Черното слънце

36.

Арнолд Мор седеше в мрачния тунел в планината Юка и притискаше студен компрес към слепоочието си. Наоколо се щураха техници, свързваха кабели и пренасяха оборудване — превръщаха една огромна каравана в импровизирана лаборатория.

Докато ги наблюдаваше, той се мъчеше да овладее позивите за повръщане, които получаваше на всеки десет-петнайсет минути след инцидента. Всъщност гаденето беше за предпочитане пред постоянното мърморене на Байрън Стекър, който ги беше чакал в Юка.

След като включиха първия от плоскоекранните лабораторни монитори, вече можеха да пуснат записа на енергийния импулс, макар да се оказа, че няма много за гледане.

Мор се вторачи в екрана, в чийто ляв край имаше диаграма на електромагнитния сигнал. Замразеният кадър показваше осеяната с кратери пустиня, димящия камион и хаотично спрелите бронирани коли. Единият блекхок беше кацнал почти нормално на пътя, но от другия се вдигаше пушек и корпусът му бе смачкан отстрани, а наоколо лежаха тъмни късове от перките му, пръснати като стари грамофонни плочи.

От горящия вертолет изскачаше човешка фигура.

— Нямаме видеозапис на самото събитие — каза Байрън Стекър. — Абсолютно нищо преди тази сцена. Въпреки че навсякъде из базата са инсталирани камери, включително такива, които са специално предназначени за заснемане на ядрени взривове, във всички записи има дупка от четири минути и деветнайсет секунди преди взрива до този момент, около минута и половина след него.

— Но пък имаме свидетел, който го описва като ударна вълна, преминала по повърхността на пустинята — истински ядрен взрив, само че без гъбовидния облак.

Мор не откъсваше очи от дисплея. Беше останал в безсъзнание няколко минути.

— … пострадали най-малко петнайсет пътнически самолета — продължаваше директорът на ЦРУ. — Девет от тях са изгубили напълно електрозахранването си и се е наложило да се приземят аварийно. Радарът в „Нелис“ угасна, прекъснаха всички комуникации. На електропреносната мрежа по цялото западно крайбрежие са нанесени сериозни щети. Никъде във Вегас, Хендърсън и Тахоу няма електричество.

Мор се опитваше да не го слуша.

— И накрая, най-лошото — прибави Стекър. — Руснаците и китайците ни обвиняват, че сме нарушили договора за забрана на ядрените опити или че сме създали ново супероръжие. Съветът за сигурност на Обединените нации се събира на заседание вдругиден. А се пада през уикенда, по дяволите.

Мор заразтрива слепоочията си. Чуждестранният интерес определено усложняваше ситуацията.

— Какво искаш да кажеш? — попита той. Беше прекалено изтощен, за да изслуша докрай директора на ЦРУ.

— Нали те предупреждавах, това нещо е опасно.

— Всичко, което има енергия, може да е опасно — възрази Мор. — Кола, оръжие, бомба. Даже самият ти. Важното е как използваш тези неща, как преодоляваш опасността.

— Тъкмо това е въпросът, Арнолд. Ние не знаем как да използваме това нещо. Не знаем дори какво прави то. Известно ни е само, че след двегодишни проучвания ти беше хванат по долни гащи.

Стекър несъмнено вече бе пратил тези си заключения на президента. Мор трябваше да реагира бързо и да се надява, че Хендърсън ще запази здравия си разум пред лицето на толкова силна атака.

Междувременно щяха да впрегнат всичките си научни ресурси. На мястото на разбитите уреди щяха да докарат ново оборудване и щяха да изпитат новоустановената система за съвместен контрол.

Вратата на караваната се отвори и един майор от военновъздушните сили въведе трима цивилни учени: главния аналитик на Мор, който за щастие или нещастие не се беше возил в камиона, избрания от ЦРУ експерт, около четирийсет и пет годишен фанатик със сурово лице, който явно бе участвал в секретни военни проекти, и шейсетинагодишен индианец.

Индианецът имаше тъмна набръчкана кожа, рядка бяла коса и козя брадичка. Носеше карирана каубойска риза с копчета от изкуствени диаманти и връзка с брошка и в джоба на гърдите му имаше огромен калъф, натъпкан с химикалки. Мор го познаваше — Натаниал Ахига, физик теоретик. Беше работил в лабораториите „Сандия“ в Ню Мексико, а сега се бе преместил в Националната академия на науките.

На езика на народа навахо „ахига“ означаваше „онзи, който се сражава“, и родът на Натаниал имаше славна история в това отношение. Дядо му бил един от прочутите индиански шифровчици по време на Втората световна война, баща му заслужил медали в Корея, а по-големият му брат бил един от първите индианци в корпуса на зелените барети и обкичил гърдите си с награди по време на трите си мандата във Виетнам.

Самият Натаниал отишъл да следва, вместо да постъпи в армията, но неговият принос към въоръжените сили засенчваше този на всичките му роднини, тъй като беше участвал в създаването на задействащия механизъм за бойните глави на ракетите „Трайдънт“, след което бе посветил дълги години на разработването на ракетния щит. Ако изобщо се стигнеше до Трета световна война, Ахига щеше да има заслуги както за унищожаването на врага, така и за спасяването на американския народ.

Тирадите на Стекър показваха, че ЦРУ иска камъкът да бъде унищожен, докато Мор и неговите хора смятаха, че това ще е грешка, поне ако все още имат избор.

Тази дилема на практика оставяше решението в ръцете на Ахига. В крайна сметка от значение щеше да е само неговото мнение.

Мор се ръкува с него, после го проследи с поглед, докато физикът заобикаляше импровизираната лаборатория и се насочваше към наблюдателния пункт. Като се наведе напред и леко присви очи, Ахига за пръв път видя обекта на своята задача и силно стисна устни — може би признак за любопитство или характерен тик, ала на Мор ужасно му заприлича на отвращение.