Бар „Последен шанс“

Глава 12

Финтан и Сандро прекарваха деня несравнимо по-добре от Томас и Тара. Бяха обядвали в „Съркъс“ с група весели приятели, а сега седяха у дома и четяха неделните вестници. Финтан се бе опънал по гръб върху модерното канапе от бежова кожа, а краката му почиваха в скута на Сандро.

Духовната им връзка бе толкова силна, че почти не им се налагаше да говорят.

— Прочете ли…

— Майкъл Бейуотър?

— Аха.

— Смешно.

— Да.

Последва дълго, изпълнено с нежност мълчание.

— Мислиш ли…

— … пухкав килим с рози? Харесва ми. Можем да потърсим…

— … следващия уикенд. Ще го направим.

Отново нежно мълчание.

Сандро сгъна културната страница на „Индипендънт“ и отвори уста, за да помоли приятеля си за спортната, но Финтан го изпревари и му я подаде.

Запознаха се преди шест години, Финтан още живееше с Тара и Кетрин. Сандро им бе съсед.

Още в деня, когато се нанесе в апартамента в отсрещния край на коридора, Финтан забеляза дребната му слаба фигурка, нежното лице, обръснатата глава и кръглите очила и веднага се влюби. Беше настъпил подходящият за това момент, тъй като от година се оплакваше, че му е писнало от безразборни връзки и се нуждае от истинска любов.

От писмата в пощенската кутия разбраха, че името на новия обитател е Сандро Чети. Винаги когато срещнеше някой от тримата приятели в коридора, той бе изключително мил и дружелюбен и една сутрин Тара смело го спря, разпита го н научи, че Сандро е от Рим и е архитект по професия.

— Италиански жребец — ухили се Финтан.

— Жребец не е съвсем точно — възрази Тара. — По-скоро италианско пони.

И името си остана завинаги.

— Не знам дали е гей — агонизираше Финтан. — Не долавям никакви сигнали.

— Нито пък аз — утеши го Тара. — Надали е хетеросексуален.

— Може да е извънземен — долетя гласът на Кетрин от банята.

— Излиза! Излиза! — развика се Тара, а Финтан се спусна към прозореца и се втренчи в Сандро, който се носеше елегантно по улицата, издокаран в модерен костюм и лъскави обувки „Док Мартен“.

— Не е ли прекрасен? — въздъхна Финтан. — Не съм виждал по-сладко създание от него.

През следващите няколко седмици всичко, което Сандро правеше или казваше, само засилваше любовта на Финтан. Една вечер пред къщата стана катастрофа, а на следващата сутрин Сандро стоеше на улицата с блеснали от вълнение очи.

— Спях си кротко и изведнъж… Бум! — извика той, като разпери ръце, сякаш дирижираше оркестър. — Чувам адски шум, тичам до прозореца и виждам стъкла навсякъде!

По-късно Финтан повтори всяка дума на Сандро.

— „Виждам стъкла навсякъде!“ Как някой би могъл да устои на това? „Спях си кротко.“ Момчето е същински ангел! — въздъхна той. — Не, не издържам повече!

Времето си течеше и Финтан продължаваше бурния си живот — клубове, купони, дискотеки, — като вечно се надяваше да мерне Сандро в някой от гей-клубовете. Но това не стана и жизнерадостта му започна да се изчерпва, докато един ден мрачно каза:

— Животът ми загуби смисъл.

Развръзката дойде късно през нощта, когато Финтан се прибираше у дома, издокаран в бял панталон по последна садо-мазо мода. Той слезе внимателно от автобуса и запристъпя предпазливо, тъй като крачолите му пречеха да се движи свободно. Внезапно бе заобиколен от банда хулигани, обременени от предразсъдъци и прекалено много свободно време. Финтан се помъчи да избяга, но не успя и бе пребит жестоко. Кретените го оставиха да лежи на улицата в безсъзнание.

Прекара три дни в болница, а когато се прибра у дома, Сандро му предложи подкрепата си, като обясни, че ще седи по цял ден при него, докато момичетата са на работа. Финтан приличаше на оцелял след влакова катастрофа, но бе толкова депресиран от несправедливостта, че не прояви никаква суета.

Сандро му приготвяше чай и супи и му помагаше да пие през сламка. После, тъй като Финтан едва виждаше с подутите си насинени очи, предложи да му почете.

— Благодаря ти много. Избери списание от онази купчина там.

Финтан махна с ръка към масичката и Сандро пристъпи колебливо към нея, като се чудеше какви ли бяха списанията. Оказаха се туристически брошури.

Мрачното настроение на Финтан се изпари. Лежеше кротко и слушаше как обектът на желанията му нашепва сладки думи в ухото му:

— Басейн с бар, идеално поддържан парк, климатик, кафенета, ресторанти и игрища.

— Полупансион?

— Само стаи. Но пък ресторантите са три. Грил на плажа и бар.

— Е, не че някога ще отида по тези места — промърморил Финтан, — но е приятно да си мечтаеш. Каква е температурата по това време на годината?

Сандро се консултира с таблицата в края на брошурата, после внезапно я метна на пода.

— Ужасно съм вбесен от това, което онези проклети животни ти причиниха — свирепо каза той.

— Наистина ли? — едва не се задави Финтан.

