Адвокати и престъпници

36

Мадлин напусна ресторанта раздвоена. Разговорът с Лорин и баща й беше протекъл според предвижданията. Продължаваше да е убедена, че иска да се кандидатира за длъжността областен прокурор, съзнаваше, че за предизборната кампания ще бъдат необходими много средства. Но едновременно с това не беше очарована от предложенията на Майлс Кънингам. Богаташът от Тексас даде ясно да се разбере, че за спечелването на подобен пост е необходима безмилостна атака срещу конкуренцията. Но Мадлин не обичаше негативните кампании и се надяваше никога да не бъде част от тях. А този мъж й предлагаше подкрепа в размер на милиони долари, но при условието нещата да се развиват според неговите виждания. Притесняваше се и от факта, че не може да разбере истинските причини, поради които Майлс й предлага тази подкрепа. Директно не поиска нищо. Тя беше достатъчно умна, за да разбере, че трябва да бъде лоялна към него — нещо съвсем естествено за всички предизборни кампании, но какво ли очаква той на практика?

Реши да поговори с Филип. Нуждаеше се от съвета му, вярваше му. Слава богу, че през следващите няколко седмици Майлс Кънингам е зает и няма да се мярка в града. Това й даваше така необходимото време за размисъл.

Но най-много я безпокоеше отношението на Лорин. Приятелката й очевидно беше въодушевена от идеята за широка кампания в пресата срещу Кейт. Защо?

Виктория нервно крачеше напред-назад, докато Абигейл сбито й предаваше разговора си с Кейт.

— Седни! — намръщено заповяда възрастната дама. — Изнервяш ме!

Виктория продължи разходката си с ясното съзнание, че е единственият човек на този свят, който може да пренебрегва желанията на Абигейл.

— Не мога да повярвам, че Кейт Александър се е държала по този начин с теб! — просъска тя. — Явно не си дава сметка с кого се е захванала!

— Ще й покажем с кого — поклати глава Абигейл. — Защото аз съм твърдо решена внукът ми да остане при нас! По всичко личи, че той ще е единственият ми наследник…

Думите й пронизаха сърцето на Виктория. Ако не беше онзи нещастен аборт на младини, днес тя щеше да ражда наследниците на фамилията Д’Арси, а не онази кучка Сандра!

— Сандра е виновна — продължи все така твърдо Абигейл. — Не би било справедливо да се измъкне под гаранция, докато Джеймс завинаги ще остане в ковчега си. А детето ще се чувства най-добре тук, въпреки думите на онази проклета адвокатка!

— Кейт Александър наистина те е вбесила! — изви тънките си устни Виктория.

— Долна неблагодарница! Вече съобщих на Чарлс какво мисля за нея. От теб ще искам да уредиш една среща с областния прокурор. Накарай го да предложат на Сандра някакъв компромис. Искам тя да се признае за виновна срещу по-лека присъда.

— По-лека присъда?

— Точно така. Искам да я няма поне десетина години. Това време ще е достатъчно да превърна внука си в достоен Д’Арси. А едновременно с това ще бъдем сигурни, че нищо от наследството на Джеймс няма да отиде в ръцете на тази никаквица. Според закона губи всякакви права върху него, след като е осъдена.

— Мисля, че си абсолютно права, мамо — кимна Виктория. — Ще се обадя на госпожица Гулд веднага след като се върна у дома. — Отвори компактна пудриера, прекара памучето по лицето си и се усмихна срещу огледалото. — Искаш ли да предам на Кейт нещо от твое име?

— Тя трябва да престане да се рови в миналото и да забрави за насилието, което си въобразява. Всъщност първо се виж с нея… Трябва да я убедиш, че Сандра ще получи по-лека присъда, ако се признае за виновна… — Очите на възрастната дама се насочиха към прозореца. — Да, нека й дадем един последен шанс да докаже лоялността си. В противен случай аз ще оттегля политическата си подкрепа. Бих искала да уважавам последните ангажименти на Джеймс, може би той е видял нещо в нея, което на мен ми убягва…

— Тя е красива — намусено рече Виктория. — Разбира се, ако човек харесва този средиземноморски тип жени… А Джеймс беше познавач…

— Мисля, че думите ти са крайно неуместни!

