Дива любов

Глава седемнадесета

Когато Рейчъл и Танцуващия ураган минаваха през лагера на лени ленапи, тя изучаваше новата обстановка. Селището слабо приличаше на селището на мохоките. Домовете, в които живееха делауерите, се наричаха вигвами и бяха предназначени за единични семейства, не за общински живот, както бяха много от общинските колиби на мохоките. Вигвамите представляваха кръгли постройки с овални покриви. Танцуващия ураган си спомни от разказите на майка си как в земята се забиват малки фиданки, върховете им се огъват и се завързват с увити тръстики или ленти от вътрешния слой на кората на липа. След това, през основната конструкция се вплитат по-малки клони. Вътрешните и външните стени се покриват с кора или царевична шума или трева. Черга от царевична шума покрива отвора на вратата за по-голяма самостоятелност, а в центъра има дупка, от която през покрива излиза дима от огнището. Тази дупка можеше да се покрива, когато вали.

Жилищата, освен това, бяха подредени различно, както забеляза Рейчъл. В селището на мохиките имаше строго определено устройство на лагера, в който ролята и мястото в йерархията на селището определяше и разположението на колибата. Тук, в селището на лени ленапи, като че ли нямаше друг критерий за безразборното подреждане на къщите, освен това, че образуваха нещо като окръжност, като всички врати гледаха на изток, а в центъра имаше ритуална сграда.

Туубан стигна до един вигвам, който изглеждаше като останалите, и спря. Рейчъл забеляза внезапно напрежение в докосването на Танцуващия ураган, когато той я хвана за ръката. Тя погали мускулестата му ръка.

— Ще се радват да те приемат — прошепна Рейчъл.

Танцуващия ураган погледна към отворената врата на вигвама.

— Мохоките са враговете на делауерите. Ние сме убивали техните воини, палили сме селата им, отвличали сме жените им. Баща ми, който също е мохок, отвлякъл дъщерята на Шаакан преди тридесет години. Той презира мохоките и проклина нашите деца. В сърцето му има силна омраза към народа от страната на кремъка — погледът му се обърна към лицето на Рейчъл. — Той може да пази в сърцето си омраза и към мен също.

— Глупости. Ти си забравил всичко, което си ми разказвал, съпруже. Тук, сред хората на лени ленапи, ти си дете на майка си. Тя нямаше никога да ти каже да дойдеш тук, ако не е била сигурна, че ще те приемат.

— Тя говореше на духа ми. Може би аз съм я разбрал погрешно.

Рейчъл не можа да не се усмихне. Тя разбираше лекото колебание в своя силен, уверен съпруг. Това му придаваше по-човешки образ, караше го да прилича на нея.

— Туубан казва, че дядо ти е знаел, че ще дойдеш. Каза, че той те очаквал. Хайде сега да отидем и да се запознаем с баба ти и дядо ти.

Танцуващия ураган пое много дълбоко дъх и след това се обърна към Туубан, който чакаше търпеливо, кимна и Туубан ги въведе вътре във вигвама.

Туубан не ги представи, а просто отстъпи настрани. Рейчъл стоеше редом с Танцуващия ураган, пръстите и бяха преплетени с неговите.

Шаакан от племето на делауерите седеше с кръстосани крака върху рогозка от царевична шума и дъвчеше доволно пръчка за барабан. Лицето му беше маса от сухи бръчки, а сребристосивата му коса падаше под кръста. Очите му бяха замрежените бели очи на слепец.

— Танцуващия в урагани! — засмя се Шаакан, като подхвърли една кост от пуйка във въздуха, а една възрастна жена скочи с кошница в ръка и хвана костта в кошницата.

Той изтри мазните си устни с парче плат, което тя набута в ръката му.

Хонгис Опаанг, мислеше си Рейчъл, Звездна светлина, бабата на Ураган — вожд на селището.

— Добър ти ден, велики Шаакан, вятър на клана на Костенурките, на лени ленапи. — Танцуващия ураган падна на колене и се поклони.

Рейчъл направи същото, като наведе глава и внимателно слушаше силния глас на Шаакан, който говореше на родния си език.

Старецът размаха пръст.

— Ела, ела и седни при мене, внуко мой. В моя вигвам няма формалности той потупа рогозката до себе си. — Ела седни и ми кажи коя е тази бяла жена, която мирише така. Предупреждавам те. Независимо какви лоши навици си придобил сред онези човекоядци, тук ще трябва да се откажеш от тях. Ние никога не вземаме пленници. Това носи нещастие.

