Дива любов

Глава девета

В момента, в който кануто се допря до мекия пясък на брега, Рейчъл скочи навън. Обзе я страх от последните думи на Танцуващия ураган и в същото време изпитваше вълнение от специалното място, на което той я беше довел. Този варварин предизвикваше в нея душевен смут и чувства, които никога досега не беше изпитвала. Преди да го срещне, тя знаеше какво точно иска и какво чувства. Сега нищо не беше ясно, нищо нямаше определен смисъл.

— Толкова е красиво! — възкликна тя, след като реши да не отговаря на последните му думи.

Тя се, завъртя в кръг, за да огледа езерото, извития бряг и осветеното от луната небе.

— Казах ти, че това е вълшебно място — той се усмихна.

Радваше се да я види щастлива и безгрижна, дори и това да беше само за миг. Танцуващия ураган се върна при кануто, изтегли го навътре на брега и извади своя лък, стрелницата и торбата.

— Ела! — каза й той и преметна багажа през широките си голи рамене. — Има едно подходящо място за лов на риба там, след извивката. Това е един дълбок залив, врязан в сушата, където рибите обичат да се крият. Рибите там са едри и вкусни.

Рейчъл се изравни заедно с него. Точно както Танцуващия ураган беше казал, след извивката на брега водата се врязваше в сушата и образуваше малка лагуна. Луната беше ярка и обливаше малкия басейн в мека светлина. Водата гъмжеше от риба, когато те приближиха и се опитаха да прогонят дългоногите насекоми, които кръжаха над гладката повърхност.

Танцуващия ураган седна на земята и започна да изважда връвта от торбата.

— Можеш да потърсиш дърва, за да си направим малък огън — предложи й той.

Нетърпелива да изследва района около лагуната, Рейчъл отиде да събере сухи подпалки и изсъхнала трева. Едно от нещата, които беше научила от Плачеща жена през последната седмица, беше как да направи добър огън. Веднъж само да се върнеше във Филаделфия, щеше да научи и мълчаливите слугини в дома на брат й, които правеха повече пушек, отколкото огън.

В течение на половин-един час Рейчъл се катереше по скали, пробиваше си път през гъсти храсталаци и събираше малки клонки по песъчливия бряг. Беше любопитна да научи какво следва по-нататък, но гледаше да не остава извън погледа на Танцуващия ураган, за да не предизвика подозрение. За времето, през което тя отсъстваше, той беше уловил две едри пъстърви и в момента изваждаше трета.

— Толкова много риба! — засмя се тя, докато изсипваше подпалките на пясъка и отиде да вземе кремъка и огнивото от раницата.

Танцуващия ураган пусна третата риба на земята и тя подскочи няколко пъти по сухия пясък.

— Гладен съм. Ти не, си ли? — той държеше една пъстърва за хрилете. — Рибата е най-вкусна, когато от водата отиде направо в огъня.

Всъщност, за пръв път от няколко седмици тя беше гладна.

— Ти не взе тиган. Как ще ги приготвим?

Той извади дългия тънък нож, който носеше в колана си, и започна да маха люспите от пъстървите.

— Ще ти покажа как да почистваш и приготвяш рибата, за да можеш и ти да ме храниш в нашия дом.

Тя извърна поглед и си помисли, че ако Гифърд или Томас не дойдеха скоро, щеше да се наложи да се справи сама с положението. Танцуващия ураган правеше твърде много планове по отношение на нея. Той наистина си мислеше, че тя ще бъде негова жена. Въпреки че нямаше намерение да остане съпруга на един дивак, тя не искаше да нарани неговите чувства. През последната седмица той положи повече усилия да я накара да се почувства добре, отколкото Гифърд беше направил за осемнадесетте месеца, през които бяха заедно.

Рейчъл насочи вниманието си обратно към огъня и направи малка клада от изсъхнала трева. С кремъка и огнивото тя запали подпалките и скоро запламтя ярък огън.

