Адвокати и престъпници

34

Майлс Кънингам изчака процедурата по настаняването им в клуб „Уелингтън“ и се обърна към Андрю Стюарт:

— Не ме бива много по галантните приказки, господин Стюарт.

— Наричайте ме Андрю.

— Много добре. Искам да кажа, че съм модерен до определени граници, Андрю. Но когато става въпрос за дъщеря ми, ставам направо като онези от Средновековието.

— Разбирам, сър — кимна Андрю, отбелязвайки южняшката грубост в гласа на по-възрастния мъж.

— Дано — рече Майлс и се приведе напред. — Така думите ми няма да прозвучат прекалено грубо… Та искам да ви попитам направо — какви са намеренията ви относно моята дъщеря?

Андрю смутено преглътна. Беше се подготвил за всякакви въпроси, но този прозвуча прекалено директно.

— Много я харесвам — промълви той, после направи изразителен жест с ръка. — Но ние двамата все още се опознаваме…

— Спите заедно, а това според моите разбирания означава, че вече сте се опознали!

Андрю спря поглед върху лицето на внушителния тексасец.

За пръв път от много години насам усети, че му липсва дар слово.

— Не зная какво да отговоря на това — усмихна се несигурно той.

Майлс не отвърна на усмивката. Измъкна пура от джобчето на сакото си, разви целофана и сряза крайчето й със златно ножче. Запали, пусна облак ароматен дим и спря очи върху лицето на Андрю.

— Трудно понасям хората, които се опитват да използват дъщеря ми…

— Аз не съм от тях, в това можете да сте сигурен — изрази протест Андрю. Как ли ще реагира този грубиян, ако знае истината за скъпоценната си Лорин, неволно се запита той. Напоследък имаше чувството, че именно тя го използва, особено когато става въпрос за сексуалните й апетити. Не че имаше нещо против това, но…

— Гледайте наистина да е така — рече Майлс и тръсна пепелта от пурата в кристалния пепелник. — Имам влиятелни приятели в този град и мога да ви създам доста неприятности…

— Няма да се стигне дотам, господин Кънингам — нервно преглътна Андрю. — С удоволствие ще обсъдя с вас бъдещето на дъщеря ви… когато му дойде времето.

— Времето е дошло — поклати глава Майлс и дръпна от пурата. — Затова трябва да зная дали искате ръката на дъщеря ми…

— Все още не сме стигнали дотам — объркано отвърна Андрю.

— Млади човече, не обичам да ме правят на глупак! — изръмжа Майлс и внушителната му фигура се надвеси над масата.

— Уверявам ви, че не исках да ви засегна!

— Аз съм богат човек, Андрю. Казвала ли ти е Лорин каква сума ще получи, ако се омъжи?

— Не.

— Мога да те уверя, че е доста значителна. Някъде около десет милиона долара.

Андрю направи опит да прикрие смайването си. За такива пари дори не беше сънувал. Няма да му се налага да работи толкова много… По дяволите, изобщо няма да му се наложи да работи! Би могъл да избира само делата, които носят известност. Цената на Лорин в очите му се повишаваше с всяка изминала минута.

— Това е само началото — промърмори Майлс. — При раждането на дете парите се увеличават и този процес няма да спре… — Пурата се размаха пред лицето на Андрю. — Но първо трябва да бъда убеден, че обичаш нея, а не доларчетата й…

Андрю започна да пресмята. Вече не беше първа младост, по-добър шанс едва ли щеше да се появи. Вниманието му се насочи към Майлс, самочувствието му започна да се възвръща.

— Винаги съм знаел, че сте богат човек, господин Кънингам — започна той. — Но за мен това не е от значение. Просто защото съм от хората, които предпочитат сами да се грижат за съпругата си.

— Радвам се да чуя това — кимна Майлс и изпусна облак дим.

— Затова спокойно мога да кажа, че ако нямате нищо против, аз бих поискал ръката на дъщеря ви — усмихна се победоносно Андрю.

— Имаш благословията ми, синко — отвърна Майлс Кънингам и лицето му светна.

Кейт се срещна с Франк в кафенето на мотела. Оказа се, че той е успял да разговаря с всички хора от списъка си и е научил доста неща за Сандра.

