Безсмъртие в смъртта

Тринайсета глава

Рурк я погледна право в очите, усети как все още цялата потръпва.

— Скъпа, имала си кошмар.

— Не, спомних си цялата истина.

Ив непрекъснато си повтаряше, че трябва да се овладее, за да приключи веднъж завинаги с този въпрос. Да, трябва да се овладее, да мисли като ченге, не като жена. Нито като изплашено до смърт дете.

— Видях всичко толкова ясно, сякаш се случваше в момента. Все още усещам ръцете на баща ми върху себе си. Намирах се в заключената стая в Далас. Където и да живеехме, той винаги ме заключваше. Веднъж опитах да се измъкна, но той осуети бягството ми. Оттогава започна да наема стаи на по-висок етаж и да заключва вратата отвън. Превърна ме в своя пленница. Мисля, че никой не знаеше за съществуването ми, тъй като никога не излизах. — Тя глухо се изкашля и усети, че гърлото я боли от писъците. — Моля те, дай ми вода!

— Изпий това. — Той й подаде чашата, която Съмърсет бе оставил.

— Не, не искам сънотворно. Трябва да ти разкажа всичко.

— Добре. Сега ще ти донеса вода. — Той стана и забеляза подозрителния й оглед. — Само вода, Ив, обещавам.

Тя му се довери и жадно отпи от чашата, която й донесе. Рурк приседна на стола, а младата жена продължи разказа си:

— От няколко седмици насам сънувах все тази стая. Постепенно в съзнанието ми започнаха да изплуват подробности. Дори отидох при доктор Майра. — Тя виновно го изгледа. — Скрих го от теб. Не можех да ти кажа онова, което започвах да подозирам.

— Но сега ще ми го кажеш — твърдо заяви той.

— Налага се. — Тя си пое въздух и се опита да си представи сцената, както си припомняше подробностите от огледа на някое местопрестъпление. — И така, спомних си, че лежах будна в онази стая и се надявах, че когато се върне, баща ми ще бъде прекалено пиян и няма да ме докосне.

Не беше необходимо да затваря очи, за да си представи отново мръсната стая и червената мигаща светлина, която проникваше през изцапаните прозорци.

— Беше ми студено. Той беше повредил климатичната инсталация и в стаята цареше студ. Дъхът излизаше на кълба от устата ми. — Тя потръпна, като че усети леден полъх. — Бях гладна. Потърсих нещо за ядене. Вкъщи никога нямаше храна, затова непрекъснато изпитвах глад. Тъкмо почиствах мухъла от едно парче сирене, когато баща ми се прибра.

Стори й се, че отново вижда как вратата се отваря, как ножът се изплъзва от ръцете й и тупва на пода. Искаше й се да стане и да закрачи из апартамента, за да успокои нервите си, но не се доверяваше на краката си.

— Веднага разбрах, че този път не е пиян до смърт. Ясно си спомням как изглеждаше. Косата му беше тъмнокестенява, а лицето му бе подпухнало от пиене. Навярно някога е бил хубав мъж, но сега от красотата му не бе останала и следа. Лицето му се загрозяваше и от спуканите капиляри, които го покриваха като с гъста мрежа. Ръцете му бяха огромни или само ми изглеждаха такива, тъй като бях много малка.

Рурк докосна рамото й и се опита да я успокои:

— Всичко това е минало. Вече не може да ти причини зло.

— Не. — „Освен в сънищата — помисли си тя. — В сънищата ми причинява неописуема болка.“ — Баща ми побесня, като разбра, че съм се хранила без негово разрешение.

— Господи! — Рурк още по-плътно я загърна с одеялото, тъй като тя продължаваше да трепери. Прииска му се да я нахрани, да я обгради с грижи и разкош, та завинаги да забрави какво е да си беден и гладен.

— Започна да ме бие. Ударите му валяха непрекъснато. — Гласът й пресекна и Ив се опита да се овладее. Каза си: „Представи си, че просто диктуваш рапорт.“ — Повали ме на земята и продължи да ме удря където завари. Плачех и крещях, молех го да престане. Той разкъса дрехите ми и пъхна пръстите си в мен. Болката беше неописуема, тъй като предишната вечер ме беше изнасилил. След миг отново ме възседна. Задъхваше се и ми шепнеше да бъда послушно момиче. Имах усещането, че разкъсва вътрешностите ми. Болката стана нетърпима и вкопчих нокти в лицето му. Навярно съм го издраскала до кръв, защото той напълно обезумя и счупи ръката ми.

Рурк рязко се изправи, закрачи из стаята, сетне натисна механизма за отваряне на прозорците. Чувстваше, че се задушава.

— Не си спомням точно какво се случи. Мисля, че припаднах, но дори тогава болката не намаля и не изчезна. Сякаш ме заливаха огромни, черни вълни от страдание. А той не преставаше. Внезапно ножът се озова в ръката ми. Не знам кога съм го сграбчила, но беше в ръката ми. Замахнах и го забих в него. — Тя изхлипа. — Продължих да нанасям удари с ножа. Всичко наоколо се изпръска с кръв. Усещах сладникавата й миризма. Изпълзях изпод него и отново го прободох, макар че навярно вече бе мъртъв. Рурк, съвсем ясно видях как коленича пред него, цялата обляна в кръв, и замахвам с ножа. Бях обезумяла от болка и от ярост и не можех да престана.