Танцуващия ураган кимна в знак на одобрение, докато се приближаваше и донесе почистената риба. Той приклекна до нея пред огъня и посочи купчината дърва, която тя беше събрала.

— Донеси ми една дълга, сурова пръчка.

На светлината на огъня тя започна да търси в купчината и след малко се върна с подходящата пръчка. Танцуващия ураган я взе и промуши надлъжно рибите с нея. След това избра две разклонени в краищата пръчки, забоде ги в меката влажна почва от двете страни на огъня и постави шиша с рибите. Така те висяха точно над върха на пламъка и щяха да се изпекат, без да изгорят. Рейчъл започна да пристъпва от крак на крак, после седна на земята и прегърна своите колена.

— Не предполагах, че можеш да правиш такива неща. Изглежда толкова лесно.

Той седна до нея и двамата зачакаха рибата да се опече.

— Нито една задача не е трудна за изпълнение, след като е научена и запомнена.

Тя наблюдаваше как пламъците облизваха кожата на рибите и вече усещаше божествения аромат на изпечената пъстърва.

— Толкова много нови неща научих. Преди да попадна тук, не си вдигах пръста да свърша каквото и да било. Ако бях захвърлена тук преди шест месеца, сигурно щях да умра от глад или да бъда разкъсана от вълците.

Танцуващия ураган се обърна към нея, за да може да вижда променящото се изражение на нейното лице.

— Но не и сега — каза нежно той.

Рейчъл кимна леко с глава, страхувайки се да извърне поглед към него.

— Не и сега — съгласи се тя.

— Разкажи ми за твоя живот — помоли я той. Гласът му беше нежен като полъха на летния бриз, който духаше откъм езерото. — Разкажи ми къде си живяла. Разкажи ми какво си правила, преди да попаднеш тук и да станеш моя жена.

Тя сви рамене. Неговите ласки я караха да се чувства неловко. Той искаше тя да се обръща към него като към неин съпруг.

— Няма какво толкова да се разказва. Баща ми е благородник. Живеехме в Лондон в неголяма къща.

— Липсва ли ти твоето семейство?

Тя гледаше как огнените езици пълзяха по пращящата повърхност на печащите се риби.

— Не много. Липсва ми само брат ми — Рейчъл се обърна към Танцуващия ураган, който седеше и слушаше внимателно.

Гифърд никога не я изслушваше. Престани да правиш, това, каза тя на себе си. Престани да сравняваш Танцуващия ураган с Гифърд. Не трябва да се размекваш така пред него. Не можеш да останеш жена на този дивак. Тази мисъл е нелепа!

Тя продължи своята история.

— С Томас бяхме много близки, още от деца. После той се захвана с превоз на товари заедно с няколко свои приятели и започна да прекарва по-голямата част от времето си в пътувания между Филаделфия и Лондон.

Тя въздъхна.

— Бях много самотна, когато той замина. Майка ни почина. Баща ни постоянно играеше на комар.

— Прекосила си океана, за да бъдеш с брат си?

— Не — тя започна да си рисува в пясъка с една пръчка. — Дойдох, за да се омъжа за лорд Лангстън, за Гифърд. Запознахме се в Лондон. Той се влюби лудо в мен. Пожела да се оженим още на първата вечер, когато се запознахме в игралния дом.

— Казал е, че иска да се ожени за теб, но не го е направил.

Тя нервно се изсмя. Танцуващия ураган я караше да мисли за неща, за които тя не искаше да си спомня. Караше я да изпитва чувства, които не искаше да изпитва.

— Щеше да се ожени за мен, ако не бях му отказала. Исках да го опозная по-добре — тя си пое глътка въздух. Излъгах те. В действителност, Томас нямаше да ни позволи да се оженим веднага. Стигнахме до компромисно решение и той ме доведе във Филаделфия, за да можем да прекараме известно време с Гифърд, преди да се оженим. Гифърд започна да строи къща за нас. На два пъти определяхме датата на сватбата, но аз я отлагах… — тя започна да усеща трептене в гласа си. — Мисля, че използваше част от зестрата ми за строежа на къщата. Сигурно затова беше толкова нетърпелив да се оженим.