Виктория развеселено я погледна. Открай време майка й отказваше да признае недостатъците на децата си.

— Обясни на Кейт, че по този начин разрушава бъдещето си.

— С удоволствие — отвърна Виктория и пусна пудриерата в елегантната си чантичка „Шанел“. — Трябва да тръгвам, мамо. Имам един ангажимент.

— Приятно прекарване, скъпа. Кажи на Артър да ми направи чай.

Кейт напусна „Сибил Бранд“ в Източен Лос Анджелис и почти веднага попадна в тежко задръстване на магистралата. Включи мобифона и набра номера на Чарлс.

— Искам да поговорим — рече в слушалката тя. — Би ли ме изчакал? Попаднала съм в ужасен трафик…

Когато най-сетне се добра до кантората, Чарлс я очакваше в кабинета й и четеше някакви документи върху бюрото. Очите й се присвиха от неудоволствие.

— Често ли правиш това?

— Кое? — вдигна глава той и на лицето му се появи усмивка. — Да седя зад бюрото ти?

— Да четеш документите ми — хладно уточни тя.

— Понякога — сви рамене той. — Защо, какво нередно има в това?

Тя хвърли куфарчето си на дивана и пристъпи към бюрото.

— Абигейл ми се похвали, че разполага със свои източници за информация по делото и аз избухнах…

— Зная. Тя вече ми позвъни. Бих казал, че в момента не те обича твърде…

— Тя е една нахална стара вещица! — отсече Кейт. — Ти ли си това, Чарлс?

— Какво да съм аз?

— Ти ли й доставяш информацията?

Лицето му стана мрачно.

— Държа я в течение, нищо повече.

— От това, което четеш върху моето бюро?

— Нищо подобно! — погледна я обидено той. — Как можеш дори да си го помислиш?

Очите й изпитателно пробягаха по лицето му, от устата й се откъсна колеблива въздишка.

— Добре, извинявай… Сандра ме измори, а Абигейл ме ядоса. Тая работа се влошава с всяка изминала минута… — Направи кратка пауза и попита: — Възможно ли е Диксън да информира Тео за хода на делото?

— Надявам се да не е така — отвърна той и замислено разтърка брадичката си. — Но не съм убеден. Най-добре е да въведем някакви мерки за сигурност.

Кейт усети болката в краката си и седна на ръба на бюрото.

— Добра идея — кимна тя.

— Предлагам да вкараме всички материали по делото в компютъра и да ги кодираме. След това лично ще определя обслужващия персонал на екипа ти, с изричната заповед да отговарят единствено пред теб.

— Благодаря, Чарлс — рече Кейт и отмести непокорен кичур от челото си. — Пипалата на семейство Д’Арси очевидно се простират навсякъде. И това кара Абигейл да се мисли за Господ…

— Зная — усмихна се той. — И аз бях смутен като теб, когато за пръв път се запознах с тях… Никога преди това не бях попадал на такива хора…

— Е, сега вече се чувствам по-добре — въздъхна тя. — Може би защото съзнавам, че не съм единствената пионка върху тяхната шахматна дъска.

— Радвам се — рече той и протегна ръце да я прегърне. — Миришеш чудесно!

— По-добре престани, иначе рискуваш да те нападна! — шеговито захапа ухото му тя.

— Какво чакаш още?

— Тук, в кабинета? — усмихна се тя. — Господи, какво става с този свят? — До слуха им достигна бученето на прахосмукачка. — Чистачките още са тук… — Изтръгна се от прегръдката му и заобиколи бюрото. Сега беше моментът да повдигне въпроса, който я тревожеше след срещата с Абигейл:

— Как мислиш, Чарлс… Възможно ли е Джеймс да е проявявал грубост по отношение на Сандра?

