Бар „Последен шанс“

Глава 74

Никога не бе успявала да му устои и сега пак не можа.

Беше почти на деветнадесет години, стоеше в един бар в Лимерик и бъбреше с колежката си, когато Лоркан я видя за пръв път. Той беше отегчен и раздразнен като котка без мишка, но внезапно настроението му се оправи.

— Виж онова сладко момиченце там — сръга той приятеля си Джак.

— Не изглежда твой тип — изненадано отговори Джак.

— Момиче е — напомни му Лоркан, — значи е мой тип. Покривай ме, отивам при нея.

След няколко минути, когато Делорес, жената, с която говореше, отиде да си купи цигари, Кетрин изненадано чу нежен глас зад себе си.

— Болеше ли?

Тя се завъртя стреснато и прикова очи в най-красивия мъж, когото бе виждала в живота си. Той стоеше облегнат на бара, гледаше я възхитено и й се усмихваше мило.

— Какво да боли? — попита тя.

— Падането от рая.

Кетрин се изчерви и се зачуди дали красавецът я сваляше. Ако беше така, той се случваше за пръв път.

— Не съм от рая, а от Нокавой.

Знаеше, че не е духовита, но все пак остана ужасно разочарована от отговора си. Но Лоркан се засмя.

— Това ми харесва! Не съм от рая, а от Нокавой — повтори той. — Звучи страхотно!

Кетрин усети как я облива непозната топлина.

— Как се казваш? — попита Лоркан.

— Кетрин. Кетрин с „К“ — добави тя сериозно.

— А аз съм Лоркан. Лоркан с „Л“.

Тя се изкикоти весело.

— Надали би могъл да си Лоркан с „К“.

Лоркан се вторачи в малките й бели зъби, гладката кожа без никакъв грим, лъскавата права коса и изпита познато желание. Знаеше, че се налага да е много внимателен и деликатен с това момиче, което изглеждаше невероятно чисто и непокварено. И не само видът й бе такъв, а и поведението. Нямаше кокетно пърхане с мигли, многозначителни реплики, флиртуване. Това го привлече неудържимо.

— Е, Кетрин с „К“, какво те води в Лимерик?

— Уча за счетоводителка — гордо отговори тя.

Той успя да си придаде изключително заинтригуван вид, докато я разпитваше и слушаше отговорите й. Научи как завършила училище с отличие и живеела в Лимерик от девет месеца, как извадила късмет и си намерила чудесна работа, как живеела сама в гарсониера, а двамата й най-близки приятели Тара и Финтан много й липсвали, но понякога им звъняла от службата и всеки втори уикенд се прибирала у дома.

— Защо и те не дойдат да работят в Лимерик? — загрижено попита Лоркан.

— Работят в хотела в Нокавой и пестят, за да заминат за чужбина.

— Е, надявам се, че поне ти идват на гости.

— Всъщност не. Нали разбираш, налага им се да работят в събота вечер, а аз работя цяла седмица и уча нощем, така че няма смисъл…

— А хората, с които работиш, свестни ли са?

— Да — отговори Кетрин, после сниши глас и добави заговорнически: — Но са доста стари.

— Значи нямаш много приятели тук?

— Нямам.

Това не й попречи да представи Лоркан на бандата дъртаци, с които бе дошла, и той бе принуден да търпи досадните им разговори с часове. След известно време усети, че не издържа повече, наведе се към нея и каза:

— Хайде да изчезнем оттук и да отидем да си побъбрим някъде на спокойствие.

Излязоха на улицата и Лоркан предложи небрежно:

— Да отидем у вас!

Кетрин се закова на място. За каква я взимаше? Малко глупаво момиченце от дълбоката провинция?

— Не — твърдо отговори тя. — Ще отидем в друг бар.

Лоркан избухна в смях.

— Не си глупава, Кетрин с „К“. Права си да внимаваш, но можеш да ми се довериш.

— Всеки би казал същото!

— Приличам ли на изнасилвач? — наранено попита той, като разпери ръце.

— Откъде да знам как изглеждат изнасилвачите? — заядливо отвърна тя.

Лоркан спря, сложи огромните си ръце на рамената й и се приближи до нея.

— Не бих те наранил — обеща нежно той. — Никога.