Танцуващия ураган се протегна и хвана ръката й, докато разравяше огъня.

— Ти вече бе променила решението си да се омъжиш за този Гифърд, нали?

— Продължавах да отлагам — някак си пръстите му се преплетоха с нейните. — Просто не чувствах нужда да го направя.

— Ти никога не си обичала този страхливец.

Рейчъл повдигна непокорната си брадичка.

— Той не е страхливец. Не е такъв човек. Просто не бяхме подходящи за съпруг и съпруга.

Танцуващия ураган повдигна нейната ръка и я целуна по пръстите.

— Вината не е в теб, моя храбра Рейчъл. Ти си силната, а не той.

Погледите им се срещнаха и тя за миг остана като омагьосана.

— Никога не съм изпитвала такива чувства към него, каквито изпитвам към теб — прозвуча неочаквано собственият й глас.

Танцуващия ураган прокара пръсти през нейната коса и я привлече към себе си. Рейчъл притвори очи и устните им се докоснаха. Тя знаеше, че не трябва да прави това и въпреки това не можеше да устои.

Целувката му беше изгаряща и страстна. Някак си ръката й се плъзна по голото му рамо и усети силата на тръпнещата мускулеста плът под своите пръсти.

Когато Танцуващия ураган докосна гърдите й под нежната кожена дреха, тя чу как устните й изпуснаха тиха въздишка. Никога не беше изпитвала нещо толкова прекрасно и порочно.

Докато докосваше долната й устна с език, той усещаше нейния учестен дъх. Устните им бавно се впиха в страстна целувка.

— Ки-ти-хи — прошепна нежно той в ухото й. Неговият дъх караше кожата й да настръхва. — К-да-холел, н-докуеум.

Той свали ръката й до неговата и я притегли към гърдите си.

— Гифърд! Никога…

— Недей — тихо промълви той. — Не говори повече за този страхливец.

Той целуна брадичката, върха на носа и челото й.

— Не мога — пръстите й се плъзнаха по мускулестата му ръка и изпитаха твърдата мъжественост на неговите изпъкнали бицепси. — Продължавам да те сравнявам с него. Ти си един дивак и въпреки това си много по мъжествен, отколкото Гифърд Лангстън някога е бил.

Той се усмихна и започна да си играе с един кичур от нежно ухаещата й коса. Тя отпусна главата си на неговото рамо и положи ръка върху голите му гърди.

— Важно е жената да оценява своя съпруг — прошепна той. — Хубаво е, че започваме да се харесваме — целуна я още веднъж и след това се протегна към рибата. — Ела. Нека да се нахраним, преди рибата да е изгоряла.

Рейчъл усети как страните й пламнаха, докато бавно се отдръпваше и седна на земята. Не знаеше как ще погледне Танцуващия ураган след необузданата си постъпка. Но той продължаваше да се държи все едно, че нищо не беше станало… като че ли беше нещо съвсем обичайно да се целуват и докосват така и след това да вечерят заедно в този късен час.

Рейчъл седна върху мекия, топъл пясък и изяде вкусната пъстърва, която Танцуващия ураган беше изпекъл, преструвайки се, че е напълно естествено да целува този мъж и след това да се храни с него. Тя разговаряше с индианеца като с човек, когото познава от дълги години. Много скоро й стана ясно — макар и да принадлежаха на два различни свята, — че това не беше един безмозъчен дивак. Танцуващия ураган беше умен и хитър. Независимо че мислите и постъпките му по отношение на нея бяха внимателни, той беше силен мъж със силни убеждения.