— Грубост ли? — изненадано я погледна той. — Какво имаш предвид?

— Физическо насилие, побои…

— Не съм чувал подобно нещо — поклати глава той. — Разбира се, Джеймс беше доста избухлив… Лично съм присъствал на скандалите му с най-различни хора. Но какво те кара да задаваш подобен въпрос?

Кейт накратко му разказа за разкритията им в Бейкърсфийлд, както и за това, което беше споделила Сандра.

— Насилието на баща й не означава, че и Джеймс се е държал по подобен начин — поклати глава Чарлс. — Честно казано, аз напълно изключвам това. Джеймс беше известен и, бих казал, достоен човек.

— Това не означава абсолютно нищо. Насилието произтича от неспособността на индивида да потиска гнева и напрежението си. Няма никакво значение дали въпросният индивид е богат, беден или безработен.

Лицето на Чарлс остана скептично.

— Градинарят ги е чувал да се карат — добави Кейт. — А след това е виждал синините й с очите си.

— Не мога да повярвам! — потъмня силното му лице. — Само страхливците посягат на жени!

— Така е. И вероятно затова кръвта ми кипи!

— Но защо Сандра не е казала на никого? Би могла да дойде при мен!

Кейт усети, че е готова да защитава клиентката си по най-добрия начин.

— Защото се е срамувала от миналото си. И вероятно е изпитвала чувство на вина. Повечето жертви на насилие реагират именно така. А ти би ли й повярвал?

В очите му се появи колебание.

— Не съм много сигурен…

— Ето, виждаш ли? — изгледа го многозначително тя. — А и какво би могъл да сториш? Може би да поговориш с Джеймс?

Той само кимна.

— Точно от това се е страхувала Сандра! Че след подобен разговор Джеймс ще направи живота й истински ад!

— Вероятно имаш право — промърмори Чарлс. — Но това е направо кошмар!

— Когато зададох същия въпрос на Абигейл, тя побесня и ме изгони!

— Сега разбирам защо беше толкова ядосана. Не ми каза какво е станало, само подчерта, че е крайно недоволна от поведението ти…

— Бас държа, че е така! Освен това аз очаквах да отрече, но тя се държеше така, сякаш съм докоснала оголен нерв в душата й. — Пръстите на Кейт замислено забарабаниха по кожената повърхност на дивана. — Знаеш ли, изпитах странното чувство, че тази жена крие нещо от мен.

— Какво например?

— Не съм сигурна. В прокурорската си практика имах няколко случая на сексуално насилие. Във всичките открих намеса на семейството… — Тялото й леко се приведе напред. — Какви са били отношенията между Абигейл и съпруга й?

— За бога, Кейт! — извика Чарлс. — Уилям д’Арси беше мъж за пример! — Върху лицето му изплува почтително изражение. — Той беше един от малцината демократи, които бяха назначени за посланици при управлението на Републиканската партия. Познаваше се лично с крале и кралици, беше член на управителния съвет на Световната банка. На практика не познавам друг човек с толкова много отличия…

— Което обаче едва ли гарантира, че не е бил грубиян в личния си живот — подхвърли Кейт.

— Виж какво, скъпа — въздъхна Чарлс. — Ние с теб произхождаме от средната класа. Вероятно по тази причина не можеш да разбереш за какъв човек говорим.

— Не ме интересува колко е бил богат, Чарлс. И най-богатият човек може да бъде насилник!

— Насилник срещу кого? Срещу жена си, децата си?

— Защо не? — сви рамене тя.

— Извинявай, но просто не мога да видя Абигейл в ролята на жертва — отвърна той, направи няколко крачки из стаята и се спря пред дивана. — А към момчетата винаги се е държал коректно. Може би строго, но коректно. Това го помня лично.

— В какъв смисъл строго?

