Борци за свобода

IV

Ню Орлеънс още почиваше в гъста мъгла, когато по улицата на едно от предградията, водещо към Поншартренското езеро, се движеше кола, впрегната с чифт коне. В нея имаше четирима пътници — двама на капрата и двама вътре. Един от тях бе капитан Флоранс Керней, а другият поручик Франсис Критенден, и двамата назначени за офицери само преди няколко дни. Те отиваха към Поншартренското езеро, където бе проляна немалко кръв в името на честта. Нямайки познати в Ню Орлеънс, Керней си спомни за младия човек, избран същата вечер за поручик, и го помоли да му бъде секундант. Критенден, по произход от Кънектъки, с готовност се съгласи.

Третият от пътниците бе един доктор, който поради своята професия всякога присъстваше на дуелите. Този беше хирург в отряда на доброволците.

Освен малкото дървено сандъче, което се клатушкаше отстрани, имаше и друго, поставено върху седалката срещу Критенден. То се отличаваше от първото със своята форма. Който е виждал сандъче за пистолети, веднага би го познал. Уговорено бе, че ще се дуелират с шпаги, но защо бяха взети пистолети?

Това учуди Керней и той запита чии са те. Критенден посочи своята фамилия, гравирана върху сребърната дъска, красяща капака на сандъчето, и добави:

— Аз не съм голям майстор във фехтовката и затова предпочитам огнестрелно оръжие. Секундантът на вашия противник не ми се нрави твърде и аз мисля, преди да почне дуелът, да поговоря с него. В такъв случай може би ще потрябват и пистолетите.

Керней се усмихна мълчаливо, обаче вътрешно бе много доволен, че в случай на измяна имаше верен приятел.

Присъствието на човека върху капрата вдъхваше още по-голямо спокойствие и сигурност. Това бе Крис Рок, който сам пожела да наблюдава дали в дуела ще се спазват всички правила. И неговото мнение както за противника, така и за неговия секундант не бе твърде добро. С предвидливостта на човек, свикнал да се бие срещу индианците, той винаги носеше пушка Когато наближи голяма и пустинна поляна недалеч от брега, колата спря. Мястото за дуела бе избрано от секундантите. Макар противниците да не бяха се явили още, Керней и Критенден слязоха от колата, в която остана само младият хирург, зает с приготвяне на бинтове и инструменти.

— Надявам се, че не ще ги употребите, докторе — каза засмян Керней. — Не бих желал вашата помощ, преди да победим Мексико.

— И аз също — отвърна спокойно хирургът.

След това Критенден взе шпагите. Преминали рова, който отделяше пътя от мястото на дуела, двамата седнаха на едно дърво. Крис Рок остана на капрата, като пазеше пълно мълчание.

Изминаха десет минути, през които Керней бе погълнат от сериозни мисли. Колкото и храбър да е човек, все пак в такива моменти не може да не чувства известна душевна тревога. Той бе дошъл тука, за да убие или да бъде убит. И едната, и другата перспектива действат еднакво угнетяващо върху нравственото състояние на човека, колкото и да е силен духом. В такива минути, който не притежава вродена храброст, трябва да вярва в правотата на своето дело и в оръжието, с което ще си служи. Флоранс Керней, макар и новак в тая работа, не се отчайваше. Даже мрачният вид на околната местност и дългият висящ мъх, обвил клоните на тъмния кипарис като ресни върху ковчег, не будеха у него тежки предчувствия. Чувстваше се малко смутен при мисълта за обидата, а също и при спомена за две черни очи.

Тези чувства съвсем противоречат на това, което изпитваше преди 24 часа, когато отиваше у дон Игнасио Валверде. Сега не се съмняваше, че сърцето на Луиса му принадлежи. Тя сама му го призна. Не бе ли достатъчно това да го окуражи в дуела?

Той дочу далечен шум от колела. Това навярно е колата на противника. След десет минути от нея изскочиха двама души. Макар и с дълги наметала, лесно можеше да се познаят — Карлос Сантандер и неговият секундант. Третият човек остана в каретата, навярно това бе лекарят. Флоранс знаеше, че Сантандер, макар и страхлив, бе убил на дуел двама души. Неговият секундант, френският креол Дюперон, също бе известен със своите победи над няколко противници.

Ню Орлеънс се славеше като град на дуелите. Керней знаеше какъв човек бе неговият противник и затова чувството на тревога бе оправдано. Обаче той показваше хладнокръвие.

При вида на идващия Сантандер, при спомена за Луиса и обидата Флоранс мобилизира силите си. Самоувереното и нагло лице на Сантандер не го уплаши.

Когато двамата новопристигнали застанаха на известно разстояние, Критенден тръгна към тях. Размениха се взаимни поклони. Противниците останаха на местата си. Секундантите се приближиха и започнаха преговори. Впрочем те трябваше да си кажат само по няколко думи, тъй като оръжието, разтоянието и сигналът бяха предварително определени. За помирение и дума не можеше да става, тъй като никой не желаеше да иска извинение. Погледите на двамата противници говореха, че са твърдо решени да доведат дуела докрай. Свършили преговорите, секундантите отново се върнаха при своите довереници. Младият ирландец съблече горната дреха и нави ръкавите на ризата си. Сантандер беше с червена риза.

