Безсмъртие в смъртта

Шестнайсета глава

Зазоряваше се, когато видеотелефонът й иззвъня. Без да отваря очи Ив вдигна слушалката и същевременно изключи видеовръзката.

— Далас слуша.

— Съобщение за лейтенант Ив Далас. Зад сградата на улица 108 № 19 е открит труп на мъж. Вероятно става въпрос за убийство. Незабавно отидете на местопрестъплението.

Сърцето й лудо затупа. Не беше на смяна, следователно не би трябвало да я изпращат по работа.

— Каква е вероятната причина за смъртта?

— Жертвата е била пребита. Все още не можем да идентифицираме трупа, тъй като лицето му е обезобразено.

— Прието. По дяволите! — възкликна тя и премигна от учудване като видя, че Рурк вече е станал и се облича. — Какво правиш?

— Ще те закарам до там.

— Като цивилен няма да те пуснат до местопрестъплението.

— Доколкото ми е известно, колата ти е в сервиза, лейтенант. — Рурк доволно се усмихна, когато я чу тихичко да ругае. — Ще те оставя наблизо, не се безпокой.

— Както искаш. — Тя побърза да сложи кобура си.

Кварталът беше един от най-мизерните в Ню Йорк. Прозорците на повечето сгради бяха счупени, по стените се мъдреха нецензурни надписи, редом с табелките, поставени от градската управа, които забраняваха да се живее в порутените здания. Ала мръсните стаи все пак бяха обитавани от хора, които се криеха от полицейските патрули и се дрогираха с най-силните наркотици.

Рурк стоеше зад полицейския кордон и си мислеше, че по целия свят има подобни квартали. Самият той беше израснал сред нищета, макар и в град, намиращ се на хиляди километри отвъд океана. Познат му беше животът, прекаран в отчаяние и в борба за насъщния, в тъмни сделки и насилие.

Докато наблюдаваше Ив, която се бе надвесила над трупа, заобиколена от просяци и сънливи проститутки, той сякаш проникна в душата й. Движенията й бяха резки, лицето й — безизразно, ала в погледа й се четеше състрадание към мъртвеца. Рурк си каза, че любимата му е силна и волева личност, че ще преодолее дълбоката травма от миналото. Едва сега осъзна, че тя не иска от него да лекува раните й, а да я приеме такава, каквато е.

— Какво правиш в този долнопробен квартал, Рурк?

Той се озърна и видя, че Фийни незабелязано се е приближил.

— Живял съм и в по-долнопробни.

— Както мнозина от нас. — Ирландецът въздъхна и извади увита кифла от джоба си. — Закусвал ли си?

— Благодаря, не съм гладен. Ти си хапни.

Фийни изяде кифлата на три залъка и заяви:

— Отивам да проверя как се справя нашето момиче. — Той се запъти към кордона, като побърза да покаже значката си на униформените полицаи. Доближи се до Ив и промърмори: — За щастие репортерите още не са надушили за убийството.

Тя вдигна поглед.

— Убийствата в този квартал не представляват сензационна новина. Хиените ще се появят едва когато разберат по какъв начин е извършено. — Тя коленичи до трупа и попита: — Свършихте ли със снимките? — Операторът кимна и тя пъхна под мъртвеца ръцете си, покрити със специален спрей. — Хайде да го обърнем, Фийни.

Мъжът беше паднал или бе захвърлен по лице, под главата му се беше събрала огромна локва кръв, която беше изтекла през голямата дупка на тила му. Когато го преобърнаха, видяха, че лицето му представлява ужасяваща гледка.

— В джобовете му не са открити никакви документи — обясни Ив. — В момента Пийбоди разпитва обитателите на сградата с надежда, че ще открием някого, който е познавал мъртвеца или е видял какво се е случило.

Фийни огледа зданието. Намираха се откъм задната му страна, където имаше няколко прозореца, защитени с решетки. Трупът лежеше сред асфалтирания двор, осеян с ръждясали метални отпадъци и купчини боклук.

— Пейзажът не е особено привлекателен — промърмори ирландецът. — Още ли не са го идентифицирали?

— Взех отпечатъци от пръстите му и един от униформените в момента ги проверява. Открихме и оръжието на престъплението — метален прът, който беше захвърлен наблизо. — Тя огледа трупа с присвити очи. — В случаите с Бумър и Хета Мъпит убиецът не беше оставил оръжието. Захвърлил е бастуна в ателието на Леонардо, за да открием по него отпечатъците на Мейвис. А сега се подиграва с нас, Фийни, като оставя оръжието на място, където и слепец би го видял. Е, какво мислиш за този? — Тя пъхна пръст под розовите тиранти, които придържаха панталоните на мъртвия.

