Безсмъртие в смъртта

Дванайсета глава

Оказа се, че страховете й са неоправдани. Да попаднеш в ръцете на Трина бе нищо, в сравнение с това да бъдеш измъчван от испанската инквизиция или да бъдеш изстрелян с пробен космически кораб към непозната планета. Отгоре на всичко след десетте години служба в полицията Ив бе свикнала да се сблъсква с различни опасности.

Ала все пак очите й се стрелкаха като на изплашен кон, когато фризьорката грабна ножицата.

— Слушай, може би е по-добре да…

— Не се бъркай в работата на специалистите — прекъсна я Трина и Ив за малко не се разплака от облекчение, когато тя отново остави ножицата. — Първо ще те поогледам.

Макар да не бе „въоръжена“, Ив настръхна, като я видя да се приближава.

— Имам специална програма за фризьорско майсторство. — Леонардо вдигна поглед от масата, отрупана с платове, които обсъждаше с Биф.

— Не ми е притрябвала. — За да докаже думите си, Трина обгърна лицето на Ив с широките си длани. Присви очи и прекара пръсти по челюстта й, чак до скулите, сетне одобрително заяви:

— Добра костна структура. Кой специалист си посещавала?

— Специалист ли? За какво?

— За да оформи лицето ти.

— Разчитам единствено на Господа.

Фризьорката смаяно замълча, изкикоти се, сетне се изсмя оглушително, сякаш надуваше ръждясала басова тръба.

— Бива си го твоето ченге, Мейвис.

— Далас е върхът! — завалено произнесе певицата. Настани се на съседния стол и се втренчи в тройното огледало. — Май няма да е зле да направиш и мен. Адвокатите намекнаха, че изглеждам много предизвикателно. По-добре да се превърна в скромна брюнетка или блондинка.

— Зарежи адвокатите. — Трина повдигна брадичката на Ив. — Имам нещо суперново, което ще накара съдиите да се ококорят. Ще боядисам косата ти в яркорозово, само връхчетата ще бъдат в сребристо. Това е последният писък на модата.

— Нима? — Певицата отметна сапфирените си къдрици и сериозно се замисли над предложението.

Трина се обърна към Ив:

— Знаеш ли какъв страхотен ефект ще постигнем, ако ми разрешиш да поизсветля някои кичури?

Ив изтръпна и решително заяви:

— Нали се разбрахме? Само подстригване — това е всичко.

— Добре, де, добре. — Фризьорката отметна косата й.

— И този цвят ли е дар от Бога? — Усмихна се и продължи да говори на себе си: — Очите са красиви. Веждите трябва да се пооформят, но това е лесна работа.

— Налей ми още вино, Мейвис. — Ив затвори очите си, които току-що бяха определени като „красиви“, и си каза, че дори да й обръснат косата, рано или късно тя отново ще порасне.

— А сега да се намокрим. — Трина закара стола на колелца до подвижната мивка и нареди на намръщената Ив: — Отпусни се, скъпа, затвори очи и само се наслаждавай. Казват, че правя най-добрия масаж.

Оказа се права. Дали от виното или от сръчните пръсти на Трина, Ив се поуспокои и съзнанието й като че се замъгли. Сякаш отдалеч дочу как Леонардо и Биф спорят за предимството на различни коприни, при изработването на вечерни тоалети с панталони. Дизайнерът беше програмирал класическа музика и цигулките сякаш стенеха, въздухът бе наситен с аромата на цветя.

Защо Пол Редфорд й разказа за китайската кутийка и за наркотиците? Ако е отишъл в жилището на Пандора и ги е взел, защо ще признава, че знае за съществуването им?

Може би блъфира? Дали пък това е някакъв трик? Може би кутийката изобщо не съществува? Или Редфорд е знаел, че вече е изчезнала…

Ив се стресна и изкрещя, когато усети върху лицето си нещо мокро и лепкаво.

— По дяволите, какво е…

— Специална маска. — Трина размаза още от отвратителната на вид каша. — Почиства порите като с вакуум. Престъпно е да занемаряваш хубавата си кожа. Мейвис, подай ми „Блясък“.

— Това пък какво е? О, защо ли питам! — Ив потръпна, затвори очи и се предаде. — Изобщо не ме интересува.

— Ще ти направя пълната процедура. — Трина намаза шията на Ив и започна да я масажира. — Много си напрегната, скъпа. Искаш ли да ти пусна някой готин филм по видеото?

— Не, не. Достатъчни са ми тези емоции.

