Адвокати и престъпници

47

На следващата сутрин Кейт отново се отправи към затворническия лазарет и с облекчение установи, че Сандра седи в леглото и сърба някаква топла течност, която приличаше на супа.

— Днес изглеждаш далеч по-добре — похвали я тя.

— Но се чувствам отвратително.

— Нося ти добри новини. Вчера следобед бях при Джими.

— Как е той? — На отслабналото й лице се появи безпокойство.

— Добре.

— Не, кажи ми нещо повече!

— По-спокоен, много се зарадва на подаръка ти.

— Подарък?

Кейт обясни какво беше сторила и лицето на младата жена се сбърчи, по шията й избиха червени петна.

— Аз… Не зная какво да кажа…

— С облекчение видях, че стаите му са пълни с играчки и книги — побърза да продължи Кейт, за да й спести неудобството. — Очаквах бог знае какво…

— Хубаво е, така ли?

— Да, много.

— Какво ти каза той? — вирна брадичка Сандра.

Изслуша разказа на Кейт за кратката среща със сведени очи, ръцете й си играеха с лъжицата.

— Какво те накара да сториш това?

— Вчера, докато ти спеше от високата температура, аз изведнъж си спомних колко бях тъжна и самотна, когато баща ми ни напусна — промълви тихо Кейт. — Представих си какво изпитва Джими, особено след твоето внезапно изчезване без никакво предупреждение. И изведнъж ми се прииска да му помогна, да му обясня, че не си го напуснала и продължаваш да го обичаш.

— Там ли беше старата вещица?

— Да.

— Как реагира?

Кейт обясни, че се е наложило да заплаши Абигейл със съдебна заповед.

— Много бих искала да видя лицето й в този момент! — усмихна се за пръв път Сандра.

— Не беше неприятно — призна с победоносна усмивка Кейт. — Притиснах я здраво и тя беше принудена да отстъпи. Иначе си беше все така арогантна, но аз успях да си държа езика зад зъбите.

— Разкажи ми по-подробно — вдигна глава Сандра, отмести подноса и се настани удобно в леглото.

Кейт започна с появата си на портала, стараейки се да не пропуска нищо. Накрая повтори още веднъж това, което беше казала на Абигейл:

— Подхвърлих, че има вероятност изобщо да не си била в течение на замислите на Томи, но тя не ми повярва.

— Естествено — кимна Сандра и пръстите й пробягаха по чаршафа. — А ти наистина ли мислиш така? Че Томи е убил Джеймс с мисълта, че точно това искам аз?

— Ти продължаваш да твърдиш, че си невинна — погледна я внимателно Кейт. — Нали искаш да повярвам на това?

— Искам да повярваш, че и двамата сме невинни!

— Сандра, аз наистина искам това — въздъхна Кейт. — Повярвай ми! Но не мога да разбера защо Томи ще признае за престъпление, което не е извършил. Познавам се с адвоката му и не виждам как би го принудил на такова нещо, макар да признавам, че не е положил бог знае какви усилия за защитата на клиента си.

— Може би, като му е обещал да го отърве от газовата камера.

— Има такава вероятност, но съвсем не ми се вярва.

— Нещата просто не се връзват — въздъхна Сандра и погледна към тавана. — Томи е добро момче. Не го виждам да вдигне пистолета и да застреля Джеймс в гръб. Това не е в стила му. Вчера забеляза ли как се опитва да не казва нищо лошо за мен?

— Да — кимна Кейт и заобиколи леглото.

— Ох, не зная какво да мисля…

— Цялата зала чу за синините под окото ти — подхвърли Кейт. — Защо не ми разкажеш нещо повече за тях?

Пръстите на Сандра се вкопчиха в завивките.

— Не мога!

— И без теб ще разбера всичко — погледна я в упор Кейт. — Разговарях с Тео и той ми разказа доста неща за порядките в семейство Д’Арси.

— Наистина ли? — смаяно рече Сандра.

— Да. Зная, че те е страх. Убедена си, че ако си отвориш устата, семейството на Джеймс жестоко ще ти отмъсти. Но аз мога да ти обещая, че ще направя всичко възможно да те защитя от тях. Разбираш ли?

Сандра се бореше да намери подходящите думи.

— Абигейл ще направи така, че никой да не ми повярва — започна със слаб глас тя. — Заплаши, че няма да ти плати нито стотинка, ако аз се оплача от грубото отношение на Джеймс. — В очите й се появиха сълзи. — И че ще ми отнеме Джими завинаги. — В погледа й се появи безпомощно изражение. — Страхувах се… Нямах избор…

— Разбирам. Но мисля, че вече е време да ми кажеш истината.