Фийни само изсумтя. Непознатият беше облечен по последна мода. Носеше бермуди на разноцветни райета, лъскава жълтеникава тениска и скъпи сандали, украсени с мъниста.

— Мисля, че е хвърлял луди пари за безвкусни дрехи — промърмори ирландецът и отново огледа сградата. — Ако е живеел тук, положително не е влагал средствата си в недвижими имоти.

— Навярно е бил дребен пласьор на наркотици — предположи Ив. — Обитавал е този квартал, тъй като тук е въртял търговията си. — Забеляза, че към тях се приближава униформен полицай и се изправи.

— Открихме самоличността на мъртвеца, лейтенант. Името му е Ламонт Роу, известен като Хлебарката. Доста често си е имал работа с полицията, главно заради производство и пласиране на наркотици.

— Някой от колегите използвал ли го е като информатор?

— Не открих данни за това.

Ив изгледа ирландеца изпод око, който изръмжа в знак, че е разбрал какво се иска от него — да се порови из всички полицейски файлове и да намери необходимата информация.

— Добре, помолете да вдигнат трупа, след което „метачите“ да се заемат за работа. Спешно ми е необходима справка от токсикологията — Огледа се и забеляза Рурк. — Ще трябва да ме вземеш със себе си, Фийни — колата ми е в сервиз.

— Дадено.

— Изчакай минутка. — Отиде до кордона и се обърна към Рурк: — Май спомена, че отиваш в службата.

— Така е. Приключи ли тук?

— Имам още малко работа, Фийни ще ме закара до управлението.

— Убийството е дело на същия човек, който е извършил и другите три.

Ив понечи да му се сопне, че това не е негова работа, сетне вдигна рамене. Само след час медиите ще разгласят всички подробности.

— Може би си прав, особено ако се съди по лицето, което е смазано до неузнаваемост. Трябва да…

Тя млъкна и рязко се обърна, когато дочу пронизителни писъци, наподобяващи вой на сирена. Някаква жена само по червени бикини, изхвърча от сградата. Блъсна двама полицаи, които пиеха кафе, повали ги като кегли на земята и се втурна към мъртвеца.

— Това е върхът! — промърмори Ив и се спусна да я спре, при което двете се строполиха върху асфалта.

— Убили са моя човек! — Жената се мяташе като огромна риба и налагаше Ив с месестите си длани. — Моят човек, кучко!

Ив инстинктивно стовари юмрука си върху челюстта й и непознатата рухна в безсъзнание.

— Лейтенант, добре ли сте? — Двама униформени помогнаха на Ив да стане. — Извинете, но тя изскочи най-ненадейно…

— Притрябвали са ми извиненията ви! — гневно извика Ив. — Ах, вие, празноглавци! Още миг и всички улики и следи щяха да бъдат заличени. Следващият път, като ви натоварят с малко по-сложна задача от регулиране на уличното движение, гледайте да не си държите оная работа! А сега повикайте лекар — ако изобщо знаете как да го направите — за да прегледа тази идиотка. После й намерете дрехи и я заведете в ареста. Смятате ли, че ще се справите?

Тя не изчака отговора им, а куцукайки се отдалечи. Панталоните й бяха разкъсани, а очите й хвърляха мълнии, когато срещнаха погледа на Рурк.

— Дяволите да те вземат, защо се хилиш?

— Винаги ми доставя удоволствие да гледам как работиш, лейтенант. — Внезапно се наведе, обгърна лицето й с длани и впи устни в нейните така, че тя се олюля. — Нали ме помоли да нямам задръжки? — попита, когато тя смаяно го изгледа. — Накарай доктора да прегледа и теб.

След няколко часа Уитни повика Ив при себе си. Тя пък се обади на помощничката си. Докато вървяха към кабинета на командира, Пийбоди промълви:

— Съжалявам, Далас. Не биваше да го допусна.

— Глупости! Била си в другата част на сградата, когато онази е хукнала навън.

— Трябваше да се досетя, че другите наематели ще й съобщят за случилото се.

— О, да, всички ние трябва да притежаваме телепатични способности. Слушай, не мисли повече за това. Касто обади ли се?

— Още не.

— Как вървят нещата между вас?

Пийбоди леко се усмихна.

