Човек на живота

28Просветлението на Спени

Господин Макикърн пушеше в билярдната. Беше сам. До слуха му достигаха игривите тактове от някаква модна мелодия, както и тропот като при конно надбягване. Задължителната част от тазвечершните забавления беше приключила и след като околийското благородничество изпълни дълга си, проследявайки търпеливо представлението, сега плакнеше очи и уши в балната зала. Всички бяха доволни. Пиесата беше толкова успешна, колкото всеки аматьорски спектакъл. Звездата на суфльора изгря още от самото начало. Особено удоволствие на публиката доставиха продължителните му дуети със Спени. Джими като стар професионал, беше изиграл ролята си с много вдъхновение, но подобно на омразните надзиратели в драматизацията на „Чичо Томовата колиба“ беше спечелил слаби симпатии.

С блажена усмивка, която не залезе от физиономията му през цялото представление, Спени нахълта в билярдната и прекъсна усамотението на господин Макикърн. Колкото и да се забавлява на дансинга, идва време когато един мъж остро се нуждае от една отмаряща цигара далеч от тълпата. Подобен зов откъм Душата беше получил и Спени в антракта след седмия танц. Билярдната му се стори изключително подходяща за свещенодействието. Тя не беше включена в списъка като стая за вземащи си дъх от бурните забавления, а беше достатъчно близо до балната зала, за да чуе началните тактове на танц №9.

Господин Макикърн беше доволен да го види. В суматохата около представлението той така и не успя да се добере до нито едно от лицата, с които най-много искаше да размени няколко думи. Беше безкрайно озадачен, когато след представлението не последва обявяването на годежа. Спени със сигурност щеше да го снабди с информация кога може да се очаква официалното уведомление.

Лорд Дрийвър се поколеба за момент, когато съзря единствения обитател на стаята. Той не беше особено петимен за разговор тет-а-тет с бащата на Моли точно в този момент, но успокоявайки се с мисълта, че не може да бъде винен за разочарованието на господин Макикърн, отново се върна в изходното си лъчезарно състояние и влезе с решителна крачка.

— Идвам да изпуша една цигарка — обясни той инвазията си. — Ще пропусна следващия танц.

— Влез, момчето ми, влез — подкани го ласкаво господин Макикърн. — Много исках да те видя.

Спени съжали, че е бил толкова решителен. Беше предположил, че неговият събеседник вече е чул новината за разсъхването на годежа. Но от приветливото му изражение личеше, че все още е в неведение относно горещите събития на вечерта.

Той седна и запали цигара, търсейки безвредна тема за разговор.

— Хареса ли ви шоуто? — попита той.

— Беше чудесно — отвърна господин Макикърн без да се впуща в критически анализи — Всъщност…

Спени изстена наум. Той не беше предвидил факта, че един решителен човек може да промени веднага темата на разговор с помощта само на тази единствена дума.

— Всъщност — премина без колебание на интересуващия го въпрос господин Макикърн — мислех, че сър Томас… не възнамеряваше ли чичо ти да обяви годежа?

— Ами, да, възнамеряваше — потвърди Спени.

— Може би ще го направи по време на танците?

— Ъ-ъ… всъщност не. Той въобще няма да го обявява. — Негова светлост загледа с изследователски интерес горящия връх на цигарата си. — Всъщност годежът е развален.

Възклицанието на събеседника му предизвика усилено пулсиране в графските слепоочия.

— Годежът е развален? — ревна насреща му ексвластелинът на нюйоркските улици.

Спени кимна.

— Знаете ли, госпожица Макикърн размисли — изложи той фактите — и дойде до заключението, че решението й не е най-доброто за нея.

Сега, когато картите бяха на масата, Негова светлост се почувства облекчен. Възможността господин Макикърн да се почувства като ударен с парен чук от вестта дори и не прощъпука през ума на Спени. Той беше един скромен млад човек и се досещаше, но не можеше да предположи изцяло каква огромна стойност има неговата титла за околните. Затова и не би могъл да разбере как може някой да се вайка заради това, че го губи като зет.

В неведение за урагана, бушуващ на крачка от него, той пушеше с просветлена физиономия, докато неочаквано Съвестта му не го сръчка възмутено, напомняйки му, че за един предполагаем влюбен, отхвърлен същата вечер, той демонстрира твърде малко емоции. След една бърза консултация той отхвърли категорично предложението на Съвестта да си заскубе косите от мъка. Израз на меланхолия под каквато и да било форма в този най-лудешки ден от цялата година, ден, в който Силите на мрака, представлявани еднолично от сър Томас бяха сразени, беше абсолютно изключен.

