Благословията

ДЕСЕТА ГЛАВА

— Да не би Чарлз да ви е бил любовник? — попита Ейми, когато се качиха в колата.

Сега, след като беше прекарала часове в търкане, автомобилът бе далеч по-чист, но тапицерията му вече не ставаше за нищо.

— Какво да ми е бил? — попита Джейсън, докато завиваше към улицата.

— Защо винаги реагирате така, когато ви попитам за личния ви живот? Имате пълен достъп до моя, но аз не знам нищо за вас. Какъв ви е бил Чарлз? Очевидно се познавате доста добре.

— Не толкова, колкото си мислите — рече Джейсън и погледна в огледалото Макс, който си смучеше пръста и зяпаше през прозореца. — Откъде взехте това палто, с което е облечен Макс?

— От Милдред — каза бързо Ейми, като имаше предвид свекърва си. — Ами Чарлз? Ако не искате, няма да приемам храна от него.

— Чарлз е страхотен готвач, така че, разбира се, не бива да отказвате храната. Макс да не вземе да се задави с това?

Ейми се обърна веднага назад, като едва не се заплете в колана, но видя, че Макс не дъвче нищо.

— Предполагам, това означава, че не желаете да разговаряте за тази страна от живота си — рече обидено тя се обърна напред.

Джейсън не отговори и продължи да кара, без да отклонява поглед от пътя. Умът му не преставаше да измисля начини как да убие малкия си брат.

— Мислили ли сте някога да отидете на терапевт? — попита внимателно Ейми. — Знаете ли, изобщо не е срамно да си гей.

— Къде мислите, че трябва да паркираме? — попита Джейсън, когато зави в паркинга на търговския център. Тъй като до Коледа оставаха два дни, местата бяха малко. — Май ще ни се наложи да походим пеш — каза радостно той, когато най-сетне успя да паркира на около километър от магазините.

Ейми не се помръдна дори когато Джейсън отвори задната врата, за да вземе Макс.

— Идвате ли с нас? — попита я той, някак доволен, че я е разсърдил, отказвайки да говори за личния си живот.

— Да, разбира се — рече тя и слезе от колата. След това отстъпи назад, за да може Джейсън да разкопчае коланите на Макс и да го сложи в новата му количка.

— Вероятно мога да се променя — каза Джейсън, когато привърши с Макс. — Може и да се намери някое момиче, което да ме промени. — И започна да бута количката към магазина.

— Точно така — рече Ейми и забърза след тях. — Аз пък от утре ставам гей.

— Възможно е — отвърна Джейсън. — Предполагам, че и по-странни неща са се случвали. А сега откъде да започнем?

— Нямам представа — каза Ейми и погледна огромните тълпи, които влизаха и излизаха от магазините, натоварени с торби. — Рядко ми се случва да пазарувам.

Имаше чувството, че я е срязал, и никак не й харесваше, че я прави на глупачка всеки път, когато му зададеше личен въпрос.

— Мисля, че Макс има нужда от ново палто. Къде е магазинът?

— Наистина нямам представа — отговори надуто тя, обърна му гръб и погледна тълпите. Когато обаче не получи отговор, отново го погледна. Джейсън я наблюдаваше с изражение, по което личеше, че не вярва на нито една нейна дума. — Има един магазин „Бейбигап“…

— Откъде бихте искали да купувате дрехите на Макс? Парите не са проблем.

Ейми се поколеба, но след това въздъхна и посочи:

— Надолу по тази алея, след това се завива вляво на втората пресечка, четири магазина надолу от дясната страна. Но дрехите там струват прекалено скъпо.

— Ще позволите ли на мен да се тревожа за парите? — попита той.

Ейми го изгледа с присвити очи.

— Така ли се разпореждахте с гаджето си? Той затова ли ви изрита?

— Последното ми гадже заплаши, че ще се самоубие, ако си отида, така че ще ме водите или да вървя пред вас?

— Защо?

— Защото не мисля, че ще можем да вървим един до друг при тази блъсканица — отговори той. Налагаше се почти да крещи в ухото й, за да го чуе.

— Не, исках да разбера защо е заплашил, че ще се самоубие?