— Снощи бяхме заедно. Уж щяхме само да вечеряме, но нали знаеш как стават тези работи… Кълна се, че не съм спала така непробудно от детството си. Не съм предполагала, че сексът е най-доброто сънотворно.

— Ако ме беше попитата, щях да ти кажа.

— Така или иначе веднага, след като ти ме повика, се обадиха и от отдела на Касто. Предполагам, че той е познавал жертвата и че може да окаже помощ при идентифицирането.

Ив само изсумтя. Когато се озоваха пред кабинета и почукаха, Уитни ги покани да влязат и да седнат, сетне се обърна към Ив:

— Лейтенант, зная, че след малко ще получа писмения ти доклад, но предпочитам лично да ми разкажеш за последното убийство.

— Да, сър. — Тя му съобщи адреса и описа мястото на престъплението, както и състоянието на трупа. Подробно описа намереното оръжие, раните и уведоми командира за лекарското заключение относно времето, по което е настъпила смъртта. После добави: — Пийбоди разпита всички съседи, но без резултат. Ще проведем и втори разпит. Жената, която е живеела заедно с покойния, ни даде ценна информация.

Уитни повдигна вежди. Тя още носеше изцапаната си риза и разкъсаните панталони.

— Разбрах, че си имала проблеми с нея.

— Нищо сериозно. — Ив вече бе решила, че няма да повдига обвинения срещу нея — стигаше й това, че здравата я бе наругала. — Тя е бивша улична проститутка, която се е отказала от занаята, тъй като нямала достатъчно пари да поднови разрешителното си. Освен това е наркоманка. Според показанията й с покойния са били в апартамента до към един след полунощ. Пийнали вино и взели от наркотика, наречен „екзотика“. После той заявил, че трябва да свърши някаква работа. Жената взела други таблетки и изгубила съзнание. Алибито й се потвърждава, понеже патологът смята, че смъртта е настъпила около два часа.

— Като съдим по веществените доказателства, предполагаме, че Хлебарката е бил убит на мястото, където го намерихме сутринта. И още, че е загинал от ръката на човека, очистил Бумър, Мъпит и Пандора. — Пое си въздух и продължи да докладва: — Провеждащият разследването, както и други лица могат да свидетелстват къде се е намирала Мейвис Фрийстоун по времето, когато е извършено убийството.

За момент Уитни остана безмълвен, загледан в лицето й. После промълви:

— Нито аз, нито прокурорът намекваме, че госпожица Фрийстоун е свързана с това убийство. Между другото вече имам резултатите от теста, извършен от доктор Майра.

— Тест ли? — Ив подскочи като ужилена и забрави всякакви формалности. — Но нали беше насрочен за понеделник?

— Променихме датата — невъзмутимо заяви командирът.

— Защо не ме предупредихте? — Тя си спомни неприятните преживявания в залата за тестове и сърцето й се сви. — Исках да бъда до нея.

— Решихме, че е по-добре да не присъстваш. — Той вдигна ръка. — Преди да си изпуснеш нервите, при което рискуваш да проявиш неподчинение, ще ти съобщя следното: в доклада си доктор Майра подчертава, че госпожица Фрийстоун е издържала всички тестове. Детекторът на лъжата потвърждава верността на показанията й. Психиатърката смята, че обектът на изследванията е неспособен на необикновената жестокост, с която е била убита Пандора. Разбира се, тя се изразява с доста засукани думи, но в общи линии става ясно, че препоръчва обвиненията срещу госпожица Фрийстоун да отпаднат.

— Да отпаднат — повтори Ив и седна. — Кога ще стане това?

— Прокуратурата ще обсъди предложението на доктор Майра. Между нас казано, ако не станат известни сведения, които да оборват твърденията на доктор Майра, обвиненията от приятелката ти ще бъдат снети в понеделник. — Наблюдаваше Ив и забеляза как тя се сдържа да не потръпне. Одобрително се усмихна и добави: — Веществените доказателства са неоспорими, но в случая по-голямо влияние оказват доклада на психиатърката и доказателството, че трите убийства по някакъв начин са свързани.

— Благодаря ви.

— Нито един от двама ни не спомогна за освобождаването на госпожица Фрийстоун, но признавам, че ти постигна голям успех. Постарай се по-бързо да заловиш убиеца.

— Точно това възнамерявам да направя — Комуникаторът й избръмча. Тя изчака разрешението на Уитни и включи устройството.

На монитора се почви намръщеното лице на шефа на лабораторията.

— Далас, получих заповедта ти да побързам. Като че седя със скръстени ръце?

— После ще се оплакваш. Кажи какво откри.

