Червеният павилион

ГЛАВА XIIIМа Жун намира употреба на златните слитъци и дава мъдри съвети на един млад поет

Ма Жун отиде до търговския квартал на острова и избра сред носилките, очакващи клиенти, малък стол с четирима носачи. Плати предварително и даде щедър бакшиш. Зарадваните носачи весело заприпкаха след него към общежитието на куртизанките. Сребърна Фея и госпожица Лин ги чакаха в задния двор. Младата куртизанка помогна на по-възрастната жена да се качи в стола, после с тъжен поглед изпрати групата, която се скриваше зад ъгъла. Като забеляза унинието й, Ма Жун се усмихна смутено:

— Кураж, моето момиче! Не се тревожи, остави се на моя господар да разреши всичките ти проблеми и неприятности. Аз самият винаги така правя.

— От теб какво друго може да се очаква — подхвърли тя през рамо и хлопна вратата под носа му.

Ма Жун се почеса по главата. Дали пък Сребърна Фея не смяташе, че му липсва предприемчивост? Той замислено огледа главната улица.

Когато забеляза величествената порта на гилдията на увеселителните домове, спря, гледа известно време тълпата от влизащи и излизащи хора, после продължи пътя си. Великанът се спря и започна да претегля доводите за и против, обмисляйки важно решение. Внезапно се обърна, върна се пред гилдията и с лакти си запробива път към входа.

Десетки мъже се тълпяха пред тезгяха, размахваха червени квадратни картончета и крещяха един през друг, опитвайки се да привлекат вниманието на служителите. Това бяха посредниците и прислужниците от ресторантите и чайните, а върху листчетата бяха изписани имената на куртизанките, които техните клиенти желаеха. Щом някой успееше да връчи своето листче на служителя, той разгръщаше регистрите пред себе си и ако момичето се окажеше свободно, изписваше срещу името му мястото и часа на срещата, подпечатваше хартийката и я предаваше на някое от момчетата, които се мотаеха около вратата. Момчето тичаше да отнесе поканата до общежитието на куртизанките и желаната дама се явяваше в уречения час на указаното място.

Без много да се церемони, Ма Жун отблъсна пазача, който стоеше до вратата на тезгяха, и нахълта в дъното на стаята, където зад огромно бюро властваше главният чиновник. Това беше едър и дебел мъж с гладко кръгло лице, а през тежките му клепачи се процеждаше надменен поглед, който разсеяно се спря върху помощника на съдията Ди.

Ма Жун извади от ботуша си официалното удостоверение за длъжността си и го хвърли на бюрото. Едрият мъж с подчертано внимание изучи документа, вдигна глава и лицето му се разтопи в усмивка:

— Какво мога да направя за вас, господин Ма?

— Да ми помогнеш да осъществя една проста сделка. Искам да откупя една куртизанка от втори ранг, името й е Сребърна Фея.

Дебелакът прехапа устни, измери с поглед Ма Жун и извади дебел регистър от чекмеджето. Прелисти го и щом откри нужната страница, внимателно прочете записаното.

— Купили сме я доста евтино, слитък и половина злато. Но тя има голям успех и е много търсена. Освен това пее добре. Облекли сме я с много скъпи дрехи. Тук има две фактури, общо за…

Докато той търсеше сметалото си, Ма Жун го прекъсна рязко:

— Достатъчно! Вие сте изхарчили много за нея, а тя ви е донесла петдесет пъти повече. Давам ви сумата, срещу която сте я купили, и толкоз, ясно ли е. Плащам в брой!

Той извади от пазвата си двата златни слитъка — наследството на чичо Уън, разгъна плата, с който бяха завити, и ги постави на масата.

Чиновникът се взря в блестящия метал, бавно потърквайки тлъстата си брадичка. С тъга си мислеше, че няма как да се опъне на съдебен служител. Шефът му Фън Дай никак няма да хареса подобна сделка. Все пак жалко, този як тарикат явно изгаря от желание да извърши покупката. Ако не заемаше такава служба, можеха да го одрусат с двойно повече, пък и да разчитат на щедър бакшиш. Днес явно не му вървеше. А и паренето в стомаха беше по-остро от обикновено. Докато късаше квитанцията за платената сума, устните му помръдваха от желание да откаже. Въздъхна и подаде листчето на Ма Жун, след което възможно най-бавно отброи рестото… двайсет сребърни монети. Пръстите му сякаш залепнаха за последната, но правейки се, че нищо не забелязва, помощникът на съдията Ди нареди:

— Добре ги увийте… всичките!