— Бесен съм, че могат да постъпят така с гей, а най-вече съм бесен, че постъпиха така с теб!

Финтан се зачуди какво ли точно означава това. Дали Сандро не беше само мекосърдечен либерал? Хетеросексуален либерал?

За щастие не беше така. Сандро се оказа истински гей. Призна, че преди две години приятелят му починал от „вируса“.

— Мислех, че никога повече няма да обичам — сподели той, — но те гледах как влизаш и излизаш от апартамента — призна свенливо, навел глава, и Финтан застина в очакване — и много те харесах. А после ми донесе писмата и рекламите за пица и чистене на прозорци и разбрах, че си адски мил човек.

Като внимаваха да не разместят пострадалата челюст на Финтан, двамата се целунаха за пръв път. Финтан бе завладян от толкова силно щастие, че едва не заплака. И от този ден нататък станаха най-щастливата двойка на света. Бяха лудо влюбени. Сандро бе въодушевен, че отново обича някого, а Финтан най-после бе срещнал сродна душа.

— Сега вече разбирам защо говорят за „другата половинка“ — призна той. — Точно това е Сандро за мен.

И двамата бяха страдали много — Финтан от травмата от побоя, а Сандро от смъртта на бившия си приятел, затова бяха, изключително нежни и грижовни един към друг. В същото време и двамата притежаваха неизчерпаема енергия, огромен кръг от приятели и нужда от светски забавления. Английският на Сандро се подобри за нула време. Само дето го говореше с ирландски акцент.

Шест месеца по-късно двамата си купиха чудесен апартамент в Нотинг Хил. Сандро впрегна архитектурните си умения, събори безброй стени и изгради нови. Домът им стана великолепен и накрая се появи в „Уич Хаус“ и „Ел Декорасион“.

— Хайде, ставаме — каза Финтан и свали крака от скута на Сандро. — Да свършим туй-онуй и да се видим с този-онзи. Искаш ли по-късно да отидем до Кетрин?

Сандро кимна ентусиазирано. Още една причина, поради която се разбираха отлично. Финтан вървеше в пакет с Кетрин и Тара и бе убеден, че ако обичат него самия, трябва да обичат и приятелките му. Дори навремето бе зарязал едно гадже, защото не бе харесало Кетрин и се бе изразило крайно неласкаво за нея.

— А след Кетрин ще отидем да пийнем и да потанцуваме — предложи Сандро.

— Разбира се. В такъв случай трябва сега да ти подредим багажа за Норуич, защото утре ще бъдеш изморен — каза Финтан и се засуети.

На следващата сутрин Сандро трябваше да замине в командировка и цяла седмица щеше да работи върху една къща в Норуич.

— Донеси да ти изгладя ризите — нареди му Финтан.

— Знаеш, че не е нужно да го правиш — възрази Сандро. — И аз бих могъл да опитам.

— О, не! Никога няма да ги изгладиш толкова хубаво.

— Добре — съгласи се свенливо Сандро. — Благодаря.

Финтан извади дъската за гладене и Сандро му подаде пет ризи.

— Какво трябва да си приготвя? — извика той откъм бежовата спалня в японски стил, където бе проснал куфара си на издигнатото върху платформа легло.

— Пет чифта гащи, пет чифта чорапи, паста за зъби, зарядното за мобилния…

— Може ли да взема джинсовото ти яке?

— Няма ли да ти е прекалено голямо?

Финтан с любов изглади всички ризи и ги подреди грижливо в куфара.

— Добре, готов си. А сега трябва да звънна на майка ми.

Всяка неделя, без изключение, Финтан се обаждаше на майка си. Джейн Ан бе страхотна, нищо че беше седемдесетгодишна ирландска католичка. Знаеше, че Финтан е гей, и нямаше нищо против. Единственият проблем бе свързан със; „съквартиранта“ на сина й. Финтан още не бе измислил как да подхване разговора, за да й обясни, че живее с приятеля си. Отново реши да остави тази тема за друг път. Вдигна телефона и двамата доста си побъбриха. Естествено, повече говореше Джейн Ан. Нокавой бе изпълнен с драми. Три телета избягали от ливадата на Кланси, унищожили живия плет в градината на пастора и сега икономката му отказвала да поздравява Франси Кланси. Делия Кейси организирала благотворителен базар в помощ на гладуващите деца в Руанда.

Най-вълнуващата новина беше, че в кафенето вече продавали шоколадови еклери.

Като затвори телефона, Финтан предложи на Сандро:

— Защо не дойдеш с мен в Ирландия за Коледа?

Сандро се усмихна нервно.

— Страх ме е. Ами ако майка ти и братята ти не ме харесат?

— Ще те харесат. Скъпи, пет години е адски дълго време и трябва най-после да се запознаеш с роднините ми, а и аз с твоите.

— Прав си. Ще изкараме Коледа в Ирландия, а Нова година — при нашите.

Финтан пребледня.

— Или пък да забравим тази идея и да отидем в Ланзагроти.

— Пак ли?

— Ще видим. Хайде да вървим у Кетрин.

— Взе ли си витамините днес?

— Забравих. Ще ги взема ей сега.

— Финтан, трябва да спреш да забравяш. Важно е да ги взимаш — сгълча го Сандро.

— Съжалявам, мамо.