Червеният павилион

ГЛАВА XXСъдията Ди се приготвя да напусне Райския остров, а магистратът Луо му дава последен съвет.

Когато съдията се върна, Ма Жун го попита любопитно:

— Негово превъзходителство доста се забави. Какво ви разказа певицата?

Съдията Ди избърса капчиците пот, които блестяха на челото му, скочи на седлото и промърмори:

— В тази колиба няма никой — вдъхна дълбоко чистия въздух и добави:

— Претърсих основно навсякъде, но не открих нищо. Бях си съставил някаква теория, но се оказа погрешна. Това е, не ни остава друго, освен да се върнем в хотела.

Докато двамата мъже прекосяваха пущинака, Ма Жун внезапно посочи с камшика си към хоризонта и възкликна:

— Виждате ли пушека, ваше превъзходителство! Започнаха да палят олтарите. Празникът на мъртвите свърши.

Съдията Ди замислено се загледа в черния дим, който се кълбеше над покривите.

— Да. Вратите на отвъдното се затвориха.

Затвориха се след призраците на миналото, помисли си той. Цели трийсет години сянката, родена през онази нощ в Червения павилион, е витаела над живите и е помрачавала дните им. Сега се бе промъкнала във вонящата колиба, за да се присъедини към мъртвия и умиращата, и свита в ъгъла, щеше да дочака мига, когато тримата заедно ще си отидат завинаги.

Когато съдията Ди и помощникът му се върнаха в хотел „Вечно блаженство“, магистратът нареди на управителя да му представи сметката. Заръча на прислужника от конюшнята да приготви конете и влезе в Червения павилион с Ма Жун.

Докато помощникът подреждаше дрехите в кожените пътни чанти, съдията препрочете доклада за самоубийството на Ли Лиен, който бе написал предната вечер. След това взе втория, за смъртта на Есенна Луна, и добави накрая, че е починала вследствие на сърдечна криза, причинена от злоупотреба с алкохолни напитки. Написа и кратко писмо до Фън Дай, за да му съобщи, че една и съща личност е убила Дао Куан и Есенна Луна, но тъй като престъпникът не е жив, излишно е по-нататъшното ровене в тази тъмна история. Писмото завършваше така:

Той сложи подписа си, препрочете писмото, натопи четката в туша и добави:

Взе друг лист и започна писмо до Дао Бандъ, с което го осведомяваше, че най-сетне убиецът на баща му е разкрит, но че е починал от дълго и мъчително заболяване.

Сложи печата си върху двата плика и написа „Лично“. След това нави на руло официалните доклади и придружаващите ги документи и пъхна обемистия свитък в ръкава си. Стана и се обърна към Ма Жун:

— Ще минем през Цинхуа, за да предам документите на магистрата Луо.

Слязоха в салона. Ма Жун носеше багажа.

Съдията плати сметката и връчи на управителя писмата за Фън Дай и Дао Бандъ, като го помоли да ги предаде колкото може по-бързо. Когато влязоха в задния двор, за да проверят дали конете са готови, навън прозвучаха гонгове и висок глас изкрещя:

— Направете път!

Веднага след това в двора влязоха десетина носачи, облени в пот от тежестта на огромен официален паланкин. Следваха цяла кохорта стражници с високо вдигната червена табела, на която бяха изброени всички титли и рангове на магистрата Луо. Началникът на стражата отдръпна пердето на паланкина и се поклони почтително. Магистратът Луо стъпи на земята, ослепителен в зелената си брокатена роба и черната шапка с дълги висящи краища. В ръцете си държеше ветрило, което ожесточено размахваше. Щом забеляза Ди, той се устреми към него със ситни забързани крачки и извика:

— Каква ужасна беда, почитаеми братко! Царицата на цветята на Райския остров мъртва… и то при загадъчни обстоятелства, както изглежда. Цялата провинция само за това говори. Веднага след като научих страшната новина, се качих в носилката независимо от непоносимата жега. За нищо на света не бих искал да ви обременявам с още дела.

— Тази кончина сигурно е била удар за вас — сухо забеляза съдията Ди.