— Не можеше да понесе мисълта да живее без мен — отговори Джейсън и си помисли: „И без парите ми.“ — Може ли да продължим по-късно този разговор? Макс скоро ще огладнее, от вас ще закапе мляко, а и днес следобед има интересен мач по телевизията.

Ейми въздъхна още веднъж и се отказа. След това се обърна и тръгна към магазина за бебешки стоки.

Джейсън я гледаше как върви пред него и Макс и се чувстваше по-добре от седмици, а може би и от години насам. Не знаеше кое точно го кара да се чувства така, но го усещаше.

Отне им няколко минути, докато си проправят път през тълпите към малкия магазин в единия край на алеята, извън главната артерия на търговския център. Още щом зърна мястото, Джейсън призна, че Ейми има вкус. Когато си фантазираше какво би искала да купи на сина си, започваше от най-доброто.

По стените на двойни редици висяха най-хубавите дрешки, едните за момчета, а другите — за момичета. На всяка закачалка имаше по един цял тоалет с ризка, панталонки, шапка, обувки и подходящо яке. Докато Джейсън успее да си проправи път към магазина, Ейми вече разглеждаше скъпите дрешки с блеснали очи. Когато най-сетне влезе, я видя как протегна ръка и докосна малко синьо яке, но веднага я отдръпна, сякаш не можеше да си позволи такова удоволствие.

— Е, какво бихте искали? — попита я той, като маневрираше с Макс между редиците със закачалки.

— Всичко! — отговори бързо Ейми. — Е, погледахме, а сега да си вървим.

Но Джейсън не й обърна никакво внимание.

— Това ми харесва — каза той и вдигна едно костюмче в жълто и черно с подходяща мушамичка. На носовете на жълтите ботушки имаше очички. Беше сигурен, че Макс ще се опитва да ги лапа. — Кой номер носи?

— За деца от девет до дванадесет месеца — каза бързо Ейми. — Трябва да вървим…

— Какво има? — попита Джейсън, когато видя внезапно пребледнялото лице на Ейми.

— Да се махаме. Веднага! — рече задавено тя и опита да се скрие зад гърба му.

Джейсън откри, че му е доста приятно Ейми да го прегръща през кръста и да се крие зад него, но когато вдигна поглед, не видя нищо освен една жена с бебе, долу-горе на възрастта на Макс, която влизаше в магазина.

— Това е Джули Уилсън! — изсъска зад него Ейми. — Съпругът й е собственик на магазин „Джон Диър“ и притежава коне.

Джейсън обаче така и не можеше да схване какво общо има това с тях.

— Посещавахме заедно предродилните курсове — рече Ейми, хвана го по-здраво за кръста и започна да го тика към изхода на магазина, като продължаваше да се крие от жената зад едрата му фигура.

— Не забравяте ли нещо? — прошепна й Джейсън и кимна към Макс, който беше успял да издърпа осем кутии с обувки от един рафт и дъвчеше енергично връзките на две различни обувчици.

— Мили боже, аз съм пълен провал като майка! — изстена Ейми, сниши се и тръгна обратно към сина си.

— Здравейте, госпожо Уилсън — каза угоднически продавачката. — Поръчката ви е отзад. Ако обичате, минете оттук, за да видим дали ще станат на малката Абигейл.

Джейсън разпозна веднага тона, защото го беше чувал безброй пъти. Това означаваше, че продавачката познава жената и знае, че въпросната клиентка може да си позволи всичко в магазина. При влизането на Джейсън и Ейми дребната снобка едва си бе направила труда да попита дали имат нужда от нещо, затова Джейсън подозираше, че момичето познава Ейми. Абърнати беше малко градче и макар този търговски център да отстоеше на няколко километра от него, със сигурност бе всеизвестно, че Ейми може да си позволи твърде малко неща и следователно биваше пренебрегвана.

— Да вървим! — каза Ейми веднага щом клиентката се скри зад завесата.

— Нямам никакво намерение да си вървя — отговори Джейсън и в гласа му се прокраднаха ядни нотки.

— Не разбирате — рече Ейми, която всеки момент щеше да се разплаче. — Джули се омъжи за най-богатото момче в града, а аз — за…

— За най-готиното момче в училище — каза бързо Джейсън и очите й се насълзиха от благодарност. — За Томи Уилсън ли се е омъжила?

