— Господин Уайлдинг! — рече въодушевено Ейми половин час по-късно, когато Джейсън се върна в стаята. — Елате да се запознаете с Чарлз!
Още щом видя неукротимия си главен готвач, Джейсън разбра, че го чакат неприятности. Висок малко над метър и шестдесет, Чарлз беше красив като филмова звезда и истински тайфун по отношение на жените, флиртуваше без задръжки и Джейсън бе сигурен, че неведнъж някоя от вечерните му гостенки се е поддавала на чара му. Но той никога не задаваше въпроси; предполагаше, че е по-добре да не знае някои подробности от личния живот на готвача си. Все пак Чарлз пътуваше навсякъде с него и му приготвяше най-вкусните ястия, които човек можеше да си представи. В замяна Джейсън си затваряше очите за някои негови чудатости.
Но сега, когато видя Чарлз да седи до Ейми и да я държи за ръката, му се прииска да му каже да се маха и никога повече да не му се мярка пред очите.
— Той е виновникът за чудесната храна, която Макс толкова хареса. Изглежда, Дейвид ме е поизлъгал. Всъщност не някоя компания се опитва да разработи серия от бебешки храни, а Чарлз се опитва да влезе в бизнеса. И живее точно тук, в Абърнати. Не е ли удивително?
— Да, наистина — отвърна Джейсън, докато изваждаше от устата на Макс един електрически шнур.
— И аз го насърчавам да си направи фирма. Не мислите ли, че е нужно?
Чарлз вдигна към шефа си сияещи очи. Очевидно маскарадът страшно му харесваше.
— Разбрах, че имал кухня, която може да обслужва цяла компания за снабдяване с храна — рече Джейсън и изгледа сърдито готвача си. Само човек с майсторството на Чарлз можеше да прави безнаказано подобни неща.
— О, да! — отвърна Чарлз с онзи тон, който използваше за жените. В кухнята използваше друг, заповеднически, който не търпеше мъркаше пред Ейми. — Имам най-божествената кухня! Медни съдове от Франция и печка, голяма колкото първия ми апартамент. Трябва някой път да дойдете да я видите.
— Страшно бих искала! — рече въодушевено Ейми. — Може да ми дадете и няколко урока по готварство.
— Ще ви дам всичко, което поискате — рече прелъстително Чарлз и вдигна ръката й, за да я целуне по дланта.
Но точно преди устните му да докоснат кожата й, Джейсън случайно събори високия стол на Макс и трясъкът накара Ейми да подскочи. Макс се изплаши от шума, разписка се и Ейми го вдигна от пода.
След като успя да го успокои, тя се обърна към Джейсън:
— Е, какво мислите за идеята Чарлз да си регистрира фирма? Казах му, че сте специалист по тези въпроси.
Само че Джейсън продължи да стои прав, без да каже нищо, и тя погледна нервно Чарлз.
— Е, аз мисля, че това е добра идея. Вчера Макс излапа от вашите храни повече, отколкото е изял през краткия си живот. Ако желаете да продължите с тестовете, мога да намеря още жени за доброволци. И всичките ще ви напишем препоръки.
Джейсън едва не прихна. Чарлз и бебешки храни! Идеята бе направо смехотворна. Чарлз бе такъв сноб, че имаше претенции какво носят хората, когато ядат неговите ястия.
— Тази жена си надроби бисквити в супата ми — бе казал той веднъж и отказа повече да готви за нея с аргумента, че не си заслужавала времето и усилията. По-късно Джейсън откри, че е бил прав: жената бе просто една извънредно алчна златотърсачка.
Но сега усещаше, че Чарлз се е замислил върху идеята на Ейми за собствена фирма. Което означаваше, че Джейсън щеше да загуби готвача си!
— Не знаете колко е трудно да се готви за бебе — казваше в този момент Ейми. — Когато приготвя едно ястие, то е достатъчно за дузина хранения, а кой би ял едно и също цяла седмица?
— Разбирам. Това е проблем. Допреди миналата седмица не бях опитвал бебешки храни от бурканчета. Ужасни, отвратителни бъркочи! Нищо чудно, че американските деца мразят здравословната храна и предпочитат да живеят на хамбургери и хот-дог.
— Точно. Именно затова…
Но й се наложи да замълчи, защото Джейсън неочаквано застана между тях.
— Мисля, че трябва да се приготвяме за тръгване, така че е по-добре да си вървиш — рече той на Чарлз.
— Но ние едва сега започнахме! Искам да чуя още за тази идея с бебешките храни. Вероятно бих могъл…
— Вероятно не би могъл — сряза го Джейсън и дръпна стола му така, че Чарлз се принуди да се изправи. Даде си дума, че ако загуби готвача си заради това фиаско с Дейвид, ще…
— За вас, моя прекрасна лейди — казваше в този момент Чарлз, — ще доставям безплатна вечеря всеки ден през следващите две седмици. А може би и обяд.
— Ама аз не съм направила нищо — отвърна Ейми, но се изчерви силно, когато Чарлз посегна още веднъж да целуне ръката й.
Ала Джейсън застана между тях и само след няколко секунди Чарлз беше напуснал къщата.
— Бих могъл да живея в най-скъпия хотел на света и да ми излезе по-евтино от тази история — промърмори си той и се облегна на вратата.
— Бяхте ужасно груб с него — намръщи се Ейми. — Защо?
Джейсън не можа да измисли никакво оправдание за поведението си, затова взе Макс на ръце и тръгна към дневната.
— Мисля, че трябва да отидем да напазаруваме — подхвърли той през рамо. — Освен ако вече не сте си направили коледните покупки.
— О, не, не съм. Аз… ъъъ… да, след минутка съм готова! — каза Ейми и изчезна в спалнята.
— Урок първи, старче — рече Джейсън и вдигна Макс високо над главата си. — Ако искаш да отвлечеш вниманието на някоя жена, й спомени за пазаруване. В най-лошия случай ще ти се наложи да прекараш цял ден в търговския център, но това е по-добре, отколкото да отговаряш на неудобни въпроси.