Сандра напълни гърдите си с въздух и направи опит да се успокои.

— Томи видя само една от синините ми… И представа си нямаше за останалото… Искам да кажа, че подозираше за лошото отношение на Джеймс, но аз… — Гласът й започна да заглъхва: — Аз се срамувах да му кажа истината… Да призная, че Джеймс непрекъснато ме бие…

Най-сетне, въздъхна в себе си Кейт.

— Съжалявам — съчувствено промълви тя. — Сигурно е било ужасно…

— Нямаш представа какво ми беше — отново се насълзиха очите на Сандра.

— Разкажи ми, моля те…

— Ами… Отначало ме блъскаше, дърпаше косите ми. Един ден обаче се нахвърли отгоре ми с юмруци, повали ме на земята и започна да ме рита. Внимаваше как го върши, пазеше лицето ми… До вечерта на онзи прием, в която напълно побесня и вече не гледаше къде удря.

Кейт отново забеляза, че разказва за тези ужасни събития със странно монотонен, почти равнодушен глас. Сякаш не тя, а някой друг е бил потърпевш. Представи си как елегантният и възпитан Джеймс д’Арси пребива това момиче, което е на половината от годините и ръста му, и изведнъж й стана лошо. Много й се прииска сега да е жив, за да го изложи пред целия свят, да го накара да съжалява за отвратителното отношение към жена си. Би дала дясната си ръка да види подобен тип зад решетките!

Сандра продължи мрачната си история. Побоищата следвали един след друг, всеки по-жесток и по-ужасен от предишния. Кейт усети, че се задушава от гняв и трябва да направи нещо, за да се освободи от него.

— Мисля, че ще бъдеш отново с Джими много по-скоро, отколкото предполагаш! — решително тръсна глава тя. — Не виждам как съдебните заседатели ще те обвинят в убийство, след като чуят всичко това!

— Но аз наистина не съм го убила…

За пръв път от началото на тази история Кейт й повярва напълно.

— Какво тогава е станало според теб? — вдигна глава тя.

— Не зная… Наистина казах на Томи, че мразя Джеймс и искам да пукне. Той ме разбираше, започнахме да обмисляме как да се отърва от съпруга си… Но всичко беше игра. Детска игра, наужким… — В очите й се появи умолително изражение, одеялото се вдигна към брадичката й. — Не очаквам да ми повярваш, но след тези разговори аз наистина се чувствах по-добре.

Думите на Бренда Келси блеснаха като мълния в съзнанието на Кейт.

— Лекарката твърди, че подобни разговори служат да се разтовариш от напрежението.

— Наистина ли? — В теменужените очи на Сандра за пръв път проблесна надежда.

— Да.

— Значи аз не съм луда?

— Не, разбира се. Но в един момент Томи е престанал да приема приказките ви наужким, като игра… Започнал е да им вярва… И… — В гласа й се появи твърдо убеждение: — И е решил да вземе съответните мерки.

— Бедният Томи! — разрида се открито Сандра. — Не съм искала да му причиня зло! Нямах представа, че наистина ще убие Джеймс!

Кейт търпеливо изчака да се успокои. Мога ли да се доверя на Сандра, запита се тя. Да, имам всички основания. Едновременно с това си даваше сметка, че съдебните заседатели също ще имат нейните съмнения и трудно ще повярват в искреността на подсъдимата. Всичко зависеше от самата Сандра. Успее ли да събуди симпатиите на съда, нещата ще се оправят. Но шансовете й бяха малки, особено като се вземеше предвид и лекотата, с която настройваше хората срещу себе си. Да не говорим за всичките тези пари, прекрасни резиденции, скъпи бижута и околосветски пътешествия… Всеки би видял корист зад убийството на собственика на това богатство, а Сандра без съмнение ще бъде възприета като алчна и безскрупулна жена, тласнала любовника си към тежко престъпление.

Не, нещо все още липсва, тръсна глава Кейт. Защо Томи ще се реши на убийство, след като не е знаел почти нищо за жестоките побоища? Възможно ли е Сандра умишлено да е наблягала на няколко изолирани случая на насилие, давайки си ясна сметка, че това би й спасило живота?

Главата й се завъртя. Постепенно разбра, че на всяка цена трябва да открие Мария. По всичко личи, че показанията на икономката ще се окажат решителни. Само тя е живяла непрекъснато в дома на Сандра и Джеймс, останалите прислужници са идвали само през деня.