Кетрин се трогна от искреността му и му повярва. Реши, че мястото й е до този мъжествен красавец, който ще внесе радост и щастие в живота й.

— Добре — съгласи се тя. — Можеш да дойдеш у нас за чаша чай, но без глупости — строго размаха пръст тя.

Лоркан хвана ръката й и се опита да ухапе пръста й. Кетрин се засмя весело.

— Хайде! — каза той, като я прегърна нежно и я поведе напред.

— Говоря сериозно — погледна го тя в очите. — Без глупости!

— Никакви — съгласи се мило той.

Разбира се, Лоркан не се канеше да спази обещанието си.

Веднага щом влязоха в гарсониерата и Кетрин му подаде чаша чай, той я остави върху купчината счетоводни учебници. После взе и нейната чаша и я сложи на нощното шкафче.

— Какво правиш? — попита Кетрин с пресипнал глас.

— Не искам да си разлееш чая.

— Няма да го разлея.

— Напротив. Трудно е да пиеш чай и да те целуват в същото време.

Тя се ужаси. Лоркан наистина се оказа изнасилвач! Отвори уста да протестира, но той я придърпа към себе си със силните си ръце. После притисна красивите си устни в нейните и я целуна.

За миг Кетрин изпита леко отвращение, но тъкмо преди да отблъсне Лоркан, магията я завладя. И преди я бяха целували, но никога по този начин. Искаше й се целувката да продължи завинаги. След малко неохотно отвори очи и го погледна.

— Да се видим утре, Кетрин с „К“ — помоли Лоркан.

— Добре — прошепна развълнувано тя.

Монахините в училище им бяха казали никога да не обуват черни лачени обувки с пола, защото някой мъж може да види отражението на гащите им. Дори Кетрин се бе засмяла презрително на тази дивотия, но все пак някои от поученията на католическата църква бяха пуснали корени в душата й. Не й пукаше как живеят Тара и Финтан, но възнамеряваше да се омъжи девствена. Бе твърдо решена да не стига докрай с Лоркан, но й бе приятно да я целува. И той го правеше.

Прекарваха всяка вечер заедно. Понякога ходеха в неговия апартамент, но по-често в нейния. Там лягаха на тясното й легло и се целуваха с часове. Дълги горещи целувки. Лоркан се притискаше силно в нея, ръцете му нежно я галеха, а тежестта на тялото му бе страшна и великолепна.

Якето му ухаеше на цигари, одеколон и мъж. Косата му бе като коприна под пръстите й. Той стенеше възбудено, когато Кетрин хапеше леко врата му и я целуваше още по-страстно. Но когато се опита да разкопчее сутиена й, тя се ужаси от наглостта му, а и от себе си, защото й се искаше да му позволи. Накара го да спре, надигна се от леглото, обясни му, че не е такова момиче и му забрани да опитва отново. Той се извини и обеща.

Но на следващия ден опита отново и Кетрин се разгневи.

— Отивай си у дома! — нареди му тя.

Лоркан бе съкрушен. Закле се, че никога вече няма да го прави. Но Кетрин повтори твърдо:

— Искам да си тръгнеш.

Той си отиде, а тя се сви и заплака. Реши, че всички е свършило. Излизаше с него само от две седмици, но никога не се бе чувствала толкова самотна и изоставена.

Но в седем часа на следващата сутрин на вратата се почука. Тя отвори, пребледняла и измъчена от безсънната нощ, и видя Лоркан. Безмълвно се хвърли в обятията му и го поведе към леглото. А когато той повдигна нощницатай, погали гърдите й и захапа нежно розовите зърна, Кетрин не протестира.

Знаеше, че това, което прави, е нередно, но й харесваше. Срамът й се смесваше с мръсно лудо желание. Всеки път, когато бяха заедно, искаше да каже на Лоркан да спре да я докосва, но не можеше. Накрая сключи примирие със себе си и будната си съвест, като реши, че може да я гали над кръста. Все пак всички го правеха. Тара позволяваше на момчетата да пипат гърдите й, откакто навърши четиринадесет години. А и стига да не правеха нищо „там, долу“, всичко щеше да е наред. Освен това Лоркан бе луд по нея.