— Както желаеш. Искаш ли да ми разкажеш за твоя човек? — Трина разгърна робата, с която Ив се бе преоблякла, и залепи покритите си с кал ръцете върху гърдите й. Когато Ив широко отвори очи и гневно я изгледа, тя се засмя. — Не се притеснявай, не си падам по жени. Твоят човек направо ще се побърка по циците ти, когато приключа с масажа.

— И досега не се е оплаквал. — Ив отново притвори клепачи. Чу как Трина пусна водата, сетне се върна и втри в косата й нещо, което ухаеше на ванилия. С ирония си каза, че жените плащат огромни суми за подобни неприятни процедури, следователно на повечето им хлопа дъската.

Силно стисна клепачи, когато намазаха лицето и гърдите й с някаква топла паста. Чуваше разговорите около себе си. Мейвис и Трина обсъждаха предимството на различни средства за разкрасяване. Леонардо и Биф спореха за линията и кройката на някаква дреха.

„Чиста лудост“ — помисли си тя и изстена, когато някой започна да масажира краката, сетне и ръцете й.

Все пак геройски го изтърпя и дори не потръпна, като дочу тихо бръмчене и нещо докосна веждите й. После долови и смеха на Мейвис, която флиртуваше с Леонардо, и се почувства безкрайно горда от саможертвата си. Беше се оставила в ръцете им само и само да угоди на приятелката си и да повдигне духа й. Това не беше по-маловажно от самото разследване.

Стисна още по-силно клепачи, когато чу щракането на ножицата и усети как Трина разресва и подстригва косата й. Каза си, че хич не я е грижа, че изобщо не се интересува от външния си вид, сетне, при едно по-силно подръпване, мислено изкрещя: „Господи, не й позволявай да ме скалпира!“

Опита се да мисли за работата си, наум преговори въпросите, които ще зададе на Редфорд и се опита да си представи какво ще й отговори продуцентът. Очакваше и повикване от командира във връзка с репортажа на Надин. Знаеше как да се справи с този проблем.

Налага се да се срещне с Пийбоди и с Фийни и да провери дали някои от данните, събрани от всекиго, ще съвпаднат. Трябва да се отбие и в заведението за стриптийз и да накара Крак да я запознае с някои редовни посетители. Някой може да е забелязал какво или кой е изплашил Бумър през онази нощ. Ами ако съшият човек е разговарял и с Хета…

Стресна се, когато Трина се залови да изстъргва калта от тялото й и обясни на нетърпеливия Леонардо:

— Ще бъде готова в пет часа. Не ме карай да бързам, когато съм в творчески подем. — Тя се усмихна на Ив и добави: — Имаш хубава кожа. Ще ти оставя няколко крема. Използвай ги, за да не загубиш естествената си красота.

Мейвис се втренчи в приятелката си и Ив се почувства като пациентка, просната върху операционната маса.

— Браво, Трина! Справила си се чудесно. Веждите й изглеждат съвсем естествени. Трябва само да боядиса ресниците си. Не мислиш ли, че трапчинката на брадичката й е очарователна?

— Мейвис — уморено промълви Ив, — не ме карай да ти отвъртя един шамар.

Певицата се усмихна.

— Пицата пристигна. Ето, опитай я. — Поднесе едно парченце към устата на приятелката си и добави: — Почакай само да видиш лицето си. Направо няма да се познаеш — кожата ти е толкова гладка.

Ив само измърмори, горещото сирене беше опарило небцето й. Трина зави косата й със сребрист тюрбан и обясни, че това е специална каска, съдържаща препарат, който прониква в корените.

Ив застана пред огледалото. Навярно си въобразяваше, но кожата й действително изглеждаше опъната и влажна, а когато предпазливо докосна страната си, усети, че лицето й е необикновено гладко. Ала не виждаше нито кичур изпод каската. Ето защо се осмели да попита:

— Останала ли ми е изобщо някаква коса?

— Разбира се. Хайде, Леонардо. Отстъпвам ти я за двайсет минути.

— Най-сетне. — Той сияйно се усмихна. — Свали си робата, Далас.

— О, слушай…

— Драга Ив, не бива да се смущаваш — все едно, че се събличаш пред лекар. Искам да пробваш подплатата на сватбената рокля. Навярно ще бъдат необходими известни поправки.

Тя си каза, че след като вече е била опипана от фризьорката, едва ли трябва да се стеснява, че ще застане гола пред толкова хора.

Когато свали робата, Леонардо се приближи до нея. Носеше някаква бяла материя и за секунда я обви около тялото й, сетне отстъпи крачка назад и изсумтя доволно.