— Сандра — тихо рече тя. — Мария беше ли свидетел на побоищата, или поне на някои от тях?

— Сигурно — сви рамене младата жена.

Моля те, Господи, дано наистина да е така, въздъхна в себе си Кейт.

— А имаш ли представа къде можем да я открием?

Сандра поклати глава.

Мадлин влезе в сградата на Криминалния съд с единствената надежда да не се сблъска с Гари. Господи, нима от сега нататък ще трябва и да се крия, горчиво въздъхна тя. И вечно да се срамувам? Не трябва ли да направя необходимото за спирането на този насилник, който с положителност ще извърши и с други жени това, което стори на мен?

Тръгна по коридора към кабинета си и изведнъж го видя. Стоеше право срещу нея и нахално се подсмиваше.

— Здрасти, хубавице. Нещо да ти се е случило тези дни?

— Не желая да разговарям с вас, господин Сътър! — мрачно го изгледа тя. — Нито сега, нито в бъдеще! Дръжте се настрана от мен, иначе не отговарям за последиците!

Отмина го и с облекчение установи, че той не хукна подире й. Напълни гърдите си с въздух и влезе в кабинета на Филип.

Усмивката му беше по-топла от последния път. Забелязал вълнението й, той загрижено я погледна:

— Нещо не е наред?

— Да.

— Трябва ли да гадая?

— Не — колебливо отвърна тя.

— Мадлин, държиш се странно. Какво има?

Тя изведнъж избухна в плач, от това притеснението й стана още по-голямо.

— Господи, Мадлин! — скочи на крака Филип и се приближи към нея. — Какво е станало?

— Не съм сигурна, че мога да говоря…

— Опитай — рече той и нежно я поведе към дивана. — Седни тук, сега ще ти направя един чай.

— Не искам нищо. Би ли заключил вратата?

— Разбира се — смаяно промълви той, сложи резето и бавно се върна към дивана.

Мадлин направи усилие да се овладее, после вдигна глава.

— Ще те попитам нещо, Филип… Онази вечер ти си тръгна, защото не отговорих на въпроса ти дали продължавам да се виждам с Гари, нали?

Той започна да крачи напред-назад, лицето му потъмня. Накрая се спря пред дивана и кимна с глава:

— Да.

Все пак онзи тип излезе прав, рече си Мадлин. Филип наистина изпитва нещо към мен. То е било изписано на лицето му, но тя е била прекалено заслепена, за да го види.

Очевидно притеснен от признанието си, Филип побърза да продължи:

— Знаеш ли, позволих си да направя някои дискретни проучвания в бившата служба на Гари — промълви той.

— Така ли? — затаи дъх тя.

— Научих, че е избухлив и неуравновесен, склонен към скандали. Казано с две думи — човек, който не заслужава доверие.

— Филип, аз твърдо реших да не го виждам повече — въздъхна Мадлин. — Но не зная как той ще приеме това. Нещо у него ме плаши. Ще ми помогнеш ли, ако поискам да ме преместят?

Кафявите му очи се забиха в нейните с такава интензивност, че тя потръпна и се почувства разголена. После главата му бавно кимна.

— С по-голяма охота бих преместил него — тихо рече той. — Но ще се съобразя с твоето желание.

— Каква глупачка съм била, господи! — отчаяно въздъхна тя.

— Гари е изключителен интригант — отвърна той. — Не бива да бъдеш толкова строга към себе си. — Ръцете му неочаквано обгърнаха раменете й.

— Трябваше да бъда по-внимателна! — простена тя. — Просто трябваше! — Главата й легна на рамото му, в очите й отново блеснаха сълзи.

— Разкаянието е полезно нещо.

Беше й хубаво в прегръдката му. Очите й пробягаха по лицето му, сърцето й се сви. Този мил и нежен човек я беше обичал през цялото време, а тя се натика в ръцете на тип като Гари!

— Напоследък изпитвам остра нужда от близък приятел — прошепна, лицето й се сбърчи от болка. — Би ли ми простил за глупостта?

— Няма нищо за прощаване — тихо отвърна той. — Ти просто… Ти просто не съзнаваше, че съм влюбен в теб. Грешката е и моя, защото не ти го признах.

Думите му сгряха душата й.

— А мислиш ли… — замълча, преглътна смущението си и го погледна в очите. — Мислиш ли, че един ден… като се справя с всичко това, ние двамата ще можем да започнем на чисто?

— Не виждам причини за противното — усмихна се той.

