Безсмъртие в смъртта

Петнайсета глава

— Радвам се отново да ви видя, господин Редфорд.

— А аз — не, лейтенант. — Продуцентът се настани до масата. — След няколко часа трябва да бъда в Ню Лос Анжелес. Надявам се да не ме задържите прекалено дълго.

— Обичам да уточнявам всичко до най-малката подробност. Не бих позволила нещо да ми се изплъзне — заяви Ив и погледна към Пийбоди, която стоеше в ъгъла и изглеждаше много строга в униформата си. От другата страна на стъклото Уитни и прокурорът наблюдаваха всяко движение. Ив знаеше, че ако се е излъгала по отношение на Редфорд, здравата ще си изпати.

Седна на мястото си и кимна към холограмата на защитника на Редфорд. Очевидно с клиента му бяха решили, че положението не е сериозно и не изисква личното му присъствие.

— Господин адвокат, имате ли запис на показанията на вашия клиент?

— Да. — Защитникът, облечен в строго официален костюм на райета, скръсти ръце и впери в нея студените си очи. — Клиентът ми е оказал пълно съдействие на вас и на отдела ви, лейтенант. Съгласихме се на този разговор само за да приключим въпроса веднъж завинаги.

„Съгласи се, тъй като нямаш друг избор“ — каза си тя, но се постара изражението й да остане непроменено.

— Взехме предвид, че доброволно ни съобщихте много подробности, господин Редфорд. В показанията си твърдите, че сте познавал Пандора и че сте имал интимна връзка с нея.

— Точно така.

— Имал ли сте и делови отношения с жертвата?

— Бях продуцент на два видеофилма с участието на Пандора. Планирах заснемането на трети.

— Въпросните филми имаха ли успех?

— Отзивите не бяха възторжени, но не бяха и лоши.

— Извън заснемането на тези филми имахте ли други делови отношения с покойната?

— Не. — Той леко се усмихна. — С изключение на една малка инвестиция.

— Моля, обяснете по-подробно.

— Пандора искаше да създаде собствена търговска верига за продажба на модни облекла и козметика. Естествено имаше нужда от спонсори и тъй като бях любопитен дали ще постигне нещо, й помогнах с малко инвестиция.

— Да разбирам ли, че сте й дали пари?

— Точно така. В течение на година и половина вложих под триста хиляди долара в нейното начинание.

„Измислил си начин да се измъкнеш“ — помисли си Ив и се облегна назад на стола си.

— Какво е финансовото състояние на търговското предприятие, създадено от покойната?

— То изобщо не съществува, лейтенант. — Редфорд отчаяно вдигна ръце, сетне ги отпусна в скута си. — Бях измамен. Едва след смъртта й открих, че няма никаква търговска верига, нито пък други спонсори.

— Разбирам, Господин Редфорд, вие сте преуспяващ продуцент, човек, който не си хвърля парите на вятъра. Не поискахте ли от Пандора да ви представи бизнес план, в който са включени приходите, разходите и евентуалната печалба? Не пожелахте ли да видите образци от козметичната серия?

— Не. — Той стисна устни и впери поглед в ръцете си.

— Нима искате да повярвам, че сте й дал пари за нещо, за което не сте имал никаква информация?

— Изглежда невероятно и не говори добре за мен. — Отново вдигна очи. — Ползвам се с отлична репутация, която ще пострада, ако глупавата ми постъпка стане обществено достояние.

— Лейтенант — намеси се адвокатът, — репутацията на моя клиент е нещо, което не бива да пренебрегваме с лека ръка. Тя е един вид негов актив и действително ще бъде накърнена, ако се получи изтичане на информация. Ще направя всичко възможно да уредя запазването в тайна, за да не пострадат интересите му.

— Моля, направете го. Господин Редфорд, разказът ви направо ме изумява. Ще ми обясните ли как е възможно човек с вашата блестяща репутация да вложи триста хиляди долара в несъществуващо предприятие?

— Пандора беше не само красива, но и дяволски умна жена. Непрекъснато успяваше да се отклони от темата, когато исках да ми представи предварителни сметки и данни. Продължих да привеждам суми, тъй като я смятах за експерт в областта на модата и козметиката.