Мейвис възкликна:

— Слушай, Далас, очите на Рурк направо ще изскочат, когато съблече роклята и види тази прелест.

— По дяволите, какво е това?

— Съвременен вариант на корсета — обясни Леонардо. — Повдига гърдите — не че твоите са отпуснати, скъпа — и подчертава формите на тялото. Ще го украсим с малко дантела и с няколко перли. Не бива да бъде претрупано. — Той я накара да застане пред огледалото.

Ив с удивление осъзна, че изглежда много сексапилна, много женствена и дори позакръглена. Платът леко проблясваше, сякаш бе влажен. Дрехата очертаваше бедрата й и действително повдигаше бюста й. Тя нерешително промълви:

— Ами… предполагам, че е подходящо за… брачната нощ…

— За която и да е нощ — замечтано я прекъсна Мейвис. — О, Леонардо, ще ушиеш ли и на мен същата?

— Вече е готова, но е от червена коприна. Далас, стяга ли те някъде?

— Не. — Ив не можеше да повярва, че подобна дреха, която би трябвало да я стяга до посиняване, бе удобна като нощница. Наведе се, обърна се и изненадано възкликна: — Все едно, че е втора кожа.

— Отлично. Биф случайно откри плата в някакво забутано магазинче. А сега ще пробваме роклята. Прикачена е само с карфици, тъй че трябва да внимаваме. Вдигни ръцете си.

Помогна й да се облече и Ив забеляза, че платът е великолепен, макар сега да бе разчертан с креда. Роклята й се стори прекрасна, но Леонардо смръщи вежди и се зае с различни поправки. След малко промърмори:

— Деколтето е добре. Къде е огърлицата?

— Моля?

— Нали казах да помолиш Рурк да ти подари огърлица от скъпоценни камъни с меден обков.

— Не успях да издебна подходящ момент. Не мога ни в клин, ни в ръкав да поискам такъв скъп подарък.

Леонардо въздъхна, накара Ив да се обърне и двамата с Мейвис се спогледаха. После обгърна със сантиметъра бедрата на бъдещата булка и я обвини, че е отслабнала.

— Не, не съм.

— Отслабнала си най-малко килограм. Засега няма да стеснявам роклята. Гледай да си възвърнеш теглото.

Биф се приближи с парче плат, поднесе го към лицето й и побърза да се отдалечи, като си мърмореше под носа и записваше нещо в бележника си.

Леонардо го повика обратно:

— Ще покажеш ли на Ив другите модели, докато отбележа поправките в роклята?

Плешивият със замах включи монитора на стената.

— Както сама ще се убедиш, Леонардо се е съобразил с твоя начин на живот и с фигурата ти. Например този костюм е идеален за делови обяд, за пресконференции и така нататък. Не е строго официален, но е много шик. Изработен е от лимоненожълт памучен плат с копринени нишки.

— О, да, разбирам. — Костюмът й харесваше, но още повече й харесваше собственото й компютърно изображение, което демонстрираше дрехата. — Биф, разрешаваш ли да ти задам един въпрос?

— Да, лейтенант.

— Защо върху главата ти е татуирана карта?

Плешивият се усмихна.

— Защото нямам никакво чувство за ориентация. А сега да преминем към следващия модел.

Ив прегледа цяла дузина тоалети, накрая имаше чувството, че пред очите й се редуват разкошни бретонски дантели, кадифета, коприни. Всеки път, когато Мейвис изкажеше възхищението си от някоя дреха, тя я поръчваше. Какво от това, че ще бъде длъжница до края на живота си, щом може да накара най-добрата си приятелка поне за миг да забрави проблемите си.

Щом Леонардо приключи с втората проба, Трина накара Ив отново да облече робата и да седне пред огледалото. Свали й тюрбана. В този миг младата жена затвори очи. Усети как фризьорката разресва косата й и за миг се успокои, сетне настръхна, като си припомни къдриците, обагрени в розово. Когато Трина свърши и я подкани да се огледа, тя отвори очи, подготвена за най-лошото, ала жената в огледалото определено бе Ив Далас. Отначало си помисли, че са й изиграли лоша шега и че изобщо не са я подстригали. Когато се взря по-внимателно, забеляза, че косата й вече не стърчи и макар да изглежда небрежно сресана, сега е добре оформена и блестяща. Прическата подчертаваше овала на лицето й, скулите й.

