Безсмъртие в смъртта

Осемнайсета глава

Ив си каза, че ако онова, което се случи, бе пример какво очаква една омъжена жена, бракът все пак не е толкова страшен. Рурк нежно я беше настанил в леглото, а след пет часа непробуден сън я събуди с чаша горещо кафе и вафли. Самият той очевидно беше станал отдавна, тъй като беше облечен и на бюрото му имаше куп документи.

Понякога тя се дразнеше от факта, че Рурк се нуждае от много по-малко сън, но не се издаваше. Знаеше, че ако подхвърли нещо по въпроса, бъдещият й съпруг само ще се усмихне подигравателно.

Слава богу, задето не й натякваше, че се грижи за нея. Достатъчно й бе това, че го осъзнаваше.

Като потегли към полицейското управление, се чувстваше отпочинала. Ала прекрасното й настроение бързо помръкна от току-що ремонтираната й кола, която по средата на пътя реши да й изиграе нов номер. Индикаторът за скоростта проблесна в червено, макар автомобилът да беше заседнал сред обичайното улично задръстване. Компютърът проговори с любезен глас:

— Защо не се… — промърмори Ив и продължи да шофира, макар че натрапчивият глас непрекъснато я съветваше да намали скоростта, защото в противен случай колата щяла да се взриви.

Каза си, че няма да му позволи да помрачи прекрасното й настроение. Черните буреносни облаци, които се кълбяха в небето и предизвикваха хаос във въздушния трафик, няма да я притесняват, фактът, че й остава само седмица до сватбата, а й се налага да прекара дори съботния ден на работното си място, също не ще я нервира.

Когато влезе в полицейското управление, се опита да се усмихне, но не успя да прогони мрачното си изражение.

— Изглеждаш така, сякаш ще захапеш някого — заяви Фийни.

— С най-голямо удоволствие. Имаме ли нови данни?

— Предлагам да не бързаме, докато ти съобщя подробностите.

Качиха се на панорамния асансьор, който беше празен по това време на деня. Кабината бавно се понесе нагоре. От тази височина Манхатън приличаше на град-играчка, а по улиците се движеха миниатюрни превозни средства.

Мълния проряза небето, разнесе се гръм, от който стъклената кабина се раздруса. Рукна пороен дъжд.

— Тъкмо навреме успяхме да се скрием на сухо. — Фийни надникна надолу и видя как пешеходците се разбягаха във всички посоки като подплашени мравки. Въздушен автобус премина на сантиметри от асансьора и водачът му наду клаксона. — Божичко! — Ирландецът притисна ръка до сърцето си. — Кой дава разрешителни на тези безумци?

— Всеки тъпанар може да кара въздушен автобус. За нищо на света не можеш да ме накараш да се кача на такова чудо.

— Общественият транспорт е позор за нашия град. — Той извади вечното си пликче със захаросани бадеми и лапна един, очевидно за да се поуспокои. — Слушай, предчувствието ти излезе вярно — проследихме разговорите, проведени с тихоокеанския остров и имаме резултат. Преди да вземе самолета за Ню Йорк, Йънг два пъти е звънял в дома на Фицджералд. Освен това изгледал на видео пълния запис на ревюто.

— Разполагаш ли със записите от охранителната система в дома му за нощта, когато е бил убит Хлебарката?

— Йънг се прибра в шест сутринта, носеше пътническа чанта. Но самолетът му е кацнал в полунощ. Питам се какво е правил през тези шест часа.

— Няма никакво алиби. Имал е достатъчно време да отиде от летището до мястото на престъплението. А къде е била тогава Фицджералд?

— Беше в залата докъм десет и половина — имаха репетиция на снощното ревю. Прибра се в апартамента си чак след полунощ и се обади на фризьорката и масажиста. Вчера остана часове в козметичния салон „Парадайз“. Йънг пък прекара деня в разговори с агента си, със своя съветник по икономическите въпроси и с… — Фийни замълча, леко се усмихна и добави: — С един служител от туристическа агенция. Нашето момче се интересувало колко ще струва пътуването на двама души до колония „Рай“.

— Обичам те, Фийни!

— Такъв съм си — лесно можеш да ме обикнеш. Между другото пътьом взех доклада на „метачите“. В апартаментите на Йънг и на Фицджералд не е открито нищо, което да ни бъде от полза. Единственият наркотик беше открит в синята напитка. Ако онези двамата имат още от дрогата, сигурно са я скрили другаде. Не са открити никакви дневници или бележници, където са вписани тайни банкови сметки или химически формули. Предстои ми да проверя твърдите дискове на компютрите им за скрита информация. Но според мен Джъстин и Джери не са компютърни гении.

— Прав си. Редфорд може би е по-грамотен в тази област. Слушай, Фийни, имаме нещо по-сложно от убийство и трафик на наркотици. Ако успеем да докажем, че „Безсмъртие“ е отрова и че тримата са знаели за опасното му въздействие върху човешкия организъм… ще ги обвиним в рекет и в заговор за извършване на предумишлено убийство.