— Последният ти клиент добре се е надрусал с „безсмъртие“, преди да хвърли петалата. Взел е наркотика малко преди смъртта си. Едва ли е имал време да му се наслади.

— Изпрати заключението на моя компютър — нареди Ив и прекъсна връзката, преди досадникът отново да се заоплаква. Изправи се и усмихнато заяви: — Тази вечер трябва да присъствам на едно място, където навярно ще намеря отговор на доста от въпросите.

Хаосът, паниката и изопнатите нерви очевидно бяха така задължителни за едно ревю на висша мода, както прекалено слабите манекенки и лъскавите тъкани. Ив заинтригувано и едновременно развеселено наблюдаваше „актьорите“ в това бляскаво представление: нацупената манекенка, която все не одобряваше аксесоарите, шивачката, която ситнеше като зайче, а по реверите й бяха забодени многобройни игли и карфици, фризьорката, която се приближи към манекенките като войник, готов да се хвърли в битка, и злополучният организатор на целия този цирк, който стоеше сред цялата бъркотия и кършеше ръце.

— Губим темпо! Закъсняваме! След две минути Лиса трябва да демонстрира памучната рокля. Музикалният съпровод е наред, но ние изоставаме.

— Всичко ще бъде наред. Моля те, Леонардо, овладей се! — извика фризьорката.

Отначало Ив не можа да разбере, че това е Трина. Косата й беше боядисана в абаносовочерно и беше оформена в стърчащи кичури, заплашващи да избодат очите на присъстващите. Ив я позна само по гласа и смаяно я наблюдаваше как нахлузва перука с отвратителен цвят върху главата на една манекенка, след което сръчно придаде на изкуствената коса конусовидна форма.

— Защо стърчиш тук? — Някакъв мъж с бухалски очи и с наметало до коленете се нахвърли върху Ив като озъбен териер. — Свали тези дрехи! Нима не знаеш, че Хюго е сред публиката?

— Кой е Хюго?

Човекът изсъска като спукан балон и задърпа тениската й.

— Хей, приятел, долу ръцете! — Ив го удари през пръстите и гневно го изгледа.

— Събличай се, събличай се! Нямаме нито секунда за губене!

Тя напразно заплашваше непознатия, който посегна да разкопчее панталоните й. Ив изгаряше от желание да го удари, ала вместо това му показа значката си.

— Да не си посмял да ме пипнеш! Ще те арестувам за нападение срещу длъжностно лице.

— Какво търсите тук? Имаме разрешително. Плащаме си данъците. Леонардо, появи се някакво ченге. Само това ми липсваше — да се разправям и с полицията!

— Далас! — Мейвис дотича, преметнала през ръката си някаква пъстроцветна материя. — Действително пречиш тук. Защо не си в залата? Господи, и защо си в този вид?

— Нямах време да се преоблека. — Тя разсеяно подръпна окървавената си риза. — Как се чувстваш? Не знаех, че са променили деня за тестовете, иначе щях да бъда там.

— Няма страшно. Доктор Майра беше адски мила, но все пак се радвам, че всичко свърши. Не искам да говоря за това — прошепна и се огледа. — Поне засега.

— Добре. Искам да се срещна с Джери Фицджералд.

— Сега ли? Ревюто вече започна. Всичко е изчислено до последната секунда. — Мейвис побърза да се отдръпне, за да направи път на две дългокраки манекенки. — Тя трябва да се съсредоточи, Далас. — Наклони глава и се заслуша в музиката. — До следващото й излизане на подиума остават по-малко от четири минути.

— Тогава ще се постарая да не я задържам. Къде мога да я намеря?

— Далас, Леонардо е…

— Къде, Мейвис?

— Ей там. В гримьорната, която се полага на звездата на ревюто.

Ив успя да си пробие път през насъбралото се множество и да стигне до вратата, върху която с големи букви беше изписано името на Джери. Влезе без да почука и видя как асистентката помага на манекенката да облече тясна рокля от златисто ламе.

— Ще се задуша. Не мога да си поема дъх — пъшкаше Джери.

— Не биваше да изяждаш сандвича с пастет, скъпа — сряза я по-възрастната жена. — Глътни си корема, няма друг начин.

— Интересен модел — обади се Ив откъм вратата. — Изглеждаш като вълшебната пръчка на някоя фея.

— Подобни тъпотии са се носели в началото на двайсети век — нацупено отвърна манекенката. — Все едно, че съм в менгеме.

Ив се приближи и огледа лицето й.