Ив присви очи, прекара пръсти през кичурите и с удивление забеляза, че въпреки това косата й продължава да изглежда прекрасно.

— Да не би да си я изрусила? — подозрително попита тя.

— Не. Цветът на косата ти е с различни оттенъци, също като кожата на сърна.

— Моля?

— Виждала ли си сърнешка кожа? В нея се преливат различни цветове от червеникавокафяво до златисто, дори се виждат черни ивици. Бог е бил благосклонен към теб, за разлика от онзи, който те е подстригвал досега и който навярно е използвал ножици за подравняване на жив плет.

— Изглежда добре.

— Естествено. Аз съм гениална.

— Много си красива. — Внезапно Мейвис покри лицето си с длани и се разрида. — И скоро ще се омъжиш!

— О, Мейвис, не плачи. Хайде, успокой се. — Ив небрежно я потупа по гърба.

— Толкова съм пияна и щастлива! И толкова ме е страх. Далас, уволниха ме.

— Знам, скъпа. Много съжалявам. Но съм сигурна, че ще си намериш много по-хубава работа.

— Хич не ми пука. Няма да мисля за това. Ще организираме най-страхотната сватба, нали?

— Абсолютно.

— Леонардо ми шие жестока рокля. Хайде да й я покажем, скъпи.

— Ще почакаме до утре. — Той се приближи и я взе в прегръдките си. — Далас е уморена.

— Да, да. Трябва да си почине. — Мейвис отпусна глава върху рамото му. — Претрепва се от работа, отгоре на всичко се тревожи и за мен. Не искам да се притеснява, Леонардо. Всичко ще се оправи, нали?

— Разбира се. — Леонардо неспокойно изгледа Ив и понесе любимата си към стаята й.

Младата жена тежко въздъхна.

— Нима това нежно същество може да пребие някого до смърт? — промърмори Трина и се залови да прибира вещите си. — Дано Пандора не намери покой дори в ада.

— И ти ли я познаваше?

— Всички в нашия бизнес познаваха Пандора. Права ли съм, Биф?

— Беше мръсница по природа и умря като такава.

— Използваше ли наркотици или само ги продаваше?

Плешивият погледна към Трина, после сви рамене.

— Не съм я виждал да търгува с дрога, но се говореше, че винаги е добре снабдена. Злите езици говореха, че е пристрастена към наркотика „Еротика“. Обичаше да прави секс и вероятно е давала дрога и на партньора си.

— Бил ли си сред нейните „партньори“?

Той се усмихна.

— Предпочитам мъжете. С тях има по-малко усложнения.

— И аз — обади се Трина. — И то по същата причина. — Тя се приготви да тръгва и добави: — И Пандора си падаше по мъже. Твърдеше се, че комбинира работата с удоволствието. Беше спипала някакъв тип, който й снасяше тлъсти суми. Знам го със сигурност, защото се фукаше с един куп нови дрънкулки. Обичаше да се кичи с истински скъпоценни камъни, но мразеше да си ги купува сама. Хората смятаха че е уредила някаква далавера с производителя.

— Знаеш ли името му?

— Не. Обаче по време на едно ревю — мисля, че беше преди три месеца — между смяната на тоалетите Пандора непрекъснато говореше по мобилния си видеотелефон. Нямам представа с кого, но поне един от разговорите беше междупланетен, защото си спомням, че побесня, когато й казаха да изчака.

— Винаги ли носеше моби-видеофон?

— Всички в нашия бизнес притежават тези „играчки“, скъпа. Ние сме като лекарите.

Наближаваше полунощ, когато Ив седна на бюрото си и отново се залови за работа. След като Рурк го нямаше, изобщо не й се влизаше в спалнята. Ето защо избра апартамента, където се уединяваше да работи. Поръча на автоготвача да приготви кафе, което забрави да изпие. Предстоеше й почти непосилна задача: да проследи междупланетен разговор, проведен преди три месеца по моби-видеотелефон, който беше изчезнал. С този проблем би могъл да се справи единствено Фийни, ала все пак тя реши да опита.

След около час установи, че е безсилна и реши да поспи няколко часа. Настани се на шезлонга и макар клепачите й да натежаваха, съзнанието й все още беше будно. Помисли си: „Наркотици, убийства и пари — три неразривно свързани елемента от загадката. Трябва да открием производителя и да идентифицираме непознатото вещество… От кого ли си се криел, Бумър? По какъв начин си се добрал до дрогата и до формулата? Кой те е убил, за да ги получи обратно?“

За миг си представи обезобразеното му тяло и решително прогони ужасяващата картина от съзнанието си. Не искаше да заспива с мисълта за това.

