Адвокати и престъпници

17

Защо иска да ме види Абигейл, питаше се Кейт, докато пътуваше към имението на Д’Арси. В крайна сметка не тя, а Сандра ще бъде моята клиентка, би трябвало да разговарям с нея. Що се отнася до процеса, Чарлс е прав — рекламната шумотевица около него ще бъде от полза за политическата ми кариера. Само в едно не беше сигурна — как ще се отрази на тази кариера евентуалната вина на Сандра.

Поканиха я в апартамента на горния етаж. Вместо в инвалидната количка, Абигейл д’Арси беше заела място в един стол с висока облегалка. Изглеждаше наистина царствено с безупречната прическа на посивелите си коси, с изправената си стойка и изражението на достойнство върху все още красивото лице. Такъв беше и хладният поглед, с който посрещна Кейт.

Видяла официалната рокля на домакинята, Кейт изпита задоволство, че днес реши да облече тъмносиньото си костюмче със строга кройка. Очите й пробягаха по просторното помещение. В ъгъла имаше красив диван „Чипъндейл“ с весела дамаска, която й напомни за лято, слънце и въздух. Край далечната стена беше поставено масивно писалище в стил Луи XIV, което без съмнение беше оригинал. Столът зад него беше в същия стил.

Абигейл й направи знак да седне на ниското кресло до себе си, чиято дамаска беше еднаква с тази на дивана.

— Чай?

— Да, моля.

Кейт пое чашата и чинийката от ръцете на възрастната дама, опитвайки се да не зяпа прекалено любопитно към огромния брилянт на пръста й.

— Реших, че е време да се опознаем — започна Абигейл, а очите й изпитателно пробягаха по лицето на младата жена. — Положително сте чула какво е мнението ми за Сандра. Между нас никога не са съществували топли чувства и открито признавам, че пет пари не давам за нея. Синът ми би могъл да се ожени за стотици жени като нея, но изборът му така или иначе е била тя…

— Имах честта да се запозная с господин Д’Арси — дипломатично отвърна Кейт.

— Значи разбирате какво имам предвид — кимна Абигейл. — Искам да ви уверя, че връзката на снаха ми с някакъв строителен работник е нещо, което не мога нито да извиня, нито да простя… — Гласът й леко потрепна. — Мисля, че синът ми не е заслужавал жена, която действа по толкова долен и елементарен начин… — Замълча за момент, ръцете й спокойно легнаха в скута. После тихо добави: — Ако излезе така, че Сандра е замесена по някакъв начин в убийството на сина ми, аз ще направя всичко възможно да я унищожа!

По гърба на Кейт пробяга хладна тръпка. Абигейл размаха ръка, брилянтът хвърли ослепителни отблясъци.

— За съжаление трябва да мислим за детето на Джеймс, моя внук. Той, заедно с честта на фамилията, е най-важното нещо в живота ми. Защото един ден ще наследи баща си и ще поеме в свои ръце съдбините на фамилията… — По лицето й пробяга лека усмивка.

— Убедена съм, че ще го стори по най-добрия начин — отвърна Кейт, просто защото не знаеше какво друго да каже.

Кралицата на могъщата империя изглеждаше напълно потънала в мислите си.

— Не е лесно да се наследи човек като Джеймс — добави унесено тя. — Но аз ще се погрижа за Джеймс-младши както подобава… — Кратка пауза, после очите й се насочиха към гостенката. — Същевременно съм дълбоко разтревожена от тази шумотевица около семейството ни. Един господ знае какво ще види детето по телевизията… — Главата й неодобрително се поклати. — Удивена съм от това какво става с днешния свят… Някога медиите се отнасяха далеч по-внимателно с хора като нас…

— Разбирам вашата загриженост — обади се Кейт. — Ситуацията съвсем не е лесна за едно 4-годишно дете.

Абигейл я стрелна с поглед, за пръв път в очите й се мерна нещо като топлина.

— Именно затова съм твърдо решена да убедя внука си, че баща му е бил наистина голям човек.

— Сигурна съм, че ще го сторите.

Очите на старата дама се забиха в лицето на Кейт.

— Но за тази цел имам нужда от помощта ви.

— Ще сторя всичко, на което съм способна, госпожо Д’Арси.

