Бар „Последен шанс“

Глава 46

Късно следобед, когато Кетрин пристигна в болницата, легионите от приятели и роднини липсваха и Сандро и Финтан най-после бяха останали насаме. Седяха хванати за ръка и допрели глави. Изглеждаха толкова доволни и щастливи, че не й се искаше да ги смущава. Сандро мърмореше нещо, което караше Финтан да се усмихва.

— … басейн, масажи, прочут готвач, ежедневни екскурзии до близката джунгла, където можеш да пояздиш слон.

— Здрасти! — прошепна Кетрин и тихичко си придъпа стол.

— Тайланд — щастливо каза Финтан. — Хотел „Орхидея“ в Чан Май.

— Звучи чудесно.

— Пътуваме из Тайланд — обясни й Сандро.

— После отиваме в Пукет.

— В петзвезден хотел.

— Предлагат и уроци по водни ски.

— Когато Финтан оздравее, наистина ще отидем там.

— След сафарито в Кения. И двете седмици в Ла Сор, Гренада. Покажи на Кетрин брошурите за Ла Сор, Сандро.

Сандро зарови из купчината с брошури на пода, намери Ла Сор и Кетрин учтиво се възхити на красотите. После Сандро отиде да донесе нещо за пиене и Кетрин и Финтан останаха сами.

— Имам добра новина — съобщи гордо тя. — Започнах да свалям Джо Рот.

Е, „свалка“ бе твърде силна дума за трите усмивки и петте думи, но Финтан нямаше как да разбере.

— Чудесно! — извика той и се опита да седне, но не успя.

— Добре ли си? — разтревожено попита Кетрин. — Защо си толкова слаб? Минаха три дни от последната химиотерапия.

— Имунната ми система е скапана, белите кръвни телца са направо смазани — вдигна той очи към небето. — Страничен ефект на химиотерапията. За всичко твърдят, че е страничен ефект. Ако падна от стълба и си счупя крака, и това ще е страничен ефект от химиотерапията.

— Не разбирам…

— Няма значение — той насочи вниманието си към по-приятни неща. — Разкажи ми за Джо Рот. Ще излизате ли? Кога? Къде ще те води?

— Ами… никъде — отвърна Кетрин и се почувства ужасно от мисълта, че ще разочарова Финтан. — Не ме покани да излезем.

— Но нали ми каза, че имаш добра новина?

— Така е — насили се да се усмихне тя. — Направих онова, за което ме помоли. Усмихнах му се и говорих с него. Знам, че няма резултат, но вината не е моя.

Финтан замълча.

— Изпълних задачата ти — повтори Кетрин немощно.

— Не, това не върши работа — заяви Финтан недоволно. — Въобще не върши работа.

Сърцето й се сви и тя отново си помисли дали да остане приятелка на Финтан.

— Извини ли му се за обвинението в сексуален тормоз?

— Не, но…

— Как можеш да очакваш нещо да стане, след като не си изчистила проблема? — смъмри я Финтан. — Трябва да действаш, Кетрин Кейси!

— Какво да направя? — упорито попита тя. — Казаното си е казано.

— Извини му се!

— Не мога.

Идеята да отиде и да се извини на Джо й се стори абсурдна. Кетрин потрепери от ужас.

— Не можеш да се държиш с хората по този начин — искрено каза Финтан. — Постъпила си много лошо.

— Ти не беше там — раздразнено отвърна тя. — Джо не ме оставяше на мира и…

— Наистина ли имаше сексуален тормоз? — прекъсна я Финтан. — Щеше ли да си изгубиш работата, ако не направеше онова, което той иска?

— Не, но…

— Докосна ли те? Направи ли ти сексуални намеци?

— Да! — извика Кетрин енергично, като си припомни как Джо й бе казал, че харесва акцента й и я намира за прекрасна.

— Комплиментите не са сексуални намеци — отбеляза Финтан мрачно. — А и Джо се оттегли, щом го помоли, нали?

— Да, но беше нагъл — упорстваше Кетрин. — Постоянно… ми говореше.

— Чуй се само! Ти съвсем си се побъркала!

— И ме покани да обядваме поне четири пъти!

