Четирите годишни времена

РЕЧНИК

Авогадори ди Комун (Avvogadori di Commun) — група благородници, отговорни за регистрирането на патрицианските бракове в съответствие с венецианските закони, защитаваща чистокръвността на аристокрацията.

Аналой — специална поставка за книги или икони в църква.

Атива (attiva, мн. ч. attive) — музикантка или певица на второ или по-високо ниво на обучение, която влиза в хора или оркестъра.

Баута (bauta, мн. ч. baute) — традиционна комбинация от черна качулка, бяла маска и черна тривърха шапка, носена по време на карнавала, но също така и когато човек е искал да скрие идентичността си.

Бролио (Broglio) — площад, свързващ Пиаца Сан Марко с венецианската лагуна, днес известен като Пиацета.

Буркиело (burchiello, мн. ч. burchielli) — малка лодка, характерна за каналите на Венеция.

Ведута (veduta, мн. ч. vedute) — рисунка, представяща изглед от Венеция.

Верита (verita) — истина. Заглавието на операта на Вивалди „La Verita in Cimento“ е свободно преведено като „Истината на изпитание“.

Виледжиатура (villegiatura) — дълъг период през лятото, през който богатите венецианци отиват да живеят във вилите си в провинцията.

Джиубилата (giubilata, мн. ч. giubilate) — почетно име, под което била известна всяка пенсионирала се възпитаница на коро.

Дневна служба — предписаният ред от молитви в рамките на един ден. В текста са споменати като молитви в шест, девет, дванайсет часа на обяд, така и вечерна, нощна и молитва около изгрев слънце.

Дож (Doge) — титла, давана на главата на Венецианската република.

Жига — бърз бароков танц.

Зекини (zeccini) — малки златни монети, използвани във Венецианската република.

Импресарио (impresario) — мениджър и продуцент на опери.

Инициата (iniziata, мн. ч. iniziate) — момиче на първо ниво от музикалното си обучение, преди да бъде провъзгласено за атива.

Ка (са’, casa) — съкратено от каза, къща; дворец. Терминът обикновено се използва във Венеция вместо палацо.

Кавалиере сервенте (cavaliere servente, мн. ч. cavalieri serventi) — платоничен приятел и довереник, който придружава жена и изпълнява лични услуги.

Каденца (cadenza) — сложно и трудно соло, написано или импровизирано, обикновено вкарвано в края на музикално изпълнение, за да покаже способностите на музиканта.

Казоне (cassone) — сандък, използван за съхранение на дрехи и домакински принадлежности.

Кастрато (castrato, мн. ч. castrati) — кастрат. Мъж певец, кастриран преди пубертета с надеждата да се запази чистотата и високия регистър на момчешкия глас, като същевременно дробовете се развиват до капацитета на възрастен мъж (и съответно нараства силата на звука).

Комиссаре (commissare) — изпълнител на наследство.

Конгрегационе (Congregazione) — управителният съвет на „Пиета“.

Континуо (continuo) — прост ритмичен фон, изпълняван от чело, клавесин или друг инструмент (инструменти) за подпомагане на оркестъра да запази темпо без диригент.

Кончерто (concerto, мн. ч. concerti) — оркестрова композиция в три действия, представяща соло инструмент или малка група инструменти.

Коро (сого) — хор, но в „Пиета“ терминът се отнася както до певиците, така и до оркестъра.

Креденца — старинен шкаф с витрина.

Лоджия (loggia) — покрит балкон на открито.

Маестра (maestra, мн. ч. maestre) — музикална ръководителка, най-високото ниво на учителка и възпитателка на фили ди коро. Сото маестра е с една степен по-надолу.

Маестро (maestro) — музикален преподавател, в „Пиета“ терминът се е използвал по различни начини. Маестро ди коро е служел като изпълнителен директор на коро. Под него били останалите, назовани според ролята им (Вивалди например е първи маестро дал виолино, а по-късно — маестро деи кончерти).