— Да. Нали ви казах, че баща му…

— Когато се приберем, ще ви разкажа всичко за Томи Уилсън и баща му и тогава няма повече да се криете от която и да било жена, имала нещастието да се омъжи за един от двамата. А сега ми помогнете — каза той и започна да издърпва едно след друго костюмчета от рафтовете и да ги мята на ръката си.

— Какво правите, за бога? — изсъска Ейми. — Не можете…

— Мога да купя всичко и да го върна по-късно, нали така?

— Предполагам, че да — отвърна колебливо Ейми, после помисли малко и измъкна едно комплектче със синьо мече отпред. — Това е просто прекрасно!

— Мислете количествено и забравете, че трябва да избирате.

Ейми се изкикоти и се зае да издърпва енергично дрехи от рафтовете и да ги стоварва върху тезгяха. В купчината имаше жълто гащеризонче с избродиран отпред червен жираф; червена ризка; якенце в червено и жълто в комплект с най-прелестните червено-жълти обувки. За пръв път в живота си Ейми не поглеждаше етикетчетата с цените, преди да хвърли дрешките на тезгяха.

Когато продавачката излезе, следвана от Джули Уилсън, се закова на място толкова внезапно, че бебешката количка я удари по прасците.

— Господине! — каза строго тя и отвори уста да каже на Джейсън, че никак не й харесва бъркотията, която са направили.

Но Джейсън вдигна платинената си кредитна карта „Америкън Експрес“ и по намръщената физиономия на жената се разля усмивка.

— Видяхте ли лицето й? — попита Ейми, докато ближеше сладоледа от фунийката.

Двамата с Джейсън седяха на една пейка близо до фонтана на търговския център, а Макс лежеше в количката между тях. Около тях имаше цяла камара найлонови торби, пълни с дрешки за него.

— Разбира се, ще ми се наложи да изслушам една лекция от онази надута продавачка, когато върна всичко, но си струваше да видя физиономията на Джули. А вие бяхте чудесен.

Ейми люлееше краката си като дете, ближеше бързо сладоледа си, за да не го остави да се разтопи, и наблюдаваше с усмивка как Джейсън споделя своя с Макс.

— Наистина ли се е държала толкова отвратително към вас по време на курсовете?

— По-отвратително, отколкото можете да си представите — отвърна радостно Ейми. — Направо нямаше търпение да ми разкаже за всички поразии на Били в училище. Не че тя е била там, но съпругът й е учил с него. Господи, това означава, че сигурно е на вашата възраст!

Джейсън повдигна вежда.

— Струва ми се, че още не съм легнал на смъртния одър — каза кисело той.

— Едно на нула за мен! — засмя се Ейми. — О, но вие бяхте направо чудесен! Дори не трябваше да й казвате, че ние с вас сме клюката на деня. Забравили сте какво е в Абърнати. До два часа всички в града ще смятат, че живея с някакъв страхотен мъжкар, без да имат представа каква е истината.

— И каква е истината?

— Че сте имали връзка с Чарлз, разбира се.

— Не съм казвал…

— Но и не го отрекохте. Хей! Какво правите?

— Преобличам Макс с нова ризка, това е всичко. Гади ми се вече от тези дрипи.

— Но нали трябва да ги върнем и… — Тя млъкна и го погледна изпитателно. — Изобщо не сте имали намерение да връщате тези дрехи, нали?

— Ни най-малко.

— Бих искала да можех да ви разбера. Защо се съгласихте да живеете с мен и Макс в моята порутена стара къща?

— За да дам на Дейвид възможност да ви спечели — отвърна простичко Джейсън.

— Не съм и смятала, че ще ми кажете истината. Хайде, Макс, да отидем да видим какви си ги свършил от кръста надолу.

Тя хвана дръжките на количката и я забута към дамската тоалетна.

Когато остана сам, Джейсън се огледа наоколо. Само преди две седмици щеше да се изсмее, ако някой му бе казал, че ще прекара така празниците. Обикновено празнуваше Коледа в някой невероятно скъп курорт и обичайният му подарък за жената, с която беше в момента, бе чифт диамантени обици. Тя пък му подаряваше някой номер в леглото. Може би остаряваше, но понякога му се искаше жените да му подаряват вратовръзка или чифт чорапи.