„Кой ли би могъл?“ — запита се Рурк.

— После се сгуших в ъгъла, за да се скрия от него. Мислех си, че като се изправи, със сигурност ще ме убие. Навярно съм заспала или съм припаднала, но когато се огледах, навън вече бе светло. Цялото тяло ме болеше. Прилоша ми. Повърнах, а после видях… видях трупа.

Рурк посегна към ръката й, която беше леденостудена.

— Достатъчно, Ив.

— Не, остави ме да довърша. Трябва да довърша. — Тя с мъка изговаряше думите, сякаш изтласкваше канари, затрупали сърцето й. — Видях трупа. Разбрах, че съм убила баща си, че полицаите ще дойдат и ще ме заключат в килия. В тъмна килия. Баща ми казваше, че така постъпват с всички лоши и непослушни деца. Отидох в банята и се измих. Изпитвах нетърпима болка в счупената ръка, но стисках зъби, защото не исках да попадна в затвора. Облякох се и прибрах всичките си вещи в една чанта. Страхувах се, че всеки момент баща ми ще стане и ще се нахвърли върху мен, но той продължаваше да лежи неподвижно — действително беше мъртъв. Излязох от сградата и тръгнах по улицата, която беше почти безлюдна, тъй като беше много рано. По едно време установих, че вече не нося чантата. Не си спомням дали съм я хвърлила или изгубила. Вървях дълго, после свърнах в една странична уличка, скрих се и зачаках да се стъмни.

Ив потърка устните си. Спомняше си мрака, вонята и страха, който я караше да забрави дори болката.

— Сетне отново забродих из улиците и вървях, докато почувствах, че краката не ме държат. Скрих се между боклукчийските кофи на друга задна уличка. Не зная колко съм останала между тях, ала полицаите ме откриха именно там. Само че по това време вече не си спомнях нищо — нямах представа какво се е случило, нито къде се намирам. Не знаех дори името си. Баща ми никога не ме наричаше по име.

— Казваш се Ив Далас. — Рурк обгърна лицето й с топлите си длани. — И този епизод от живота ти е приключил. Важното е, че си успяла да преодолееш травмата, да останеш жива. Спомни си цялата истина, но историята приключва до тук.

— Рурк — прошепна тя и осъзна, че никога не е обичала толкова много друг човек. — Грешиш. Трябва да заплатя за стореното, да си понеса последствията. Вече не мога да се омъжа за теб, а утре ще подам оставка.

— Да не си полудяла?

— Нима не разбираш — убила съм собствения си баща. Ще се извърши разследване. Дори да бъда оправдана, на лице е фактът, че документите ми за постъпване в полицейската академия са фалшиви. А докато тече разследването, нямам право да бъда полицейски служител, нито да се омъжа за теб. — Тя се изправи и установи, че краката й вече не треперят. — Отивам да си събера багажа.

— Само опитай.

В гласа му прозвуча стоманена нотка. Ив се опита да възрази:

— Рурк, трябва да се подчиня на правилата.

— Не, трябва да бъдеш човешко същество. — Той затръшна отворената врата. — Нима мислиш, че си длъжна да ме изоставиш, да се откажеш от свободата, само защото си се защитавала от едно чудовище?

— Истината е, че съм убила баща си.

— Убила си един извратен тип, един звяр. За бога, била си дете! Погледни ме в очите — нима твърдиш, че това дете е било виновно?

Ив понечи да му отговори, замисли се и промълви:

— Моето мнение е без значение, Рурк. Законът…

— Законът би трябвало да те защити. — Той си представи ужасите, на които е била подложена любимата му и почувства, че обезумява. — По дяволите закона! С какво помогна и на двама ни, когато най-много се нуждаехме от защитата му? Решила си да напуснеш полицията, защото законът е безпомощен пред онези, които измъчват невинните и децата. — Разбира се, направи го! Нямам нищо против да се откажеш от кариерата си. Но няма да позволя да се откажеш от мен.

Понечи да я сграбчи за раменете, сетне отпусна ръце.

— Не, не мога да те докосна. — Потресен от ужасяващото предчувствие, той отстъпи назад. — Страхувам се да те докосна. Не бих понесъл, ако любовта ми ти напомня за онова, което ти е сторил звярът, когото наричаш баща.

— Не. — Поразена от думите му, Ив протегна ръце към него. — Не говори така, не е вярно. Призракът от миналото не може да се промъкне помежду ни. Но все пак трябва да се справя с този проблем.

— Сама ли? — горчиво попита Рурк и осъзна колко страшна е тази дума. — Настояваше сама да преодолееш ужасните кошмари и виж какво се получи. Бих дал всичко на света само да можех да се върна в миналото и да убия човека, който ти е причинил зло, Ив. Но след като това е невъзможно, няма да ти позволя сама да направиш фаталния избор. Нито един от двама ни няма право да го стори. Седни.