— Гримьорката се е справила прекрасно. Не се виждат никакви синини или драскотини. Чух, че с Джъстин Йънг сте си разменили по няколко удара.

— Мръсник! Удари ме по лицето точно когато ми предстоеше важно ревю.

— Е, мисля, че все пак си се отървала леко. Защо се скарахте, Джери?

— Той си въобразяваше, че може да ходи едновременно с мен и с някаква балерина. Но не е познал!

— Интересно… питам се откога ли е започнал да ти изневерява?

— Лейтенант, в момента съм адски заета. Освен това не мога да се появя на подиума намръщена, тъй като ще проваля ревюто. Да приключим разговора с това, че за мен Джъстин е вече минало.

Макар да твърдеше, че роклята й пречи да се движи, тя бързо се отправи към вратата, а Ив остана на мястото си и се заслуша в ръкоплясканията, които се разнесоха при появата на Джери. Точно след шест минути манекенката се върна. Докато й помагаха да съблече тясната рокля, Ив попита:

— Как разбра за изневярата?

— Трина, косата ми! — извика Джери и се обърна към неканената гостенка: — Господи, колко си упорита. Подочух за подвизите му, това е всичко. Обадих му се, той отрече, но чувствах, че ме лъже. — Тя се изправи и облече ефирна бяла рокля, а Трина бързо промени прическата й, използвайки ръчен сешоар.

Ив наблюдаваше мълчаливо процедурата, после промърмори:

— Изглежда, не е останал дълго на онзи остров.

— Пет пари не давам къде е този мръсник.

— Проверих и разбрах, че снощи се е върнал със самолет в Ню Йорк. Знаеш ли, всичко това ми се вижда много странно. Последния път, когато те видях с Джъстин, бяхте направо неразделни. Отишла си с него в дома на Пандора, после в дома му, където си останала до сутринта. Казаха ми, че господин Йънг те е придружавал навсякъде, дори на проби и репетиции. Питам се кога му е оставало време за балерината.

— Някои мъже не си губят времето. — Джери протегна ръка и асистентката нахлузи върху китката й пет-шест гривни.

— Скарали сте се пред куп свидетели, сред които е имало и представители на медиите. На пръв поглед този скандал прави двойното алиби още по-солидно. Само че аз не вярвам на нещата от пръв поглед.

Джери се обърна към огледалото и нетърпеливо възкликна:

— Какво искаш, Далас? Не виждаш ли, че имам работа?

— Аз също. Ще ти кажа как според мен стоят нещата. С твоето приятелче сте въртели далавера заедно с Пандора. Обаче тя е алчна и е била готова да измами теб и съдружниците ти. После се случва нещо, което ти идва добре дошло: появява се Мейвис, двете с Пандора се сбиват. Ти си умна жена и веднага си се досетила как да обърнеш ситуацията в своя полза.

Джери взе чашата и на един дъх изпи синкавата течност.

— Вече имаш двама заподозрени, Далас. Не ти ли стигат?

— Навярно вие тримата сте намислили план. Двамата с Джъстин напускате дома на Пандора и си осигурявате солидно алиби. Редфорд обаче не прави нищо. Може би не е толкова умен или пък сте обещали да го подкрепите. Той завежда Пандора в ателието на Леонардо. Вие вече чакате там. Тогава планът ви се е пообъркал. Кой от вас грабна бастуна?

— Но това е пълен абсурд! С Джъстин бяхме в неговия апартамент, което се потвърждава и от записите на системата за сигурност. Ако си решила да ме обвиняваш, донеси писмена заповед за разпит. А сега се махай!

— Питам се дали с Джъстин сте се наговорили да не поддържате контакти след скандала. Но съм убедена, че той не може да се контролира като теб. Всъщност разчитам точно на това. Утре сутринта ще разполагам със записите на разговорите ви, ако действително те е потърсил. — Тя тръгна към вратата.

— Какво толкова, ако ми се е обадил? — Джери се втурна след нея. — Това не доказва абсолютно нищо. Нямаш никакви доказателства!

— Имам още един мъртвец. — Ив спря на прага и се обърна. — Предполагам, че този път с Джъстин няма да твърдите, че сте прекарали нощта заедно.

— Мръсница! — Обезумяла от гняв, Джери запрати чашата към вратата, но улучи асистентката. — Няма начин да ми лепнеш това убийство! Нямаш доказателства!

Като чу виковете, Мейвис изтича да види какво става и възкликна:

— О, Далас! Как можа! Предстои й да дефилира с още десет модела.