Всички млъкнаха. Кочияшът върху капрата, двамата лекари и грамадният тексасец приличаха на мъгляви призраци сред огромните кипариси, представляващи удивително подходящ декор за тази сцена.

Изведнъж сред гробната тишина се чу остър и пронизителен вик, който можеше да всее ужас и в най-безстрашната душа. Той наподобяваше смеха на луд. Никой не му обърна внимание. Това бе белият орел. Скоро крясъкът спря и само ехото го повтори няколко пъти. В това време откъм гората се понесе нов, не по-малко тъжен звук — викът на голямата южна кукумявка, която като че отговаряше на писъка на белия орел.

През всички векове и във всички страни викът на кукумявката се е смятал за предвестник на смърт.

Още нестихнали ужасяващите звуци, двамата противници се приближиха един към друг, вдигнали шпагите с една-единствена мисъл: да убият!

Застанаха, държейки шпагите в хоризонтално положение. Секундантите бяха на местата си, една крачка настрана от сражаващите се. Оставаше само да се даде началният сигнал за дуела.

— Почвайте! — извика с твърд глас Критенден.

В отговор противниците кръстосаха оръжията с такова ожесточение, което доказваше взаимната ненавист. Ако бяха по-спокойни, нямаше да се нахвърлят с такъв жар. След минута те се овладяха и плъзгащите хе шпаги като че се сляха ведно. Опитният наблюдател би доловил, че Керней владееше шпагата много по-добре от своя противник. Младият ирландец държеше ръката си постоянно права, действаше само с китката, докато креолът, подгъваше лакът и излагаше ръката си на ударите на противника.

Главната цел на Сантандер бе да атакува, без да се грижи за прикриване, но дългата и гъвкава стомана на Керней успешно отблъскваше всички удари.

След няколко несполучливи атаки Сантандер видимо бе поразен от своя неуспех. По лицето му мина тревожна сянка. За пръв път той имаше пред себе си противник, който твърдо и самоуверено се бранеше. Керней познаваше не само теорията на самозащитата: принуден през всичкото време да се брани, не можа да прояви своето изкуство за нападение. Доловил слабата страна на противника, той с ловък удар рани ръката на креола, като я проряза от китката до лакътя. Тържествуващ вик се изтръгна от устата на Критенден, който хвърли въпросителен поглед към другия секундант, като че залитваше. „Доволен ли сте?“ Той изрази това и с думи.

Дюперон погледна спокойно Сантандер, усещайки неговия ответ.

— До смърт — извика креолът страшно възбуден.

— Добре — отвърна ирландецът, но вече не така спокоен, без да скрива злобата, предизвикана от противника, който жадуваше за смърт.

Последва кратко прекъсване, от което се възпозва Сантандер, за да превърже ранената си ръка, което, макар че нарушаваше дуелните правила, му бе разрешено.

Когато противниците отново се срещнаха, секундантите не бяха вече при тях. При вика „До смърт!“ те се оттеглиха, както е прието при такъв род дуели. Оставаше само да наблюдават и да се намесят в случаи, че някой от двамата постъпи некоректно. Значението на думите „До смърт!“ е добре известно в Ню Орлеънс. Това вече значи разрешаване за убийство. След тези фатални думи настъпи гробно мълчание. Чуваше се само шумът на кръжащите във въздуха птици. То ва бяха ястреби, които подушваха кръв.

Отново се понесе смразяващият вик на орела; от тъмния лес му отвърна зловещият писък на кукумявката. Противниците се срещнаха и техните кръстосани шпаги извънтяха с такава сила, че кукумявката и орела изплашени млъкнаха.

Макар дуелът да се водеше с ожесточение, двамата мъже запазваха присъствие на духа. Всички техни движения сочеха удивителна издръжливост и ловкост.

Ако непрестанната атака на Сантандер учудваше Керней, то неговият противник не бе по-малко изненадан, срещайки неизменно обтегната ръка. Ако креолът можеше да удължи с няколко сантиметра шпагата си, той не би закъснял да я забие в хълбока на ирландеца. Вече два пъти го засегна, като одраска гърдите му.

Дуелът продължаваше двадесет минути без никакъв резултат. Ризата на Керней от снежнобяла стана червена. Ръкавите и ръце му бяха в кръв — не от неговата, а от кръвта на противника. Лицето на Сантандер имаше ужасен вид. Керней използува един удобен момент и му нанесе удар, с който разряза бузата тъй, че имаше вероятност да остане белег за цял живот. Това даде повод за край на дуела. Сантандер, който много държеше на своята красота, като усети, че е ранен по лицето, се хвърли като луд върху противника си. Обаче шпагата, вместо да прониже ирландеца, срещна токата на неговата презрамка, където се задържа за секунда. Сега за първи път Керней, свил лакът, удари своя противник право в сърцето. Всички чакаха Сантандер да падне мъртъв от този толкова силен удар. Ала шпагата на Керней не само че не прободе тялото, но върхът й се пречупи. Младият ирландец остана поразен.