— Никой не е организирал подобен заговор от времето на Градските войни, Далас.

Асансьорът спря и докато излизаше от кабината, Ив подметна през рамо:

— Вярно е, но формулировката на обвинението много ми допада.

Като видя, че Пийбоди я чака пред ареста, тя се обърна към нея:

— Къде са останалите?

— Заподозрените се съвещават с адвокатите си, а Касто отиде за кафе.

— Обади се в залата за съвещания и ги уведоми, че времето им е изтекло. Командирът търсил ли ме е?

— Съобщи, че идва — иска да наблюдава разпита. От прокуратурата също ще има наблюдател, но чрез видеотелефона.

— Добре, Фийни ще се погрижи показанията на тримата да бъдат записани. Не искам никакви пропуски, когато делото влезе в съда. Ти ще разпитваш Фицджералд, Касто — Редфорд, а аз ще се занимая с Йънг. После ще се сменим.

Тя махна на Касто, който се приближаваше с поднос кафе, после се обърна към ирландеца:

— Съобщи им новата информация. Ще се разменим след трийсет минути.

Тя взе чаша от подноса и влезе в помещението за разпит. Отпи от отвратителното кафе и се усмихна. Очертаваше се прекрасен ден.

— Моля да не си измисляш небивалици, Джъстин. — Макар разпитът да продължаваше вече три часа, Ив все още беше изпълнена с енергия.

— Нали ти и другите ченгета искате да узнаете какво се е случило? — Йънг отпи глътка вода. За разлика от Ив той изглеждаше изнервен и на края на силите си. — Казах ви самата истина.

Младата жена дружелюбно се усмихна и заяви:

— Ти си актьор и то много добър, според критиците. Наскоро прочетох една статия и авторът й твърдеше, че като изговаряш репликите, дори най-лошият текст звучи убедително. Но сега думите ти съвсем не са убедителни.

— Колко пъти ще ми задавате едни и същи въпроси? — Той се обърна към адвокатката си. — Докога ще трае този тормоз?

— Имаме право да прекъснем разпита по всяко време — напомни му защитничката — русокоса жена с остри черти и студени очи. — Не си длъжен да даваш допълнителни показания.

— Права сте — изчурулика Ив. — Можем да спрем и да се върнеш в ареста, Джъстин. Нямаш право на освобождаване под гаранция, когато си заподозрян в употреба на наркотици. — Приведе се и го изгледа право в очите. — Нито пък когато си обвинен в убийство.

— Клиентът ми не е обвинен в никакво престъпление, само е заподозрян в притежаване на дрога. — Адвокатката надменно изгледа Ив. — Не разполагате с никакви доказателства, лейтенант, всички го знаем.

— Всички знаем и това, че вашият клиент, образно казано, всеки момент може да политне от ръба на стръмна скала. Нима искаш да паднеш сам, Джъстин? Струва ми се адски несправедливо. В момента тече разпит на приятелите ти. Какво ще правиш, ако решат да те натопят?

— Не съм убил никого. — Актьорът погледна към вратата, после към огледалото. Знаеше, че го наблюдават и за пръв път в живота си не знаеше как да омагьоса публиката. — Никога не съм чувал за хората, които споменахте.

— Но не отричаш, че си познавал Пандора.

— Разбира се, че я познавах.

— Бил ли си в дома й в нощта, когато са я убили?

— Колко пъти трябва да повтарям, че бях? Слушай, тя лично ни покани с Джери. Изпихме по няколко питиета, после дойде онази жена и направи скандал. Пандора побесня и стана нетърпима, затова побързахме да си тръгнем. Често ли с госпожица Фицджералд използвате задния вход на сградата, където живееш?

— Правим го, за да се отървем от любопитните репортери — настоя актьорът. — Сигурно ще ме разбереш, ако знаеш какво е журналистите да те преследват дори в тоалетната.

Ив, която доста се беше напатила от представителите на медиите, широко се усмихна и заяви:

— Странно, досега и двамата не сте избягвали репортерите. Може да звучи цинично, но всъщност дори бих казала, че сте ги ухажвали. А сега отговори откога Джери взема „Безсмъртие“?

— Не зная. — Той отново извърна поглед към огледалото, сякаш очакваше режисьорът да извика „стоп“ и да прекъсне сцената. — Казах ти, че нямам понятие какво съдържа питието.

— Бутилката е стояла в хладилника ти, но не си знаел какво има в нея. Никога ли не си опитвал от съдържанието й?

— Дори не съм я докосвал.

— Това е пълен абсурд, Джъстин. Сигурна съм, че ако видя някакво питие в собствения ми хладилник, ще се изкуша да го опитам. Освен ако ми е известно, че е отровно. Знаел си, че „Безсмъртие“ е бавно действаща отрова, нали?

— Не беше… — Той млъкна и задиша на пресекулки. — Не знам нищо за питието.

— „Безсмъртие“ претоварва нервната система. Въздействието му е бавно, но смъртоносно. Видях как наля на Джери от питието и й подаде чашата. Това е равностойно на убийство.