— Разчитам на това.

Кейт долови заговорническия тон на възрастната дама и в душата й помръдна любопитство.

— Внукът ми трябва да живее при мен — продължи Абигейл и на устните й се появи бледа усмивка. — Но Сандра трябва да бъде убедена, че преместването му в Д’Арси Оукс е не моя, а ваша идея…

Кейт потисна раздразнението, което се надигна в гърдите й. Тази жена най-безцеремонно се опитваше да я манипулира. Май трябва да я накара да разбере, че ако поеме защитата на Сандра, тя ще се чувства задължена да се грижи за интересите й, при това по най-добрия начин.

Слушайки гласа на Абигейл, тя си спомни отношението на семейство Д’Арси към Сандра по време на траурната церемония. Изпита неволно съчувствие към младата вдовица, която имаше несъмнено могъщ враг в лицето на тази възрастна дама.

— Преди да предприема някакви стъпки, аз искам да разговарям със Сандра, госпожо Д’Арси — твърдо рече тя.

— Разбира се — кимна Абигейл, стрелна я с очи, после тонът й стана сладникав. — От Чарлс разбрах, че ви предстои да станете съдружник във фирмата…

— Надявам се — кимна Кейт и усети как страните й пламват.

— Но сега ситуацията е такава, че може да изгради или срине кариерата на всеки… — Гласът продължаваше да бъде гальовен, но в него ясно се долови металната нотка.

— Вярно е — кимна сдържано Кейт.

Възрастната дама сплете пръсти в скута си и изправи гръб.

— Очаквам от вас да докажете, че майката на внука ми няма нищо общо с убийството!

Кейт се ядоса не на шега. В един момент тази жена я засипва с двусмислени заплахи и иска да прибере внука си, в следващия започва да издава смешни заповеди…

— Госпожо Д’Арси — вдигна глава тя. — Ако Сандра не бъде обвинена официално, ние не сме в състояние да докажем в съда каквото и да било. Но в обратния случай — ако срещу нея бъде предявено обвинение, моите задължения ще бъдат очертани съвсем ясно — да оборя това обвинение и да убедя съдебните заседатели, че Сандра няма нищо общо със смъртта на сина ви. Още отсега обаче ви предупреждавам, че при подобни наказателни дела рядко се стига до категорично доказване на невинността.

— Разбирам — кимна Абигейл и замислено я погледна. — Въпреки това очаквам от вас да отидете по-далеч от адвокатския си дълг. Искам пълно оневиняване на Сандра, искам внукът ми да не расте с мисълта, че майка му е убийца.

— Уверявам ви, че ще направя всичко възможно — отвърна Кейт, преценила, че сега не е моментът да влиза в спор с Абигейл.

— Това „всичко възможно“ трябва да е нещо много, много голямо, госпожице Александър!

Абигейл набра номера на Чарлс веднага след излизането на Кейт.

— Тръгна си.

— Надявам се, че всичко е било наред.

— Тепърва ще се разбере — отвърна Абигейл, помълча малко, после добави: — Признавам, че твоята Кейт има дух… Изобщо не се поколеба да ми се противопостави. А това нещо се удава на малцина…

— Така е — въздъхна Чарлс и неволно се усмихна, като си представи разговора между двете жени. Даваше си сметка, че дори той самият нерядко беше отстъпвал пред стоманената воля на възрастната дама.

— Въпреки всичко ще те държа лично отговорен за нейното поведение — смени тон Абигейл.

— Разчитай на мен — отвърна той.

Насочила колата обратно към службата, Кейт изведнъж си даде сметка, че Абигейл изобщо не я попита дали иска да защитава Сандра. Държеше се така, сякаш това беше решено предварително. Какво самочувствие, господи! На практика целият разговор беше протекъл различно от очакванията на Кейт. Тя мислеше, че Абигейл ще прояви интерес към личните й качества, а след това ще й позволи да зададе и своите въпроси. Вместо това обаче възрастната дама се беше опитала да я манипулира. Е, добре, тръсна глава Кейт. Абигейл д’Арси може да си мисли, че всичко е предрешено, но на практика няма да стане така. Окончателното решение за защитата на Сандра ще вземе тя и никой друг!