— Аз също — кимна Кейт. — Дай да сравним бележките си.

— Почвай ти, защото аз умирам от глад! — изръмжа Франк и захапа огромния хамбургер пред себе си.

— Адвокатът на семейство Дентън потвърди нашите подозрения. Сандра е обвинила баща си не само във физическо, но и в сексуално насилие.

— Това можеше да се очаква — промърмори Франк. — Какво още каза?

— Обрисува Сандра само в черни краски — въздъхна Кейт. — Според него лъжите й не са били подкрепени с абсолютно никакви доказателства.

— В това няма нищо необикновено — съгласи се Франк и задъвка пържено картофче.

— Така е. После се зае да ме убеждава колко съзнателен гражданин бил Ед Дентън, какви били позициите му сред енориашите и прочие.

— Редовен тип отвсякъде, а? — промърмори с отвращение Франк.

Тя кимна, пръстите й забарабаниха по покривката.

— Беше категоричен, че семейство Дентън не са хора, които биха упражнили някакво насилие над детето си.

— Бас държа, че е така!

— Господин Дентън е петнадесет години по-възрастен от жена си, Сандра била единственото им дете и той треперел над нея…

— Очевидно е треперел прекалено силно — тръсна глава Франк. — Каза ли нещо за учителката, която повярвала на Сандра?

— Според него тази жена просто си пъхала носа дето не й е работа — намръщи се Кейт.

— Но самата госпожа Люис не мисли така — поклати глава Франк.

— Успя ли да я откриеш?

— Да — отвърна Франк и избърса устните си със салфетката. — Забелязала, че Сандра често се появява в училище със синини. Била умно дете, но не си правела труда да се концентрира върху уроците. Подозирала, че Сандра не си доспива, тъй като под очите й имало тъмни кръгове и нерядко заспивала в час.

— Интересно — промърмори Кейт.

Франк отмести празната чиния и разпечата пакет цигари.

— Нали ги беше отказал? — вдигна вежди Кейт.

— Поредният безуспешен опит — въздъхна той. — Но скоро ще направя нов… Както и да е. Един ден госпожа Люис дръпнала Сандра настрана и казала, че подозира какво става.

— Продължавай — погледна го внимателно Кейт.

— Сандра избухнала в сълзи. Имала кошмари и не можела да спи. Учителката се разтревожила и я завела при училищната лекарка… — Франк направи многозначителна пауза. — Там момичето признало, че Ед Дентън посещавал спалнята й всяка вечер от десетгодишната й възраст нататък… С всичките възможни сексуални извращения.

Кейт пребледня, в стомаха й се образува оловна топка.

— Добре ли си?

— Да. Като прокурор съм работила върху шест подобни дела. Слушах ужасни истории, но най-много ми тежеше пълната безпомощност на децата. Такова нещо не се забравя. Чуя ли нещо подобно, веднага ми призлява…

— Разбирам те много добре — кимна той.

Кейт се замисли, после вдигна глава.

— Помниш ли думите на Сандра за една учителка, която харесвала, но забравила името й?

— Да.

— Питам се дали това не е госпожа Люис, а Сандра нарочно не ни каза името й…

— По всяка вероятност е точно така. Двете с лекарката съобщили на властите и Сандра била отделена от родителите си. Временно я изпратили при осиновители, докато приключи разследването.

— Успя ли да откриеш тези хора?

— Нямаше ги. Оставих имената ни и номера на мотела на телефонния им секретар. Надявам се да ни потърсят. Разбрах, че все още приемат безпризорни деца… — Поколеба се за миг, после добави: — Госпожа Люис сподели с мен, че Сандра действително имала навика да лъже, но за дребни неща…

— По дяволите! — въздъхна Кейт, най-сетне разбрала откъде идват проблемите с истината на клиентката й. — Ще разговарям по този въпрос с някой психиатър. Мисля, че лъжите имат връзка с насилието, което е търпяла…

— Възможно е — смукна от цигарата си Франк. — Как възнамеряваш да използваш факта, че Сандра е била малтретирана като дете?

— Добър въпрос — въздъхна Кейт. — Този факт няма да има никакво значение, ако Сандра се окаже невинна. Но ако е убила мъжа си, аз ще трябва да го използвам по някакъв начин в защитата си.