— Остаряваш, Уайлдинг — промърмори той и стана, за да отстъпи мястото си на една жена, която сякаш всеки момент щеше да роди близнаци.

Вдигна торбите и тръгна да се поразходи, докато чакаше Ейми. Няколко метра по-нататък видя на една витрина идеалния тоалет за предстоящото й излизане с Дейвид — светлолилава трикотажна блузка с къс ръкав, жилетка в същия тон и плисирана тъмновиолетова пола на мънички лалета.

Джейсън влезе в магазина, без да се колебае, и три привлекателни продавачки веднага се спуснаха да му помогнат. Каза им, че разполага с около пет минути и иска тоалета от витрината заедно с чорапогащи, обувки и подходящи бижута.

Най-високата от жените — зашеметяваща червенокоса дама, дори не премигна.

— Бельо?

Джейсън кимна отсечено.

— Размерът й е долу-горе като на онази жена — каза той и погледна една от купувачките.

Минута по-късно подписа квитанцията и дрехите бяха в торбата.

— Голяма работа беше направил — каза Ейми за Макс, когато зърна Джейсън. — Извинявайте, че се забавихме толкова. Какво купихте пък сега?

Джейсън й се усмихна широко.

— Купих ви дрехи за довечера.

— Вие… О, разбирам! Гейовете ги бива за тези работи, нали? Искам да кажа, да избирате женски дрехи, нали?

Джейсън се наведе към нея и носът му почти докосна нейния.

— Не знаете ли думичката „благодаря“? Или желанието ми да я чуя е поредната проява на сексуалната ми ориентация?

— Извинявайте — смънка Ейми. — Аз просто… После млъкна и се вгледа с разширени очи някъде зад Джейсън. Само след секунда го избута настрана, протегна ръце и изписка:

— Сали!

Една дребна, много привлекателна жена се втурна към Ейми.

Джейсън стоеше отстрани и наблюдаваше как двете жени се прегръщат и говорят една през друга. Думите им се изливаха като водопад.

— Откога…

— Кога си…

— Защо не ми…

— Това е Макс — каза накрая Ейми и отстъпи назад, за да й покаже сина си.

Но жената хвърли само бегъл поглед към бебето и насочи цялото си внимание към страхотния мъж, чиито дълги пръсти държаха количката.

— Кой е този? — изрече прималяло тя и на Джейсън му стана много приятно, че някой го смята за хубавец. Ейми очевидно не беше забелязала това!

Не можа да се сдържи и вдигна ръката на непознатата, целуна я и я погледна с — както му бяха казвали — много прелъстителен поглед. Почувства се много добре, когато жената придоби такъв вид, сякаш всеки момент щеше да се разтопи.

— Това е господин Уайлдинг и той е гей — рече студено Ейми.

— Но мисля да се променя — буквално измърка Джейсън.

— Можете да се упражнявате върху мен — каза жената и го погледна с блеснали очи.

— Макс добре ли е? — попита го остро Ейми и обясни на приятелката си: — Господин Уайлдинг е бавачката на Макс. Нали разбираш, гейовете са много добри в това.

— Напоследък си мисля дали да не си родя едно бебе — рече Сали, без да сваля очи от Джейсън.

— Какво ще кажете да си имате и акушерка? — попита ниско той.

— Миличък, имам нужда от донор!

— Сали, би ли се откъснала от бавачката ми, за да отидем да пийнем по нещо? Ще можете да се оправите за малко с Макс, нали? — попита тя Джейсън със свити устни и го погледна гневно.

— Може и да се оправя — отвърна Джейсън, все още без да сваля очи от Сали, сякаш тя бе жената на мечтите му. — Вие двете вървете. Ние с Макс ще отнесем торбите до колата, а след това ще отида да направя някои… ааа… лични покупки. Последното изрече така, сякаш възнамеряваше да си купи нещо копринено и много секси.

Преди приятелката й да успее да отговори, Ейми я хвана решително за лакътя, поведе я към близката кръчма от английски тип и се строполи в най-близкото свободно сепаре.

— Искам да знам всичко за него! — каза жадно Сали. — Какво те води в Абърнати по Коледа и защо не ми каза, че ще бъдеш тук?