Танцуващия ураган се изправи.

— Това е съпругата ми, Рейчъл, Шаакан. Тя идва с мен по своя собствена воля той каза това на алгонк, след това на английски, като че ли Рейчъл да потвърди истинността на думите му. Той взе ръката й и я повдигна така, че тя се изправи до него.

Шаакан като че ли се взираше в нея, въпреки че очевидно беше сляп.

— Има ли вече бебе?

— Не, Шаакан, но се надяваме Господ да ни дари скоро със синове и дъщери.

Той изръмжа.

— Стига толкова с това обръщение Шаакан това, Шаакан онова. Дълго те чакам, внуко мой — той се потупа по голите гърди, които бяха изненадващо мускулести и добре оформени за мъж на неговите години. — Наричай ме дядо!

— Простете ми тези думи, почитаеми Шаакан, но откъде знаете, че наистина съм ваш внук? Ние никога досега не сме се срещали. Майка ми е била отвлечена оттук преди повече от тридесет години. Бих могъл да съм самозванец.

Той издаде още един недоволен звук.

— Това е нещо, което човек разбира. Освен това, аз съм те виждал. Аз съм те виждал в сънищата си. Чух те, че идваш като ураган, който духа през нашата гора, целият сила и мощ.

— Груб си, Шаакан! — каза старата жена първо на алгонк, а след това на английски заради Рейчъл. — Стоя си тук като покорна съпруга и чакам да ме запознаеш с внука ми. Достатъчно търпеливо чаках вече! — тя пресече пометения под и обви тънките си ръце около Танцуващия ураган в силна прегръдка.

Рейчъл видя как сълзи помрачиха очите й, когато Танцуващия ураган отвърна на прегръдката й. Звездна светлина беше красива жена, въпреки бръчките на времето и снега в косите.

Шаакан измърмори.

— Затваряй си устата или ще те хвърля на мечките и ще си намеря младо момиче за съпруга.

Звездна светлина отстъпи назад и избърса очите си с опакото на ръката си, без да се срамува от сълзите си.

— Ти си затваряй старата уста! Какво младо момиче ще си вземеш, ти, с такова сбръчкано червейче като твоето?

Шаакан се изсмя, удряйки се по коляното.

— Но още си върши работата, нали, съпруго моя?

Звездна светлина заговори отново на английски, а гласът й беше закачлив.

— Горкичкият стар глупак. Не е наред в главата, не му обръщайте внимание какво бръщолеви, внуци мои.

— Тя говори на английски, защото си мисли, че аз не разбирам — каза Шаакан внимателно на английски. — Но трябва да съм пълен глупак да не науча езика на враговете си, нали, внуко?

— Винаги е добре да познаваш врага си — отговори Танцуващия ураган, развеселен от разправиите между баба си и дядо си.

Рейчъл се смееше, заедно с възрастната двойка и се радваше на веселия двубой между тях. Беше очевидно, че двамата са дълбоко привързани един към друг, дори след толкова години брак. Рейчъл непрекъснато си задаваше въпроса, дали и нейният брак с Ураган ще бъде някога толкова щастлив, след като изминат дълги години по пътеката на живота.

— Седнете, седнете, деца — настоя Звездна светлина, като подканяше Рейчъл и Танцуващия ураган да седнат на мястото, определено за почетни гости. — Седнете, а аз ще ви донеса нещо за ядене и пиене. Зная, че сте извървели дълъг път и в сърцето, и в душата.

Танцуващия ураган седна до дядо си, а Рейчъл седна до него. Старецът посегна и хвана ръката на Танцуващия ураган, като изглежда знаеше точно къде се намира, без да трябва да я вижда.

— Не трябваше никога да се съмнявам в сънищата си наяве, сине — каза той, а в гласа му личеше радостта. — Трябваше да съм сигурен, че ще дойдеш да ни спасиш.

— Щастлив съм, че дойдох, за да съм на ваша страна, дядо. Но се страхувам, че няма да мога да ви спася от злото, което се е появило на пътя ви, каквото и да е то — той извърна поглед. — Аз не успях да спася моя народ.

— Ха! Така е, защото твоят народ сме ние, а не онези диваци, които боядисват лицата си сини и се сношават с животни! — той потупа Танцуващия ураган по ръката. — Сега ми кажи как стана така, че дойде най-накрая при нас? — Очите на стария човек светеха ясно, въпреки че не виждаха.