— Отново твърдите, че сте научил за измамата едва след смъртта на Пандора?

— Да. Свързах се с нейния бизнес агент и с представителя й. — Той се постара да си придаде невинно, дори глуповато изражение. — Никой не беше чувал за подобна търговска верига.

— Кога се свързахте с тях.

За секунда Редфорд се поколеба.

— Днес следобед.

— След първия разпит ли, когато се поинтересувах от сумите, които сте й привеждали?

— Да. Исках да бъда наясно, преди да отговоря на въпросите ви. Моят адвокат ме посъветва да разговарям с хората на Пандора. Едва тогава открих, че съм бил измамен.

— Точно навреме, нали? Имате ли някакви хобита, господин Редфорд?

— Хобита ли?

— Работата ви е свързана с огромно напрежение. Човек с вашите… „активи“ навярно изпитва нужда от някакво странично занимание, което да го разтоварва. Например колекциониране на марки, градинарство…

— Лейтенант, моля придържайте се към въпроса — уморено изрече адвокатът.

— Интересува ме как вашият клиент прекарва свободното си време. Досега уточнявахме с какво се занимава в работното си време. Господин Редфорд, може би неразумните инвестиции, които правите, ви помагат да… да се освободите от напрежението.

— Не. Пандора беше моята първа и последна грешка. Нямам нито време, нито склонност към хобита.

— Напълно ви разбирам. Днес ми казаха, че хората биха се почувствали по-добре, ако засаждаха петунии. Обаче не мога да си представя, че ще намеря свободно време да се ровя в пръстта и да се занимавам с цветя. Обичате ли цветята?

— Смятам, че без тях не може. Затова разполагам с цял полк градинари.

— Но и самият вие сте лицензиран градинар.

— Аз…

— Подал сте молба за разрешително и тя е била удовлетворена преди три месеца. Точно когато сте превел по сметката на Джери Фицджералд сумата от сто и двайсет хиляди долара. Два дни по-рано сте поръчал да ви бъде доставено безсмъртниче от колония „Рай“.

Адвокатът побърза да се намеси:

— Интересите на моя клиент към флората нямат нищо общо с проблема, който разискваме.

— Имат, и още как! — сопна се Ив. — Това е разпит, не съдебен процес, следователно не се налага да се съобразявам с вас относно уместността на въпросите ми. Господин Редфорд, защо сте поръчал растението?

— Беше… подарък. За Пандора.

— Загубил сте доста време и пари, за да се сдобиете с разрешителното. След това похарчвате още по-голяма сума за растение, поставено под специален контрол, само за да го подарите на жена, с която от време на време се любите. Но жена, която чрез изнудване е успяла да получи от вас над триста хиляди долара.

— Доларите смятах за инвестиция, а безсмъртничето беше подарък.

— Лъжете! Моля, господин адвокат, спестете си възраженията, по-късно ще имате възможност да ги изложите. Къде е растението сега?

— В Ню Лос Анжелес.

— Полицай Пийбоди, погрижете се да бъде конфискувано.

— По дяволите, почакайте! — Редфорд скочи от стола си. — То е мое, купил съм го.

— Подправил сте данните в разрешителното и незаконно сте закупил растение, което е под възбрана на нашата планета. То ще бъде конфискувано, а срещу вас ще бъде предявено съответното обвинение. Действайте, Пийбоди.

— Слушай, лейтенант. — Пийбоди, която едва сдържаше усмивката си, извади комуникатора и се свърза.

— Поведението ви очевидно цели да разтревожи и да обърка клиента ми — намръщи се адвокатът. — А обвиненията са направо смехотворни.

— Още не сте чул всичко, господин адвокат. Ето каква е истината, господин Редфорд: знаел сте, че безсмъртничето е необходим елемент за производство на новия наркотик. Пандора е щяла да забогатее от въпросната дрога. Питам се дали се е опитвала да ви скрои номер.

— Не разбирам за какво говорите.

— Предполагам, че ви е давала да опитвате от наркотика, докато се пристрастите. А след това ви е спряла дозата и вие сте били готов да я молите на колене. Или да я убиете.

— Никога не съм докосвал този наркотик — избухна Редфорд.

