Честотата на Шуман

23.

Калифорния, Америка

„Ентърпрайз Корпорейшън“,

сграда „Меркурий“, етаж 2

14 май 2081

10:00

9 дни преди опитното прехвърляне

Бартън опря ръце на бюрото и погледна въпросително Уилсън. Опитваше се да разбере искането му. Уилсън седеше на един от столовете за посетители със скръстени на гърдите ръце.

- Защо искате отново да видите свитъците? - попита Бартън. - Няма да можете да направите нищо с тях.

- Искам сам да реша това - отвърна Уилсън.

- Ще дойда с вас, ако желаете.

Уилсън поклати глава.

- Ако нямате нищо против, предпочитам да отида сам.

- Можете ли да четете иврит? - рязко попита Бартън.

- Казах ви вече. Не. Не мога.

- Тогава защо искате да ги видите отново?

- Не знам,честно.

Бартън посочи към пода.

- Работих върху тези преводи повече от година. Уверявам ви, направих всичко възможно.

Уилсън се замисли за момент.

- Свитъците са част от причината да съм тук, Бартън. Може никога повече да не ги видя отново. Пък и какво толкова може да им стане?

- На този етап привличането на твърде много внимание към свитъците може да е неразумно - отвърна Бартън.

Уилсън затвори очи за секунда-две, после ги отвори.

- Казахте, че всички знаят за схемите за пътуването във времето и откъде са дошли те.

- Всички от Меркуриевия екип знаят.

- Тогава какъв е проблемът? Те ще разберат любопитството ми.

Изказано по този начин, искането изглеждаше достатъчно разумно.

- Добре, Уилсън, щом се налага - рече Бартън. - Но аз самият съм против. Завършете последните тестове, които подготвихме, и ще ви дам достъп. Но ви моля за дискретност. Не искаме по-голямо внимание от онова, което вече имаме.

- Разбирам. - Уилсън стана.

Бартън за момент се разтревожи, че е разказал на Уилсън за мисията Исая малко по-рано от необходимото. Така възможностите се стесняваха повече, отколкото му харесваше. Но това вече бе сторено и нямаше смисъл да мисли за него.

- Успяхте ли да се наспите? - попита той.

- Как мислите? - отвърна Уилсън и завъртя очи.

- Май не. - Бартън чукна интеркома на ревера си. - Дейвин... Уилсън е готов за физическия тест. Направи му и физиологически преглед. Да разчистим окончателно пътя.

- Няма проблем, шефе - отвърна глас от високоговорителя.

- Физиологически преглед - повтори Уилсън. - Да не се опитвате да ми кажете нещо?

- Не. Просто част от процедурата.

Уилсън повдигна вежда.

- Коя процедура по-точно? Онази, за която знаят всички, или другата, за която знаем само ние двамата?

Бартън хвърли разтревожен поглед към таблета си. За щастие зелената светлина показваше, че в момента не ги подслушват.

- Казах ви да внимавате с приказките, Уилсън. - Намръщи се недоволно. - Бъдете така добър поне да опитате.

Уилсън се огледа предпазливо.

- Прав сте. Съжалявам.

Бартън се втренчи в кандидата си.

- Какво според вас ще ми каже физиологическият преглед?

- Няма да е добър - все така предпазливо отвърна Уилсън. - Така де, кой нормален човек би се съгласил на подобно нещо срещу пари?

Интересен отговор.

- Имате ли да ми кажете още нещо?

- Да. Че подхождам към ситуациите, без в действителност да съм готов - каза Уилсън. - Очевидно. И че съм малко неорганизиран. - Позамисли се. - А, освен това имам слабост към красиви жени, но кой няма? - Намигна с надежда да разведри атмосферата. - И съм голям комедиант.

- Прегледът ще разкрие ли нещо добро у вас?

- Това беше доброто.

- Разбирам. - Бартън го дари с една от редките си усмивки. - Е, очаквам с нетърпение резултатите.

Уилсън се загледа в логото на „Ентърпрайз Корпорейшън” на стената. На лицето му изведнъж се изписа безпокойство.

- Цялата ситуация е адски шантава.

- В това отношение сте прав, Уилсън.

Бартън отново погледна таблета си - време беше да тръгва. След двайсет минути имаше среща с другия Ген-ЕП кандидат, Магнус Клайнберг. Подготвяше едновременно и двамата за мисията, като се опитваше да запази до последния момент колкото се може повече възможности за избор.