Звездна светлина донесе на Рейчъл и Танцуващия ураган цяло угощение от пуйка, задушена царевица и сладки боровинки. Докато ядяха, той разказа на дядо си и баба си, как беше загубил благоволението на народа на своя баща и как се беше стигнало накрая до неговото изгонване.

Рейчъл беше изненадана, когато откри, че разбира много от това, което Танцуващия ураган разказваше на баба си и дядо си. Тя беше щастлива, че той беше посветил много време, докато пътуваха на юг, да я учи на езика на лени ленапи, защото изведнъж за Рейчъл се оказа много важно, че може да общува с околните. Ако тя и Танцуващия ураган бъдат приети сред лени ленапи, тя искаше да бъде наистина една от тях, а не просто гостенка. Стори и се странно, че тези непознати бяха толкова доволни от това, че се срещат с изгубения си родственик, който беше наполовина враг, само защото беше и половин лени ленапи. От друга страна, нямаше значение, че Рейчъл е бяла жена, отново враг. Тъй като тя беше съпруга на Танцуващия ураган, при условие, че тя заслужаваше честта, тя щеше да бъде приобщена в селището и никой нямаше никога да я нарича манаке икуиуа отново.

Разказът на Танцуващия ураган за неговия живот като мохок стигна най-сетне до своя край. Известно време във вигвама цареше пълно мълчание. Рейчъл почти чуваше какво става в главите на Звездна светлина и Шаакан и как обмислят току-що чутото.

Шаакан поиска лулата си и Звездна светлина скочи да му я донесе, като я запали между собствените си зъби с въглен от огнището пред самата врата на вигвама.

Шаакан дръпна няколко пъти от лулата си, преди да заговори. Някога Рейчъл щеше да загуби търпение от дългото мълчание, но Танцуващия ураган я беше научил колко е важно да обмисляш думите си. Като съпруга си и тя беше започнала да харесва спокойствието на мълчанието.

— Тъжно е, че толкова години си живял по този начин — в борба да бъдеш нещо, което никога не би могъл да постигнеш — каза Шаакан. — Как съжалявам, че отнеха дъщеря ми от ръцете ми! Как съжалявам, че си роден на място толкова далече оттук, където нравите са толкова различни от нашите — той засмука лулата си. — Но кой съм аз, та да кажа, че всичко това не е било част от големия план на живота? Казано е, че всяка дума се изговаря с някаква причина, всеки жест има своята цел. Понякога ни е трудно да си мислим, че упражняваме много малък контрол върху онова, което ни се случва. Трудно е да се примирим, че може би съдбата е тази, която управлява всеки момент, който изживяваме от мига на нашето раждане до нашата смърт… и дори след това.

Звездна светлина изсъска.

— Мисля, че стигат толкова философските разговори за днес, повелителю на вятъра. Нека да оставим внука ни да отведе жена си и да си починат. И утре е ден да си говорите и след това ще има още много други дни.

— Но имам много неща за обсъждане с Танцуващия ураган! — Шаакан поклати лулата си към жена си. — На мене не ми изглежда уморен!

Звездна светлина завъртя очите си и постави нежно ръка върху рамото на Шаакан.

— Аз се опитвах много деликатно да ти подскажа, съпруже мой, че е време за твоята дрямка.

Рейчъл се засмя и стана от рогозката от царевична шума, на която беше седяла целия следобед.

— Не зная за вас, Шаакан…

— Наричай ме дядо. Меденият ти млад гласец е музика за моите уши.

— Дядо, тогава — тя кимна с глава. — Аз съм много уморена, дори ако ти не си. Бих искала да си дремна.

— Туубан ще се погрижи да ви отведе във вигвама за гости. Вземи мъжа си и върви, а аз ще ви видя по-късно довечера. От това, което чувам отвън, се досещам, че довечера ни чакат големи празненства.

Танцуващия ураган се изправи.

— Искам да ти благодаря, дядо, за това, че ме прие така лесно. Аз…

— Достатъчно, Урагане. Ще накараш възрастния човек да се разплаче от радост и да се почувства неудобно. Какъв човек трябва да съм, за да не приема сина на единствената си дъщеря като собствен син?

— Но след това, което ти е направил баща ми, отнемайки ти майка ми, не бих могъл да те виня, велики Шаакан, дори ако не бе пожелал да признаеш опетнената ми кръв.

— Опетнена ли? Ха! Ти си нашият късмет, трябва да кажа, сине. И ще си много полезен в следващите месеци. Ти си изпратен тук неслучайно. Пророчествата винаги се сбъдват, макар и след време.