— Но сте знаел за съществуването му. Известно ви е било, че Пандора притежава от него и че има начин да получава нови доставки. Тогава сте решил да я извадите от играта и да я заместите с Джери. Купил сте растението. Ще разберем дали сте поръчал анализ на субстанцията. И така, след като сте притежавал безсмъртничето, вече сте имал възможност сам да произвеждате наркотика. Пандора повече не ви е била необходима, при това е започвала да се изплъзва от контрола ви. Искала е повече пари, повече от дрогата. Вече сте знаели, че наркотикът действа смъртоносно, но не ви се е искало да чакате цели пет години. По-удобно и по-изгодно за вас е било да я отстраните.

— Не съм я убил! Между нас всичко беше свършено, нямах повод да я убивам!

— През онази нощ сте отишъл в дома й. Дори сте легнал с нея. Тя ви е показала таблетките и ви е предизвикала. Убил сте вече двама души, за да защитите себе си и инвестициите си, но Пандора все още е представлявала сериозна пречка.

— Не съм убивал никого!

Ив го остави да се накрещи, докато адвокатът я обсипваше с възражения и закани. Сетне отново се обърна към продуцента:

— Искам да знам дали през онази нощ проследихте Пандора до ателието на Леонардо или я занесохте там.

— Кракът ми не е стъпвал в ателието! Дори не съм докосвал Пандора. Ако възнамерявах да я убия, щях да го направя в собствения й дом, когато ме заплаши.

— Пол, внимавай какво… — намеси се адвокатът, но Редфорд гневно го прекъсна:

— Млъкни! За бога, не разбираш ли, че се опитват да ми лепнат убийство? Да, скарахме се. Тя искаше още пари, огромни суми. Показа ми голямо количество от наркотика. Струваше цяло състояние. Но вече разполагах с анализите и знаех, че е смъртоносен. Пандора повече не ми бе необходима и й го казах в очите. Знаех, че Джери ще се включи в промоцията на новата модна линия. Пандора буквално побесня, заплаши, че ще ме разори, ще ме убие. Ето защо с огромно удоволствие я уведомих, че скъсвам с нея.

— Възнамерявахте ли сам да произвеждате и да продавате наркотика?

Редфорд избърса устни с опакото на ръката си и промърмори:

— Да. Не можех да устоя на изкушението. Очаквах огромни печалби. Заплахите на Пандора изобщо не ме смущаваха. Опиташе ли се да провали кариерата ми, скандалът щеше да съсипе и нея. А тя никога не би го допуснала. Бях приключил веднъж завинаги връзката си с нея. Когато разбрах, че е мъртва, отворих бутилка шампанско и вдигнах тост за убиеца й.

— Колко благородно! А сега да започнем отначало.

След като уреди формалностите по ареста на Редфорд, Ив отиде при командира.

— Справи се отлично, лейтенант.

— Благодаря, сър. Но бих предпочела да го вкарам в ареста по обвинение в убийство, а не за незаконно производство на наркотици.

— И това може да се случи.

— Надявам се. Какво е мнението ви, господин прокурор?

При влизането й прокурорът бе станал и продължаваше да стои прав. Беше прочут с добрите си маниери. Проявяваше галантност, дори когато се опитваше да унищожи опонента си.

— Добър ден, лейтенант. Възхитен съм от начина, по който проведохте разпита. С удоволствие бих ви призовал за свидетел по този случай, но се страхувам, че няма да се стигне до съд. Адвокатът на господин Редфорд вече се свърза с мен и е готов да преговаряме.

— Но Редфорд е заподозрян в убийството на Пандора.

— Заподозрян е от вас. Нямаме съществени доказателства за вината му — продължи той, преди Ив да успее да го прекъсне. — Колкото до мотивите му… сама доказахте, че не му се е налагало да убива Пандора. Твърде възможно е да се окаже виновен, но трябва да разполагаме със солидни доказателства, за да му предявим обвинение.

— Нямахте подобни доказателства и все пак обвинихте Мейвис Фрийстоун в убийство.

— Уликите бяха неоспорими.

— Господин прокурор, прекрасно знаете, че тя е невинна. И трите жертви са убити поради една и съща причина. — Тя погледна към Касто, който се беше настанил в едно кресло. — И от отдел „Наркотици“ го знаят.