— Рурк…

— Моля те, седни. — Въздъхна дълбоко и се замисли. Знаеше, че Ив няма да се вслуша в думите му, произнесени в изблик на гняв. Не се надяваше, че ще я убеди в правотата си. Следователно трябваше да измисли друг начин. — Имаш ли доверие на доктор Майра?

— Да, всъщност…

— Доколкото изобщо можеш да вярваш на някого — довърши Рурк вместо нея. — Това ми е достатъчно. — Той се приближи до бюрото й.

— Какво си намислил?

— Ще й се обадя.

— Забрави ли, че минава полунощ?

— Знам колко е часът. — Той включи видеотелефона. — Ще й разкажа всичко, ще поискам съвета й и ще се съобразя с решението й. Моля и ти да сториш същото.

Ив понечи да спори, но установи, че няма солидни доводи. Чувстваше се напълно изтощена. Отпусна глава върху ръцете си и промълви:

— Съгласна съм.

Остана неподвижна, докато Рурк тихо говореше по телефона. Когато се върна при нея и протегна ръка, тя не я пое.

— Доктор Майра обеща да дойде веднага. Нали ще разговаряш с нея?

— Разбери, че постъпката ми не е продиктувана от желание да те наскърбя или да те разгневя.

— Все пак успя, но това не е най-важното в момента. — Хвана я за ръка и й помогна да стане. — Няма да позволя да си отидеш, Ив. Щях да се примиря, ако не ме обичаше и не се нуждаеше от мен. Ала знам, че ме обичаш и желаеш. И макар че отказваш да го признаеш, сигурен съм, че не можеш да живееш без мен.

„Не искам да те използвам“ — помисли си тя, но остана безмълвна, когато слязоха на долния етаж и зачакаха доктор Майра.

Тя се появи в уречения час и макар да бе посред нощ, бе както винаги елегантна. Стисна ръката на Рурк, изгледа Ив, седна и заяви:

— С удоволствие ще изпия едно бренди. Мисля, че лейтенант Далас трябва да последва примера ми. — Рурк отиде да налее питиетата, а тя се огледа. — Какъв прекрасен дом. Всичко подсказва, че обитателите му са щастливи. Ив, забелязвам, че си се подстригала. Новата прическа много ти отива.

Рурк забрави за брендито и смаяно изгледа годеницата си.

— Какво си направила с косата си?

— Нищо, само…

— Типично за всички мъже. — Доктор Майра взе чашата и я затопли между дланите си. — Питам се защо изобщо си правим труда да се разкрасяваме. Когато съпругът ми не забележи промяната във външността ми, винаги се оправдава, че обожавал самата мен, не косата им. Обикновено се преструвам, че му вярвам. — А сега ще ми обясните ли защо ме повикахте?

— Да. — Ив повтори всичко, което беше разказала на Рурк. Ала сега говореше като полицай — бавно, спокойно, безпристрастно.

— Очевидно си преживяла нещо ужасно. — Майра погледна към Рурк. — Ти също. Вероятно ви е трудно да повярвате, че нещата ще се оправят. Ив, готова ли си да приемеш, че съзнанието ти вече е подготвено да приеме истината?

— Да. Интересното е, че спомените започнаха да изплуват по-често, след като… — Тя стисна клепачи. — Преди няколко месеца ме изпратиха в един дом, откъдето бяха повикали на помощ полицията. Оказа се, че съм пристигнала прекалено късно. Бащата взимал от наркотика, наречен „Зевс“, и под влиянието му насякъл дъщеричката си на парчета. Наложи се да го убия.

— Да, спомням си този случай. Навярно си видяла себе си в лицето на нещастното момиченце. Само че ти си останала жива.

— Но не и баща ми.

— Как се чувстваш, след като разбра истината?

— Щастлива съм. И едновременно се тревожа, че в душата ми има толкова силна омраза.

— Пребивал те е. Изнасилвал те е. Като твой баща би трябвало да те закриля, но е било точно обратното. Как смяташ, какво трябва да изпитваш към подобен човек?

— Случи се преди толкова много години.

— Не, случи се вчера — поправи я Майра. — Случи се преди час.

— Да. — Ив се втренчи в чашата си и се опита да сдържи сълзите си.

— Нима не е трябвало да се защитаваш?

— Трябваше. Но аз го убих. Дори когато вече бе мъртъв, продължавах да забивам ножа в тялото му. Изпитвах заслепяваща, неудържима ярост. Превърнала се бях в животно.

— Той се е отнасял с теб като с животно. — Когато Ив потръпна, тя добави: — Точно така. Лишил те е от детство, отнел е невинността ти, но най-страшното е, че те е превърнал в животно. Съществуват научни термини за подобни личности, но казано съвсем простичко, този човек е бил истинско чудовище. — Тя забеляза как Ив с копнеж изгледа Рурк, а после сведе поглед. Ето защо реши да кове желязото, докато е горещо, и продължи: — Отнел е свободата ти и правото ти на избор, жигосал те е, опозорил те е. Не те е смятал за човешко същество и ако това положение бе продължило, положително си щяла да се превърнеш в див звяр. Но след като си се отървала от него, ти си се променила, успяла си да постигнеш нещо в живота. Какво си сега, Ив?