Маниера (maniera) — буквално, маниер, музикален термин, използван за описание на обучението и практикуването на начина, по който човек изглежда, докато свири или пее.

Мелизма (melisma) — стил на пеене, при който няколко ноти са използвани за изпълнение на една сричка от дума.

Нобили Уомини Депутати (Nobili Uomini Deputati) — група от трима членове на Конгрегационе — отговорни за определяне музикалната програма на „Пиета“.

Ораторио (oratorio) — подобна на опера музикална композиция, изпълнявана без декори, сцена или костюми.

Оспедале, мн. ч. оспедали (ospedale, мн. ч. ospedali) — институция, в която се отглеждат сираци и подхвърлени деца. Името, което означава „болница“, произхожда от времето, когато тези институции са били крила на болници.

Остинато (ostinato) — кратка музикална фраза, която се повтаря отново, и отново.

Парлаторио (parlatorio) — стая за посещения в манастир или оспедале, разделена с решетка.

Пастичио (pasticcio) — музикално произведение, събрано от няколко източника.

Пеота (peota, мн.ч. peote) — малка лодка, характерна за каналите на Венеция.

Пианеле (pianelle) — дървени налъми, носени понякога от благородничките във Венеция.

Пиано нобиле (piano nobile) — първи етаж над входното ниво на венецианска каза, използван за посрещане и развличане на гости.

Пицикато (pizzicato) — използване по-скоро на пръстите, отколкото на лъка при свиренето на цигулка или друг струнен инструмент.

Портего (portego) — голяма стая с разнообразно предназначение, простираща се по цялата дължина на венецианската каза.

При-дьо (prie-dieu) — молитвен стол. Мебел, използвана специално за лични молитви, състояща се от място за коленичене и плоско, подобно на плот на бюро място, където се поставя молитвената книга или ръцете, или лактите по време на молитва.

Приора (priora) — титла на най-високата по ранг жена в „Пиета“, еквивалент на директорка или абатиса.

Пуни (pugni) — буквално юмруци, но тук се използва за традиционните териториални сбивания (фроте) между фракциите на Николоти и Кастелани във Венеция.

Пута (putta, putte) — херувим, често използвано като название за филя ди коро.

Речитатив (recitative) — вокален пасаж от опера и оратория, представляващ изпята реч.

Рива (Riva) — широка улица покрай Канал е Гранде и лагуната.

Ридото (Ridotto) — място за хазартни игри.

Рио (Rio) — малък канал.

Рипиено (ripieno) — увеличаване на оркестър и хор над обичайния му размер.

Сала (sala) — стая.

Сала д’оро (sala d’oro) — стая на пиано нобиле, използвана като бизнес офис, богато украсена със злато, за да демонстрира богатството на семейството.

Солфеджио (solfeggio) — солфеж. Италиански термин за упражненията, използвани при тренировка на гласа.

Сото маестра (sotto maestra) — асистентка на маестрата.

Стакато (staccato) — метод на свирене, при който всяка нота звучи отделно, а не слята със съседните й.

Съветът на Десетте — група, избрана чрез гласуване от Великия съвет на венецианските благородници, за да служи като главен управителен съвет на града за ограничен период от време.

Таволета (tavoletta, мн. ч. tavolette) — плакат, обявяващ концерт.

Теорбо — музикален инструмент с много дълъг двоен гриф, който позволява на басовите струни да се свързват в специален ключ на върха на грифа, а другите струни се свързват по-надолу.

Феро (ferro) — сребърен орнамент на носа на гондола.

Филя, мн. ч. фили (figlia, мн. ч. figlie) — буквално дъщеря, в „Пиета“ се е използвало в смисъл на повереница.

Флажолет — старинна флейта.

Фондаменто (fondamento, мн.ч. fondamenti) — тясна пътека покрай по-малките канали.

Фрота (frotta) — териториална битка (вж. пуни).

Хумори — четирите течности в тялото (кръв, флегма, жлъчка и черна жлъч), по съотношението, на които в древността са определяли типовете личности и здравословното състояние на организма.

Чименто (cimento) тест, изпитание.