Демонът и сеньорита Прим

Поради многото легенди, келтските и протестантските влияния, лошия пример на арабина, който бе умиротворил това селище, поради постоянното присъствие на светци и бандити в околността свещеникът знаеше, че хората от Вискос не са много религиозни, въпреки че ходят на кръщенета и сватби (които сега бяха само далечен спомен), на погребения (които напоследък бяха зачестили), а също и на коледната литургия. Впрочем малко бяха тези, които си даваха труда да дойдат на двете църковни служби през седмицата — едната в събота, другата в неделя, и двете в единайсет часа сутринта; въпреки това той настояваше да ги отслужва дори и само за да оправдае присъствието си тук. Искаше да създаде впечатлението, че е свят и зает човек.

За негова изненада този ден църквата беше толкова препълнена с хора, че той разреши на някои да застанат около олтара — в противен случай нямаше как да се поберат. Вместо да включи електрическите печки, окачени на тавана, той бе принуден да помоли да отворят двата малки странични прозореца, понеже хората бяха започнали да се потят; свещеникът се питаше дали тази пот се дължи на горещината или на напрежението, което цареше наоколо.

Цялото село беше тук с изключение на сеньорита Прим — може би се бе засрамила от това, което бе казала предишния ден — и старата Берта, подозирана от всички, че е вещица и не може да понася религията.

— В името на Отца и Сина и Светия Дух.

Отекна едно силно „Амин“. Свещеникът започна литургията, изрече встъплението, помоли една набожна жена, която винаги четеше, да прочете и този път текста, започна молитвения псалм и цитира Евангелието с бавен и строг глас. След това помоли онези, които бяха пред пейките, да седнат, а другите останаха прави.

Бе дошло време за проповедта.

— В Евангелието от Лука има един момент, в който някакъв големец се приближил до Исус и го попитал: „Учителю благий, какво да сторя, за да наследя живот вечен?“ И за наша изненада Исус отговорил: „Защо ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог.“

Дълги години размишлявах върху този малък откъс, опитвайки се да разбера какво е казал нашият Господ Бог: нима Той не е добър? Нима целокупното християнство с неговата идея за милосърдие се основава на заповедите на някой, който смята себе си за лош? Докато накрая разбрах: Христос в оня момент е имал предвид човешката си природа; бидейки човек, той е лош. Бидейки Бог, той е добър.

Свещеникът замълча и изчака вярващите да проумеят посланието. Лъжеше и самия себе си: все още не можеше да разбере думите на Христос: та нали ако е лош като човек, то думите и делата му също ще бъдат лоши! Но това бе теологически спор и в момента не стоеше на преден план; важното бе неговото обяснение да е убедително.

— Днес няма да се разпростирам много. Искам всички вие да разберете, че след като сме човешки същества, трябва да приемем, че по природа сме низши, покварени и не сме осъдени на вечни мъки само защото Исус се е пожертвал, за да спаси човечеството. Повтарям: саможертвата на Божия Син ни е спасила. Саможертвата на един-единствен човек.

Искам да завърша тази проповед, като ви припомня началото на една от свещените книги, от които е съставена Библията, Книгата на Иова. Господ седял на небесния си трон и разговарял със Сатаната. Питал го къде е бил и демонът отговорил: "Ходих по земята и я обходих".

„Обърна ли внимание върху Моя раб Иова? Видя ли колко е богоязлив и как принася всички всесъжения?“

Демонът се разсмял и изтъкнал следния довод: „В края на краищата Иов има всичко, защо тогава да не е богоязлив и да не принася всесъжения? Отнеми му всичко, което си му дал, и ще видим дали ще продължава да слави Господа“, предизвикал го демонът.

Бог приел облога. Години наред наказвал оня, който най-много Го обичал. Иов бил изправен пред някаква власт, която не можел да разбере, но предполагал, че е Страшният съд, и която му отнела добитъка, убила децата му, покрила тялото му с рани. Докато накрая след всички тези страдания Иов се разбунтувал и започнал да богохулства. И едва тогава Господ му върнал всичко, което му бил отнел.

От години сме свидетели на упадъка на това село; мисля си сега дали това не е в резултат на някакво Божие наказание, точно защото винаги сме приемали безропотно всичко, което ни е било давано, сякаш заслужаваме да изгубим мястото, където живеем, полята, където отглеждаме житото и овцете, къщите, които са били издигнати благодарение на мечтите на нашите прадеди. Дали не е дошъл моментът да се разбунтуваме? И ако Господ е накарал Иов да стори това, дали не иска и от нас да сторим същото?

Защо Господ е принудил Иов да направи това? За да докаже, че Иов е лош по природа и всичко, което Той му е дал, е било от милост, а не заради доброто му поведение. Ние съгрешаваме поради суетата, която ни кара да се смятаме за много добри — оттам идва и наказанието, което трябва да изстрадаме. Господ приел облога с демона и — на пръв поглед — извършил несправедливост. Спомнете си: Господ приел облога с демона. И на Иов бил даден урок, защото и той като нас съгрешавал поради суетата, която го карала да се мисли за добър човек.

„Никой не е благ“, казва Господ. Никой. Нека да престанем да се преструваме на добри, защото това обижда Бога, и да приемем грешките си; а ако някой ден се наложи да сключим облог с демона, нека си спомним, че Господ, който е на небесата, е сторил същото, за да спаси душата на Своя раб Иов.

Проповедта бе приключила. Свещеникът помоли всички да станат прави и продължи църковната служба. Не се съмняваше, че добре са разбрали посланието му.