — отвърна Лорин и му подаде празната си чаша.

Душата й потръпваше от радостна възбуда. След като татко е тук, всичко ще бъде наред!

Чарлс паркира колата си на алеята пред къщата на Д’Арси и изключи двигателя. Настроението му беше мрачно. Току-що беше научил, че Сандра е била разпитвана от полицията. Един господ знае какви ги е надрънкала! Влязоха в кабинета на Джеймс, затвориха вратата и той рязко се извърна към домакинята:

— Защо не ми каза, че полицията е идвала да те разпитва?

— Мислех, че не е важно — сви рамене Сандра.

Облечена в джинси и дебел плетен пуловер, тя изглеждаше като тийнейджър. Косата й беше вързана на конска опашка. Това впечатление се нарушаваше единствено от димящата между пръстите й цигара.

— Не е важно ли? — избухна Чарлс. — Кога се дипломира като юрист? И махни тая гадна цигара! Знаеш, че не понасям дима!

— Може да не съм юрист, но не съм и глупачка, Чарлс! — хвърли му гневен поглед тя и размаза цигарата върху кристалното преспапие.

Чарлс неволно се намръщи, като видя отношението й към скъпоценния кристал „Стойбен“, който Джеймс много обичаше.

— Позвъних ти, защото реших, че трябва да знаеш — продължи Сандра. — Но ако възнамеряваш да се държиш по този начин, най-добре ще е да забравиш всичко!

— Страхотно! — извика Чарлс. — Полицията разпитва някакъв тип, с когото поддържаш отношения, а аз трябва да забравя за това! — В гласа му се появи открита заплаха. — Виж какво, Сандра! Ако знаеш нещо за смъртта на Джеймс, което е неизвестно за мен…

— Нищо не съм казала…

— Прекрати тези глупости! — сряза я той. — Разговаряш с мен, Чарли Римън, а не с някакво тъпо ченге!

Сандра се стъписа от гневния му изблик и неволно отстъпи крачка назад.

— Ти нямаше да ми се обадиш, ако не беше разтревожена — продължи той. — Затова престани да се правиш на шокирана и започвай да отговаряш на въпросите ми!

— Какво искаш да знаеш? — нацупено го изгледа тя.

— Откога се виждаш с този мъж? Как се казва?

— Томи Бартоломю, виждам се с него от няколко месеца.

— Кой друг знае за връзката ви?

— Не съм много сигурна…

— Помисли, дявол да го вземе!

— Не ми викай! — стрелна го с гневен поглед Сандра и сложи ръце на кръста си. — Предполагам, че някои хора от курса по аеробика подозират нещо…

— Той има ли много приятели?

— Не. Отскоро живее тук…

— С какво се занимава?

— Учи актьорско майсторство, а междувременно работи в една строителна компания…

— Само това липсва, още един шибан актьор! — въздъхна с отвращение Чарлс. — Къде се е намирал младият гений в нощта на убийството?

— Не зная.

— Да бе, как не! — изгледа я подигравателно Чарлс.

— Добре де — вирна брадичка тя. — Каза, че изпил няколко бири в близката кръчма, станало му лошо и се прибрал у дома…

Чарлс не обърна внимание на това обяснение, тръсна глава и каза:

— Добре. Какво друго знаеш за него?

— Майка му и сестра му живеят в Канзас сити, а той самият наскоро е бил уволнен от армията.

— Да уточним нещата — присви очи Чарлс. — В час по аеробика се запознаваш с един напълно чужд човек, с някакъв строителен работник без приятели и роднини. И въпреки това му имаш пълно доверие…

— Ами… Да, така е.

— От това, което знаеш за него, като нищо може да излезе, че е Джак Изкормвача… Срещна ли се с него в деня, в който беше убит Джеймс?

— Не. Не бях го виждала четири-пет дни…

— Защо?

— Настояваше да напусна Джеймс, но аз отказах. — Ръката й неволно попипа брачната халка.

— Какво те накара да решиш, че е време да сложиш точка на тази история?

— Синът ми.

— Колко благородно! — иронично проточи Чарлс. — А как го прие Бартоломю?

— Беше разстроен. Каза, че ще ме убеди да променя решението си.

— Вероятно, като види сметката на Джеймс, нали? — погледна я с гневен поглед той.

— Чарлс, но това е смешно!…

— Сега ще ти обясня какво точно е смешно! — насочи показалец в гърдите й той. — Джеймс се ожени за теб, даде ти името си, този прекрасен дом и всичко останало… Но най-вече те превърна в личност, предложи ти шанс да влезеш в обществото на истински достойни люде! И с какво му се отплащаш ти? Впускаш се в авантюра с някакъв долнопробен изнудвач!

— Няма да ме накараш да се чувствам виновна! — вирна брадичка Сандра. — Изобщо не се срамувам от постъпката си!

— А може би трябва! — сопнато отвърна той. — Нима не ти минава през ума, че този твой любовник може да е замесен в убийството на Джеймс?

— Не, никога! — В очите й се появи страх.

— Имаш ли представа как изглеждаш в очите на хора като него?

— Не съм сигурна, че разбирам какво искаш да кажеш…

— Нима не съзнаваш, че си била омъжена за един от най-богатите мъже в тази страна? А това автоматически те превръща в прицел на доста хора… При това не само теб, но и сина ти…

— Нещата не стояха така! — извика Сандра и очите й започнаха да овлажняват.

— Дано — въздъхна Чарлс. — Ще поживеем, ще видим… — Започна да крачи напред-назад, кокалчетата на пръстите му тихо пропукваха. Изтече цяла минута в пълно мълчание, после той се изправи срещу нея. — Ти самата имаш ли нещо общо със смъртта на Джеймс?

— Не!

Очите му изпитателно пробягаха по лицето й.

— Надявам се, че казваш истината!

— Това е истината! — разгорещено отвърна тя.

— Добре — въздъхна той и изпъна рамене. — Сега ме слушай внимателно. От този момент нататък няма да разговаряш с полицията без мен или друг адвокат. Ако те потърсят за разпит, ще им кажеш да се обърнат към адвоката ти. Ясно ли е?

— Нямам какво да крия.

— Или ще постъпиш както ти казвам, или не поемам никаква отговорност за това, което може да ти се случи!

Тя продължително го изгледа, устната й увисна.

— И никакви контакти с Томи! — строго добави Чарлс.

— Трябва да го видя, само за няколко минути…

— Не! — изрева извън себе си той. — Нещата са сериозни, Сандра! Ако не изпълняваш моите инструкции… — ръката му направи кратък, но изразителен жест, — … открито ти казвам, че няма да ми пука какво ще ти се случи! — В тъмните му очи се появи опасен блясък. — Разбираш ли?

— Да, разбирам! — извика бясно тя и натика юмруци в джобовете на джинсите си.

Дано да е така, въздъхна Чарлс, но несигурността в душата му отказа да изчезне.