— Намирам се в търговския център, а не в Абърнати, и съм дошла, защото живея само на десет километра оттук — отговори бавно Сали. — Искаш ли да ми кажеш какво става? Любовници ли сте или само го съзерцаваш като произведение на изкуството?

— Трябва ли да се нахвърляш на всеки срещнат мъж? — попита остро Ейми, после грабна едно меню и го погледна. — Гладна ли си?

Но тъй като Сали не отговори нищо, тя вдигна поглед.

— Хайде, стига! — рече Сали. — Искам да знам всичко.

— Вече ти казах. Той е гей, не се интересува от мен като от жена и си приказваме като две стари квачки. Друго няма.

— Искам подробности — рече Сали, след като поръча две кафета на келнерката.

— Не, донесете ми един голям портокалов сок. Млекопроизводство, нали разбираш.

Сали потрепера.

— Не, не разбирам и не искам да разбирам. А сега продължавай. Наистина ли си сигурна, че този страхотен мъж е гей?

Отне й по-малко от секунда, за да преодолее необичайната си мълчаливост със своята приятелка. Ядосваше се на себе си заради онова, което изпита — почти можеше да се нарече ревност — при вида на Салината реакция към „нейния“ господин Уайлдинг. „И неговата към нея“, помисли си тя и направи гримаса.

— Днес сутринта у дома дойде един човек, за когото мисля, че му е любовник — рече Ейми и описа срещата на Джейсън с Чарлз. — Правеше доста физиономии, докато Чарлз ми целуваше ръката. Между тях двамата определено ставаше нещо. А предния ден господин Уайлдинг не сваляше очи от двамата мъже в „Бебешки рай“. Не обърна никакво внимание на продавачката, която беше направо страхотна, а насочи целия си интерес към мъжете.

— Добре де, а откъде го намери?

— Той ме намери. Просто отворих вратата и той се появи. Дейвид го доведе и ми го връчи.

— Искаш да кажеш, нещо като подранил коледен подарък?

— Нещо подобно, но не ме разбирай погрешно. Той наистина е гей.

— Не ми прилича на гей.

— Как според теб би трябвало да изглежда един гей? — попита предизвикателно Ейми.

— Хей! Не с рогата напред! Просто питам, това е всичко. Гей или не, той е божествен и искам да знам всичко за него.

— Не зная много, повярвай ми. Дейвид настояваше, че братовчед му имал нужда да поживее някъде, за да се възстанови от сърдечните си рани, и аз му позволих да остане.

— Би могъл да дойде да се възстановява в леглото ми, когато пожелае.

— Май си чела прекалено много розови романчета. Между нас няма нищо и никога няма да има. Казах ти, той е гей, освен това е много елегантен, нали? Първия път, когато го видях, носеше костюм, който вероятно струваше повече от къщата ми.

— Ейми, дори и тази чашка кафе струва повече от твоята съборетина. Ако я запалиш, дори и огънят ще се съжали над нея и ще изгасне.

— Не е чак толкова лоша.

— Даже и по-лоша. Кажи ми още нещичко за него.

— Той наистина е странен. Не говори много, но… — Тя вдигна поглед към приятелката си. — Носи ми късмет. Не е ли странно да мислиш така за някого? Но е вярно; той носи късмет за мен и Макс. Откакто пристигна, се случиха много хубави неща.

— Като например, че е застанал на едно коляно и ти е казал, че не може да живее без теб…

— Стига си бленувала! Първо на първо, Макс го обожава.

— Хмм… И какво още?

— Не зная как да ти го опиша. Истината е, че май и аз самата не го разбирам. Прилича на… — Тя вдигна глава. — Нещо като костенурка. Или може би на броненосец. Има твърда черупка, но ми се струва, че отвътре е доста нежен. Едва ли го осъзнава, но обожава Макс точно толкова, колкото и синът ми него.

Сали се облегна назад и погледна изпитателно приятелката си.

— Влюбена ли си в него?

— Не ставай смешна! Той е мил човек и ми е забавно с него, но наистина е женствен. Обича да пазарува, да готви и да прави всички останали неща, които другите мъже не обичат.

