Червеният павилион

ГЛАВА IIСъдията Ди среща свой стар познат и поема ново задължение

Разтърсен от неволно потръпване, съдията прибра обратно монетите. Преходът от съвършената красота на куртизанката към злощастното зрелище на окаяната човешка развалина бе твърде рязък.

— Нося добра вест на Негово Превъзходителство! — прозвуча радостен глас зад гърба му.

Малко поразведрен от присъствието на веселия си помощник, съдията се обърна, а Ма Жун продължи:

— Магистратът Луо3 е тук! В третата пряка след нашия хотел забелязах десетина стражници до един церемониален паланкин. Веднага ги попитах на коя високопоставена особа принадлежи красивата носилка и те в хор ми отвърнаха: „На магистрата Луо!“ Обясниха ми, че господарят им прекарал няколко дни на острова и сега се връщал в Цинхуа. Дотичах веднага, за да съобщя новината на Негово Превъзходителство.

— Чудесно! Ще се възползвам от случая, за да си спестим пътуването до Цинхуа. Значи ще се приберем у дома един ден по-рано, Ма Жун! Да вървим, докато не си е тръгнал.

Двамата мъже бързо напуснаха Червения павилион и излязоха от странноприемницата през главния портал.

Улицата бе пълна с народ. От двете и страни се нижеха осветени ресторанти и игрални домове. Ма Жун, който вървеше след съдията, непрекъснато хвърляше замечтани погледи към прекрасните създания по балконите. Разкошно облечени млади жени разговаряха помежду си или небрежно си вееха с ветрила от разноцветна коприна. Влажна и задушлива жега тегнеше над града.

Следващата улица не бе така шумна и скоро се заредиха къщи, слабо осветени от един-единствен фенер, окачен над вратите им. Дискретни надписи с дребни йероглифи — „Поля на съвършената любов“, „Убежище на ароматната изтънченост“ и други подобни — подсказваха, че това са места, предназначени за любовни наслади. Съдията Ди ускори крачка.

Скоро след завоя на улицата забелязаха елегантна страноприемница, пред която десетина мускулести носачи наместваха на раменете си дръжките на голям паланкин. Ма Жун побърза да се обърне към водача на двете редици стражници:

— Това е съдия Ди, магистрат на окръг Пуян. Съобщете за пристигането му на господаря си.

Водачът нареди на носачите да поставят носилката на земята и като открехна страничната завеса, прошепна нещо на човека вътре.

Внушителната фигура на магистрата Луо се появи в отвора на паланкина. Закръгленото му тяло се губеше под широка елегантна роба от синя коприна, шапката от черно кадифе бе леко накривена над ухото.

Той побърза да слезе, поклони се на съдията Ди и радостно възкликна:

— Каква щастлива случайност е довела моя старши брат на Райския остров? Вие сте тъкмо човекът, от когото се нуждая! Нямам думи да изразя радостта си, че отново ви виждам, старши братко!

— Удоволствието е изцяло мое, скъпи. Връщам се в Пуян след кратък престой в столицата. Смятах утре да мина през Цинхуа, за да Ви засвидетелствам почитанията си и да Ви благодаря за милото гостоприемство, което ми оказахте миналата година.

— Да не говорим за такава дреболия! — възкликна Луо, а кръглото му, обградено с къса брадичка лице разцъфна в широка усмивка. — За моя окръг бе голямо щастие, че двете млади жени, които Ви предоставих тогава, Ви помогнаха да разобличите онези монаси престъпници. Знаете ли, Ди, че цялата провинция говореше за историята в будисткия манастир?

— Според мен повече от необходимото — отвърна съдията с лека усмивка. — Будистката клика успя да издейства от Столичния съд призовка за мен и провеждането на ново разследване. Задаваха ми какви ли не въпроси. В крайна сметка… обявиха, че са удовлетворени! Но да влезем вътре, ще ви разкажа всичко на чаша чай.