Чиновникът го погледна укоризнено и бавно зави монетите в лист червена хартия. Ма Жун пъхна пакетчето и разписката в ръкава си и излезе. Докато вървеше по улицата, си повтаряше, че решението му е правилно. Идва момент, когато мъжът изпитва нужда да води по-улегнал живот. А какво по-добро от землячка? Със заплатата, която му отпускаше съдията Ди, можеше спокойно да издържа семейство, а това беше далеч по-добре, отколкото да профуква всичко по кръчми и бардаци както досега. Единственият неприятен момент бе, че двамата му колеги, Цяо Тай и Тао Ган, щяха да го уморят от подигравки. Какво пък, да си дрънкат колкото искат… обаче видят ли жена му, няма начин да не млъкнат. Ма Жун сви по улицата, където се намираше хотел „Вечно блаженство“, но погледът му попадна на примамлив червен надпис над една кръчма и той реши да се почерпи с чаша вино, преди да се върне при съдията. Но когато разтвори завесата на вратата, видя, че залата, шумна и напоена със силни аромати, е препълнена с развеселени пиячи. Имаше само едно свободно място, на масата до прозореца, където тъжен млад мъж печално съзерцаваше празна кана. Ма Жун си проби път до него и попита:

— Ще ми позволите ли да седна при вас, господин Дзя?

Лицето на самотния младеж просветна:

— Заповядайте, за мен е удоволствие!

После отново помръкна и рече:

— Съжалявам, че не мога да ви предложа нищо повече. Последните ми пари изтекоха с виното от тази кана. А старият Фън още не е снесъл обещаната сума.

Езикът му се преплиташе. Ма Жун предположи, че въпросната кана е била предшествана от доста други, и предложи бодро:

— Хайде да изпием една кана!

Той извика келнера, поръча и след като му плати, напълни чашите.

— За добрия ни късмет! — изпразни чашата на един дъх и побърза да я напълни отново. Поетът направи същото, после заяви мрачно:

— Благодаря ви, малко късмет никак няма да ми е излишен.

— Велики небеса! Вие ли изричате това, бъдещият зет на Фън? Да се ожениш за единствената дъщеря на съдържателя на игралните домове, ами че това е най-приятният начин да се добереш до парите му!

— Именно за това имам нужда от късмет, за да се измъкна от мръсната каша, в която ме забърка оня мерзавец Уън.

— Все още не съм наясно от какво се притеснявате. Но че Уън е кучи син, съм напълно съгласен.

За миг Дзя се вгледа в Ма Жун с плувнали в сълзи очи и изведнъж се реши:

— Тъй като академикът Ли умря и планът бе изоставен, не виждам защо да не ви го разкрия… — каза той. — Та ето какво се случи. Когато загубих парите на онази проклета маса, наглият Ли седеше точно срещу мен. Добър човек, дори ме смъмри, че играя непредпазливо. По-късно ме заговори и попита дали не бих желал да си върна парите срещу една дребна услуга. Разбира се, отвърнах, дори и това да ми струва някои неудобства. Той ме заведе в магазина на Уън. Двамата крояха нещо срещу Фън Дай. Уън щял да го постави в затруднено положение, а Ли щял да използва влиянието си в двора, за да отстранят Фън от длъжността му. Мястото на главен надзорник щяло да се заеме от Уън. Естествено, Ли щеше да получи нещичко за услугата, нали знаете как е при висшите сановници! Моята роля в тази афера бе да спечеля благоразположението на Фън, да вляза в стаята му и да скрия там една малка кутийка. Само това се искаше от мен.

— Мръсници! И вие приехте, глупак такъв!

— Няма защо да ме обиждате. Я ми кажете какво щяхте да правите вие без пукната пара тук, на този остров. Освен това не познавах Фън и мислех, че и той е същият мръсник. Не ме прекъсвайте, защото ще изгубя нишката. Впрочем не казахте ли, че тази кана е за двамата?

Ма Жун отново напълни чашата на младия поет, който я пресуши жадно и продължи:

— Добре. Значи Ли ме посъветва да отида при Фън и да му поискам заем, който съм щял да върна, след като си взема изпитите. Изглежда, Фън има слабост към младите талантливи поети, изпаднали в беда. До този момент всичко вървеше според плана. Но когато се срещнах с Фън, разбрах, че той е достоен човек. Веднага се съгласи да ми заеме парите и, изглежда, ме хареса, защото на другия ден ме покани на обяд. На следващия ден също. Запознах се с дъщеря му, очарователна девойка, и с Дао Бандъ, честен младеж и с безупречен вкус по отношение на поезията. Беше чел стиховете ми и смяташе, че могат да се мерят с елегантността на древните поети.