— Никога не бих причинил зло на Джери — избухна той. — Обичам я и никога не бих я наранил!

— Нима? Неколцина свидетели ще потвърдят, че на втори юли си ударил госпожица Фицджералд, когато сте се намирали в гримьорната й.

— Не съм… И двамата изпуснахме нервите си… — Репликите се объркаха в главата му, очевидно не можеше да си спомни какво трябва да каже. — Беше недоразумение.

— Ударил си я по лицето.

— Да… не. Вярно е… скарахме се.

— Скарали сте се, а ти си ударил любимата жена толкова силно, че си я съборил на земята. Все още ли й беше сърдит, когато снощи тя дойде в апартамента ти? Затова ли й поднесе чаша с бавно действаща отрова?

— Това не е отрова! Никога не бих причинил зло на Джери. Никога не съм й се сърдил!

— Вярвам ти, Джъстин — промълви Ив, отново се приведе и нежно докосна треперещата му ръка. — Сигурна съм, че не си я и ударил. Всичко е било добре изиграна сцена за пред хората. Не си човек, който би зашлевил плесница на любимата си.

— Не съм… аз… — Актьорът безпомощно я изгледа и Ив осъзна, че се е предал.

— Участвал си в много криминални филми и знаеш как да имитираш нанасянето на удар. Точно това си направил тогава, нали? С Джери сте се престорили, че се карате. Но ти дори не си я докоснал. — Гласът й беше ласкав, изпълнен със съчувствие. — Насилието ти е чуждо, нали?

Актьорът стисна устни и недоумяващо погледна към адвокатката си. Тя вдигна ръка, за да прекрати временно разпита и зашепна на Джъстин.

Ив търпеливо зачака. Лицето й беше безизразно, ала вътрешно тя ликуваше. Актьорът бе изправен пред сложна дилема: да признае, че е излъгал или да продължава да твърди, че е ударил любовницата си, което пък би означавало, че е склонен към насилие.

Адвокатката скръсти ръце и заяви:

— Моят клиент и госпожица Фицджералд са се увлекли в безобидна игра. Признавам, че постъпката им е била глупава, но все пак не са извършили никакво престъпление.

— Съгласна съм. — Ив усети как солидното алиби на Джъстин и Джери започва да се пропуква. — Не е престъпно и да отидеш на някакъв тихоокеански остров и да се преструваш, че имаш нова любовница. Всичко това е било наужким, нали, Джъстин?

— Ами, ние… не обмислихме плана си както трябва. Бяхме разтревожени, това е всичко. След посещението ти при Пол се питахме дали подозираш и нас. Беше логично, тъй като през онази нощ и тримата бяхме в дома на Пандора.

— Позна, точно това си мислих. — Ив сияйно му се усмихна. — Действително е напълно логично.

— С Джери имахме важни ангажименти и не можехме да си позволим онова, което се случва сега. Решихме да инсценираме скандал и раздяла, за да подсилим алибито си.

— Очевидно сте осъзнавали, че то не е съвсем убедително. Отгоре на всичко ние бързо узнахме за съществуването на неохранявания заден вход, което означаваше, че всеки от вас или пък двамата, сте могли незабелязано да напуснете сградата през онази фатална нощ. Възможно е било да отидете в ателието на Леонардо, да убиете Пандора и да се приберете вкъщи, без напускането и влизането в жилището да бъде регистрирано от системата за сигурност.

— Не сме ходили никъде. Нямаш никакви доказателства. — Той изпъна рамене. — Не можеш да докажеш абсолютно нищо.

— Не бъди толкова сигурен. Любовницата ти е пристрастена към „Безсмъртие“. Ти притежаваш от дрогата. Откъде я взе?

— Аз… не знам. Сигурно някой е дал наркотика на Джери.

— Редфорд ли? Може би той е превърнал любимата ти в наркоманка. Ако е така, навярно го ненавиждаш. Знаеш ли, че след първата глътка Джери вече е била обречена?

— Това не е отрова, сигурен съм. Просто Пандора е искала да запази тайната на подмладяването само за себе си. Мръсницата знаеше, че Джери има нужда от нещо подобно, но искаше… — Актьорът млъкна като дочу предупреждението на адвокатката си, ала вече бе казал прекалено много.

— Какво е искала? Пари ли? Или пък теб? Може би е предизвиквала Джери? Заплашвала те е. Затова ли я уби?

— Не съм я докоснал! Честна дума! Както вече обясних, с Пандора се скарахме, след като приятелката на Леонардо си отиде. Джери се разстрои, докато слушаше нападките на Пандора. Ето защо я помолих да си тръгнем. Отидохме в някакъв бар, поръчахме си едно-две питиета и се опитах да я успокоя. Казах й да не се притеснява, че има и други начини да си набави „Безсмъртие“.

— Какви начини?

Джъстин тежко въздъхна и отблъсна ръката на адвокатката си, сетне се сопна:

— Млъкни! Каква полза от съветите ти? Тази тук като нищо ще ме обвини в убийство. Искам да сключим споразумение. — Той избърса устните с опакото на ръката си.