— Подкрепям лейтенант Далас — провлечено изрече Касто. — След извършеното от нас разследване се установи, че Фрийстоун няма нищо общо с наркотика, наречен „безсмъртие“ и че не е познавала другите жертви. Досието й не е съвсем безупречно, но прегрешенията й са маловажни. Според мен госпожица Фрийстоун е жертва на нещастно стечение на обстоятелствата. — Той лъчезарно се усмихна на Ив и добави: — Съгласен съм с Далас и препоръчвам обвиненията срещу Мейвис Фрийстоун да отпаднат, докато върви разследването.

— Ще вземем предвид препоръката ви — заяви прокурорът, — след като се запознаем с новопостъпилата информация. На този етап смятаме, че липсват солидни доказателства за връзката между трите убийства. Все пак прокуратурата е готова да удовлетвори искането на адвоката на госпожица Фрийстоун тя да бъде подложена на автохипноза и на тестове с детектора на лъжата. Решението ни изцяло ще зависи от получените резултати.

Ив облекчено си пое въздух. Това беше отстъпка и то голяма.

— Благодаря ви.

— Работим в името на обща кауза, лейтенант. Предлагам да действаме съгласувано и да уточним позициите си преди пресконференцията.

Докато прокурорът и Уитни се съвещаваха. Ив се приближи до Касто.

— Благодаря за подкрепата.

Той небрежно сви рамене.

— Просто изразих мнението си. Надявам се, че това ще помогне на приятелката ти. Ако питаш мен, истинският виновник е Редфорд. Пречукал е и тримата или е платил на някого да го направи.

Теорията му изглеждаше приемлива, но Ив не можеше да я подкрепи. Поклати глава и заяви:

— Убийствата не са извършени от професионалист. Все пак благодаря за помощта.

— Малка отплата задето ми помагаш да разкрием най-голямото престъпление, свързано с наркотици, през последното десетилетие. Щом приключим разследването и публично се обявим за ликвидиране на престъпната мрежа, положително ще получа повишение.

— Не ми остава нищо друго, освен предварително да ти поднеса моите поздравленията.

— Всъщност и двамата ще бъдем повишени, тъй като ти положително ще заловиш убиеца.

— Бъди сигурен — промълви Ив и леко се отдръпна, когато той докосна косата й.

— Новата ти прическа е страхотна — обяви Касто и пъхна ръце в джобовете си. — Сигурна ли си, че искаш да се омъжиш за Рурк?

Младата жена наклони глава и се усмихна.

— Разбрах, че си поканил Пийбоди на вечеря.

— Тя е истинско съкровище. Имам слабост към жените с характер и откровено казано съжалявам, че не съм те срещнал по-рано, когато си била свободна.

— Поласкана съм от комплимента — отвърна Ив, забеляза, че Уитни й прави знак и въздъхна. — По дяволите, ето че се започва.

— Чувстваш се беззащитен като животно, нападнато от хищници, нали? — промърмори Касто, когато репортерите нахлуха в кабинета на Уитни.

Когато пресконференцията най-сетне приключи, Ив си отдъхна и реши да се прибере у дома. Влезе в подземния гараж, където я очакваше неприятна изненада. Видя Надин Фарст, която се бе облегнала върху колата и лъчезарно й се усмихваше.

— Ще ме закараш ли до работата, Далас?

— Телевизионното студио не ми е на път. — Ала Надин дори не помръдна, само продължи да се усмихва. Ив изруга и отключи колата. — Качвай се.

— Изглеждаш страхотно — обади се репортерката. — Кой те подстрига?

— Приятелка на една друга приятелка. До гуша ми дойде да говоря за прическата си, Надин.

— Тогава да говорим за убийства, наркотици и милиони долари.

— През последните четирийсет и пет минути приказвах само за това. — Тя поднесе значката си към камерата и колата излезе на улицата. — Мисля, че и ти присъстваше на пресконференцията.

— Вярно е, но вие много умело избягвахте въпросите на журналистите. Господи, какъв е този ужасен звук?

— О, двигателят нещо не е в ред.