— Какво общо има сексуалното насилие на баща й с едно хладнокръвно убийство?

— Там е въпросът, че все още не зная — поклати глава Кейт и очите й потъмняха. — Имам предчувствието, че все още не знаем цялата истина. Затова възнамерявам да се поровя още малко. Едва след това ще мога да се изправя срещу Сандра… От самото начало имам чувството, че тя крие нещо. Твърдо съм решена да разбера какво е то.

— Сигурно е нещо важно…

— Първо трябва да я накарам да се разкрие, а едва след това ще мисля как да й помогна.

— Познавам те — погледна я с уважение Франк. — Винаги се бориш докрай за своите клиенти. — Очите му се преместиха върху часовника. — Ще ида да видя дали са ни търсили…

— Добре — кимна Кейт и направи знак на келнера за сметката.

Вечерта Франк проведе цяло разследване, за да разбере къде правят най-добрите пържоли.

— Това ли е? — засмя се Кейт, когато се изправиха пред входа на някакво занемарено ресторантче.

— Добре дошла в най-доброто заведение на Бейкърсфийлд — ухили се Франк и церемониално й направи път.

Настаниха се, той си поръча бира и запали цигара. После с гордост започна да говори за семейството си. За съпругата си Черил, за децата си Боби и Лита.

— Очевидно имаш прекрасно семейство — рече с въздишка Кейт.

Той не пропусна да я забележи и игриво подхвърли:

— Ти също трябва да се омъжиш и да имаш деца.

— Едва ли ще стане — сви рамене тя. — Планирала съм други неща в живота си, не би било честно да раждам дете…

— Защо? Много делови хора си имат деца.

— Мисля, че техните деца страдат. Докато при теб не е така — когато те няма, децата ти са в компанията на Черил…

— Значи трябва да си намериш мъж, който обича да си стои у дома — сериозно я погледна Франк.

— Хей, господин Джоунс! — засмя се Кейт. — Тази вечер си олицетворение на мъдростта!

— Наистина мисля така — усмихна се той. — С твоите амбиции за политическа кариера ти трябва съпруг, който доброволно ще приеме позицията на втора цигулка…

— Това би било прекрасно, но едва ли може да се получи на практика.

— Кейт, считаш ли ме за свой приятел? — внезапно попита той, а в очите му се появи колебание.

— Разбира се — отвърна тя и изненадано вдигна глава.

— Тогава ще ми позволиш ли да те попитам нещо, което наистина не ми влиза в работата?

— Зависи — игриво отвърна тя.

Лицето му стана сериозно, думите излетяха от устата му с цената на доста усилия:

— Защо поддържаш връзка с женен мъж? Тя ще ти донесе само страдания както в личен, така и в служебен план…

— Страхувам се, че не разбирам за какво говориш — смутено отвърна тя, усетила червенината по бузите си.

— Можеш да отричаш, разбира се — сви рамене той. — Но снощи видях как Чарлс Римън напуска дома ти…

— Беше дошъл по работа — изрази протест тя.

— Карай — въздъхна Франк. — След като ти е приятно да се самозаблуждаваш…

— Прав си — промърмори тя и сведе поглед към масата. — Но му обещах да не казвам на никого…

— Извинявай — погледна я съчувствено той.

— Няма нищо… — Пръстите й нервно си играеха с приборите. — Знаеш ли, понякога ми е много трудно да не говоря за това…

— Представям си — кимна той. — Но имаш думата ми, че каквото и да кажеш, то ще си остане между нас…

— Благодаря, ти наистина си приятел.

— Заслужаваш повече — рече с въздишка той.

— Обичам го…

— Той никога няма да напусне жена си.

— Ще я напусне!

— Дано. Иначе доста ще страдаш…

На другия ден Кейт се срещна с осиновителката на Сандра. Беше възпълничка, приятна на вид жена, която я изслуша с подчертан интерес.

— Помня Сандра много добре — веднага рече тя. — Много добро момиче.

— Имахте ли причини да считате, че обича да послъгва? — попита Кейт при първата удала се възможност.

— Страхувам се, че да — отвърна жената. — Но след известно време престана, вероятно защото се убеди, че може да ни има доверие…

— Наистина ли? — За пръв път от два дни насам в душата на Кейт проблесна лъч надежда.