Тревожеше я друго: възрастната дама настоява да се направи всичко възможно за доказване невинността на Сандра, но едновременно с това иска да прибере внука си — сякаш Сандра вече е доказано виновна. Странно, помисли си Кейт. Освен ако не се окаже, че убедеността й в невинността на Сандра не е просто преструвка…

Върна се в кантората и се насочи към кабинета на Чарлс. Възнамеряваше да му каже, че все още не е решила дали ще приеме случая.

— Аз съм адвокат по наказателни дела, а не магьосник — решително рече тя и пръстите й забарабаниха по масата. — И затова ще си позволя да изразя скромното си мнение: има голяма вероятност Сандра д’Арси да се окаже виновна!

— Успокой се — погледна я загрижено Чарлс. — Седни, ще поговорим…

Тя обаче пренебрегна поканата и остана права пред бюрото.

— Съвсем не съм убедена, че подобен ангажимент няма да попречи на кариерата ми. Имам предварително насрочени срещи и разговори, да не говорим за делата, за които вече ти споменах. Ако Сандра бъде обвинена, това ще означава процес! — Веждите й се сключиха в една права линия. — Не съм сигурна, че съм готова на подобна саможертва, която без съмнение ще ангажира цялото ми време. Наближават изборите, искам да бъда готова за тях…

— Ще получиш помощ — отвърна припряно той, стана и се насочи към вратата. — Ей сега се връщам…

Къде хукна, нервно се запита Кейт. Отговор на този въпрос получи само няколко минути по-късно, когато заедно с него в кабинета се появи Франклин Манинг. По дяволите! Защо трябва да замесва и президента? Нали уж двамата щяхме да обсъждаме нещата? Тръсна глава и се стегна, разбрала, че ще бъде подложена на допълнителен натиск.

— Сядай, сядай — усмихна се Франклин Манинг и посочи с ръка кожения диван. — Чарлс сподели с мен твоите резерви и искам да те уверя, че ще получиш необходимата помощ…

— Благодаря, господин Манинг — отвърна Кейт. Защо, по дяволите, всички държат именно аз да бъда адвокат на Сандра д’Арси, неволно се запита тя. За трите години работа в „Манинг & Андерсън“ беше разговаряла със старши съдружника не повече от два-три пъти. Вярно, че след сърдечния удар той рядко се задържаше в офиса, но все пак й се струваше доста необичайно да дойде да я види в кабинета на Чарлс, вместо да я повика при себе си… — Позволете ми обаче да изкажа мнение, че защитата на Сандра д’Арси би трябвало да поеме външен адвокат или фирма, а не ние, които сме пряко ангажирани с деловите въпроси на нейния покоен съпруг…

— Отчетохме това, скъпа Кейт — усмихна се Франклин Манинг. — Но Абигейл д’Арси настоява именно нашата фирма да поеме защитата на Сандра. Просто не вярва, че външна кантора ще прояви необходимата дискретност…

Кейт премести поглед върху лицето на Чарлс, опитвайки се да дешифрира скритото послание в думите на шефа си.

— В такъв случай Сандра ще трябва да подпише декларация според изискванията на закона за конфликт на интересите — подхвърли тя.

— Естествено — кимна Чарлс.

— Знаеш ли, Кейт — погледна я Франклин Манинг. — Не всеки ден човек има шанс да се занимава с нещо наистина значимо…

Тя замълча и изчака, лицето й запази безизразния си вид.

— Като старши партньор и президент на компанията, аз трябва да се грижа за интересите на „Манинг & Андерсън“ — продължи Франклин. — Надявам се, че разбираш това.

— Естествено.

— Това е добре — усмихнато я потупа по ръката той. — Когато изпълняваме желанията на клиент от фамилията Д’Арси, ние сме сигурни, че допринасяме и за собствения си просперитет. А когато просперираме ние, ще просперира и нашата юристка Кейт Александър…

От това по-ясно, здраве му кажи, помисли си Кейт. Ако приема защитата на Сандра д’Арси, шансовете ми да стана член на управителния съвет се увеличават, точно както и подкрепата за поста областен прокурор. Но ако откажа… Не искаше дори да мисли по този въпрос. Стана й ясно, че в „Манинг & Андерсън“ желанията на основните клиенти са закон и никой не се съобразява с личните предпочитания на отделния служител. Подозираше, че дори да стане старши съдружник, пак няма да има свобода за самостоятелни решения.