— Разбира се. Пак си станала жертва на орязания бюджет и ще продължаваш да караш тази таратайка. Между другото ще ми обясниш ли какво искаше да каже прокурорът, като спомена, че следствието работи по нова следа?

— Нямам право да съобщавам информация по хода на разследването.

— О, да, как можах да забравя! Ами какви са тези слухове по адрес на Пол Редфорд?

— Както съобщихме на пресконференцията, той е обвинен в измама, в притежаване на растение, което е забранено на нашата планета, както и в това, че е възнамерявал да произвежда и продава наркотици.

— Но каква връзка има това с убийството на Пандора?

— Нямам право да…

— По дяволите, престани да повтаряш едно и също! — Репортерката се облегна на седалката и намръщено впери поглед в превозните средства, задръстили движението. — Предлагам ти сделка. Съгласна ли си?

— Казвай, пък ще видим.

— Искам специално интервю с Мейвис Фрийстоун.

Ив презрително изсумтя.

— Хайде, Далас, дай й възможност да се защити пред обществеността.

— Майната й на обществеността!

— Мога ли да те цитирам? Слушай, двамата с Рурк така сте я окупирали, че никой е може да припари до нея. Знаеш, че съм добронамерена и че няма да я злепоставя.

— Възможно е, но тя няма да дава абсолютно никакви интервюта.

— Тя ли го е решила или ти решаваш вместо нея?

— Млъквай, Надин, или ще те накарам да слезеш.

— Моля те само да й предадеш молбата ми. Кажи й, че искам да направя директно предаване с нея.

— Добре, а сега превключи на друг канал.

— Днес следобед научих нещо интересно от водещата на рубриката за светска хроника.

— Знаеш, че изгарям от любопитство да науча подробности от живота на богатите, които умират да се правят на смахнати.

— Не се подигравай, защото скоро ще бъдеш една от тях. — Засмя се, когато забеляза злобния поглед на Ив. — Господи, какво удоволствие ми доставя да ти дърпам опашката! Клюката, която научих, е, че двамата, обявени за най-влюбената двойка през последните месеци, са се разделили.

— Цялата съм слух.

— Може би няма да ти е до подигравки, като ти кажа, че става въпрос за Джери Фицджералд и Джъстин Йънг.

Ив я изгледа изненадано и се отказа от мисълта да спре на следващия паркинг, за да изхвърли натрапницата.

— Хайде, разказвай.

— Днес, по време на репетицията за ревюто на Леонардо, избухнал скандал. Очевидци твърдят, че дори двамата влюбени си разменили по няколко удара.

— Не думай!

— Всъщност се нахвърлили един върху друг. После Джери се скрила в гримьорната си, а Джъстин си тръгнал разгневен и с подпухнало око. След няколко часа го забелязали на един тихоокеански остров в компанията на красива блондинка, също манекенка, но по-млада от Джери.

— Но какъв е бил поводът за скандала?

— Никой не знае със сигурност. Говори се, че Джери обвинила Джъстин в изневяра, той й отвърнал, че се съмнява в нейната вярност. Джери заявила, че няма да търпи подобно поведение и че ще го изостави, той отвърнал, че няма нищо против и че сам мислел да скъса с нея.

— Любопитна клюка, Надин, но какво общо има със случая, който разследвам? — попита Ив, а наум си каза, че скандалът, избухнал точно в този момент, означава много.

— Нямам представа. Но все пак е странно, че тези двамата са изпуснали нервите си на обществено място пред очите на толкова хора. Навярно действително са били вбесени или са разигравали някакво представление.

— Както ти казах, това е любопитно, но не ме засяга. — Ив спря колата пред охраняемия портал на Канал 75. — Хайде, слизай.

— Можеше да ме закараш до студиото.

— Вземи трамвайчето.

— Слушай, знам, че онова, което ти казах, те интересува, затова бъди така добра да ми върнеш услугата. Винаги досега си постъпвала почтено и не съм измамила доверието ти.

— Надин, само една моя погрешна стъпка може да доведе до фатални последствия.

— Обещавам да не правя информацията публично достояние, докато получа разрешението ти.

Ив се поколеба, сетне поклати глава.

— Не мога. Мейвис ми е прекалено скъпа. Нямам право да я излагам на риск. Ще ти съобщя подробности едва когато имам солидни доказателства.