Човек трябва да е най-долен подлец, за да използва тая фатална несполука на Керней, което, разбира се, направи Сантандер. Той се готвеше да се хвърли върху обезоръжения Флоранс, когато Критенден възмутено извика: „Измама!“ Обаче неговата намеса не би спасила живота на ирландеца, ако не се бе обадил друг човек, който ясно видя това, което отдавна подозираше. За миг шпагата на Сантандер падна от неговата окървавена и безпомощно увиснала ръка в резултат на точния изстрел, който се разнесе от капрата на колата, където седеше Крис Рок.

— Подъл креол! — извика яростно той. — Ето ти заслуженото за твоята измама! Свалете му ризата и ще видите какво има под нея! Аз прекрасно чух звъна на шпагата! — Крис Рок скочи от капрата, прескочи пълния с вода ров и се хвърли към противниците. Като отстрани секундантите, той хвана Сантандер за врата и разкъса дрехата му. Под нея се появи металическа броня. Невъзможно е да опишем сцените, които произлязоха след това и изумлението на хората, насъбрани около Сантандер. Тексасецът, силата на когото бе пропорционална на ръста му, още държеше мексиканеца. Изпод ризата на Сантандер се виждаше броня, неуязвима за шпагата. Сега напълно се изясни защо така лесно той се съгласи на дуела и защо бе убил двама свои противници Двамата лекари и коларите, свидетели на това мошеничество, също се приближиха. В Ню Орлеънс даже и обикновените хора добиват рицарски дух при вида на подобни постъпки С една дума, креолът бе напуснат от всички, даже от своя секундант. Като видя измамата, в която бе въвлечен, Дюперон изказа презрението си, като нарече Сантандер подлец. След това се обърна към Критенден и Керней и добави:

— Милостиви господа, приемете моето извинение за станалото. Предлагам ви да се дуелирате с мен, когато и където обичате.

— Ние сме напълно удовлетворени — забеляза Критенден. — Надявам се че и капитан Керней споделя мнението ми.

— Да — отвърна ирландецът. — Аз ви освобождавам от всякаква отговорност, защото съм дълбоко уверен, че и вие не сте знаели за бронята.

Дюперон благодари вежливо, след което изгледа още веднъж с презрение Сантандер, повтори думата „подлец“ и напусна мястото на дуела.

— Какво да правим с него — попита Крис Рок, като продължаваше здраво да държи Сантандер, — да го застреляме или да го обесим?

— Да го обесим — извикаха в един глас кочияшите, които бяха възмутени до дъното на душата си.

— И аз съм на същото мнение — забеляза исполинът. — Да бъде разстрелян, това е твърде висока чест за тоя негодник! Той заслужава да бъде пребит като псе.

И като се обърна към Критенден, попита:

— Какво да правим с него, г-н поручик?

— Според мен, той е достатъчно наказан, ако в него е останала поне искрица съвест.

— Съвест? — извика Крис Рок. — Нима такива хора разбират значението на тази дума? По дяволите! — продължаваше той, като тресеше своя пленник с такава сила, че стоманената броня звънеше. — С удоволствие ще забия ножа си в него!

— Крис Рок, успокойте се — извика Критенден. Керней подкрепи своя секундант и добави:

— Той не заслужава ни гняв, ни отмъщение. Пуснете го.

— Вие сте прав, господин поручик — отвърна тексацецът, аз бих осквернил ножа си, ако го изцапам с кръвта на тоя негодник. Но една хубава баня не ще му навреди И той тръгна към рова, мъкнейки след себе си Сантандер. Последният не се противеше, знаеше, че в противен случай ще бъде по-лошо. Пленникът съзнаваше, че и при най-малкия опит да избяга Крис Рок ще му забие ножа в гърба.

След минута тексасецът хвърли креола в рова и той стремително полетя към дъното.

— Вие заслужавате нещо по лошо — каза Крис Рок. — Ако можех да постъпя както искам, бих ви обесил, защото никой друг не е заслужил това повече от вас. Ха! Ха Ха! Вижте каква чудна баня прави тоя мерзавец.

Последните думи и смехът бяха предизвикани от жалкия вид на Сантандер, който с труд излизаше от водата под тежестта на стоманената броня, цялата покрита с кал. Коларят (другият бе си отишъл с лекаря и Дюперон) цял се тресеше от смях. Керней, Критенден и хирургът — също. Най-накрая Крис Рок позволи на Сантандер да си отиде, от което той побърза да се възползва. Тръгна бързо по пътя, после навлезе в гората и изчезна. След няколко минути по същия път мина колата на Керней и неговите приятели, които внимателно се оглеждаха, за да видят още веднъж Сантандер. Но от него нямаше и следа и скоро престана да ги занимава, защото сега мислите им бяха изцяло насочени към предстоящата битка срещу Мексико.