— Имаше доста избухлив характер — усмихна се криво Чарлс. — От Джеймс зная, че баща му, цитирам, „го е спуквал от бой“.

— Ето, виждаш ли?

— Това не доказва нищо. Светът е пълен с хора, които считат, че е напълно в реда на нещата да понатупат децата си, но това съвсем не означава, че са насилници.

— Но са привърженици на телесните наказания, както и на приложението им върху по-слабите и беззащитните. Все пак има разлика между потупване по дупето и шамарите и ритниците, нали?

— Кейт! — Безпомощно вдигна ръце. — На твое място бих зарязал подобна теза! Какво печелиш от нея?

— Изненадана съм от въпроса ти, Чарлс. Ако Сандра е била малтретирана от Джеймс и ако го е убила от отчаяние и чувство за безизходица… Това би обърнало цялото дело с главата надолу. И аз бих могла да пледирам убийство при самозащита.

Той продължително я изгледа и поклати глава.

— Трябва да бъдеш изключително внимателна, Кейт. Преди да предприемеш нещо в тази посока, ти трябва да си абсолютно сигурна в твърденията си. Навлечеш ли си гнева на Абигейл, можеш да разрушиш кариерата си. До този момент тя твърдеше, че ще подкрепи кампанията ти. Без съмнение авторитетът й не може да се сравнява с този на Джеймс, но името й тежи… Гласът й по телефона никак не ми хареса… — Ръцете му легнаха върху раменете й. — Направих всичко възможно да ти осигуря добри стартови позиции. Губернаторът обеща да те подкрепи на изборите. Затова те моля, Кейт: не прави необмислени неща, които биха се отразили на всичко това!

— Ще направя това, което считам за правилно — меко отвърна тя.

Мадлин захлопна вратичката на съдомиялната машина и отиде да види какво правят Филип и децата. Заковала се на прага на дневната, тя усети как сърцето й пропуска един такт. Филип се беше проснал на пода, Кени и Джуд лежаха от двете му страни. Занимаваха се с монтирането на влакчето, което родителите й бяха купили за рождения ден на Кени преди няколко седмици. Отдавна не беше виждала децата си толкова щастливи и увлечени.

Проклет да е бившият ми съпруг, въздъхна с огорчение тя. Защо възприе гадното си поведение? Разпадането на брака им съвсем не оправдаваше хладното му отношение към момчетата. И да бяхте женени, поведението му пак щеше да е същото, обади се един хладен глас в съзнанието й. Егоист по душа, Сам никога не беше проявявал загриженост за околните, не беше й помагал дори когато децата бяха още малки.

Помисли си за Гари. Великолепен любовник, но с труден и подозрителен характер. Нима някога би се занимавал с децата й като Филип?

Гари се ядосваше при всяко споменаване на децата. Ревнуваше я за всяка минута, която прекарваше с тях. Нима един възрастен мъж може да те ревнува от собствените ти деца?

По-късно, след края на дългата игра, Мадлин и Филип се настаниха пред пламтящия огън в камината. На масичката до тях димяха чашите с кафе, разделени от поднос с апетитно изглеждащи бисквити.

— Няма да мога да ти се отблагодаря за всичко, което…

— Чакай — вдигна ръка той. — Няма смисъл да ми благодариш, ако имаш предвид времето, което прекарах с децата ти. Направих го, защото ми беше приятно.

— Благодаря — прошепна тя и прокара пръст по ръба на чашата си. Известно време мълчаха, наслаждавайки се на приятната тишина. После тя леко вдигна глава. — Знаеш ли, Филип… Никога не си ми разказвал какво стана с жена ти…

— Все още ми е трудно да говоря за това — отвърна той и отмести очи към огъня.

— Тогава недей — бързо рече тя. — Много добре те разбирам.

— Всъщност бих искал да ти разкажа… — поклати глава той, помълча и започна: — Запознахме се в колежа. Розмари записа бизнес администрация, а аз предпочетох юридическия факултет. Оженихме се веднага, след като се дипломирах. Искахме деца, но решихме, че първо трябва да затвърдим служебното си положение и да спестим пари за собствен дом. Американската мечта, нали знаеш…

— Помня, че и аз исках същото — кимна Мадлин. — Какво стана после?