— Ченге.

Майра се усмихна, тъй като очакваше точно този отговор.

— И още какво?

— Човек.

— Способна ли си да изпитваш приятелски чувства и състрадание, да бъдеш вярна, да обичаш?

Ив погледна към Рурк.

— Да, но…

— А онова момиченце в миналото, какво ще кажеш за него?

— То… съзнанието му беше сковано от страх и то не изпитваше нищо. Добре, признавам, че съм се променила. — Притисна длан към слепоочието си и с изненада и облекчение установи, че главоболието й е понамаляло. — Със собствени усилия съм се превърнала в свестен човек, но все пак на практика съм убийца. Трябва да има разследване.

Доктор Майра повдигна вежда.

— Естествено, че можеш да го предизвикаш, ако държиш да научиш кой е бил баща ти. Но се питам дали действително го желаеш.

— Пет пари не давам за онзи звяр. Но такъв е редът…

— Почакай. Нима искаш да предизвикаш разследване за смъртта на човек, убит от теб, когато си била едва осемгодишна?

— Такъв е редът — упорито повтори Ив. — Процедурата изисква автоматичното ми отстраняване от поста, докато трае разследването. Най-добре е да отложа и личните си планове до разрешаването на проблема.

Майра почувства, че Рурк е готов да избухне, направи му знак да изчака и забеляза, че той успя да се овладее. Сетне отново се обърна към Ив:

— Какво имаше предвид, когато спомена „разрешаването на проблема“? Не искам да се бъркам в работата ти, лейтенант, но става въпрос за нещо, което се е случило преди двайсет и две години.

— Случило се е вчера. — Ив изпита странно удоволствие, че й се отдава възможност да си го върне на доктор Майра. — Случило се е преди час.

— Да, в емоционален смисъл. Но на практика е било преди повече от две десетилетия. Разследването няма да разполага нито с труп, нито с веществени доказателства. Разбира се, не бива да забравяме лекарското заключение за състоянието ти, когато са те намерили. Там е вписано, че си била многократно изнасилвана, че страдаш от хроническо недохранване и че си изживяла нещо, от което си изпаднала в шок. И още един въпрос: смяташ ли, че ще разкажеш нещо друго по време на разпита?

— Не, разбира се, но… такъв е редът.

— Ти си отличен полицай — меко каза доктор Майра. — Кажи ми как ще постъпиш, ако се сблъскаш с напълно идентичен случай? Но преди да отговориш, внимателно обмисли въпроса ми и се постарай да бъдеш честна. Какъв е смисълът да наказваш себе си или онова невинно момиченце? И така, как би постъпила?

— Щях да… — Ив се предаде, остави чашата и притисна клепачите си. — Щях да прекратя делото.

— Тогава го направи.

— Това не зависи от мен.

— С удоволствие ще обсъдя въпроса насаме с командир Уитни. Ще му съобщя фактите и моите препоръки. Предполагам знаеш какво ще бъде решението му. Обществото има нужда от полицаи като теб. Не забравяй, че и един мъж копнее да му се довериш.

— Вярвам му. — Тя крадешком погледна към Рурк. — Но се страхувам да не си помисли, че го използвам. Не ме интересува мнението на другите, които твърдят, че се омъжвам заради могъществото и парите му. Ала не искам да загубя доверието му.

— Нима смяташ, че би могъл да се усъмни в почтеността ти?

— В момента е прекалено влюбен в мен и едва ли мисли за това.

— Прекрасно. Не след дълго навярно ще проумееш, че има разлика между това да разчиташ на любимия човек, и да го използваш. — Майра се изправи. — Бих ти препоръчала да вземеш приспивателно и няколко почивни дни, но знам, че няма да ме послушаш.

— Права си. Извинявай за безпокойството.

— Лекарите и полицаите са свикнали да ги викат по всяко време. Ще проведем ли още един разговор на същата тема?

Ив искаше да откаже, както беше отказвала през изминалите години. Внезапно осъзна, че това време е безвъзвратно отминало.

— Съгласна съм.

Майра я погали по лицето и я целуна.

— Ще се справиш, Ив. — После се обърна към Рурк и му протегна ръка. — Радвам се, че ме повика. Проявявам личен интерес към тази млада жена.

— Аз също. Благодаря за помощта.

— Надявам се да ме поканите на сватбата. Довиждане. Не ме изпращайте.

Рурк се приближи и седна до Ив.

— Ще се почувстваш ли по-щастлива, ако раздам парите си, ако се откажа от компаниите си и започна от нулата?

Тя смаяно го изгледа. Беше очаквала всичко друго, но не и подобен въпрос.

— Би ли го направил?

Той се приведе и леко я целуна.

— Не.

Изненадващо за самата себе си Ив се разсмя.

— Чувствам се като пълна идиотка.

— Нищо чудно. — Рурк преплете пръсти в нейните. — Позволи ми да облекча болката ти.