— Ти говориш за това пророчество, но не казваш защо съм изпратен при тебе, дядо. Кажи ми, за да знам какво трябва да направя.

Шаакан отпрати Танцуващия ураган с ръка.

— Всичко с времето си. Сега вземи съпругата си и ме оставете да положа старото си безполезно тяло за, малко почивка, за да мога довечера да се присъединя към пиршествата.

— Но, дядо…

Рейчъл дръпна Танцуващия ураган за ръката.

— Чу какво каза дядо, всичко с времето си — каза тя нежно.

Звездна светлина намигна на Рейчъл и отдръпна платнището от вратата, за да могат Рейчъл и Танцуващия ураган да излязат навън в загасващите сенки на следобеда.

— Какво ще правят тези мъже без жените си? — подразни тя мъжа си.

— Къде е възглавницата ми, съпруго моя? — Шаакан се оплакваше, докато се протягаше да заспи. — Престани да си въртиш езика и ела да изпълниш молбата ми като добра съпруга.

Звездна светлина се усмихна на Рейчъл и пусна еленовата кожа да падне след нея и Танцуващия ураган.

— Идвам, идвам!

Рейчъл положи бузата си върху мускулестото рамо на Танцуващия ураган.

— Харесват ми — прошепна тя. — Тук е почти като у дома, дори по-хубаво.

Той отмести един кичур коса, който се беше измъкнал от плитката й.

— Животът е хубав, нали?

Тя се повдигна на пръсти и го целуна.

— Да, животът е хубав.

Туубан застана до вратата на вигвама на Шаакан, обърна се дискретно настрани и остави двойката да се почувства насаме. След това заговори.

— Хайде да ви заведа до вашия вигвам. Вече е приготвен за вас.

— А Дори? Моята приятелка Дори?

— Тя е добре. Моята братовчедка, Весела роса, е вдовица. Тя покани Дори да живее в нейния дом, за да можете вие с Танцуващия ураган да сте сами. Не е редно мъжът и жената да делят семейното щастие с други хора.

— Сигурен ли си, че тя се чувства добре?

— Мога да ви заведа при нея, ако искате — воинът посочи през лагера. — За последен път я видях, когато заедно с Весела роса отиваха да съберат мед от кошерите.

Рейчъл погледна към Ураган.

— Мисля си, че Дори би могла да се грижи сама за себе си, Рейчъл — подхвърли той меко. — Хайде, ела да видим нашия нов дом.

Искрата в очите на Танцуващия ураган накара Рейчъл да си помисли, че може би той имаше скрити подбуди, като искаше да я вкара вътре в новия им дом. Сърцето и подскочи и тя усети как се изчервява. Колко изостанала щеше да изглежда в Лондон, че е толкова запленена от съпруга си. Колко необуздана беше да иска да го докосва така, както в момента желаеше.

Ръката на Танцуващия ураган падна леко върху рамото й докато следваха Туубан. Няколко обитатели на селището им помахаха за поздрав. Две млади момичета захихикаха, докато минаваха покрай тях, а очите им бяха върху стройната физика на Танцуващия ураган. Вместо да ревнува, вниманието на момичетата накара Рейчъл да се чувства горда. Можеха да гледат колкото си искат. Тя беше единствената, която сега той водеше в своя вигвам. Тя беше тази, с която довечера той щеше да прави любов в постелята.

Вигвамът, до който ги заведе Туубан, приличаше почти изцяло на жилището на Шаакан и Звездна светлина, с изключение на това, че като място за гости — имаше само няколко кошници и нанизи билки и сушени зеленчуци, които висяха от гредите. Вътре във вигвама беше хладно и миришеше слабо на пресни борови клони. При вратата беше оставена кратуна с вода, както и няколко дървени купи с различни горски плодове, подсладени царевични пити и други вкуснотии.

Туубан висеше пред вратата.

— Ако имате нужда от нещо, моля обърнете се към мен. За мен ще бъде чест да ви помогна по всякакъв начин.

Танцуващия ураган се обърна към Туубан и заговори на алгонк.

— Много си любезен, братовчеде. Няма никога да забравя гостоприемството, което предложи на един човек, който няма къде другаде да отиде.

— Няма къде да отиде? Ти се заблуждаваш. Този дом очаква твоето пристигане от много години. Шаакан, великият лечител, каза, че ти ще дойдеш. Той те видя в съня си и ти наистина дойде, както той беше обещал. Щастлив съм само, че не се наложи да чакам още едно завъртане на сезоните, за да те посрещна най-сетне — Туубан погледна към Рейчъл, която беше седнала, за да си свали мокасините. — Жена ти е много красива, независимо от бялата си кожа. Завиждам ти.