Луо пристъпи към събеседника си, постави пухкавата си длан върху ръката на съдията Ди и каза доверително:

— Невъзможно ми е, старши братко. Спешни дела изискват неотложно да потегля за Цинхуа. Но имам нужда от вашата помощ, Ди. Тук съм от два дни за едно разследване на самоубийство. Всичко е бистро като изворна вода, но за беда жертвата е младеж, издържал като първенец изпитите в двореца и наскоро избран за член на Императорската академия4. На връщане у дома спрял тук и успял да се влюби в някаква жена. Нищо ново, нали! Нарича се Ли, син е на доктор Пи, прочутия императорски цензор5. Доклади и официална бумащина… Нали разбирате колко ведра туш трябва да се изпишат за този случай? Изобщо не му виждам края. Така че, направете ми тази услуга, Ди, останете един ден повече и довършете това разследване вместо мен. Това е рутинна работа, а аз наистина съм принуден да тръгна незабавно.

Мисълта да замества свой колега в град, чиито обичаи не познава, никак не очарова съдията Ди, но нима можеше да откаже. И той побърза да отговори:

— Разбрано, Луо, ще направя всичко, каквото е по силите ми, за да ви помогна.

— Прекрасно! Тогава сбогом, скъпи мой!

— Почакайте! — извика съдията. — Та аз нямам никакво право да действам тук. Трябва да ме назначите за член на трибунала на Цинхуа.

— Веднага ви назначавам за заместник-съдия на моя трибунал — заяви Луо и като изостави тържествения вид, който си бе придал за случая, се спусна към паланкина.

— Това трябва да бъде записано на хартия, скъпи — със снизходителна усмивка го повика Ди. — Такъв е законът!

— Велики небеса! Още нещо ли трябва да се прави? — измърмори магистратът Луо, огледа се и задърпа съдията Ди към приемната на хотела. Без да сяда, той взе лист хартия и четка от бюрото за записване на гостите. Изведнъж застина и избоботи ядно:

— Всемогъщи небеса! Каква беше формулата?

Съдията Ди взе четката от ръката му и набързо изписа нужния текст. После направи копие.

— Сега трябва само да ударим печатите и да поставим отпечатъци на палците си — каза той. — Вземете оригинала и го изпратете на нашия началник префекта. Аз ще задържа копието.

— Вие знаете всичко наизуст! — възкликна с признателност Луо. — Сигурно спите със сборника с официални образци под възглавницата?

Докато Луо поставяше печата си върху документите, съдията Ди запита:

— Кой отговаря за реда на този остров?

Нарича се Пън Дай или Пън Тай — небрежно отвърна Луо. — Той е главният надзорник. Страхотен мъж, в течение е на всичко, което става тук. Всички игрални домове са негови, също и бардаците. Той ще ви разкаже всичко, което пожелаете да научите. Изпратете ми доклада, когато привършите, но не се напрягайте!

И като му направи знак да го последва на улицата, той добави:

— Безкрайно съм ви благодарен, Ди. Оценявам жеста ви, бъдете уверен.

Малко преди да се качи в паланкина си, той видя, че един от стражниците пали голям фенер, върху който ярко изпъкваха червените йероглифи: „Магистрат на Цинхуа“.

— Веднага загаси това, глупако! — извика му той. И като се обърна към съдията Ди, обясни: — Не обичам за щяло и нещяло да излагам на показ сана си. Трябва да се управлява с доброжелателство, както е казал, учителят Конфуций. И така, Ди, сбогом!

Той изчезна зад завесата на паланкина, но докато носачите вдигаха тежките дръжки на раменете си, внезапно подаде глава.

— Току-що си спомних името на тукашния главен надзорник — извика той. — Фън Дай, много способен мъж. Ще го видите на вечерята.

— Каква вечеря? — изненадан попита съдията Ди.

