Борци за свобода

XXX

Сорильо стори добре, като напусна килията си по-рано, отколкото мислеше. В трапезарията царуваше голямо оживление. Петдесетте души, събрани там, бяха облечени не в раса, а във военни мундири, тук бе и останалата амуниция, предимно кавалерийска. Макар че в манастира нямаше коне, всички „монаси“ прекрасно знаеха къде ще ги намерят. За това още не бе дошло време.

Оставаше само да прекарат още по-весело последната нощ в манастира, масата бе отрупана с ястия и вина.

Към полунощ Ривас, ръководещ вечерята, стана да държи реч.

— Приятели! — започна той. — Вие знаете, че тази нощ ще напуснем манастира, но не всички знаем къде ще отидем и какво ще правим. Смятам за свой дълг да ви кажа това, днес получих писмо от моя стар приятел, генерал Алварес, който ми съобщава, че всички въстаници са готови и чакат само да дадем сигнал за въстание. Аз им отговорих със същия пратеник, че и ние сме готови да се отзовем на техния повик. Вие одобрявате ли моя отговор?

— Одобряваме! — в един глас извикаха всички.

— Аз също писах на генерала, че ние ще отидем там, където той ни прати. Неговият план е да се атакува Оаксака и да се насочим към столицата. Това е всичко, остава ни да отидем при конете.

Всички останаха да допият виното си, тъй като имаше доста време. Започнаха тостове, в които не малка роля играеха Керней и тексасецът. Виковете „Patria у Libert ad“ не спираха.

По време на този невъобразим шум някой се втурна в стаята с вик:

— Измяна!

— Измяна! — повториха като ехо всички, обърнати към иконома, тъй като това бе той.

— Какво искате да кажете, Грегорио?

— Тук има един човек, който всичко ще ви разкаже по-добре от мене.

— Кой е той?

— Човек, дошъл от Сан Аугустин.

— Как е минал край часовоя?

— Ах, капитане, питайте него. По заповед на Ривас Грегорио въведе пратеника в стаята.

— Коларят!… — учудиха се Керней и тексасецът. Това бе Хосе, цял запъхтян от бързото изкачване.

— Но как ви пропусна часовоят? Вие не знаете паролата?

— Паролата е излишна, защото часовоят лежеше мъртъв на дъното на пропастта.

— Кой ни е изменил? Кой го е убил?

— Джуджето Сорильо — отговори Хосе за всеобщо учудване.

Тогава от всички страни се понесе вик за отмъщение. Ривас и Керней отидоха с Хосе настрана, където коларят им разказа всичко. Най-сетне той съобщи, че дон Игнасио с дъщеря си и графинята са във вилата край Сан Аугустин.

В това време голяма част от бившите монаси напуснаха трапезарията. Някои отидоха да огледат килията на джуджето, където падналата на пода пила и висящата от прозореца верига потвърдиха всичко. Те се върнаха в трапезарията едва след като техният другар бе извлечен от пропастта и погребан.