— Ще обсъдим и тази възможност — невъзмутимо изрече Ив. — Какво предлагаш?

— Пол — промълви актьорът. — Пол Редфорд уби Пандора. Възможно е негодникът да е очистил и останалите.

След двайсет минути Ив влезе в залата за съвещания, където я очакваха Пийбоди, Касто и командир Уитни.

— Искам Редфорд още малко да се попече на бавен огън. Сигурно се пита какво са ни казали другите.

— Дамата не е от най-разговорливите. — Касто качи краката си на масата. — Оказа се костелив орех. Проявяват се симптомите, характерни за наркоманите, лишени от дрога — устата й пресъхва, погледът й не е фокусиран, цялата трепери — но продължава да повтаря едно и също, като развалена плоча.

— Не си е вземала дозата от десет часа. Докога може да издържи?

— Не съм сигурен. — Касто разпери ръце. — Възможно е да се съвземе или пък съвсем да рухне само след десет минути.

— Следователно не бива да разчитаме на самопризнания от нейна страна.

— Редфорд започва да бие отбой — намеси се Пийбоди. — Изплашен е до смърт. Обаче адвокатът му е страхотен. Ако само пет минути разговаряме насаме с господин продуцента, той ще ни изпее всичко.

— Едва ли ще ви се удаде подобна възможност — обади се Уитни, който преглеждаше записа на последните разпити. — И все пак може да го притиснете със самопризнанията на Йънг.

— Не е убедително — промълви Ив.

— Тогава направете така, че да бъде. Йънг твърди, че преди около три месеца Редфорд разказал на Фицджералд за „Безсмъртие“, дал й да го опита и й предложил съдружие.

— Да, според нашето русокосо момче всичко щяло да бъде напълно законно. — Ив презрително изсумтя. — Не мога да повярвам, че Джъстин е толкова наивен.

— Не знам — промълви Пийбоди. — Едно е сигурно — че е луд по Фицджералд. Ами, ако тя го е убедила, че сделката е легална? Че ще бъде съдружничка за производството и продажбата на нови козметични средства, които ще носят името й.

— Само че първо е трябвало да изместят Пандора — намеси се Касто и се усмихна. — После щели бързо да станат мултимилионери.

— Все пак всичко се свежда до пари. Пандора е била излишна. — Ив се настани в един стол. — Другите — също. Възможно е Йънг да е невинен тъпак, но е възможно и да лъже. Той обвини Редфорд, но вероятно не е осъзнал, че по този начин обвинява и любимата си. Очевидно тя му е разказала достатъчно, за да планират пътешествие до колония „Рай“. Сигурно са се надявали да се снабдят с безсмъртничето и сами да произвеждат дрогата.

— Разполагаме с доказателства за незаконно притежаване на наркотик — изтъкна Уитни. — Ако Йънг успее да докаже невинността си по останалите обвинения, ще се споразумеем с него. Предстои ти още много работа, докато го уличиш в убийство. Засега от свидетелските му показания не би имало голяма полза. Той е убеден, че Редфорд е убил Пандора и ни съобщава какъв е бил мотивът за престъплението. Ала нямаме никакви веществени доказателства, нито свидетели. — Той се изправи и продължи: — Искам самопризнание, Далас. От прокуратурата ме притискат. В понеделник ще обявят, че обвиненията срещу Фрийстоун са свалени. Ако няма какво да подхвърлят на медиите, всички ще изглеждаме като пълни глупаци.

Командирът излезе от залата, а Касто измъкна пиличка и се зае с ноктите ся. След миг възкликна:

— Бог ми е свидетел, че не искам прокурорът да изглежда като глупак. По дяволите, искат да им поднесем всичко на тепсия! — Погледна Ив в очите и добави: — Редфорд няма да признае, че е извършил убийство. Ще предпочете да го обвинят в търговия с наркотици, макар че днес масовите убийци сякаш са на мода. Трябва да докажем нещо друго.

— И какво е то? — поинтересува се Пийбоди.

— Че не го е извършил сам. Надявам се да сломим някого от останалите, тогава Редфорд не ще има изход, Фицджералд ми се струва най-лесна.

— Тогава се заеми с нея — въздъхна Ив. — Ще продължа разпита на продуцента. Пийбоди, взимаш снимката му и отиваш в стриптийз клуба, сетне в сградите, където са живели Бумър, Мъпит и Хлебарката. Покажи портрета му на всички съседи. Дано някой го е видял. — Видеотелефонът й иззвъня, тя се намръщи и го включи: — Говори Далас. Моля, не ме безпокойте, в момента съм заета.

— Изпитвам неописуемо удоволствие винаги, когато чуя гласа ти — невъзмутимо заяви Рурк.

— Имам съвещание.

— Аз също. След трийсет минути излитам за „Фрийстар“.

— Какво? Но… пожелавам ти приятно пътуване.

— Присъствието ми в колонията е абсолютно наложително. Ще се върна след три дни. Знаеш как да се свържеш с мен, ако се наложи.