— Помогна ми още в мига, в който се появи. — Тя въздъхна и допря челото си до неговото. — Моля те да проявиш повече търпение към мен. Знам, че съм добро ченге и умея да се справям с работата си. Но когато сваля значката, ставам неуверена.

— Навярно си разбрала, че съм търпелив човек. Приемам отрицателните ти черти, както ти приемаш моите. Хайде да си лягаме. Сигурен съм, че ще заспиш. А ако имаш кошмари, няма да ги криеш от мен.

— Не, никога повече няма да го правя. Рурк, какво има?

Той присви очи и прекара пръсти през косата й, след което промълви:

— Действително прическата ти е по-различна. Промяната е едва забележима, но ефектът е страхотен. Има и още нещо… — Той озадачено я изгледа.

Ив повдигна вежди с надеждата, че Рурк ще забележи колко са изящни, но годеникът й продължи да се взира в лицето й. След миг заяви:

— Сега действително си красива. Изключително красива.

— Навярно си уморен.

— Не, никак. — Наведе се и страстно впи устни в нейните.

Когато влезе в апартамента, Пийбоди зяпна от изненада, но Ив се престори, че не забелязва изумлението й. Беше поръчала кафе и цял поднос с кифли, тъй като всеки момент очакваше да се появи Фийни. Бе вдигната щорите и през панорамния прозорец се виждаха огромните небостъргачи, очертаващи се на фона на пищната зеленина на парка.

На мястото на Пийбоди самата тя едва ли би могла да прикрие изумлението си от разкошната обстановка.

— Благодаря, че се съгласи да дойдеш тук, вместо в управлението — обърна се Ив към помощничката си. Съзнаваше, че все още не работи пълноценно, но всяка загубена минута можеше да се окаже фатална за Мейвис. — Искам да уточним някои подробности преди да отида на работа. Предполагам, че командир Уитни веднага ще ме повика и трябва да разполагам с нови данни и факти.

— Разбира се — разсеяно отговори Пийбоди. Знаеше, че някои хора живеят така. Беше чела и слушала за подобен разкош, бе гледала филми, в които действието се развиваше сред елегантна обстановка. Всъщност апартаментът на лейтенант Далас не беше нищо особено: стаите бяха големи, обзаведени с вкус, но това беше всичко.

Ала самата къща беше фантастична, истински дворец. Всъщност най-точното определение бе „крепост“ или по-скоро „замък“. Сградата се издигаше сред зелен парк, където имаше дори фонтани. Високите каменни кули проблясваха под слънчевите лъчи. Вътре човек оставаше смаян от мраморните фоайета, кристалните полилеи и дървените ламперии. А колко просторно бе…

— Пийбоди, чуваш ли ме?

— Какво? Извинете, бях се замислила.

— Отлично те разбирам. Отначало и аз се стрясках от този разкош.

— Домът е направо невероятен. — Тя изгледа Ив с присвити очи и заяви: — Тук изглеждате по-различна… Всъщност действително има някаква промяна. О, да, подстригала сте косата си… и веждите ви са оформени… — Приведе се и огледа лицето на началничката си. — Кожата ви е още по-гладка…

— Сложиха ми козметична маска. — Ив едва се въздържа да не избухне. — Ще се залавяме ли за работа или ще поискаш името на фризьорката ми?

— Не бих могла да си я позволя. Обаче вие изглеждате прекрасно. Май вече ви е обзела предсватбена треска.

— Глупости, сватбата ще бъде чак следващия месец.

— Който вече настъпи, но очевидно сте пропуснала този факт. Не мога да повярвам на очите си — вие се страхувате! Мислех ви за безстрашна, но съм се излъгала.

— Млъкни, Пийбоди. Май забравяш, че разследваме убийство.

— Слушам, лейтенант. — Пийбоди очевидно се смути и насмешливото й изражение премина в сериозно. — Мислех, че чакаме пристигането на капитан Фийни.

— В десет имам среща с Редфорд, така че не разполагам с време за губене. Разкажи ми какво научи в клуба.

— Ето рапорта ми. — Делово тя извади диска от чантата си. — Отидох там в деветнайсет и трийсет, открих Крак и се представих като ваша асистентка.

— Какво мислиш за него?

— Истински образ. Заяви, че от мен ще излезе страхотна танцьорка — от ония, дето танцуват по масите — тъй като съм имала хубави крака. Обясних му, че не съм отишла да си търся работа.

— Браво.

— Човекът се оказа разговорлив. Мисля, че се разгневи, когато му описах по какъв начин са убили Хета. Каза, че тя не е работила дълго в клуба, но я смятал за добродушна, способна, преуспяваща жена.

— Нима той се изрази така?

— Ами, говореше на местния жаргон, който дословно съм цитирала в доклада. Каза, че не е забелязал с кого е разговаряла Хета след инцидента, тъй като клубът би препълнен и той бил много зет.

— Да чупи главите на хората.