Луо го изгледа лукаво.

— Една красива жена никога не ми е безразлична, Ди — непринудено отвърна той.

— Търся по-изразителен епитет за началото на третия стих, но като цяло не е лошо, нали? И така, какво се е случило с горкото момиче?

Съдията Ди му подаде свитъка с документите.

— Всичко е написано тук. Възнамерявах да мина през Цинхуа, за да ви ги предам, но позволете ми да ви ги връча сега. Бързам да се върна у дома.

— Но разбира се, Ди.

Магистратът Луо затвори ветрилото си и ловко го пъхна зад врата си. Припряно разгърна свитъка и очите му зашариха по документите. Щом привърши набързо с четенето, поклати важно глава и каза:

— Вижда се, че сте съгласен с моите заключения относно самоубийството на Ли Лиен. Както ви казах, разследването беше просто формалност.

После прегледа доклада със заключението за смъртта на Есенна Луна и като се увери, че името му не е споменато сред ухажорите на куртизанката, поклати одобрително глава. Сгъна свитъка и с доволна усмивка заяви:

— Превъзходна работа, Ди! И много добре написано. Ще го изпратя на префекта без всякакви изменения… без особени изменения. Стилът е малко суховат, разбирате ли ме? Ще го олекотя мъничко, за да се чете по-гладко, нали така? Малко по-съвременен стил, по-фриволен, изглежда, това харесват сега чиновниците от столицата. Като че ли дори търпят известна доза хумор. Съвсем дискретен, разбира се, съвсем дискретен. Естествено, няма да пропусна да спомена вашата безценна помощ, бъдете спокоен.

И като пъхна рулото с документи в ръкава си, добави:

— Кой всъщност е убил Царицата на цветята? Предполагам, че виновникът е затворен при главния надзорник?

— Когато прочетете доклада ми — бавно каза съдията Ди, — ще разберете, че Есенна Луна почина от сърдечна криза.

— Но всички говорят, че вие сте отхвърлили заключенията на съдебния лекар! Хората наричат това дело „Загадката на Червения павилион“. Всемогъщи небеса, нали няма да се наложи да подновявам следствието, Ди?

— Историята наистина съдържаше някои неясноти, но заключението за внезапна смърт е подкрепено със солидни доказателства. Няма от какво да се опасявате, висшестоящите не ще открият какво да възразят.

Луо въздъхна облекчено.

— Но ви остава все пак да свършите нещо — продължи Ди. — Сред тези документи са признанията на антикваря Уън Юан. Той даде лъжливи показания и е малтретирал една куртизанка. Заслужава наказание с камшик, но това вероятно ще го убие. Предлагам да го завържете на позорния стълб за един ден с табела на гърдите, където се обяснява, че е удостоен с милост, но че при първото оплакване срещу него ще изтърпи цялото полагащо му се наказание.

— Ще се вслушам в съвета ви с удоволствие! Този мошеник притежава прекрасен порцелан и иска невероятни цени за него. Предполагам, че сега чувствително ще ги намали. И така, Ди, аз съм ви дълбоко благодарен. Виждам, че се готвите за път. Аз ще поостана тук ден-два, за да… хм… проуча атмосферата на острова след настъпилите печални събития. Разбрах, че днес е пристигнала нова танцьорка. Видяхте ли я? Казват, че била истинска прелест и майсторството й било наистина забележително. Имала и много красив глас, а фигурата…

Магистратът Луо засука мустаците си със замечтана усмивка и леко повдигна малкия си пръст. Но бързо се сепна, сбърчи вежди и изрече важно:

— И все пак съм някак разочарован, че не успяхте докрай да разбулите тайната на Червения павилион. Имате славата на най-умния и проницателен детектив в цялата провинция, нали така? Винаги съм си представял, че докато изпиете чаша чай, решавате по някой страшно заплетен случай.

— Не трябва винаги да се вярва на славата — отвърна Ди, усмихвайки се с крайчеца на устните си. — Време ми е да потеглям, Луо. Довиждане и наминете да се видим, когато ви се случи път през Пуян.