— Поне ми кажи дали обвиненията срещу нея ще отпаднат.

— Между нас казано от прокуратурата обещаха да помислят по въпроса, но обвиненията срещу Мейвис още не са снети.

— Каква е ролята на Редфорд? Сега той ли е главният заподозрян?

— Не ме изнудвай, Надин. Смятам, че сме приятелки.

— Дявол да го вземе! Ето какво предлагам: ако онова, което току-що ти съобщих, подпомогне разследването, ще ми върнеш услугата.

— Разбира се, стига да мога.

— Искам интервю с теб десет минути преди информацията да бъде съобщена на медиите.

Ив се пресегна, отвори вратата откъм Надин и промълви:

— Довиждане.

— Добре, де, Далас, съгласна съм и на пет минути.

„Което би ти донесло повишен рейтинг и хиляди долари“ — помисли си Ив, а на глас изрече:

— Съгласна съм, но не мога да ти обещая нито минута повече, нито кога ще се състои интервюто.

— И това ми стига. — Репортерката слезе от колата и се наведе през спуснатото стъкло.

— Знаеш ли, Далас, имам чувството, че ще се състои много скоро. Умееш да надушваш престъпниците и да спасяваш невинните.

Ив натисна педала на газта и си помисли, че в повечето случаи точно невинните стават изкупителна жертва.

Лунната светлина вече се процеждаше през прозореца над леглото, когато Рурк се изтегна до Ив. Чувстваше се странно изнервен, докато се любиха, дори след това не се успокои. Ив се сгуши до него и моментално заспа, а той се замисли за причината за безпокойствието си. Една от тях бе, че домът му беше пълен с непознати — Леонардо и неговите хора се разполагаха в цялото странично крило. Второ, имаше куп недовършени дела и сделки, които смяташе да приключи преди сватбата.

Може би мисълта за венчавката също го поизнервяше, което беше нормално за всеки младоженец.

Ала Рурк предпочиташе да не се самозалъгва. Имаше само една причина за безпокойството му. Пред очите му непрекъснато изплуваше ужасяващата картина на окървавената, изнасилена и пребита Ив.

Страхуваше се, че като я докосва, ще възкреси кошмарното минало, че ще погуби любовта помежду им.

Тя се събуди, сетне се подпря на лакът и внимателно го изгледа. Лицето й все още бе зачервено, а очите замъглени и потъмнели.

— Не знам как да ти го кажа…

Той докосна трапчинката на брадичката й.

— Какво искаш да ми кажеш?

— Че не съм чуплива като коледна играчка. Не е необходимо да ме пазиш, сякаш съм ранена.

Рурк свъси вежди, ядосваше се на себе си. Очевидно не беше съумял да прикрие чувствата и опасенията си, което не говореше добре за него.

— Господи, Ив, какви си ги съчиняваш? — Понечи да стане и да си налее едно уиски, макар че в момента изобщо не му беше до това, но младата жена му попречи и възкликна:

— Не си от хората, които обичат да увъртат. Ако чувствата ти са се променили заради онова, което съм направила в детството си, заради всичко, което са ми сторили…

— Не ме оскърбявай! — сопна се той и гневно я изгледа, което я поуспокои.

— А какво друго да си помисля? За пръв път сме заедно след онази нощ, но ти не ме любиш, по-скоро ме галиш като дете.

— Не знаех, че предпочиташ грубостите.

„Дяволски умен е — каза си тя. — Винаги успява да обърне ситуацията в своя полза.“ Хвана ръката му и го изгледа право в очите.

— Нима ме мислиш за толкова глупава? Разбирам, че нещата не са както преди. Не се тревожи, всичко с мен е наред.

— Но с мен не е. — Той рязко издърпа ръката си. — Някои хора са по-емоционални, нуждаят се от повече време за преосмисляне. Предпочитам да не говорим по този въпрос.

Ив се почувства така, сякаш й беше ударил плесница. Кимна, пъхна се в леглото и обърна гръб на Рурк, след което промърмори:

— Добре. Но знай, че онова, което се случи с мен в детството ми не означава, че съм правила секс с другиго. — Стисна клепачи и си каза, че непременно трябва да заспи.