— Точно така. Обаче ми даде имената на неколцина служители в клуба и на един-двама редовни клиенти, които може би са я видели с някого. Свързах се с тях и ги разпитах, но никой не е забелязал да се случва нещо странно или нередно. Един клиент спомена, че е видял Хета да влиза в сепарето с някакъв мъж, но не си спомни по кое време се е случило това, нито как е изглеждал непознатият. Описа го като „един висок тип“, това е всичко.

— Страхотна информация, няма що.

— Напуснала е клуба в два и петнайсет, около час по-рано от обикновено. Казала на една от колежките, че си е изкарала нормата и приключва за тази вечер. Показала й цяла шепа кредитни жетони и пачка банкноти и се похвалила, че има клиент, който не жали парите, за да получи първокласно обслужване. Оттогава не се е вясвала в клуба.

— След три дни открили тялото й. — Ив гневно се изправи. — Ако ми бяха възложили разследването по-рано или ако онази Кармайкъл си беше направила труда да провери… Какъв е смисълът да се ядосвам, след като не мога да променя нищо!

— Хората, с които разговарях, се изказаха много ласкаво за Хета.

— Имала ли е любовник?

— Не, никаква сериозна връзка. В подобни клубове не е прието компаньонките да се срещат с клиентите в извън работно време, а очевидно Хета е била истинска професионалистка. Предполагам, че е работела и в други заведения, но досега не съм открила нищо.

— Вземала ли е наркотици?

— От време на време, според хората, с които разговарях. Проверих досието й — преди няколко години е обвинена в притежаване на дрога, но иначе няма провинения.

— Преди колко години?

— Преди пет.

— Добре, продължавай в същия дух. — Тя вдигна поглед, когато Фийни влезе в стаята. — Здравей. Радвам се да те видя.

— Имаше страхотно задръстване, затова позакъснях. О, любимите ми кифли. — Той побърза да си вземе една. — Как си, Пийбоди?

— Добро утро, капитане.

— Какво ще кажеш за жилището — жестоко е, а? Хей, Далас, май си облякла нова риза.

— Не съм.

— Изглеждаш някак по-различна. — Той си наля кафе, а Ив забели очи, сякаш й беше омръзнало от комплименти. — Открих онзи тип с татуираната змия. В около два след полунощ Мейвис се озовала в клуб, наречен „Граунд Зироу“, и си поръчала питие и момче, което да танцува на масата й. Снощи разговарях с него. Спомни си за Мейвис. Каза, че вече била доста пияна, но продължавала да се налива. Предложил й сексуалните си услуги, но тя отказала и залитайки напуснала заведението. — Фийни въздъхна. — Ако се е отбивала в други клубове, сигурно не е използвала кредитни жетони. Не се знае къде е ходила, след като е напуснала „Граунд Зироу“ в три без петнайсет.

— Къде се намира това заведение?

— На около шест пресечки от мястото на престъплението. След като напуснала дома на Пандора и преди да отиде в „Зигзаг“, Мейвис се отбила в още пет клуба, където изпила по няколко тройни коктейла. Питам се как изобщо е успяла да се държи на крака.

— Шест пресечки — промърмори Ив. — Била е близо до местопрестъплението и то само половин час, преди да бъде извършено убийството.

— Съжалявам, малката. Знам, че онова, което току-що ти съобщих, утежнява положението на приятелката ти. Прегледах и дисковете от системата за охрана. Скенерът на Леонардо е бил счупен в десет часа през въпросната нощ. В този квартал е нещо обичайно младежите да чупят външните камери. Системата за сигурност на Пандора била изключена чрез използване на специалния код. Няма следи от саботаж. Онзи, който е проникнал в дома й, е бил предварително подготвен.

— Познавал е Пандора, знаел е кода.

— Няма друг начин — съгласи се Фийни. — Не можах да открия нищо и по охранителните дискове от сградата, където живее Джъстин Йънг. Записите потвърждават, че двамата с Джери са влезли в приблизително един и трийсет след полунощ и че тя е излязла в десет часа сутринта. Обаче… — Той театрално замълча. — Обаче зданието има задна врата.

— Какво?

— Заден вход — през кухнята до товарния асансьор, който не е снабден със специална система и който се движи между шестте етажа на сградата и гаража. На всеки етаж, както и в гаража, е монтирана охранителна инсталация, но… — Той отново замълча. — С асансьора може да се слезе до приземния етаж, който на практика почти не се охранява.

— Мислиш ли, че двамата незабелязано са излезли оттам?

— Възможно е. — Ирландецът шумно отпи от кафето си. — Стига добре да са познавали сградата и да са планирали излизането си така, че да не се натъкнат на някого от персонала по поддръжка на зданието, който работи на приземния етаж.

— Този факт променя цялата ситуация — излиза, че двамата вече не разполагат с неопровержимо алиби. Бог да те благослови, Фийни.

— Не ме благославяй, а ми дай някой долар. В краен случай ще се задоволя и с тези чудесни кифли.