Дзя си наля сам, отпи дълга глътка и продължи:

— След този втори обяд отидох при Уън и му заявих, че отказвам да работя срещу Фън Дай, защото е почтен човек и тъй като и аз съм почтен човек, никога не работя против почтените хора. И уточних, че именно поради това е съвсем в реда на нещата да работя срещу Уън и Ли и всичките техни приятели. Всичко това му го казах, мой човек, а и още едно-две неща. Тогава Уън се развика, че и без това от тях няма да получа пукната пара, понеже Ли Лиен размислил и изоставил целия план. Това чудесно ме устройваше. Взех на заем една сребърна монета от собственика на странноприемницата, докато Фън ми отпусне обещаната сума, и тръгнах по улиците на острова, където се раздават фриволните земни наслади. Там открих едно очарователно дете, най-красивото и приятно създание, което съм срещал в живота си — с една дума, жената на моите мечти.

— Тя пише ли стихове? — подозрително попита Ма Жун.

— Не, слава на небето! Тя е обикновена, мила и сговорчива. Отморяваща, ако разбирате какво искам да кажа. Небето да ме пази от литераторки! — той се задави, после продължи: — Жените с литературни дарби са нервни, лесно се палят и са прекалено възторжени — а всичко това самият аз притежавам в достатъчна степен. Не, приятелю, в дома ми поезия ще създавам само аз. Никой друг!

— Тогава защо е тази погребална физиономия? — извика Ма Жун. — Вие май не си знаете късмета! Оженвате се за Фъновата и вземате другата, отморяващата, за наложница: от просто по-просто!

Дзя изпъна гръб, с усилие съсредоточи погледа си в своя събеседник и изрече с достойнство:

— Фън Дай е свестен човек, а дъщеря му не е „Фъновата“, а сериозно и възпитано момиче, дори да е малко припадничава, ако мога така да се изразя. Фън ме обича, Нефритов Пръстен ме обича, аз обичам и него, и нея. За такъв подлец ли ме вземате? Да туря ръка върху парите и дъщерята на такъв свестен човек и като скромен принос към сватбеното увеселение да си купя куртизанка и да я въведа в дома им.

— Много мъже биха се втурнали към такъв късмет — отвърна замислено Ма Жун. — Аз първи.

— Тогава съм щастлив, че аз не съм вие — възмутено изтърси Дзя.

— Чувствата ни са взаимни!

— Взаимни?… — бавно повтори поетът, сбърчвайки чело в усилие да схване смисъла.

Сочейки последователно с пръст ту Ма Жун, ту себе си, заповтаря:

— Вие… аз… вие, аз. После рязко млъкна и изкрещя: — Вие ме обиждате, господине!

— Не, не — отвърна Ма Жун. — Погрешно ме разбрахте.

— Моля да ме извините — с усилие изговори Дзя. — Толкова съм затънал в неприятности.

— Какво смятате да правите?

— Не зная. Само да имах малко пари, щях да откупя момичето и двамата да изчезнем оттук. Това би било и чудесен подарък за Дао Бандъ. Той обича госпожица Нефритов Пръстен, но не смее да й го признае.

И като се наведе към Ма Жун, пошепна:

— Господин Дао има скрупули. Разбирате ли?

Ма Жун въздъхна дълбоко.

— Изслушайте, млади човече, мнението на един опитен мъж. Ето какво трябва да се направи. Оженете се за дъщерята на Фън и се потрудете здравата, цял един месец, докато възторзите й съвсем охладнеят, така че да започне да моли за милост и покой. Тогава й заявявате: чудесно, ще те оставя да си починеш, но пък аз през това време няма да стоя и да си бия шамари, и откупвате онова отморяващо девойче. Жена ви е възхитена, другата също и работата ви оттук нататък е да правите така, че двете да са си все така възхитени. След това се почерпвате с още една наложница, за да можете вечер да играете домино на четири чифта ръце, когато настроението им не е от най-прекрасните… Така прави господарят ми, съдията Ди, с трите си съпруги, а той е учен човек и възможно най-свестният мъж. Това е, а понеже отворих дума за господаря си, май е време да се връщам при него.

Той вдигна каната и я допи до дъно. После напусна кръчмата, оставяйки задъхания от негодувание поет да търси някакъв достоен отговор.