Ала кошмарът, който сънува, бе много по-страшен от гледката на пребития Бумър.

Гледаше през прозореца, над който всяка секунда проблясваше червеникава светлина с неонова реклама: СЕКС НА ЖИВО! СЕКС НА ЖИВО!

Беше едва осемгодишна, но не бе глупава. Като гледаше рекламата, се питаше дали някой би платил да гледа „секс на мъртво“, каквото и да означаваше това. Просната на леглото, като хипнотизирана наблюдаваше червената светлина. Знаеше какво представлява сексът. Нещо отвратително, болезнено, ужасяващо. Нещо неизбежно.

Може би тази нощ той няма да се прибере у дома. Вече не се надяваше, че някой ден ще забрави къде я е оставил или че ще пукне на улицата. Той винаги се връщаше вкъщи.

Ала понякога беше прекалено пиян или прекалено дрогиран. Тогава дори не я докосваше, а се стоварваше на леглото и моментално захъркваше. Това бяха най-щастливите мигове за нея. Разтреперваше се от облекчение и се сгушваше в ъгъла, за да поспи.

Непрекъснато мислеше как да избяга. Но вратата винаги беше заключена, а апартаментът се намираше на петия етаж. През нощите, когато той беше особено груб с нея, й идваше да скочи през прозореца. След секунди ще лежи мъртва на тротоара и никога повече не ще трепери от страх и отвращение.

И повече няма да й причинява болка. Ала беше прекалено страхлива, за да го направи — все пак бе само едно дете.

През онази нощ беше гладна и трепереше от студ. По време на едно от пиянските си изстъпления той беше повредил климатичната инсталация.

Отиде до паравана, поставен в единия ъгъл на стаята, зад който се намираше едно жалко подобие на кухня. Машинално удари с юмрук чекмеджето на шкафа, за да прогони хлебарките. Отвори го и напипа кифлата. Той сигурно ще я набие задето е изяла последната кифла. Но и без това боят беше неизбежен, затова малката реши да утоли глада си.

Изяде кифлата на няколко залъка и избърса уста с опакото на ръката си. Все още усещаше глад. Порови из чекмеджето и откри парченце мухлясало сирене. Предпочиташе да не мисли какъв гризач е отхапвал от него. Извади нож и грижливо се залови да го почисти.

В този миг външната врата се отвори. Обзета от паника, тя изпусна ножа на пода.

— Какво правиш, момиченце?

— Нищо. Събудих се и ми се припи вода.

— Събудила си се, а? — Тя забеляза, че очите му са помътнели, но не са изцъклени от изпития алкохол, и сърцето й се сви. — Сигурно ти е мъчно за татко. Ела да целунеш баща си.

Тя усети, че се задушава. Не можеше да си поеме въздух, а мястото между краката й, където той непрекъснато й причиняваше болка, сякаш запулсира.

— Боли ме корема.

— О, така ли? Татко ще го целуна и веднага ще ти мине. — Ухили се и понечи да я сграбчи, но внезапно усмивката му помръкна. — Пак си яла без да ме питаш, нали? Хайде, признай си!

— Не, не съм… — Не успя да довърши, защото той я зашлеви с всичка сила. Устната й се разцепи, очите й се насълзиха, но малката дори не потръпна. — Тъкмо се канех да ти приготвя вечеря…

Последва нов удар, който я зашемети и тя се строполи на пода. Преди да успее да се изправи, баща й се нахвърли върху нея.

Дочу писъци, собствените си писъци, защото юмруците му бяха безмилостни и й причиняваха неописуема болка. Ала болката не бе нищо в сравнение със страха от онова, което я очакваше, от онова, което щеше да й стори баща й.

— Татко, моля те! Моля те недей!

— Това ще ти бъде за урок. Изобщо не ме слушаш, никога не слушаш. А после ще ти направя нещо много, много хубаво.

Усети върху лицето си топлия му дъх, който, незнайно защо, миришеше на шоколад. Ръцете му разкъсаха износените й дрехи и жадно я заопипваха. Задиша учестено и сърцето на малката се сви от страх — добре познаваше този признак.

— Не! Боли! Боли ме!

Опита да се съпротивлява. Стисна бедрата си, закрещя и обезумяла от страх, се опита да издере лицето му. Той изрева от ярост и изви ръката й. Малката дочу ужасяващото изпукване на счупена кост…

— Лейтенант. Лейтенант Далас!