— Не се тревожи, тя ще се справи. Прекалено жадна е за слава, за да се провали точно сега. Отивам да потърся Рурк.

— Той е в залата — уморено промълви Мейвис, а Леонардо се втурна в гримьорната да успокои звездата на своето ревю. — Хей, не можеш да се появиш сред публиката в този вид. Облечи тази рокля — като махнеш аксесоарите, никой няма да се сети, че преди малко е била показана на подиума.

— Нямам намерение да оставам…

— Моля те, направи го заради Леонардо. За него ще означава много, ако хората те видят да носиш негов модел. Виж колко елегантна е роклята, Далас. Сега ще ти намеря и подходящи обувки.

След петнайсет минути тя седна на първия ред до Рурк. Той учтиво изръкопляска, когато три едрогърдести манекенки преминаха пред него, облечени в прозрачни гащеризони.

— Страхотно! Само това липсваше. Жените да тръгнат така по Пето авеню!

Рурк вдигна рамене.

— Всъщност повечето от моделите на Леонардо са доста оригинални и привлекателни. Нямам нищо против и ти да облечеш подобен гащеризон.

— Надявай се… — Тя кръстоса крака и черната копринена рокля прошумоля. — Докога трябва да останем?

— Докато настъпи горчивият край. Хей, кога си купила тази рокля? — Той докосна тънката презрамка.

— Не съм я купувала. Мейвис ме накара да я облека. И тя е творение на Леонардо, но без къдричките и джуфките.

— Вземи я. Много ти отива.

Ив само изсумтя. Скъсаните й панталони много повече подхождаха на ужасното й настроение.

— О, ето че идва примадоната.

Джери запристъпва с изящните си стъклени пантофки. При всяка нейна крачка подиумът се обагряше в различен цвят. Ив не обърна внимание на приказната рокля, която предизвика истински фурор сред публиката. Наблюдаваше само лицето на манекенката, докато модните критици диктувах на записващите си устройства, а десетина представители на големи модни къщи трескаво говореха по моби-видеотелефоните си.

Лицето на Джери бе спокойно и ведро, докато отблъскваше мускулестите млади мъже, които се просваха пред нея. Накрая тя грациозно се завъртя и ловко подскочи върху пирамидата от мъжки тела.

Зрителите бурно заръкопляскаха. Джери остана неподвижна още няколко секунди, сетне сякаш прониза Ив с ледените си сини очи.

— Ох! — прошепна Рурк. — Това наричат убийствен поглед. Май се е случило нещо, за което не си ми разказала.

— Иска й се да издере лицето ми — промърмори Ив. — Значи съм постигнала успех. — Тя доволно се облегна на стола си.

— Видя ли, Далас? Видя ли? — Мейвис направи пирует и прегърна приятелката си. — Накрая всички го аплодираха на крака. Дори Хюго.

— Кой, по дяволите, е този Хюго?

— О, никой, само дето е най-прочутото име в този бранш. Беше обещал да спонсорира ревюто и… не знам какво щеше да се случи, ако се беше отказал след смъртта на Пандора. Слава богу, че Джери се съгласи да я замести. Успехът на Леонардо вече е напълно сигурен — поръчките направо валят. Сега ще може да плати дълговете си, да си осигури изложбена зала, а след няколко месеца бутици „Леонардо“ ще има по целия свят.

— Значи всичко е наред.

— Точно така. — Мейвис се зае да поправи грима си пред огледалото в дамската тоалетна. — Ще започна работа в друго заведение и ще нося само моделите на Леонардо. Всичко ще бъде като едно време, нали, Далас?

— Да се надяваме. Знаеш ли дали Леонардо е поканил Джери да участва в ревюто или тя го е помолила да я включи?

— О, той я покани. И то по предложение на Пандора.

„Как съм пропуснала този момент?“ — помисли си Ив, сетне отново се обърна с въпрос към приятелката си:

— Не мога да повярвам че Пандора го е накарала.

— Подобна постъпка беше типична за нея. — Мейвис изтри червилото си, втренчи се в огледалото, после избра друг цвят. — Отлично знаеше, че Джери нямаше да се съгласи да участват заедно в ревю, макар вече да се бе разчуло, че моделите на Леонардо са сензационни. Поканата беше един вид клопка. Джери би могла да приеме и да остане на заден план, или да откаже и да пропусне да се появи в най-нашумялото ревю за сезона.

— И тя е избрала втората възможност.

— Да. Излъгала, че е вече ангажирана. Но веднага, след като се разчу за смъртта на Пандора, Джери се обади на Леонардо и предложи да заеме мястото й.