По време на един от интимните им разговори между изгарящите целувки, Кетрин се увери, че връзката им наистина е нещо специално. Лоркан я погледна многозначително и каза:

— Обзалагам се, че си имала милиони гаджета.

— Не — искрено отговори тя. — Не много. Само две.

— Караш ме да ревнувам — изръмжа той.

— Не, недей! — извика тя. — Бяха просто момчета, които идваха на почивка в Нокавой през лятото. Но с никой от тях не беше така.

— Е, заслужаваше ли си да ме изчакаш? — засмя се той.

— Да.

И точно това си мислеше. Лоркан бе наградата за доброто й поведение. Хубавите неща отиваха при онези, които можеха да чакат.

— А ти имал ли си много приятелки преди мен? — свенливо попита Кетрин.

Стегна се, за да чуе отговора му, защото бе сигурна, че е имал. Беше седем години по-голям от нея, а и толкова красив.

— Една или две — лениво отвърна той. — Нищо особено.

Кетрин се обади на Тара и Финтан от службата и шепнешком им разказа, че има гадже. Сподели с тях, че бил великолепен, а тя била луда по него, както и той по нея. После попита приятелите си кога ще дойдат в Лимерик, за да ги запознае с него. Но никой от двамата не можеше да пътува в близкия един месец, защото работеха нощем.

— Жалко! — разочарова се Кетрин.

— И аз ужасно съжалявам — каза Тара. — Умираме да го видим. Обясни ни отново колко е прекрасен. По-хубав ли е от Дани Хартиган?

Кетрин се засмя презрително. Дани Хартиган беше гадже на Тара в продължение на две седмици по-миналото лято и еталонът, според който оценяваха останалите момчета. Но в сравнение с Лоркан бе гола вода.

— Много по-готин е от Дани. Прилича на филмова звезда, а и наистина е актьор.

— Мили боже! — извика Тара, като едва прикри завистта си. — Актьор! Разказвай!

Кетрин чу как Тара вика на Финтан:

— Той е актьор!

После Тара се върна на телефона.

— Познаваме ли го? — развълнувано попита тя. — Гледали ли сме го в нещо?

— Може би — гордо отвърна Кетрин. — Знаеш ли онази реклама за омекотител за пране? Там където играят футбол и…

— Не мога да повярвам! — прекъсна я Тара. — Реферът, който им казва да си свалят фланелките, за да бъдат изпрани? Страхотен е!

— Жесток е! — изкрещя Финтан някъде отдалеч.

— Не, не е реферът — призна Кетрин. — Един от играчите в десния ъгъл.

— Успокой се — каза Тара на Финтан. — Не е реферът.

— Не можеш да го пропуснеш — обясни й Кетрин. — Тича към вратата и се вижда идеално в гръб. Сещаш ли се?

— Май да — промърмори неуверено Тара.

— Много висок и е с червена коса.

— Червена коса! Никога преди не си го споменавала. И е висок? Сигурна ли си, че е хубав? Звучи малко зловещо. Представям си Бийкър от „Мъпет шоу“.

— Великолепен е — твърдо каза Кетрин.

— Извинявай! Не исках да те обидя. Е, сериозно ли е?

— Да, така мисля.

— Мамка му! Накарай го да ти даде снимка, а в петък вечер, веднага щом слезеш от автобуса, ела в хотела.

— Не мога — бързо отвърна Кетрин. — Реших да остана тук през уикенда. Искам да бъда с него.

— Пак ли?

Лоркан я караше да се чувства невероятно. Целувките му я подлудяваха, а когато я захапеше до зърното, й се струваше, че ще експлодира. Понякога, когато беше сама, се докосваше леко през бикините и се изненадваше на странната възбуда. Не бе ходила на изповед от доста време и се чудеше как въобще ще отиде отново.

Един ден, докато лежаха на леглото и се целуваха страстно както винаги, Кетрин чу смъкване на цип и шумолене на дънки и осъзна, че Лоркан се съблича.

— Какво правиш? — извика уплашено тя.

— Не трябва да правиш нищо — отвърна той с дрезгав глас. — Само го погали. Само веднъж.

— Не!

— Моля те. Ще ти хареса.

— Това е грях!

— Как може да е грях? Ние се обичаме.

Кетрин чуваше обяснение в любов за пръв път и то й достави огромно удоволствие. Но все пак не намали решителността й.