— Да. — Искаше й се да му каже нещо глупаво и нежно, но вместо това изрече: — И без това ще бъда много заета. Доскоро.

— Не е зле да провериш електронната си поща, лейтенант. Мейвис непрекъснато се опитваше да се свърже с теб. Май си пропуснала последната си проба. Леонардо е… отчаян.

Ив се престори, че не забелязва присмехулното изражение на Касто и отговори:

— Имам си други грижи.

— Кой ли няма. Моля те, скъпа, намери няколко свободни минути за пробата. Направи го заради мен. Крайно време е нашествениците да напуснат дома ни.

— Знаеш, че отдавна исках да ги изхвърля. Мислех, че ти е приятно да си заобиколен с хора.

— А пък аз си мислех, че човекът ти е брат — промърмори Рурк.

— Какво?

— О, сетих се за един стар виц. Откровено казано, тези хора ме подлудяват, тъй като са истински маниаци. Преди малко открих Галахад скрит под леглото. Някой го беше накичил с мъниста и с миниатюрни червени панделки. Разбираш ли, присъствието на тази тълпа е пагубно и за двама ни.

Ив едва сдържа смеха си, тъй като годеникът й очевидно говореше съвсем сериозно.

— Чувствам се по-спокойна като знам, че те влудяват. Ще организирам евакуацията им.

— Бъди така добра. О, боя се, че има още няколко подробности около сватбата, с които трябва да се справиш по време на отсъствието ми. Съмърсет ще те уведоми. Съжалявам, но трябва да прекъсна. — Той махна на някого извън обсега на екрана, после впери очи в Ив и промълви: — Ще се видим след няколко дни, лейтенант.

— Добре. — Когато екранът потъмня, тя промърмори: — На добър час, дявол те взел!

Касто иронично заяви:

— Слушай, Ив, ако ти се налага спешно да отидеш на проба или да заведеш котарака си на психотерапевт, ние с Пийбоди ще разнищим тези четири убийства. Колко му е?

Младата жена се усмихна и процеди през зъби:

— Не се занасяй, Касто!

Макар да беше нахален и зле възпитан, Касто притежаваше отличен нюх. Беше познал, че Редфорд няма лесно да се предаде. Ив търпеливо разпитваше продуцента и успя да го накара да признае вината си за наркотиците, но не и за извършването на четири убийства.

— Да повторим всичко отначало. — Тя стана, разходи се из стаята и си наля кафе. — За пръв път си чул за „Безсмъртие“ от Пандора. Кога се случи това?

— Както вече казах, беше преди около година и половина. — Редфорд напълно се беше успокоил. Обвинението в притежаване и разпространение на наркотици съвсем не го плашеше. — Предложи ми една сделка или поне така се изрази. Твърдеше, че се е добрала до формула, която ще предизвика истинска революция в здравната и козметичната индустрия.

— Спомена ли за наркотика и опасните му свойства?

— Първият път не. Трябваше й спонсор, за да започне производството на козметична серия, която щеше да носи нейното име.

— Показа ли ти формулата?

— Не. Увърташе, искаше да получи парите срещу голи обещания. Признавам, че се изкуших, което беше абсолютно погрешно. Пандора знаеше, че изпитвам неудържимо сексуално влечение към нея и използваше слабостта ми. Същевременно предложението й ми се стори изгодно. Тя вземаше дрогата във вид на таблетки, а резултатите бяха направо смайващи. Пандора изглеждаше по-млада, беше в отлична форма и бе направо ненаситна в леглото. Знаех, че при добра рекламна кампания този продукт можеше да донесе огромни печалби. Парите ми трябваха за някои доста рисковани сделки.

— Подмамил си се от печалбите и си продължил да й плащаш, макар и по-малки суми, без да разполагаш с пълната информация.

— Известно време играх по свирката й, после ми омръзна и поисках да науча всичко. Пандора се опита да ме залъже с нови обещания. Започнах да подозирам, че възнамерява да продължи сама или пък, че се е съюзила с другиго и ме използва. Ето защо реших да взема нещата в свои ръце.

— Какво искаш да кажеш?

Редфорд помълча, сякаш подбираше думите си, сетне каза:

— Веднъж, докато спеше, взех ключа и отворих кутийката, в която държеше таблетките. Взех няколко и ги изпратих за анализ. Нали разбираш, направих го в интерес на инвестициите ми.

— И кога открадна наркотика, за да защитиш инвестициите си?

— Кражбата не е доказана — намеси се адвокатът. — Клиентът ми най-добросъвестно е платил за продукта.

— Добре, ще перифразирам въпроса. Кога реши да проявиш по-голям интерес към инвестициите си?

— Преди около шест месеца. Занесох таблетките на мой познат, който работи в химическа лаборатория и срещу заплащане получих подробни сведения за свойствата на „Безсмъртие“. — Редфорд замълча и се втренчи в ръцете си, после продължи: — Научих, че продуктът действително въздейства по начина, описан от Пандора. Но се оказа, че хората, които го използват, бързо се пристрастяват към него, което автоматично го причисляваше към средствата, забранени от закона. Научих още, че „Безсмъртие“ всъщност причинява смърт, ако редовно се взема през по-дълъг период от време.