Хвърли бегъл поглед към Чарлс. Имаше нужда от подкрепата му, но съзнаваше, че едва ли ще я получи. Положението му беше такова, че той не би посмял да се конфронтира с Франклин Манинг, особено сега… Топката беше в нейното поле, ще трябва сама да се оправя…

— Мога ли да получа ден-два за размисъл? — попита тя. — Дори още не съм се срещнала със Сандра д’Арси…

Лицето на Франклин Манинг леко помръкна.

— Налага се да решиш още сега, Кейт — поклати глава той. — Страхувам се, че това е в интерес на всички ни…

— Ясно.

Помълча, но дълбоко в себе си разбра, че ако иска да има подкрепата на тези хора в изборите за областен прокурор, ще се наложи да плати и съответната цена. Единствената й надежда беше тази цена да не се окаже прекалено висока. Явно нещата бяха задвижени от високи интереси и тя трябваше да отстъпи. Макар че имаше опасност Сандра да бъде обвинена в убийство и тогава да излезе така, че е жертвала кариерата си заради интересите на „Манинг & Андерсън“…

— Ще направя това, което е в интерес на фирмата — съобщи най-сетне тя. Гласът й беше мрачен.

— Знаех, че няма да откажеш — одобрително кимна възрастният мъж и по лицето му пробяга усмивка. — Считай, че ми правиш лична услуга!

Кейт едва го изчака да затвори вратата след себе си и се нахвърли срещу Чарлс:

— Трябваше ли да го ангажираш лично? — попита тя с гневно блеснали очи.

— Исках да разбереш откъде идва натискът — отвърна той.

Тя напълни дробовете си с въздух, решена на всяка цена да възстанови поне част от изгубените позиции.

— Искам Марти незабавно да се заеме с някои разследвания!

Чарлс се поколеба.

— Защо не Франк Джоунс? Той е отличен частен детектив и има договор с нас…

— Нямам никакво намерение да се бия за всяка отстъпка! — отсече Кейт. — Случаят е прекалено важен, за да се съобразяваме с допълнителните разходи. Марти е най-добрият и аз искам него!

Той пристъпи към прозореца и отправи поглед навън.

— Аз също нямам намерение да се боря с теб… За съжаление съвсем скоро научих, че на Марти му писнало да се рови в калта, ударил ключа на кантората си и напуснал града…

— Това не може да бъде! — възкликна гневно Кейт. — На гърба му има няколко текущи дела!

Чарлс сви рамене.

— Ще проверя още веднъж, ако искаш…

— Моля те.

В единадесет часа на следващия ден Томи Бартоломю беше изправен пред съдията Хари Джексън, председател на Пети съдебен състав в районния съд на Лос Анджелис.

Кейт научи навреме новината и се постара да пристигне по-раничко в старата и посивяла Съдебна палата в центъра на града. Но въпреки това залата се оказа претъпкана до отказ от репортери и зяпачи.

Томи беше облечен в зле скроени затворнически дрехи и очевидно се чувстваше неудобно. До него, за изненада на Кейт, седеше Андрю Стюарт, изтупан в отлично ушит костюм. Наистина изглежда добре, призна в себе си Кейт, като си спомни за беглата им среща във фоайето на хотел „Сенчъри плаца“.

Зад прокурорската банка беше се изправила Мадлин. Кейт огледа спокойното лице на приятелката си и си напомни да провери дали тя ще бъде прокурор по делото.

Томи беше официално обвинен, след което съдията насрочи предварителния разпит за след десет дни. Андрю поиска отлагане и съдията попита Томи дали желае да се възползва от правото си на това. Блед и неспокоен, младежът отговори утвърдително. После преминаха на въпроса за освобождаване под гаранция. Думата взе Мадлин. Нарече случая особено тежък, квалифицирайки го като „убийство с користна цел и висока степен на обществена опасност“. Съдията прие становището й да не се обсъжда въпроса за пускането на обвиняемия под гаранция. После Томи беше изведен от залата и Кейт се насочи към Мадлин.

— Здрасти — поздрави с усмивка тя. — Ти ли ще бъдеш прокурор по това дело?