— В продължение на пет години всичко изглеждаше наред — продължи Филип. — После решихме, че е време за деца и докторът откри една малка бучка на гърдата й… — Гласът му стихна, мълчанието се проточи.

— Ужасно! — прошепна Мадлин. — Злокачествена?

— Да. Наложи се да прекратим опитите да имаме дете и тя се подложи на химиотерапия. След около година, точно когато мислехме, че всичко е наред, туморът отново се появи. — Гласът му прозвуча спокойно, с някакво примирение. — Този път прибегнаха до двустранна мастектомия…

— О, Филип, съжалявам много!

— Беше доста болезнено — поклати глава той. — Но Розмари имаше силен дух и за момент изглеждаше, че може да победи…

— А после?

— Имаше разсейки — отвърна той, закашля се и млъкна.

Тя безуспешно се опитваше да каже нещо.

— Това беше началото на края — продължи след известно време Филип. — Изкара още три години, но те бяха истински ад.

— За теб също, нали?

— Да — прошепна той и отмести очи.

Мадлин беше сигурна, че видя сълзите в тях.

— Не мога дори да си го представя — призна си искрено тя. — Колко време мина оттогава?

— Пет години — отвърна той и остави чашата си на масичката.

— Поддържаш ли някаква връзка? — попита откровено тя.

— През първите три години — никаква — отвърна Филип. — После хората започнаха да ми помагат… Очевидно не можеха да се примирят с мисълта, че един здрав и прав юрист, при това евреин, може да бъде ерген…

Тя се засмя, после поклати глава.

— Но човек не може да живее сам.

— Странно, но същото си помислих и аз за теб…

— Но аз имам децата си — изненадано го погледна тя. — Освен това поддържам и връзки с противния пол…

— Вероятно имаш предвид Гари Сътър.

— Не съм много сигурна — сви рамене тя.

— Така ли? — В кафявите му очи се появи тревога.

— Казах му всичко, което научих от теб — вдигна глава тя. — И той не го отрече, но твърди, че ти си го разбрал погрешно…

— Как по-точно? — сдържано попита Филип.

— Искал да каже, че случаят е тежък за един прокурор и ти предложил да се включи като втори…

— И ти му повярва, така ли?

— Честно казано, не зная какво да мисля, Филип…

Той замълча с прехапани устни, после внезапно се изправи.

— Стана късно, време е да си тръгвам.

Тя изненадано го погледна.

— Как така късно? Още няма десет, бях приготвила една-две видеокасети…

— Напоследък съм претрупан с работа — сковано обясни той.

— Но днес е събота вечер! — изрази протеста си Мадлин, внезапно разбрала, че много й се иска да му каже колко несигурна се чувства с Гари. Но това вероятно не го интересува, мрачно си помисли тя.

А самият Гари продължава да твърди, че Филип е влюбен в нея. Наблюдавайки го как се облича, Мадлин за пръв път допусна, че това може да е истина. И й стана тъжно. Обожаваше този човек, ценеше приятелството му, не искаше да му причинява болка. Но той далеч не пробуждаше в душата й страстта, която изпитваше в компанията на Гари…

— Лека нощ — каза той и отвори входната врата.

Тя понечи да го попита дали наистина би повторил визитата си, както беше споменал по-рано вечерта. Но думите отказаха да излетят от устата й.

Филип остана в колата си дълго, без дори да извади ключовете. В душата му бушуваха чувства, които считаше за отдавна мъртви. Чувства по отношение на Мадлин. Искаше да ги прогони, страданията му покрай Розмари бяха достатъчни… Едновременно с това беше уморен от самотата.

Хвърли последен поглед към осветения прозорец на спалнята й, въздъхна и завъртя стартерния ключ.