Сандра свърши разказа за нерадостния си брак и изтощено млъкна. В стаята влезе сестрата и категорично прекрати свиждането. Каза, че пациентката все още е твърде слаба и има нужда от почивка. Кейт скочи в колата си и подкара към Сенчъри сити. Веднага след пристигането си там тя направи знак на Мери да я последва в кабинета и затвори вратата след нея.

— Някакви новини от Франк?

— Обади се преди малко. Казах му, че си в „Сибил Бранд“ и той обеща пак да те потърси.

— Моля те, започвай да мислиш за местата, на които бихме могли да го открием! — развълнувано каза Кейт. — Ето ти моя телефон, хващай слушалката. Ще звъниш в Мексико, докато го откриеш!

— Добре, шефе.

Мери седна до телефона, а Кейт нервно закрачи напред-назад. Това беше най-заплетеният случай в кариерата й на адвокат, но никой не проявяваше желание да й помогне. Диксън явно беше твърдо решен да скрие истината за Джеймс. Защо иначе би отказал да финансира пътуването на Франк? В същото време не бива да разчитам на Тео д’Арси, предупредително си напомни тя. Въпреки че не отказа пряко да свидетелства в полза на Сандра. Далеч по-вероятно е той да се отдръпне, тъй като ще мисли не за момичето, а за доброто име на семейството си. Ами Чарлс? Дори той отказа да допусне, че Джеймс е бил способен да малтретира жена си.

Кейт въздъхна и поклати глава. Представи си реакцията на Абигейл, когато научи за начините, по които възнамерява да изгради защитата на Сандра. Старата вещица положително ще побеснее и като нищо може да поиска смяна на адвоката. Но съдът няма да разреши това без изричното съгласие на обвиняемата. Нещата вероятно ще се усложнят и в кантората. Въпреки всичко Кейт беше твърдо решена да положи максимални усилия за оневиняването на клиентката си. Дори с риск да изгуби всичко останало.

После се запита какво ли е направил Чарлс във връзка с тайното съвещание на Диксън. И как ще постъпи, ако Диксън вече е уведомил Франклин за тяхната връзка.

Стига с тази паника, стегна се тя. Всяко нещо с времето си. Сега най-важното е да се открие Мария. В случай на процес, тя ще бъде основен свидетел. Дори ако Тео, по силата на някакво чудо, приеме да свидетелства в полза на Сандра, само неговите показания не биха били достатъчни за оневиняването на младата жена. Защитата имаше нужда от свидетел, който е присъствал на многократни прояви на насилие от страна на мъртвия съпруг.

— Открих го! — прекъсна хода на мислите й Мери.

Кейт се обърна и с два скока се озова пред бюрото.

— Засякох хотела му, всеки момент ще се обади. Нямали телефони по стаите, администраторката отиде да го повика.

— Слава богу — усмихна се Кейт. — Адски съм доволна, че испанският ти влезе в работа!…

— Ти щеше да се оправиш и без моя испански — погледна я с уважение Мери. — Винаги си се справяла…

Момичето стана и тръгна към вратата.

— Оставих частния ти номер, Франк ще те потърси на него.

— Благодаря ти, мила.

— За нищо. Оттатък съм, обади се, ако имаш нужда от мен.

— Казвай на всички, че съм легнала да подремна — усмихна се Кейт. — Не искам да бъда смущавана…

— Дадено.

— Ще заключа вратата…

— Добре.

Телефонът задрънча в момента, в който Кейт слагаше резето.

— Ало? — сграбчи слушалката тя.

— Здрасти, Кейт. Обажда се Франк.

— Нямаш представа колко ми е приятно да те чуя!

Мери вдигна глава точно в мига, в който Чарлс прекоси коридора и натисна бравата на Кейт.

— Шефката ми спи — обяви тя.

— За пръв път чувам подобно нещо — учудено я погледна Чарлс. — Кейт никога не спи през деня. Да не е болна?

— Не. Просто много й се събра. Цял ден е била в „Сибил Бранд“ при Сандра. Върна се съсипана и каза, че не желае да бъде безпокоена.

— Това не е типично за нея…

Мери се поколеба. Беше на тази служба през трите години от престоя на Кейт в „Манинг & Андерсън“ и знаеше за чувствата й към Чарлс, въпреки усилията им да държат нещата в тайна. Дали пък Кейт няма да се ядоса, че е отпратила Чарлс? Не, едва ли… Кейт каза, че не бива да прави изключение за никого. Раменете й леко се присвиха, очите й се вдигнаха към лицето на Чарлс.

— Винаги има пръв път, нали?

— Окей — въздъхна той. — Звънни ми веднага след като се събуди. Въпросът е спешен.

— Разбира се — кимна момичето.