— Изяж всичките. Мисля, че отново трябва да си поговорим с влюбените гълъбчета. Положението е доста заплетено. Джъстин Йънг е бил любовник на Пандора, а в момента има интимна връзка с Джери Фицджералд, която пък е главната съперница на Пандора в света на модата. И двете манекенки жадуват за кариера в киното. На сцената излиза продуцентът Редфорд. Той крои планове за съвместна работа с Фицджералд, сътрудничил си е с Йънг и е любовник на Пандора. В нощта, когато е убита, и тримата са присъствали на тържеството в дома й. Питам се защо ли е поканила своята съперница, бившия си любовник и продуцента.

— Харесвала е драматичните ситуации — обади се Пийбоди. — Наслаждавала се е на скандалите.

— Освен това е обичала да поставя хората в неловко положение. Питам се дали не е разполагала с някакви компрометиращи факти за гостите си. И тримата бяха прекалено спокойни, докато ги разпитвах. Даваха ми информация, без дори да съм я искала. Да видим дали ще успеем да ги пораздрусаме.

Тя вдигна поглед, когато вратата между нейния кабинет и този на Рурк се плъзна и годеникът й застана на прага.

— Не беше заключено, затова си позволих да вляза — каза той. — Не искам да ви преча.

— Не ни пречиш. Остава да уточним само някои подробности.

— Хей, Рурк, готов ли си да наденеш брачните окови? — подвикна ирландецът. — Добре де, само се пошегувах — промърмори той, когато Ив го стрелна с изпепеляващ поглед.

— Мисля, че дори окован, все пак ще успея да се справя — отвърна Рурк и въпросително повдигна вежда, когато забеляза Пийбоди.

— О, пропуснах да ви запозная. Полицай Пийбоди, Рурк.

Младият мъж се усмихна и се приближи.

— Най-сетне имам удоволствието да се запозная с незаменимата помощничка на Ив.

Пийбоди се облещи, сетне се изчерви и му подаде ръка.

— Приятно ми е.

— Разрешете ми за секунда да отвлека лейтенант Далас, след което спокойно ще продължите работата си. — Сложи ръка на рамото на Ив и лекичко го стисна. Когато тя стана и го последва, Фийни презрително изсумтя:

— Хей, да не би да си глътна езика, Пийбоди? Защо жените изгубват ума и дума, когато видят мъж със сатанински красиво лице и с божествено тяло?

— Сигурно се дължи на хормоните — промълви Пийбоди, но продължи да наблюдава годениците.

— Как се чувстваш? — обърна се Рурк към Ив.

— Добре.

Той повдигна брадичката й и леко докосна трапчинката.

— Струва ми се, че този път не ме лъжеш. Слушай, днес сутринта ми предстоят няколко важни срещи, но непременно исках да ти дам това. — Връчи й собствената си визитна картичка, на гърба на която бяха написани име и адрес. — Въпросната дама е експерт по въпросите, които те интересуват. Предадох й мострата, която получих от теб, но тя иска да направи още един контролен тест.

— Много ти благодаря. — Ив пъхна картичката в джоба си.

— От станция „Звездна светлина“ ми съобщиха, че…

— Станция „Звездна светлина“ ли? — Тя изумено го изгледа. — Господи, забравих, че те помолих и за тази услуга. Страхувам се, че умът ми не е наред.

— Напоследък ти се събра твърде много. А сега на въпроса: моите източници ми съобщиха, че при последното си посещение на станцията Пандора се е срещала с много хора, нещо съвсем обичайно за нея. Очевидно не е била обвързана — прекарвала е всяка нощ с различен мъж.

— По дяволите, щом заговорим за нея, винаги става дума и за секс.

— Пандора не можеше да живее без секс. — Той се усмихна, когато Ив присви очи и подозрително го изгледа. — Не се притеснявай, както вече споменах, краткотрайната ми връзка с нея отдавна е приключила. Съобщиха ми още, че е провела няколко разговора по моби-видеофона си. Не е използвала съобщителната система на станцията.

— Защото не е искала разговорите да бъдат записани — замислено изрече Ив.

— Навярно си права. Както и да е, била поканена там за участие в ревю и се справила блестящо. Чули са я да се хвали, че ще рекламира някакъв нов продукт и че е поканена да участва във филм.

— Благодаря за помощта — промълви Ив.

— За мен е чест да окажа съдействие на местната полиция. В три имаме среща със собственика на цветарския магазин. Надявам се, че ще успееш да дойдеш.

Макар да й предстоеше напрегнат ден, тя кимна. Ала Рурк не искаше да рискува. Извади електронния бележник от джоба й и програмира часа на срещата.

— Ще се видим там. — Наведе се и забеляза как Ив крадешком погледна към колегите си. — Не се безпокой, това не ще подрони авторитета ти — прошепна и притисна устни към нейните — Обичам те.

— Добре. — Тя смутено се прокашля. — Разбрахме се.

— Колко поетично се изразяваш, скъпа. — Рурк закачливо разроши косата й и отново я целуна. Сбогува се с колегите й и се върна в кабинета си.

— Престани да се хилиш като идиот, Фийни! — Ив извади картичката от джоба си и му я подаде. — Искам да занесеш проба от праха, който открихме в жилището на Бумър на тази специалистка по флората. Близка е на Рурк, но не е сътрудник на полицията, затова искам да запазиш изследванията в тайна от шефовете.