— О, нима не ви казах? Първенците на града дават вечеря в моя чест в павилиона „Сивият жерав“. Вие ще присъствате вместо мен, Ди. Иначе ще останат разочаровани. Впрочем няма да съжалявате. Тук хранят превъзходно, ще се уверите. Печената патица няма равна. Кажете на тези добри хора, че спешно ме викат обратно в Цинхуа. Държавни дела… Всъщност вие по-добре от мен знаете какво трябва да се каже. Не пропускайте да опитате от подсладения сос към патицата!

Завесата се затвори и носилката бързо изчезна в нощта. Стражниците, които тичаха отпред, не удряха барабани и не крещяха с цяло гърло: „Отдръпнете се, магистратът!“ според обичая.

— Какво става? — с недоумение запита Ма Жун.

— Явно, докато е отсъствал, в Цинхуа се е случило нещо доста неприятно — отвърна съдията.

Той бавно нави на руло документа, който му даваше пълни юридически права, и го мушна в ръкава си. Ма Жун изведнъж се ухили до уши и доволно отбеляза:

— Значи ще поостанем ден-два на този весел остров!

— Само един — отвърна съдията Ди твърдо. — Спечелих един ден от това, че срещнах магистрата Луо тук и именно този ден ще посветя на неговите дела. Но нито миг повече. Да се връщаме в хотела, трябва да се облека официално за тази проклета вечеря!

Когато се върнаха в хотела „Вечно блаженство“, съдията съобщи на управителя, че ще вечеря в „Сивият жерав“, и помоли един паланкин да го чака пред входа, за да го отнесе дотам. След това, придружен от Ма Жун, се отправи към Червения павилион, където неговият помощник му помогна да облече церемониалната роба от зелен брокат и да сложи черната кадифена шапка с висящи уши. Забеляза, че прислужницата е разтворила завесите на леглото и е оставила върху масичката чайник в дебела ватена калъфка. Той изгаси свещите и излезе, следван от Ма Жун.

Затвори вратата и понечи да пусне ключа в ръкава си, но в последния миг се разколеба.

— Все едно е дали ще го оставя на вратата. Нямам какво да крия.

Той върна ключа в ключалката и двамата мъже се отправиха към предния двор, където ги очакваха осмина носачи с голям паланкин. Съдията Ди влезе и направи знак на Ма Жун да го последва. Докато пресичаха шумните улици, съдията говореше на помощника си:

— Като стигнем в ресторанта, ти ще обявиш за пристигането ми, след това ще пообиколиш игралните домове и кръчмите. Поразпитай дискретно за самоубийството на младия член на академията. Разбери какво е правил тук, кого е посещавал. С една дума помъчи се да научиш колкото може повече. Според моя приятел Луо работата е много проста, но със самоубийствата човек никога не е сигурен. Аз ще се измъкна при първата възможност. Ако не ме намериш в ресторанта, иди да ме чакаш в страноприемницата.

В този момент носачите поставиха паланкина на земята и двамата мъже слязоха. Сградата, пред която се намираха, направи силно впечатление на съдията с внушителността си. Дванайсет мраморни стъпала, пазени от два бронзови лъва в естествена големина, извеждаха пред двукрила врата, лакирана в яркочервено и богато украсена с медни апликации. Най-отгоре се извисяваше огромна позлатена табела с ярко откроени три черни йероглифа: Павилион „Сивия жерав“. Величествената сграда имаше партер, първи и втори етаж и по цялото протежение на двата етаж — балкони с пищна дърворезба, предпазени от външните погледи с фина решетка от позлатени летвички. Множество големи копринени фенери с изискани рисунки висяха от корниза на извития в краищата покрив. Съдията доста бе слушал за разточителността богатство на Райския остров, но все пак не бе очаквал такава пищност.

Ма Жун изтича нагоре по стъпалата и удари медната халка о вратата. След като съобщи за пристигането на заместващия магистрата съдия Ди на един строг управител, той изчака съдията да влезе, после бързо се спусна по стълбите и се смеси с пъстрата тълпа на улицата.