Черното слънце

56.

Арнолд Мор остана в тунела до късно през нощта — провеждаше симулации с програма, разработена от неговите експерти. Симулацията потвърждаваше теорията на Стекър. Камъните и техните енергийни вълни бяха тясно свързани с отслабващото магнитно поле, но колкото и Мор да си играеше с променливите, стойностите не съвпадаха. Бяха близки, но все пак се различаваха.

Въз основа на предположенията на НИИ той на няколко пъти промени изходните данни. Получените стойности бяха малко по-високи.

Отново ги промени.

Сега пък бяха по-ниски.

Ядосан, Мор реши да направи обратен анализ. Да използва действителните данни, за да получи такива изходни стойности, каквито трябва.

Зачака. На екрана се появи съобщение:

Невалиден оперативен параметър.

Нещо в уравнението не позволяваше операцията, като деление на нула.

Мор написа: Предложение за корекция на параметрите?

Компютърът направи серия изчисления и предложи решение:

Параметър с най-голяма вероятност за успешна корекция: брой магнитни полета.

Директорът на НИИ се втренчи в мигащия курсор.

Брой магнитни полета. Какво можеше да означава това, по дяволите?

Намести очилата си, кликна върху изходната страница и прегледа всички параметри. Сред тях откри кутия за броя на магнитните полета. В момента беше въведено само едно: (1).

Мор се огледа. Чувстваше се глупаво. Можеше ли да има повече от едно магнитно поле? Програмата идваше от групата, която се занимаваше с изместването на северния полюс, и бе предназначена да изчислява скоростта и величината на бъдещите промени. Неговите хора я бяха преработили така, че да предвижда и въздействието на камъните.

Камъните!

Можеше ли да се приеме, че те имат собствени магнитни полета? Мор погледна над очилата и промени броя на две: (2). После коригира данните за поле номер две според предполагаемата мощност на камъните. Натисна ентър и отново стартира обратния анализ.

Екранът премигна._ Невалиден оперативен параметър._

— По дяволите — изруга Мор.

Промени броя на три: (3). Компютърът поиска силата на третото поле. Мор нямаше отговор на този въпрос. Въведе X и натисна ентър.

Компютърът започна да изчислява. Беше свързан с група мейнфрейм сървъри и използваше сложна система за обработка на информацията, създадена от една от фирмите, по-рано членували в НИИ. Свързани в мрежа, сървърите имаха мощност като на суперкомпютър. Въвеждането на стойност X обаче изискваше огромна изчислителна мощност. И докато се взираше в празния екран, Мор се чудеше дали не е блокирал системата.

Въздъхна и тъкмо се канеше да се откаже, когато на монитора се появиха цифри, показващи силата на полето в точките, където реално се намираше и където би трябвало да е полюсът. Мор провери данните. За негова огромна изненада стойностите съвпадаха точно.

Ако се вярваше на компютъра, имаше не едно, а три земни магнитни полета.