— Да — кимна делово Мадлин. — А ти какво правиш тук?

— Получих задачата да стана юридически съветник на Сандра д’Арси — отвърна Кейт, моментално възприела служебното поведение на приятелката си.

— Така ли? — изви вежди заместник областната прокурорка. — Значи можем да се окажем противници…

— Какви са шансовете за това? — попита Кейт. Знаеше, че Мадлин може да откаже, но може и да предложи сътрудничество. По правило прокурорите работят добре с бившите си колеги. Дано това правило е валидно сега, въздъхна в себе си тя.

— Ако можех, щях да я арестувам още днес! — отсече Мадлин и я погледна в очите.

— Разбирам — кимна Кейт. — Би ли ми казала още нещо?

— Не. Страхувам се, че не е моментът…

— Окей. Благодаря за откровеността.

— Моля.

Кейт излезе във фоайето и видя Андрю, заобиколен от репортери. Говореше пред някакъв микрофон, осветен от ярката светлина на прожекторите.

— По мое мнение обвиненията на областната прокуратура са несъстоятелни — заяви усмихнат той, после се озърна, сякаш усетил погледа й. Направи й знак да почака и продължи с интервюто. Кейт се насочи към високите прозорци.

Няколко минути по-късно зад гърба й се разнесе звучният му глас:

— Здравейте, Кейт. Радвам се да ви видя…

— Здравейте, господин Стюарт. Как сте?

— Господин Стюарт! — направи гримаса той. — Наричайте ме Андрю. В отговор на въпроса ви ще кажа, че се чувствам отлично, особено след като ви видях… Случайно ли сте тук, или дойдохте да чуете обвинението?

Усмивката му беше толкова обаятелна, че Кейт не успя да се концентрира.

— Дойдох за обвинението — отвърна малко сковано тя.

— Имате причини за това, така ли?

Тя успя да влезе в тон:

— Отдавна слушам, че вършите истински вълшебства в съдебната зала и реших да проверя дали наистина е така…

— Дано не съм ви разочаровал — засмя се той.

— Ами… Видях, че не успяхте да измъкнете клиента си под гаранция — рече с усмивка тя, стараейки се да омекоти силата на удара. — Същевременно признавам, че щях да съм изненадана, ако съдията беше приел… Иначе впечатленията ми бяха отлични.

Андрю отново избухна в смях, а тя оцени чувството му за хумор.

— Е, хубаво — въздъхна той. — След като оценихте толкова великодушно поредния ми провал, може би ще приемете да обядваме заедно… Нещо като утешителна награда… — Очите му я гледаха с открито предизвикателство.

Кейт смаяно установи, че е изкушена да приеме. Макар да съзнаваше, че съвсем не й е до усложнения с този очевидно арогантен сваляч. Въздъхна, погледна часовника си и поклати глава:

— Съжалявам, но имам среща. Все пак благодаря за поканата…

— Ще ви изпратя до колата.

— Не е необходимо — отвърна тя и с неудоволствие усети, че се изчервява под настойчивия му поглед.

— Обещавам да не хапя! — подхвърли с престорено смирение той и сега беше неин ред да избухне в смях.

— Вярвам ви, но страшно много бързам… Радвам се, че се видяхме. — Обърна се и закрачи към изхода, преди да му даде време да се опомни. Отново се учуди на силата, с която сърцето блъскаше в гърдите й.

Андрю остана да гледа подире й. Обичаше предизвикателствата, а тази красива жена с безупречна кожа, блестящи зелени очи и буйна черна коса очевидно представляваше именно такова предизвикателство.

Защо ли е тук, запита се той. Знаеше, че работи в „Манинг & Андерсън“, вероятно семейство Д’Арси са я изпратили да види накъде върви делото. Но имаше и друга, доста по-интересна вероятност — да е назначена за защитник на Сандра д’Арси. В такъв случай двамата ще се окажат колеги по делото, особено ако срещу Сандра бъде повдигнато обвинение в съучастие. И волю-неволю ще се виждат често… На устните му изплува доволна усмивка.