— Щеше да бъде грешка, ако се бяхме оженили — опита се да обясни Негова светлост. — Ние не си подхождаме. Искам да кажа, че в някои отношения аз имам доста трески за дялане, ако разбирате какво искам да кажа. Момиче като госпожица Макикърн не би могла да бъде щастлива с мен. На нея й трябва някой енергичен и способен младеж.

Това му се стори добро като предисловие — скромно, но не и унизително като самохарактеристика. И той се впусна необезпокояван, поради временната неспособност на събеседника си да изтръгне и звук от гласните си струни, в гъстите дебри на житейската философия, за да докаже тезата си.

— Разбираш ли, старче… тоест сър… нещата стоят така. По отношение на това какво харесват жените, мъжете се разделят на два типа. От една страна всичко знаещи и всичко можещи Джоновци и от друга — останалите. Е, аз съм от останалите. Моят идеал за щастлив брак е — не да бъда съвсем под чехъл — но така да се каже да свиря втора цигулка. Искам съпругата ми — тук в гласа му като че ли зазвучаха цимбали и обои, толкова нежен и замечтан стана тонът му — да ме глези, да ме милва по косата, да ме глади одобрително по гърба и тъй нататък. Нямам амбицията да показвам кой е господарят в тази къща. Когато тя не се чувства добре, аз искам да лежа на килимчето пред вратата й и когато ме намери там сутринта, да ме похвали за моята загриженост. Знам, че не звучи много мъжествено, но човек трябва да знае какво иска, за да е щастлив в брака. А сега да предположим, че госпожица Макикърн се беше оженила за мен. Господи, та тя щеше да се отегчи до смърт само след седмица! Честно. На нея й трябва съпруг със същото количество енергичност, което тя притежава.

Негова светла премъдрост запали още една цигара. Чувстваше се горд със себе си. Никога досега мислите не се бяха подреждали в главата му в такива дълги и гладки фрази. Спени имаше чувството, че може да говори така цяла нощ. В някаква книга беше чел за някакво момиче (а може и да е бил младеж), което получило изведнъж „просветление“. Точно това се беше случило и с него сега. Това чудо се дължеше или на преживения екстаз от падането на оковите, или мисловният му процес продължаваше да черпи мощ от стимулиращите сокове на погълнатото респектиращо количество сухо шампанско. Искаше му се да има по-голяма публика:

— Момиче като госпожица Макикърн — обобщи Спени — никак не си пада по галене на коси и потупване по гърба. Тя ще се изсмее в лицето на всеки мъж, който я помоли за това. Тя се нуждае от някой от класа на шестцилиндровите. И мисля, но само между нас да си остане, че вече го е намерила.

— Какво?

Господин Макикърн скочи от стола. Всичките му страхове бяха заръфали едновременно душата му.

— Какво искаш да кажеш?

— Е, не съм съвсем сигурен — би отбой Негова светлост. — Но както се казва в една песен — „не съм сигурен, но се досещам“. Искам да кажа, че те се държат доста приятелски и се обръщат на малки имена един към друг.

— С кого?

— С Пит — изрече паролата Негова светлост. В момента той се облягаше назад, изпускайки към тавана кръгчета дим, затова не можа да види мълниите в очите на събеседника си и побелелите му пръсти, с които стискаше облегалките на стола си, като че ли се надяваше да пуснат вода. Затова продължи с ентусиазъм.

— Джими Пит! Ето това е истински мъж. Пращи от енергия и идеи. Никое момиче няма да има и минутка време да й доскучае, ако е с него. Знаете ли — отбеляза Негова светлост поверително, — има нещо в онази история със сродните души. Можете да ми вярвате, стар… сър. Например в Лондон има едно момиче. Колкото и да е странно, почти няма въпрос, по който да не мислим еднакво. Например тя никак не харесва „Веселата вдовица“, нито пък аз, а като си помислите колко милиона зрители умират за нея. Освен това и двамата не обичаме стриди. Защото сме сродни души — ето затова. Понякога започвам да вярвам в ре… Как му беше там името, сигурно се сещате. Та за какво ви казвам всичко това. Според мен Джими Пит и госпожица Макикърн са точно такива сродни души. От пръв поглед си личи. Не може да не харесаш човек като Джими. Той е спортсмен. Така ми се иска да ви разкажа две-три нещица, които направи, но не мога. Но вие ще го харесате… О, по дяволите! Ето го началото! Трябва да тичам. Имам запазен танц.

И той изхвърча през вратата, оставяйки господин Макикърн прикован към стола си от най-разнопосочни и бурни емоции.