— Заравяш се все по-дълбоко! Ще откачиш повече и от майка си. Задачата ти е проста. Извиняваш му се, а после го каниш да пийнете. Дори и да откаже какво от това? Едно „не“ няма да те убие. Хайде, действай! Знаеш, че и ти го искаш — намигна й весело той.

— Не го искам — настоя тя.

— Искаш го. Познавам те. Ужасно си упорита. Не би му се усмихнала, ако не го искаше. Аз съм само катализаторът. И колкото и да мрънкаш срещу мен, имаш късмет, че се разболях, Кетрин Кейси.

Кетрин притеснено се опита да прецени дали Финтан се шегуваше.

— Болестта ми е дар божи за теб и любовния ти живот — засмя се Финтан.

— Как можеш да кажеш подобно нещо? — извика тя. — Ужасно грешиш. Усмихнах се на Джо Рот само за да ме оставиш на мира.

— Добре — жизнерадостно отвърна Финтан. — Щом разсъждаваш така, знай, че още не съм те оставил на мира.

Нямаше ли начин да се измъкне?

— Моля те, Кетрин — настоя Финтан. — Ти си единствената ми надежда. Със сигурност онази мекошава и страхлива глупачка Тара Бътлър няма да остави ужасния Томас. Ако искаш работата да бъде свършена, помоли надеждната Кетрин Кейси — тя няма да те разочарова.

Кетрин се усмихна гордо, преди да осъзнае, че Финтан бе затегнал още по-здраво примката около врата й.

— Променил си се — въздъхна тя. — Станал си ужасен манипулатор.

— Но ще опиташ, нали?

— Ще опитам.

— А сега ме виж добре, Кетрин — нареди Финтан. — Пред теб е един свободен и незает човек.

Свободен и незает човек извикваше представата за елегантни мъже, цигарета от слонова кост, чаши с мартини, яхти и луксозни коли. Кетрин се вгледа в измършавялото лице на приятеля си, в кръвясалите му очи и оредялата коса. Господи!

— Какво искаш да кажеш?

— Уволниха ме!

— Кой?

— Шефката ми, разбира се! Кой друг? Доктор Сингх ли?

— Имах предвид…

— Самата Кармела. Лично. Издокарана в скъп костюм и откачила от кокаин.

— Искаш да кажеш, че Кармела дойде в болницата и те уволни в леглото? Защо? Възможно ли е да те уволнят заради болестта ти?

— Кармела се притеснява, че ще създам лош имидж на компанията.

Внезапно Кетрин разбра.

— Мисли, че си болен от СПИН.

Финтан кимна.

— Това е толкова несправедливо — извика тя. — А аз си мислех, че хората в модния свят не са настроени срещу болните от СПИН.

— Е, може да ме е уволнила, защото не съм болен от СПИН — каза Финтан раздразнено. — Не знам — довърши той и стисна устни. После бунтарското му изражение се изпари, а долната му устна затрепери и очите му се изпълниха със сълзи.

— Какво ще стане с мен? — проплака Финтан. — Какво? И не говоря само за парите. Работих за нея осем години. Смятах я за приятелка. Твърдеше, че винаги може да разчита на мен. А сега ме изхвърли като боклук. Не съм искал да се разболявам, а и обичам работата си. Чувствам се толкова самотен и изоставен. Ако страдах от СПИН, поне щях да си имам компания. Щях да споделям мъката си с другите болни и заедно да шием пъстри одеяла.

— Има групи и за хора със заболяването на Ходжкин — каза Кетрин.

Откакто бяха чули диагнозата на Финтан, Лив настояваше, че той трябва да търси хора в същото състояние. Дори бе предложила всички да започнат да посещават подобни групи — „Майки на болни от рак“, „Партньори на болни от рак“, „Приятели на болни от рак“.

— Кетрин, знам, че трябва да съм силен, и никой не обича самосъжалението, но трябва да ти кажа нещо.

— Какво?

— Страх ме е от болката. Ужасен съм от мисълта, че ще умра в кошмарни болки и няма да ми дадат достатъчно морфин.

— Няма да се стигне дотам — едва промълви Кетрин. — А, ето го и Сандро!

Сандро погледна любимия си, остави напитките, грабна една брошура и бързо зачете:

— Хотел „Сан Суси“ в Ямайка. Луксозен частен плаж, всички видове водни спортове, аромотерапия, масажи, карибски и европейски ресторанти…