После погледна часовника си. Време е за банката. Днес майката на Томи щеше да преведе първата част от хонорара му. Беше обещала да ипотекира къщата си още веднъж и той се задоволи с думата й, макар че в други случаи винаги искаше предварителни гаранции. Постъпи така, защото това дело беше особено и не му се искаше да го изпусне. А ако към него се включи и Кейт Александър, удоволствието щеше да бъде двойно…

Кейт крачеше напред-назад из малкия хол, който служеше за преддверие на просторната дневна в къщата на Сандра д’Арси. В душата й кипеше гняв, тъй като я принуждаваха да чака. Домакинята благоволи да се появи чак след петнадесет минути. Беше облечена в розово трико и черен чорапогащник, на главата й имаше хавлиена превръзка. Лицето й беше зачервено.

— Много се извинявам — сладко се усмихна Сандра. — От прислужницата останах с впечатлението, че се обаждате от колата си…

— Така ли? — изгледа я хладно Кейт. Тази хлапачка лъже нагло, рече си тя. Прекрасно знаеше, че я чакам, но е предпочела да си завърши гимнастиката. — Къде можем да поговорим на спокойствие? Трябва ми маса, за да си водя бележки…

— Елате в солариума — извърна се към изхода Сандра. — Искате ли чай с лед?

— Не, благодаря — отказа Кейт и очите й пробягаха по остъкленото помещение, в което преобладаваха мебели от ковано желязо. Беше пълно с цветя и свежа зеленина, които радваха окото.

— Какво искате да знаете?

— Това, което сте говорили пред полицията — отвърна Кейт и извади от куфарчето си бележник с жълти корици.

— Дори не си спомням — поклати глава Сандра. — Четири пъти идваха тук…

— Предлагам да направите усилие — отвърна Кейт. — Нещата са сериозни.

— Разказах всичко на Чарлс! — погледна я предизвикателно домакинята.

— Госпожо Д’Арси, позволете ми да ви наричам Сандра — изгледа я Кейт. — През следващите дни и седмици ще се налага да разговаряме често…

— Нямам нищо против — сви рамене Сандра.

— Добре. Аз съм Кейт… — Повъртя писалката между пръстите си и продължи: — Зная, че сте говорили с Чарлс. Но ще се наложи да повторите всичко и пред мен, тъй като аз ще бъда ваш юридически съветник…

— Но защо е необходимо това? Чарлс беше адвокат на Джеймс, значи трябва да се грижи и за моите интереси!

— Разбирам ви много добре — кимна Кейт. — Но трябва да разясня някои неща… Първо, вие сте замесена в криминално престъпление, а за такива престъпления във фирмата отговарям аз. Второ, Чарлс е доста претоварен след смъртта на съпруга ви и времето му е изцяло запълнено от делата на фондацията и „Д’Арси къмпани“.

— Това не ме интересува! — вирна брадичка Сандра, седна и предизвикателно кръстоса крака.

— Така стоят нещата — изгледа я хладно Кейт. — Господин Римън и вашата свекърва очакват да ми сътрудничите… Затова предлагам да се залавяме за работа.

— По дяволите! — изруга Сандра, смъкна хавлиената лента от главата си и косите й се разпиляха. — Писна ми от проклетото семейство, не мога да понасям вечно да се бъркат в живота ми! Казвайте какво искате!…

— Започнете отначало и се старайте да не пропускате нищо.

Сандра започна с видимо неудоволствие. Говореше грубо и предизвикателно, но все пак говореше. Позвъняване на входната врата прекъсна този процес, миг по-късно в солариума се втурна Виктория д’Арси Мандевил.

— Току-що се връщам от Аспен и ме посреща ето това! — гневно извика тя и размаха вестника в ръцете си. — Оказва се, че милата ми снаха се е чукала с някакъв нещастник, който е арестуван за убийството на брат ми!

— Не знаех, че си се върнала — промърмори Сандра.

— Как смееш да излагаш семейство като нашето?!

Сандра мълчеше.

— Дано да нямаш нищо общо със смъртта на брат ми! — продължаваше да размахва вестника Виктория. — В противен случай горчиво ще съжаляваш, че не си пукнала заедно с него!

Кейт забеляза ефекта от тези гневни думи върху младата жена. Тя видимо пребледня, от арогантността й нямаше дори следа. Явно се страхува от нещо, въздъхна в себе си тя. Но от какво?