Танцуващия ураган не можа да се стърпи да не хвърли един поглед към нея.

— Тя наистина е много хубава и има характер на полудяла пчела.

Двамата се засмяха сърдечно, като че ли са приятели цял живот и Рейчъл ги погледна, чудейки се какво беше толкова забавно.

Туубан помаха през рамо.

— Почивайте си, приятели, защото довечера ще празнуваме — каза той на английски. — Никой няма да ви пречи, ще се погрижа за това.

За един момент, след като Туубан си беше отишъл и вратата от царевична шума беше спусната, Рейчъл и Танцуващия ураган се гледаха в пълно мълчание.

Рейчъл се усмихна и го прикани да седне до нея, потупвайки рогозката до себе си.

— Толкова е хубаво, че не мога да повярвам, нали, Урагане? Толкова добре ни посрещнаха тук.

Той дойде и седна до нея.

— Изглежда, майка ми е била права. Нейните родители ни посрещнаха с отворени обятия. Само да знаех какво имат предвид, когато казват, че съм част от пророчеството. Не зная какво очакват от мен. Не зная защо не съм виждал във виденията си някакво бъдеще тук.

— Какво ми казваш понякога? Че твърде много мисля и недостатъчно живея? Спри да мислиш, Урагане, и живей, както учиш другите. Дядо ти и баба ти са мъдри хора. Те няма да очакват от тебе нещо, което ти не можеш да им дадеш.

Той хвана една къдрица от косата й и я хвана между пръстите си.

— Мисля си, че бихме могли да живеем добре тук, Рейчъл. Надявам се да бъдеш щастлива, че дойде с мен тук. Нямаше да бъдеш щастлива във Филаделфия с онзи страхливец.

Рейчъл извърна поглед. Не искаше да помрачава радостта им, като спори на тема Гифърд. Нито пък искаше да обсъжда идеята, че тя все още мислеше за дълбоко погрешно от негова страна, че не й дава възможността да се сбогува с брат си.

Тя се обърна отново към него, повдигна ръцете си и ги постави върху широките му рамене. Усмихна се, когато пръстите й стигнаха до краищата на неговия елек и го развърза. Тя притисна устните си до топлата кожа на рамото му, след това до врата му, след това до ухото. Тя проправяше с целувки пътя си към устните му, като се наслаждаваше на неговите блажени въздишки.

— Мисля, че трябва да празнуваме, съпруже.

— Да празнуваме ли? — гласът му беше дрезгав и топъл. — Искаш да танцуваме? И да пеем? Нашият народ празнува по този начин — пошегува се той.

— Ммм, всичко това звучи чудесно, но аз имах нещо друго предвид. Нещо по-интимно. Съпружеско задължение, ако щеш — тя прокара с целувки пътя си до твърдите мускули на гърдите му, устните й намериха върха на неговото зърно. Когато го пое между зъбите си и започна леко да го тегли, той нададе стонове на удоволствие.

— О, Рейчъл, съпруго моя. Обещавам ти, че ще бъдем щастливи заедно, аз и ти, в тази нова земя — той я издърпа в скута си, като я целуваше. — И ти обещавам, че ще имаме много деца, които ще обичаме и които ще ни обичат — добави той близо до устните й.

Тя развърза долната си риза, като освободи гърдите си така, че да може да ги притисне до неговите.

— Искаш ли да имаш дете от мен?

— Всеки мъж иска това от жената, която обича.

— Ако имам дете, ти знаеш, че никога няма да го оставя. Никога няма да оставя и теб. За това ли искаш дете от мен?

Той махна косата й назад.

— Не! — отговори той твърдо. — Искам дете, което да обичам както обичам теб. А ти не искаш ли едно индианче да люлееш в ръцете си?

Тя кимна нежно с глава.

— Искам, Урагане. Детето ще направи живота ни пълен, нали?

Палецът му погали зърното на гърдата и, докато устните му търсеха нейните.

— Животът никога не е пълен, докато не издишаш последния си дъх. Но наистина, един син или дъщеря ще накарат сърцето ми да пее.

Заключени в прегръдка, те се въргаляха из постелята, крайниците им бяха преплетени. Танцуващия ураган махна дрехите й, така че голите им тела се сляха. Тя почувства тръпка на щастие, каквато досега не беше изпитвала. Твърде хубаво — за да е истина, в главата й ехтяха нейните собствени думи.