Тя изкрещя с цяло гърло и в просъница замахна. Сърцето й биеше лудешки, сграбчено от неизказания страх. Опита се да стане, краката й се преплетоха и тя се просна на пода.

— Лейтенант, събудете се.

Ив рязко се отдръпна, когато някой докосна рамото й, сви се на кълбо и се опита да сподави напиращите писъци и ридания.

— Всичко бе само сън — отчетливо произнесе Съмърсет. Както винаги лицето му беше безизразно. Само погледът му издаваше, че е научил грижливо пазената й тайна. Ала Ив беше потресена от оживелите спомени и не забеляза това. — Сънувахте — това е всичко — повтори икономът и предпазливо пристъпи към младата жена, сякаш бе хваната в капан вълчица. — Сънувахте кошмар.

— Да не си посмял да ме докоснеш! Махай се!

— Лейтенант. Знаете ли къде се намирате?

— Знам… къде… съм — задъхано произнесе Ив. Обливаха я ту горещи, ту ледени вълни, цялата трепереше. — Махай се! — Тя успя да застане на колене, притисна устата си с длани и започна да се полюшва напред-назад. — Изчезвай оттук!

— Ще ви помогна да седнете — рече Съмърсет. Помогна й да се изправи на крака и здраво стисна ръцете й, когато тя се опита да го отблъсне.

— Нямам нужда от помощ.

Съмърсет се престори, че не я чува. Виждаше в нея само едно наранено дете, подобно на неговата Марлена, което се нуждаеше от нежност и грижи. Опита се да не мисли дали дъщеря му е молила изнасилвача за милост, както го бе молила Ив. Помогна й да легне на шезлонга, отиде до гардероба и взе одеяло. Младата жена се опита да стане, зъбите й тракаха, очите й бяха изцъклени от преживения шок.

— Стой мирно! — нареди й той, пренебрегвайки всякакви условности. — Да не си посмяла да помръднеш.

Обърна се кръгом и отиде в кухненската ниша, където се намираше автоготвачът. Поръча успокояващ чай, извади носната си кърпа и избърса запотеното си чело. Не се изненада, когато забеляза, че ръката му трепери. Писъците на Ив го бяха накарали за миг да се вцепени от страх, сетне да се втурне към апартамента й.

Беше му се сторило, че пищи дете.

Направи усилие да се овладее, приближи се до Ив и й подаде чашата.

— Изпий това.

— Не искам…

— Изпий го или ще ти го излея направо в гърлото.

Ив понечи да избие чашата от ръката му, но вместо това се сви на кълбо и тихичко заплака. Съмърсет остави чашата, грижливо зави Ив с одеялото и излезе. Възнамеряваше незабавно да повика лекаря на Рурк.

Но на площадката на стълбата се сблъска със самия Рурк.

— Съмърсет, ти май никога не спиш.

— Лейтенант Далас не е добре…

Рурк изпусна куфарчето си и сграбчи иконома за реверите.

— Ранена ли е? Къде е сега?

— Сънувала е кошмар. Чух я, че крещи… — Той загуби обичайното си самообладание и нервно прекара пръсти през косата си. — Отказа да ми се подчинява. Тъкмо се готвех да повикам твоя лекар. Оставих я да лежи в апартамента й…

Рурк го отмести и се втурна към стаята на Ив. Съмърсет го сграбчи за ръката.

— Трябваше да ми кажеш какво са й причинили… не биваше да криеш…

Младият мъж поклати глава и продължи пътя си, като през рамо подвикна:

— Не се безпокой. Ще се погрижа за нея.

Откри Ив все още свита на кълбо и трепереща. Бе обзет едновременно от гняв и облекчение, от скръб и чувство за вина. Опита се да ги прогони, взе любимата жена в прегръдките си и промълви:

— Всичко е наред, Ив.

— Рурк! — Тя конвулсивно потръпна и се притисна към него. — Сънувах ужасен кошмар.

— Знам, миличката ми. — Рурк я целуна по слепоочието, овлажнено от пот.

— Кошмарите започнаха да ме преследват всяка нощ. И нищо не може да ги спре.

— Ив, защо не ми каза? — Той повдигна брадичката й и я погледна в очите. — Искам да бъдем заедно в трудните моменти.

— Нищо не може да ги спре — повтори тя, сякаш не го беше чула. — Постепенно спомените започнаха да нахлуват в съзнанието ми. А тази нощ си спомних всичко. — Тя сви ръце в юмруци и потърка лицето си. — Убила съм го, Рурк. Убила съм собствения си баща!