— Колко ще получи?

— За участието в ревюто ли? Около милион, но това е нищо. Като звезда тя ще купува дрехите си с огромно намаление, при това ще получава известна сума задето ги рекламира. Да не забравяме и клаузата за медиите.

— Какво гласи тя?

— Че прочутите манекени участват във всички телевизионни предавания, посветени на модата, както и в многобройни интервюта. Това означава, че през следващите шест месеца нашата красавица ще получи пет-шест милиона, плюс процентите от излъчването на заснетото на видео филм днешно ревю.

— Сладка работа, стига да можеш да се добереш до нея. Излиза, че Джери ще спечели шест милиона благодарение на смъртта на Пандора.

— Да, така изглежда. Но тя и преди не мизерстваше.

— Сега обаче положението й е напълно осигурено. Смяташ ли, че ще присъства на празненството след ревюто?

— Разбира се. Нали двамата с Леонардо са звездите. И ние трябва да побързаме, ако искаме да хапнем нещо. Критиците от модните списания са истински хиени, но за разлика от хищниците не оставят дори кости.

Когато се отправиха към залата, Ив отново се обади:

— Вече познаваш отблизо Джери и компанията й. Някой от тях взима ли наркотици?

Мейвис вдигна рамене и смутено промърмори:

— Господи, Далас, не съм доносник.

— Слушай какво ще ти кажа! — Ив я дръпна в една ниша зад саксия с огромни папрати. — Не ми излизай с тези номера. Кажи ми кой от тях се друса!

— Ами… почти всички вземат някакви таблетки — за поддържане на тонуса, за потискане на апетита… Не са много манекенките, които могат да си позволят операция за отстраняване на тлъстините. Но общо взето хапчетата, които се използват, се продават в аптеките.

— А Джери какво взима?

— Тя пък е откачена на тема здравословни храни и напитки. Пуши по една-две цигари дневно, но специални, без никотин, съдържащи нещо, което успокоява нервите. Никога не съм я виждала да гълта нещо забранено. Но…

— Какво?

— Ами… понякога поведението й е доста странно. Преди няколко дни едно от момичетата не се чувстваше добре. Понечи да опита една глътка от синия сок на Джери, а нашата приятелка направо побесня. Искаше да уволнят момичето.

— Интересно. Какво ли съдържа това питие?

— Екстракт от зеленчуци. Тя твърди, че улеснявало обмяната на веществата. Хвалеше се, че ще инвестира в масовото му производство.

— Трябва да го анализираме. Но как да се добера до него? Нямам достатъчно доказателства, за да поискам заповед за обиск. — Замисли се и се усмихна. — Хрумна ми нещо. Хайде да вървим на празненството.

— Какво си намислила, Далас? — Мейвис подтичваше след приятелката си, която бързо закрачи към залата. — Погледът ти не ми харесва. Моля те, не прави скандал. Не помрачавай триумфа на Леонардо.

— Обзалагам се, че онова, което ще публикуват в клюкарските колони, само ще повиши продажбите на моделите му.

Влязоха в залата, където гостите танцуваха на дансинга или седяха до масите, отрупани с храна. Ив забеляза Джери и се насочи към нея. Рурк се доближи, хвана я под ръка и прошепна:

— Внезапно се превърна от елегантна дама в ченге.

— Много благодаря.

— Няма защо — не беше комплимент. Май възнамеряваш да предизвикаш скандал.

— Ще се постарая. Ако предпочиташ, стой настрана и се прави, че не ме познаваш.

— За нищо на света няма да пропусна подобна гледка. — Изгарящ от любопитство, той я притисна още по-плътно до себе си.

Ив заобиколи един критик, който обсипваше с комплименти Джери, и застана лице срещу лице с нея.

— Поздравявам те. Беше страхотна.

— Благодаря. — Манекенката взе чаша шампанско от подноса на сервитьора. — Макар като гледам дрехите ти да се убеждавам, че не разбираш от мода. — Хвърли изпълнен с обожание поглед към Рурк и добави: — Но очевидно имаш добър вкус по отношение на мъжете.

— По-добър е от твоя. Научи ли, че тази вечер забелязали Джъстин Йънг в „Прайвъси Клъб“ в компанията на някаква червенокоса дама, която поразително приличала на Пандора?

— Лъжеш, кучко! Той никога не би… — Джери млъкна и дълбоко си пое въздух. — Както вече казах, пет пари не давам с коя излиза и какво върши.