Жената усмихнато кимна с глава.

— Спомняте ли си нещо друго?

— Помня първата й нощ при нас — отвърна след кратък размисъл жената. — Отидох да надникна в спалнята и открих, че си е легнала с дрехите…

— Така ли?

— Дълго време не успях да я накарам да се съблича преди лягане. Беше доста изненадана, когато откри, че банята има ключ… После разбрах на какво се дължи това. Баща й имал навика да я гледа, докато се къпе…

— Тази информация е много важна — погледна я развълнувано Кейт. — Бихте ли я потвърдили пред съда, ако се наложи?

— Разбира се. Видях снимката на Сандра във вестниците и неволно се запитах дали съм направила всичко за нея…

— Не бива да се чувствате виновна — поклати глава Кейт. — От това, което чух, стигам до заключението, че сте направили абсолютно всичко.

— Помня колко ми стана зле, когато властите я изпратиха обратно у дома — въздъхна жената.

— Представям си — погледна я със симпатия Кейт. — Няма да ви измъчвам с повече въпроси… Благодаря за помощта. — Извади визитната си картичка и й я подаде. — Моля ви, обадете ми се, ако си спомните още нещо важно… В противен случай аз ще ви потърся.

Излезе и се присъедини към Франк, който вече беше успял да разговаря с няколко от съученичките на Сандра.

— Оказа се, че никоя от тях не е била близка с нея — озадачено поклати глава той. — Дори не са й ходили на гости… Сякаш домът и училището са били два отделни свята…

Кейт повдигна въпроса за малтретирането едва когато поеха по обратния път за Лос Анджелис.

— Няма доказателства — поклати глава Франк. — С изключение на показанията на самата Сандра… Никой не е виждал баща й да се държи грубо с нея, да я бие или опипва.

— Естествено — кимна Кейт, раздразнена при мисълта за безпомощността на детето. — Бил е прекалено предпазлив.

Франк я остави пред дома и си тръгна. Горе я чакаше съобщение да се обади в службата по спешност. Набра номера, една от секретарките й предаде да позвъни веднага на Абигейл.

— Утре сутринта искам да ви видя! — отсече с мрачен глас главата на семейство Д’Арси.

Кейт въздъхна от досада. Никак не й беше до Абигейл и нейните проблеми. Но нямаше как да откаже. Жена като Абигейл не би се поколебала да прекъсне работата дори на президента на Съединените щати.

— Програмата ми за утре е претоварена — рече в слушалката тя. — Два дни бях извън града, във връзка с делото срещу Сандра…

— Много е важно! Бъдете тук в единадесет!

Разговорът прекъсна. Какво самочувствие, въздъхна Кейт. Дали пък не е станало нещо наистина важно?

Рано сутринта на другия ден Франк се втурна в кабинета на Кейт.

— Току-що разговарях с градинаря на Д’Арси — развълнувано съобщи той. — От него научих нещо, което може да обърне делото с главата надолу!

— Казвай! — нетърпеливо го погледна тя.

— Не зная какво ме накара да ида при този човек, но след Бейкърсфийлд непрекъснато мисля за Сандра и малтретирането от страна на баща й… Често става така, че малтретираните деца попадат на същото и като възрастни…

— Е, и?

— Попитах го дали е забелязал нещо необичайно в отношенията между съпрузите Д’Арси.

— И какво отговори той? — затаи дъх Кейт.

— Пълно бинго! — извика тържествуващо Франк.

— Видял ли е нещо?

— Не, но е чул, при това многократно. От къщата долитали крясъци, скандалите били ежедневно явление. Освен това… — Франк направи многозначителна пауза: — Виждал е с очите си синините на Сандра след подобни скандали. Което означава, че Джеймс е прибягвал до физическо насилие!

— Знаех си аз! — въздъхна Кейт и безсилно се отпусна на стола. — Имах чувството, че крие нещо от тоя сорт… — Важността на новината бавно проникна в съзнанието й. — Ти знаеш какво означава това, нали?

— Разбира се — кимна Франк. — Означава, че известният и уважаван гражданин Джеймс д’Арси е бил един нещастник, който бие жена си!

— А тя го е убила заради това! — добави шепнешком Кейт.