Борци за свобода

XVIII

През това време, докато двете жени слушаха съчувствията на околните, екипажът, от който бяха изхвърлени, продължаваше да лети към Акордада. Никой от пътуващите в него не се стремеше да доближи затвора, всички прекрасно знаеха, че там има доста стража и че ги очаква град от куршуми.

Колкото и лошо да стреляха мексиканците, те не можеха да не улучат някого. Ривас, познаващ местността, като видя, че минават край един стар манастир, се показа през прозореца и каза на коларя:

— Завийте към улица „EI Nino Perdito“. Вие знаете пътя, покажете му.

„Му“ — значеше Крис Рок, който държеше юздите, понеже той не знаеше испански език, то Ривас не можеше да заговори направо с него.

След тази заповед конете тръгнаха по посочената на тексасеца улица. Не можеше да се разбере, че коларят е помогнал за тяхното бягство, не можеше да се опасяват, че джуджето е забелязало нещо от своето скривалище.

Тясната улица, по която сега се движеха, заградена от манастирска стена, бе съвършено пуста. Ривас това и търсеше, той отново извика:

— Задръжте конете да вървят умерено.

В това време Ривас, Керней и Крис Рок набързо се преоблякоха. Улицата стигаше до един много оживен квартал, конете пак забързаха и никой не можеше да заподозре тези хора в мошеническа постъпка с екипажа в Кале де Платерос. Само Хосе остана със старото облекло: с посребрена синя ливрея и шапка с кокарда, великанът, който седеше редом с тях, съвсем се промени, като скри своите мръсни дрехи под едно дълго наметало, което изцяло го скриваше На джуджето беше заповядано да не се мърда.

Също така се промениха Керней и Ривас, те бяха облечени като господа: единия със синьо наметало с кадифена яка, а другият с червено, украсено със злато. Нищо не можеше да привлече вниманието на минувачите. Можеше да се мисли, че някой богат сеньор, който е участвувал в процесията, се връща с приятели в именията си, великанът, седящ на капрата, беше навярно техният слуга, на когото коларят временно е отстъпил юздите.

Всичко изглеждаше твърде правдиво, даже твърде бързото каране можеше да се обясни с неловкост та на коларя, слънцето клонеше на залез и не е чудно, че нашите пътници бързаха да напуснат големия път, който не бе безопасен за този бляскав екипаж.

Досега всичко беше благополучно. Опасност можеше да има само в Ел Ниньо. Трябваше от по-рано да се подготвят, за да превъзмогнат и нея. Ривас започна Да обяснява на Керней какво затруднение ги очакваше.

— Край поста на пътя има врата, тя се охранява от осем души войници с един сержант. Ако вратата бъде отворена, по-добре ще е тихичко да се приближим, а сетне да пуснем конете с всички сили. Ако пък бъде затворена, ще използваме хитрост. Оставете на мене, ако н хитростта не помогне, ще употребим сила. Ще направим всичко, само не и връщане в Акордада, където ме чака сигурна смърт, а навярно и вас дон Флоранс!

— О, да, и аз така миеш. На всяка цена трябва да преминем вратата.

— Вземете тези пистолети. Вие, тексасците, стреляте много по-добре от нас. Ние предпочитаме студеното оръжие, при все че аз ще се опитам да използувам другите два револвера.

Пистолетите, за които става дума, бяха намерени в каретата под седлото, където освен тях имаше и три кинжала, от които единият тънък, изящен, бе истинска дамска украса.

— Пистолетите са пълни — добави Ривас. Впрочем тази бележка беше излишна, защото ирландецът по-рано бе започнал обстойна проверка на оръжието.

Пистолетите бяха стар образец, с дълги дула, те принадлежаха на бащата на графинята и на дон Игнасио Валверде, които навярно неведнъж са се ползвали от тях при разрешаване на въпросите на честта.

Прегледът не продължи дълго, всичко се оказа изправно.

— Аз ви гарантирам, че с тях мога да убия двама — каза Керней.

— И аз също — отвърна Ривас, — само ако не ме ранят пръв. Оставете и ножовете. Коларят ще изключим, той не трябва да участвува в борбата. Навярно и вашият приятел великан ще успее да се справи с тях?

— Как не, той е бил с Боуви в Алема и Фаринга в Голиад. Вие смело можете да му дадете нож, той ще съумее да го използува, щом потрябва!

Керней предаде на Крис Рок един от кинжалите, но не през прозореца, а през една дупка, пробита в колата.

— Крис Рок — каза Керней на великана, — предстои ни да минем през врата, която се пази от цяла дузина войници. Ако тя бъде отворена, спокойно ще минете… Ако е затворена, дръпнете поводите и чакайте моята заповед.

— Слушам капитане.

— Его ви един нож и ако чуете гърмежи, това значи, че е време да действате с него.

— Позволете ми да го видя — каза Крис, като взе оръжието. След внимателно оглеждане той каза: — Ножът не е лош, което, надявам се, ще го докажа, щом се яви нужда… Ах, как мога да се избавя от този ужасен изрод, който се гуши между коленете ми…

Ривас го прекъсна, тъй като наближаваха опасното място.