— Абсолютно си права. За съжаление пластичните операции и козметичните маски не могат напълно да заличат белезите, оставени от времето. Предполагам, че Джъстин иска да опита и с по-млада жена. Мъжете са толкова долни! — Ив също взе чаша шампанско и с наслада отпи. — Всъщност ти изглеждаш прекрасно за възрастта си. Само дето силната светлина на прожекторите те прави малко по-зряла.

— Майната ти! — Джери плисна шампанското в лицето й.

— Хвана се, сладурче — промърмори Ив и избърса очите си с длан. — Арестувам те за упражняване на физическо насилие върху полицейски служител.

— Да не си посмяла да ме докоснеш! — Обезумяла от гняв, Джери силно я блъсна.

— Още едно обвинение — за оказване на съпротива при арест. — Тя ловко изви ръцете на манекенката зад гърба й. — Сега ще те отведат в ареста, но предполагам, че бързо ще уредиш да те освободят под гаранция. Предлагам да се укротиш и да ме изслушаш, докато те информирам за правата ти. — На излизане от залата тя лъчезарно се усмихна на Рурк и извика: — Веднага се връщам, скъпи.

— Не бързай, лейтенант. — Взе чашата й и сам изпи шампанското. След десет минути последва годеницата си.

Тя стоеше пред хотела и наблюдаваше как качват Джери в полицейската кола.

— Защо разигра този театър?

— Защото ми е необходимо малко време. Заподозряната прояви склонност към насилие и беше изнервена, което подсказва, че е погълнала някакви наркотици.

— Но ти я предизвика, Ив.

— Не се безпокой. Веднага ще я освободят, което ми напомня, че разполагам с много малко време.

— Къде отиваме? — попита Рурк, когато тя го повлече към гримьорните.

— Искам да изпратя за анализ синкавото питие, с което Джери непрекъснато се налива. След като я арестувах, имам право да обискирам стаята й.

— Мислиш ли, че би вземала наркотици толкова открито?

— Мисля, че хора като нея, като Пандора и Йънг са невероятно арогантни. Богати, красиви, имат власт и престиж, което ги кара да вярват, че са над законите. Между другото същото се отнася и за теб.

— Много благодаря.

— За щастие се появих в живота ти и те вкарах в правия път. Моля те, застани на вратата и не пускай никого. Ако нашата красавица има добър адвокат, времето няма да ми стигне да си свърша работата.

— Вкарала си ме в правия път, а? — промърмори Рурк и препречи вратата, докато Ив претърсваше гримьорната.

След малко тя възкликна:

— Господи, тук има козметика за хиляди долари!

— Всяка манекенка трябва да поддържа красотата си.

— Доколкото виждам, суетата коства на Джери няколко стотици хиляди годишно. Един Бог знае колко харчи за диетични храни и козметични операции. Ех, ако открия тук малко от онзи прах…

— Нима търсиш наркотика „Безсмъртие“? — Той се изсмя. — Джери може да е арогантна, но не ми изглежда толкова глупава.

— Вероятно имаш право. — Ив отвори хладилника и доволно се усмихна. — Но ето, че държи цял контейнер с напитката, при това заключен. — Присви очи и пресметливо изгледа Рурк. — Не би ли могъл…

— Да се отклоня от правия път, ли? — Той въздъхна, взе прозрачната бутилка и я разгледа. — Затварящият механизъм е свръх модерен. Нашата приятелка очевидно не обича да рискува. По всичко изглежда, че бутилката е от нечупливо стъкло. — Опипа затварящия механизъм и се обърна към Ив: — Донеси ми пиличка за нокти, фиба или нещо подобно.

Тя порови из чекмеджетата, сетне му подаде ножица за маникюр.

— Това ще ти свърши ли работа?

— Горе-долу. — Завъртя ключалката с върховете на ножичката и механизмът изщрака. — Готово.

— Справи се прекрасно.

— О, талантлив съм в някои области!

— Точно така. — Ив извади от чантата си специална епруветка и пресипа в нея няколко милиграма от течността. — Смятам, че това количество е предостатъчно.

— Искаш ли отново да заключа бутилката? Ще ми отнеме само миг.

— Не си прави труда. По пътя ще се отбием в лабораторията.

— Но къде отиваме?

— Там, където оставих Пийбоди на пост — задната врата на сградата, където живее Джъстин Йънг. — Включи двигателя и закачливо се усмихна. — Знаеш ли. Джери беше права в едно — действително разбирам от хубави мъже.

— Скъпа, вкусът ти е направо безупречен.