— Искаш да кажеш, които Били не обичаше да прави, нали? Виж, Ейми, знам, че си единственото момиче, което завърши училище девствено, и знам, че се пазеше за съпруга си. Зная също, че се отдаде на един пияница и наркоман… Не ме гледай така! Вярно е, Били си имаше и своите добри страни, но аз съм реалистка. Спала си само с един мъж, живяла си само с един мъж и всичко, което знаеш, се основава на този тип мъже, които не знаят и хладилника как да си отворят. Но да знаеш, не всички са такива.

— Винаги ли се опитваш да търсиш роман във всичко? Не е като да предполагам, че този човек е гей; това ми беше казано. От Дейвид.

— Доктор Дейвид? Я, тук има нещо гнило. Господин Уайлдинг ми прилича на него.

— Те са братовчеди.

— Аха, ясно. И какво после? Ще продължиш ли да живееш с това страхотно парче, което не можеш да имаш, или ще трябва да го върнеш след Коледа?

— Нямам представа.

Сали се разсмя.

— Ейми, ама никак не си се променила. Само ти можеш да живееш с един мъж и да не знаеш защо е дошъл и колко смята да остане.

Ейми не отговори нищо, но сведе поглед към полупразната си чаша.

— Добре де, млъквам. А останалите мъже в живота ти? Какво стана с хубавия продавач на коли втора ръка?

— О, Ян ли? Той е собственик на фирмата за търговия с коли. Предполагам, че е много богат. — И Ейми въздъхна.

— Виждам, че го смяташ за досаден. Горкият човек е само хубав и богат, така че с какво би могъл да те заинтересува?

— Той се интересува единствено от себе си. Очевидно смята, че ми прави огромна услуга, като минава през нас всяка вечер. Продължава да ме нарича „вдовицата на Били Томпкинс“, сякаш се опитва да каже, че съм недосегаема.

— Добре дошла в живота на малкия град. Защо не вземеш да се махнеш оттам и да отидеш да живееш някъде, където никой не е и чувал за Били и проблемите му?

Но преди приятелката й да отговори, Сали я погледна така, сякаш някой я беше боднал с игла.

— Колко е часът?

Ейми се озърна за часовник, но не видя никъде такъв.

— Трябва да вървя — рече припряно Сали, събра си нещата и тръгна да излиза от сепарето. Точно тогава видя изражението на Ейми. — Само не ми казвай, че не знаеш!

Ейми поклати глава и Сали направи гримаса.

— Не видя ли табелите? Има ги из целия център. Знаеш ли „Вечерни рокли“? Онзи магазин в Карлтън, който се готвеха да затварят?

— Извън категорията ми е — отвърна Ейми, допи набързо портокаловия сок, излезе от сепарето и застана до Сали. — Не мога да си позволя дори да зяпам витрините му.

— Никой не можеше да си позволи да купува оттам. Не знам как са очаквали да продават такива луксозни дрехи в Източен Кентъки, но явно това са си мислели. Както и да е, всички знаеха, че магазинът фалира, но изведнъж се появил някакъв мистериозен купувач, не откъде да е, а от Ню Йорк, купил го и за да направят реклама на магазина, ще подарят една рокля на „Диор“.

Когато Ейми не каза нищо, а просто продължи да върви редом с нея, Сали рече:

— Ало? „Диор“! Това нищо ли не предизвиква у теб?

— Не, повече разбирам от „Памперс“ и „Хъгис“. Че защо му трябва на човек рокля от „Диор“?

— Ох, горкичката ми! — каза Сали. — Знаещ ли, съществува теория, според която едно бебе отнема около половината от коефициента интелигентност на жената. Мисля, че си го възвръща едва когато хлапето тръгне на училище, но дотогава е истински идиот.

Ейми се засмя:

— Ти само предполагаш, че това е вярно, но аз го знам. Е, и за какво ти е рокля от „Диор“?

Сали завъртя отчаяно очи, за да покаже на Ейми, че я счита за безнадежден случай.

— Хайде, скоро ще изтеглят печелившия номер и ти трябва да участваш в томболата.

— Аз ли?

— Да, и ако спечелиш, ще ми дадеш роклята.

— Добре — съгласи се Ейми. — Уговорихме се.

Но първо трябваше да отиде при Джейсън и Макс. Един час по-късно тримата стояха пред фонтана в средата на търговския център и чакаха да изтеглят жребия. — И когато съобщиха името на Ейми, тя някак не се изненада. Изглежда, през последните няколко дни страшно и вървеше.