— И бидейки праведен и добродетелен човек, си решил да се примириш със загубите си и да прекратиш деловите отношения с Пандора.

— Да бъдеш праведен не е наказуемо от закона — подхвърли Редфорд. — Трябваше по някакъв начин да спася инвестициите си. Реших да поръчам нови изследвания на дрогата с надеждата, че нежелателните странични ефекти могат да бъдат намалени или напълно премахнати. Мисля, че постигнахме известен успех, но все още не сме напълно сигурни в резултатите.

— Значи си използвал Джери Фицджералд като опитно свинче.

— Това беше грешка. Избързах, тъй като Пандора продължаваше да ме притиска за пари, заплашваше, че ще пусне продукта на пазара. Исках да я изпреваря и бях убеден, че Джери ще бъде най-добрата реклама за свойствата на новата козметична серия. Тя се съгласи срещу известна сума да изпробва средството, което моите помощници бяха подобрили. Ала учените понякога грешат, лейтенант. Прекалено късно установихме, че хората свикват с употребата му и се превръщат в наркомани.

— И че след известно време ги очаква смърт.

— Да. Процесът е забавен, но се страхувам, че фаталните последствия са неизбежни. Преди няколко седмици предупредих Джери.

— Кога беше това — преди или след като Пандора откри, че искаш да я изхвърлиш от играта?

— Мисля, че беше няколко дни след това. За нещастие двете се срещнали на някакво светско събиране. Пандора подхвърлила няколко хапливи забележки относно предишните си взаимоотношения с Джъстин. Доколкото разбрах, Джери й го върнала, като обявила, че с нея сме съдружници.

— Значи Пандора не се е зарадвала на новината.

— Господи, беше вбесена. По това време нашите отношения бяха, меко казано, влошени. Вече бях успял да се сдобия с безсмъртничето и възнамерявах да отстраня всички странични ефекти. Повярвай ми, лейтенант, никога не бих пуснал на пазара опасна дрога. Ако направите проверка, ще установите, че репутацията ми е безупречна.

— Отдел „Наркотици“ ще се занимае с този въпрос. Интересува ме дали Пандора те е заплашвала.

— Това й беше навик, дори бях свикнал със заплахите й. Знаех, че мога да не им обръщам внимание, дори да й отвърна със същото. — Редфорд се усмихна, очевидно се чувстваше много по-уверен. — Разбираш ли, можех да я съсипя, ако дръзнеше да пусне на пазара опасната дрога. Следователно не съм имал никакъв мотив да я убивам.

— Спомена, че сте били в лоши отношения и все пак онази нощ си отишъл в дома й.

— Надявах се да постигнем компромис. Ето защо настоявах Джери и Джъстин да присъстват.

— Но все пак си правил секс с нея.

— Да. Пандора беше много красива и много съблазнителна жена.

— Потвърждаваш ли, че е имала таблетки, съдържащи наркотика?

— Да. Вече споменах, че ги държеше в кутийка в тоалетката си. — Той отново се усмихна. — При първия разпит ти казах тези подробности, тъй като предположих, че при аутопсията в кръвта й ще бъдат открити следи от дрогата. Помислих си, че няма да е лошо доброволно да информирам полицията.

— Особено след като си бил сигурен, че няма да открия таблетките. След като си я убил, ти си се върнал за кутийката. Не за друго, а за да запазиш инвестициите си. Естествено печалбата би била много по-голяма при липсата на конкуренция.

— Не съм се връщал в дома на Пандора, нито пък имах повод да я убивам. Моят продукт беше далеч по-добър от онова, което тя предлагаше.

— Отлично си знаел, че нито един от двама ви няма да получи лиценз за официална продажба. Но уличните търговци биха предпочели варианта на Пандора, който е по-евтин и с по-силно въздействие.

— Сигурен съм, че след допълнителни проучвания и анализи…

— Които ще погълнат големи суми — прекъсна го тя. — Дал си на Пандора над триста хиляди. Влязъл си в големи разходи за осигуряване на растението и за лабораторни тестове и анализи. Платил си и на Фицджералд. Навярно ти е омръзнало само да даваш пари. Затова си тръгнал по пътя на лесната печалба. Колко ти даваше Джери за една доза?

— С нея ни свързваха само делови отношения.

— По десет хиляди — отговори Ив на собствения си въпрос и по изражението на Редфорд забеляза, че блъфът й е успял. — На три пъти в продължение на два месеца тя е привеждала една и съща сума в банката ти на станция „Старлайт“.

— Беше само инвестиция…

— Превърнал си я в наркоманка, после си започнал да я изнудваш и да й продаваш дрогата. Това означава, че си пласьор на наркотици, господин Редфорд.

Адвокатът се опита да замаже положението, но Ив го прекъсна и продължи да говори на Редфорд:

— Необходими са ти били контакти с улични пласьори. Бумър се е съгласил да ти помогне, защото вечно имаше нужда от пари. Но се е поувлякъл и решил да подложи на изследване продукта. Питам се как ли се е добрал до формулата. Каква непредпазливост от твоя страна!