— Дадено.

— Следобед ще й се обадя за резултатите. Пийбоди, ти идваш с мен.

— Слушам, лейтенант. — Едва когато се качиха в колата, тя промълви: — Навярно ви е трудно да съчетавате полицейската работа с личния си живот.

— И още как — изрече Ив и мислено добави: „Пример за това е програмата ми за днес: трябва да разпитам заподозрения, да излъжа шефа, да пришпорвам хората от лабораторията, а като капак на всичко — да поръчам и булчинския си букет.“

— Мисля си, че ако човек… внимава и умее да балансира, няма да провали кариерата си.

— Според мен ченгетата не трябва да бъдат семейни. — Ив нервно забарабани с пръсти по волана. — Всъщност може би не съм права, Фийни е женен от памтивека. Командирът има щастлив брак. Мога да изброя и други примери. — Тя тежко въздъхна. — Ще се опитам да се справя. — Когато преминаха по алеята и се включиха в уличното движение, внезапно й хрумна нещо и извърна глава към сътрудничката си. — Хей, да не би да имаш връзка с някого?

— Не точно, но може да се получи нещо. — Пийбоди нервно скръсти ръце, после изтри длани в панталоните си.

— Познавам ли го?

— Ами… става въпрос за Касто.

— Касто ли? Не думай! Кога успяхте да се сближите толкова?

— Снощи случайно се срещнахме. Всъщност забелязах, че той ме следи и…

— Какво? — Ив превключи колата на автоматично шофиране. Двигателят изръмжа, сетне заработи равномерно. — По дяволите, разкажи ми подробностите.

— Касто никак не е глупав. Надушил е, че сме попаднали на следа. Когато го забелязах, адски се вбесих, после си казах, че и аз бих постъпила като него.

Ив се замисли и отново забарабани с пръсти по волана, сетне каза:

— Аз също. Я кажи, опита ли да те изстиска?

Пийбоди почервеня като домат.

— О, не ме разбирай погрешно. Питах дали се е опитал да изкопчи нещо от теб.

— Ясно. Не съм свикнала с подобни игри. Като всяка нормална жена и аз харесвам представителите на силния пол. — Тя отметна косата си и смутено докосна яката на униформената си риза. — Не се преструвам на девственица, ала не съм излизала с мъже като Касто или като Рурк.

— Веднага ти завъртат главата, нали?

— Точно така. — Пийбоди очевидно почувства облекчение, че може да сподели чувствата си с човек, който да я разбере. — Честно казано, Касто действително се опита да измъкне информация от мен, но не се разсърди, когато отказах да говоря по служба. Донякъде има право — шефът нареди нашите два отдела да си сътрудничат, а ние пазим всичко в тайна.

— Мислиш ли, че и той е попаднал на някаква следа?

— Възможно е. Разпитваше в клуба, също като мен. Тогава за пръв път го забелязах. Когато си тръгнах, той ме последва. Известно време го водих за носа, за да видя какво ще направи. После му се изплъзнах, заобиколих и тръгнах след него. Само да бяхте видяла лицето му, когато цъфнах зад гърба му!

— Браво, добре си се справила.

— Отначало се поскарахме. Касто твърдеше, че съм навлязла в неговия периметър. Сетне влязохме в някакво заведение, поръчахме си по едно питие и решихме да не говорим по служба. Беше много приятно. Открихме, че харесваме една и съща музика, едни и същи филми и прочие. Накрая… по дяволите… накрая легнах с него.

— Нима?

— Зная, че постъпих глупаво. Обаче го направих.

Ив изчака секунда и попита:

— Е, как беше?

— Нямам думи.

— Толкова хубаво, а?

Пийбоди се престори, че не е чула въпроса и продължи да разказва:

— Като се разделихме днес сутринта, той предложи отново да се видим — например да вечеряме заедно.

— Напълно нормално.

Пийбоди поклати глава.

— Мъже като Касто не си падат по мен. Зная, че той харесва вас…

— Въобразяваш си. И престани да ми говориш на „ви“ и да ме наричаш „лейтенант“.

— Добре, Далас. Прекрасно знаеш, че Касто те харесва. Възхищава се от способностите ти, от ума ти. И от краката ти.

— Само не ми казвай, че сте обсъждали външността ми.

— Не, обаче той сподели възторга си от бързия ти ум. Шегата настрана, направо не знам как да постъпя. И двамата с него се стремим да се издигнем в службата. Щом приключим с това разследване, навярно ще се разделим.

Ив си спомни за опасенията си, когато лудо се беше влюбила в Рурк. За щастие те не се бяха оправдали, но по принцип Пийбоди беше права. Обърна се към нея и попита:

— Харесваш ли го? Приятно ли ти е да бъдете заедно?

— Разбира се.

— Казваш, че бил добър в леглото.

— Невероятен.

— В такъв случай в качеството си на твой шеф ти заповядвам да не се отказваш.

Пийбоди леко се усмихна и извърна очи.

— Ще си помисля.