— Сали ужасно ще се зарадва — каза тя, когато хората наоколо взеха да се обръщат, за да видят дали спечелилата е сред публиката.

— Защо? — попита Джейсън с Макс на ръце и й се усмихна.

— Защото й обещах, че ако спечеля, ще й дам роклята.

Джейсън я сграбчи за лакътя точно когато тя се обръщаше на другата страна.

— Какво сте направили?

— Нямам нужда от такава рокля. Къде ще я облека?

— О, забравих да ви кажа! Дейвид е намерил билети за бала „Белрингърс“ утре и иска да отидете с него.

В първия момент Ейми само премигна, сякаш не разбираше какво й е казал. След това се усмихна широко и каза:

— Надявам се, че Сали няма да има нищо против, ако получи рокля, която е обличана веднъж.

После се качи на подиума да си вземе наградата. Прие съвсем естествено факта, че роклята е с нейния размер и че в наградата е включено безплатно разкрасяване от господин Александър от Ню Йорк за вечер по избор. Когато им каза, че желае това да е следващата вечер, не се изненада от вестта, че господин Александър случайно щял да идва в Кентъки на следващия ден.

После съобщи това на Джейсън и той отбеляза:

— Това е, защото вероятно господин Александър е Джо от местния салон за красота. Ходил е веднъж в Ню Йорк и сега разгласява наляво и надясно, че е оттам.

— И все пак… — рече Ейми — много странни неща ми се случиха, откакто… — И вдигна поглед към него.

— Откакто Дейвид започна да ви ухажва?

— Дейвид? Да ме ухажва? Да не сте си изгубили ума?

— Мисля, че сте сляпа за нещо, което всички останали виждат. Доктор Дейвид е влюбен във вас и иска…

— О, ставате смешен! Вижте, наближава обед и трябва да нахраня Макс, така че е по-добре да си тръгваме.

Джейсън не отговори нищо, но сложи ръка на талията й и почти я избута в един много приятен италиански ресторант. Първо им сервираха хлебчета с чинийка олио от бутилка, пълна със скилидки чесън. Олиото се стори прекалено пикантно дори на двамата възрастни, но Макс изсмука цели три парчета хляб, потопени в него.

След обяда отидоха в три магазина за играчки и въпреки протестите на Ейми, които с всяка изминала минута ставаха все по-неубедителни, Джейсън купи на Макс цял чувал играчки. В колата, на път за дома, тя изплака:

— Как ще ви се отплатя сега? Трябва да върнете всичките дрехи и играчки. Никоя ваша вещ не е толкова мръсна, че да спечеля от нея достатъчно пари, за да ви се изплатя…

— Дейвид ще ви вземе след час, така че трябва да се размърдате.

— Да се размърдам? — попита Ейми, сякаш за пръв път чуваше тази дума.

— Ммм — беше единственият отговор на Джейсън, докато завиваше в алеята към къщата. — Трябва да накърмите Макс, преди да излезете, иначе ще ви боли цяла нощ и…

— Моля ви! — възкликна раздразнено тя. — Мисля, че познавам по-добре от вас кърмаческите си нужди.

Искаше с това да го постави на мястото му, но вместо това се почувства като крава. И тъй като той не отговори нищо, Ейми му хвърли кос поглед и изтърси:

— Може би трябва да кандидатствам за работа в местната мандра.

И двамата избухнаха в смях. Само че когато слезе от колата, тя заяви:

— Не мога да отида. Нямам никакви прилични дрехи а излизане с лекар.

Джейсън хвърли в ръцете й тежката тъмнозелена торбичка. Ейми я отвори само толкова, колкото да види, че вътре има нещо великолепно.

— Как разбрахте, че обичам светлолилавия цвят? — попита тихо тя.

— Интуиция. А сега вървете да нахраните Макс и се изпарявайте оттук.

— Господин Уайлдинг, вие сте моята фея-кръстница! — усмихна му се Ейми, но сложи ръка на устата си, когато се усети, че е използвала женски род. — О, не исках да кажа…

— Тръгвайте! — заповяда й той. — Веднага!

Тя грабна Макс от ръцете му и изтича към къщата.

По лицата и на тримата играеха усмивки.