— Наистина не трябва…

— Трябва. Обичаме се — прекъсна я той.

И така, разтреперана, тя му позволи да сложи ръката й върху надървения си член. Стиснала очи, тя ахна, когато пръстите й докоснаха учудващо гладката кожа.

— Ето — каза Кетрин, като отдръпна ръка. — Надявам се, че си доволен. Няма да го правя повече.

Вярваше в заканата си, но следващия път, когато бяха заедно, Лоркан отново се разкопча. Но вместо само да се докосне до нея, обви ръката й около пениса си и започна да я движи нагоре-надолу.

— Не — замоли се Кетрин.

— По-силно! — изстена той. — По-бързо! Обичам те! По-бързо!

Тясното легло се тресеше. Дъхът на Лоркан изгаряше ухото й. Зачервеното му лице й се стори странно и непознато. Кетрин се почувства омърсена и обидена, а когато нещо горещо обля ръката й, изпита силно отвращение.

Но след като Лоркан си тръгна и остана сама, откри, че си припомня преживяното и се възбужда. Почувства се горда, задето го бе накарала да изпита подобно нещо, секси, опасна и зряла. Искаше й се да го направи отново. Ужасено се запита дали не извършва смъртен грях. Ако умреше сега, щеше ли да гори в пламъците на ада? Знаеше, че дяволските пламъци са тъпи суеверия, но все пак бе обхваната от тревоги и страх. Ами ако беше вярно?

Можеше да отиде да се изповяда и да получи опрощение, но пасторът щеше да й нареди да спре да прави тези неща с Лоркан. Може би дори да престане да го вижда.

А тя не можеше да го направи. Беше се пристрастила към онова, което вършеха в леглото й, и мисълта да спре бе непоносима. Затова, без да обръща повече внимание на заснижените си изисквания, реши, че силната им любов неутрализира смъртния грях. А и винаги си бе казвала, че каквото и да правят, никога няма да стигне докрай. Все пак, дори Тара не го бе правила. Но с течение на времето Лоркан сломи съпротивата й и сега всеки път, когато лягаха на леглото, джинсите му бяха смъкнати до коленете, нейните бикини — до средата на бедрата й, и му бе позволено да допре пениса си до входа на влагалището й.

— Никога няма да отиваме по-далеч от това, нали? — прошепна тя.

— Никога.

Но понякога се притискаше по-силно в нея и това ги изпълваше с невероятно сладки усещания.

— Но няма да го вкарваш, нали?

— Няма. Само ще се движа ей така. Хубаво ли ти е?

Тя кимна. Никога не бе изпитвала подобно нещо. А и щом не отиваха докрай, значи всичко бе наред.

— Може ли да го размърдам? — промърмори Лоркан.

— Добре, но няма да го вкарваш.

— Няма.

След малко Кетрин каза разтревожено:

— Струва ми се, че го вкарваш.

— Не — отвърна той пресипнало. — Отвън е и само се движа…

Но тласъците му се усилиха и Кетрин почувства ужасено как нещо огромно прониква в нея, а Лоркан извика триумфално:

— Сега вече е вътре!

След като свършиха, той я прегърна нежно. Галеше я по косата и повтаряше:

— Всичко е наред, бебчо. Всичко е наред.

Кетрин завъртя обляното си в сълзи лице към него.

— Никога вече няма да го правим — каза решително тя. — Не мисли, че ще ме убедиш, защото няма да успееш. Това е страшен грях и ако умра, ще отида направо в ада.

Но го направиха отново. И отново. И отново. Но когато Лоркан заговори, че трябва да „вземат мерки“, Кетрин отвърна рязко, че няма нужда, тъй като никога вече няма да съгреши.

Разбира се, съгреши. Не защото Лоркан я заплашваше, че ще я остави, ако не го направи. Не му се налагаше. Собственото й предателско тяло бе най-убедителният фактор — просто не можеше да устои на съблазънта.

В часовете на срам и отвращение към самата себе си Кетрин се утешаваше с мисълта, че Лоркан я обича. А след като се оженеха, всичко щеше да е наред.

Не че някога бяха говорили за брак. Но пък това се подразбираше. По влюбения поглед на Лоркан, по топлината в гласа му, когато й казваше, че я обича.