— Не познавам човек с подобно име.

— Видял си го в клуба как се хвали и се прави на голяма клечка. Когато се е уединил с Хета Мъпит в стаята, не си бил сигурен доколко й се е доверил. Ала щом Бумър те съзрял, побягнал. Това те е накарало да го убиеш.

— Грешиш, лейтенант. Не познавам тези хора.

— Възможно е да си се нахвърлил върху Хета в пристъп на паника. Не си искал да я убиваш, но като си видял, че е мъртва, си побързал да прикриеш следите си. Трябвало е очистиш и Бумър. От начина, по който той беше обезобразен личеше, че е бил измъчван, което пък ми подсказва, че по това време вече си изпитвал удоволствие да убиваш. Само че поради самоувереност си допуснал елементарна грешка — не си претърсил жилището на Бумър. — Тя стана и закрачи из стаята. — Проблемите ти ставали все по-сериозни. Ченгетата вече разполагали не само с дрогата, но и с нейната формула, а Пандора била на път да ти се изплъзне. И така, какъв избор си имал? — Ив постави длани на масата и се приведе към него. — Как постъпва човек, когато е изправен пред заплахата да загуби инвестираните си пари и очакваната печалба?

— Бях приключил с Пандора.

— Точно така — успя да я отстраниш. Признавам, че си постъпил много умно, когато си я завел в ателието на Леонардо. Пандора вече е била вбесена от ненадейната поява на Мейвис. Решил си, че ако я убиеш в жилището на Леонардо, всички ще предположат, че това е негово дело. Навярно си щял да убиеш и него, ако си е бил у дома, но това едва ли би те притеснило, тъй като кръвопролитията вече започвали да ти харесват. Появата на Мейвис само те улеснила.

Редфорд се беше задъхал, но все още държеше на своето.

— Когато за последен път видях Пандора, тя беше вбесена и жадна да си отмъсти на някого. Ако Мейвис Фрийстоун не я е убила, предполагам, че това е дело на Джери Фицджералд.

Заинтригувана от думите му, Ив се отпусна в стола си.

— Така ли мислиш? Защо?

— По принцип двете бяха съперници не само в професионален, но и в личен аспект. Пандора се опитваше да си върне Джъстин, с което Джери никога не би се примирила. Освен това… точно госпожица Фицджералд внуши на съперницата си мисълта да отиде в ателието на Леонардо и да му вдигне скандал.

„Това е нещо ново“ — помисли си Ив и повдигна вежда.

— Сигурен ли си?

— След напускането на госпожица Фрийстоун, Пандора направо побесня. Джери очевидно изпитваше огромно удоволствие от факта, че младата непозната е излязла с достойнство от положението. Започна да дразни Пандора, каза й, че не би понесла подобно унижение и й предложи да отиде в дома на Леонардо и да му покаже кой командва парада. Присмя й се, че не можела да задържи нито един мъж, после Джъстин насила я изведе. — Усмихна се още по-широко и продължи: — Двамата ненавиждаха Пандора. Джери я мразеше като съперница, а Джъстин — защото му съобщих, че тя е превърнала любимата му в наркоманка. Той не би се спрял пред нищо, за да защити Джери. Абсолютно пред нищо. От друга страна, аз не бях емоционално обвързан с нито един от участниците в сцената. С Пандора ни свързваше само сексът. Сексът и деловите отношения.

Тя почука на вратата в стаята, където Касто разпитваше Джери. Когато той подаде глава, Ив надникна в стаята и огледа младата жена, която седеше на масата.

— Трябва да разговарям с нея.

— Днес е още по-зле, едва ли ще научиш нещо. Адвокатът й настоява да прекъснем разпита.

— Трябва да говоря с нея — повтори Ив. — Какъв подход си избрал този път?

— Играя ролята на лошия, коравосърдечен полицай.

— Добре. Ще се опитам да я успокоя.

Влезе в стаята и осъзна, че изпитва съжаление към заподозряната. Очите й бяха помътнели и се стрелкаха изплашено. Лицето й беше изпито, а ръцете й трепереха. Красотата й сякаш беше изчезнала.

— Искаш ли нещо за ядене? — попита я Ив.

— Не. — Джери се огледа. — Искам да си отида вкъщи. Искам да бъда с Джъстин.

— Ще се опитам да ти издействам едно посещение, но ще трябва да разговаряте в присъствието на служебно лице. — Наля вода и подаде чашата на младата жена. — Хайде, пийни няколко глътки и се успокой. — Когато забеляза, че Джери не може да държи чашата с треперещите си ръце, сама я поднесе към устните й. — Знам, че изпитваш физическо страдание, но не можем да ти помогнем. Не знаем достатъчно за наркотика, за да му противодействаме, и каквото и средство да приложим, то може да влоши положението ти.

— Добре съм. Нищо ми няма.

— Ужасно е. — Ив се настани на стола. — Редфорд те е подредил така. Преди малко го призна.

— Нищо ми няма — повтори манекенката. — Просто съм уморена. Ако имах от онази освежителна и здравословна напитка… — Тя с надежда изгледа Ив. — Можеш ли да ми дадеш само няколко глътки, колкото да се съвзема.

— Знаеш, че питието е опасно за живота ти, Джери. Господин адвокат, Пол Редфорд официално призна, че пръв е дал наркотика на клиентката ви под лъжлив предлог. Предполагаме, че тя не е била уведомена за опасността от пристрастяване. Ето защо не възнамеряваме да я обвиним в употребата на средства, забранени от закона.

Адвокатът очевидно се успокои и заяви:

— В такъв случай бих искал да уредя освобождаването на клиентката ми и приемането й в рехабилитационен център. Искам да се отбележи, че тя доброволно ще постъпи там.

— Ще уредим този въпрос. Ако ми разрешите да поговоря с госпожица Фицджералд още няколко минути, това ще ми помогне да допълня обвиненията срещу Редфорд.

— Да разбирам ли, че ако тя отговори на въпросите ви, всички обвинения срещу нея ще отпаднат?

— Не мога да дам подобно обещание, но ще помоля съдиите да проявят снизходителност към клиентката ви.

— Какво ще се случи с Джъстин? Ще го освободите ли?

Ив се обърна към Джери и си каза, че понякога любовта е истинско бреме.

— Той беше ли замесен в… сделката с Редфорд?

— Не, дори настояваше да се откажа. Когато откри, че съм… пристрастена, искаше да ме накара да отида в център за лечение на случаи като моя, да изхвърля напитката. Но аз вече не можех без нея.

— Разбрах, че в нощта, когато са убили Пандора, в жилището й избухнал скандал.

— Тя непрекъснато се забъркваше в свади. Беше злобна, отвратителна. Въобразяваше си, че може да си върне Джъстин. Не че много държеше на него. Просто искаше да ме уязви, да причини мъка и на него.

— Джъстин не би се върнал при нея, нали?

— За нищо на света. Мразеше я не по-малко, отколкото аз. — Вдигна ръка и загриза изящно оформените си нокти. — Радваме се, че е мъртва!

— Джери! — предупредително се обади адвокатът, но в погледа й проблесна гняв и тя извика:

— Изобщо не ме е грижа! Пандора заслужаваше да умре. Искаше да притежава всичко и не се интересуваше на каква цена ще го постигне. Джъстин беше мой и тя реши да ми го отнеме. Щях да бъда главната манекенка в ревюто на Леонардо, но тя се опита да прелъсти дизайнера, за да заеме моето място. Трябваше да бъда в ревюто и Джъстин беше мой, както и питието. То прави жената красива, силна и сексапилна. И всеки път, когато някой взема дрогата, ще си мисли за мен, не за Пандора.

— През онази нощ Джъстин придружи ли те до апартамента на Леонардо?

— Лейтенант, какви е това? — подскочи адвокатът.

— Обикновен въпрос. Придружи ли те, Джери?

— Не, разбира се. Ние… изобщо не сме ходили там. Отидохме в някакъв бар, поръчахме си едно-две питиета, после се прибрахме вкъщи.

— Предизвиквала си Пандора, нали? Знаела си как да я дразниш. Сигурна си била, че ще я накараш да отиде в дома на Леонардо. А може би Редфорд ти се е обадил и ти е съобщил, че е тръгнала?

— Не, не зная нищо. Объркваш ме. Възможно ли е да ми дадеш само няколко глътки от моето питие?

— Пила си от него и през онази нощ. Почувствала си прилив на сили, знаела си, че можеш да я убиеш. Искала и да я премахнеш от пътя си. Освен това нейните таблетки са действали по-ефективно от синята напитка. Може би си искала и тях, а, Джери?

— Точно така! Исках ги! Тя се подмладяваше пред очите ми. Отгоре на всичко отслабваше, докато аз трябваше да гладувам, за да запазя линията си. Пол обеща да вземе няколко хапчета от нейните. Джъстин го предупреди да не му се мярка пред очите и да ме остави на мира. Но той… той не разбира какво изпитваш, когато пиеш „Безсмъртие“. — Лицето й се изкриви в ужасяваща гримаса, която минаваше за усмивка. — Кара те действително да се чувстваш безсмъртен. Моля те, дай ми само няколко глътки!

— Излязла си през задния вход и си отишла в ателието на Леонардо. Какво се случи после?

— Не мога да говоря. Всичко в главата ми е объркано. Искам си напитката.

— Грабнала си бастуна и си го стоварила върху Пандора, после си продължила да я удряш. Така ли беше?

— Исках да е мъртва! — Джери се разрида и опря чело в масата. — Исках да е мъртва! За бога, помогни ми. Ще ти кажа всичко, само ми помогни!

— Лейтенант, всичко, което клиентката ми каже под влиянието на психологически натиск, не се приема като показание.

Ив се втренчи в ридаещата жена, извади видеотелефона си и го включи.

— Изпратете лекар. И уредете госпожица Фицджералд да бъде закарана под стража до болницата.