Първоначално те говореха за безсмислени неща. Смееха се и обсъждаха случки от детските си години. Въпреки че начинът на живот на Танцуващия ураган й беше съвсем чужд, имаше нещо в нрава на индианците, което я запленяваше и я караше почти да съжалява, че не се е родила в племето на мохоките. След известно време разговорът стана по-сериозен.

— Кажи ми защо твоят народ се включи в битката между англичани и французи? — попита Рейчъл.

Тя никога не се беше интересувала от политика досега, но този проблем изглеждаше важен.

Танцуващия ураган се замисли, преди да й отговори. Рейчъл беше забелязала, че той често правеше така.

— Знаеш, че англичаните и французите се бият за територии… земи, които не принадлежат нито на Англия, нито на Франция, нито дори и на нашите ирокезки братя ганиенгеките — той хвърли костите на оглозганата риба в огъня. — Повечето мохокски племена застанаха на страната на англичаните. Вие сте с твърдото намерение да останете на тези земи, независимо дали това ни харесва или не. Твоят народ прекосява океана с големи канута и се заселва на юг и на изток от нас. С всеки изминат сезон вашето присъствие се усеща все по-силно — той направи кратка пауза. — Аз казвам, воини от други селища на племето мохоки казват — трябва да се научим да живеем заедно с англичаните или ще изчезнем завинаги от лицето на земята.

Рейчъл ровеше с пръстите на краката си в пясъка, доволна, че се освободи от кожените мокасини, както беше направил и Танцуващия ураган.

— Защо тогава вашето селище се е съюзило с Рувил? Защо станахте приятели с французите, когато останалите мохокски селища са съюзници на англичаните?

Мрачния поглед на Танцуващия ураган срещна нейните очи и тя беше вкаменена от свирепата нотка в неговия глас.

— Сърцето на моят брат, Счупения рог, е изпълнено с омраза към англичаните. Преди три лета те дойдоха в нашето селище, докато бяхме на лов, и избиха нашите семейства. Счупения рог загуби двете си жени и тримата си синове в този ден.

Рейчъл изпита чувство на съжаление към Счупения рог.

— И според него англичаните трябва да умрат. Значи това е въпрос на лично отмъщение.

Танцуващия ураган се протегна, за да хване ръката на Рейчъл. Той бавно проследи с пръст линиите на нейната длан.

— Не е толкова просто. Англичаните нападнаха селището в отговор на нашите набези. Една седмица преди това да се случи, Счупения рог беше нападнал английски форт. Той го изгори и изравни със земята заедно с жените, децата и старите хора вътре в него — Танцуващия ураган затвори очите си от болката, която изплувалите спомени предизвикаха в неговото сърце. — Все още чувам техните писъци.

Тя застина.

— Ти не участва ли в това нападение? — запита тя, страхувайки се от неговия отговор.

Той поклати отрицателно глава.

— Не. Счупения рог знаеше, че не бих му позволил да направи такова нещо. Бях на посещение в мисията Свети Реджис, за да излекувам един умиращ свещеник. Отец Дрейк се отнасяше добре с мен, когато учех в мисията. Бях му задължен. Докато се върна в селището, Счупения рог и другите мъже вече бяха тръгнали за форта. Когато отидох там, вече беше станало прекалено късно.

Рейчъл неволно беше започнала да гали неговата широка бронзова длан и усети топлината на неговото докосване.

— Вината не е твоя. Ти не си отговорен за злините, които Счупения рог е причинил.

— Разумът ми казва, че е така, жено моя, но сърцето ми — той докосна гърдите си, — сърцето ми чувства вина. Не трябваше да заминавам за мисията на посещение при отец Дрейк. Трябваше да остана в моето селище. Знаех на какво е способен моят брат — той погледна към озареното от звездите небе. — Трябваше да съм там, за да го спра.

Рейчъл не знаеше какво да му отговори и затова не каза нищо. През последната седмица тя научи от Танцуващия ураган, че понякога мълчанието казва повече от думите.

За момент той стисна по-силно нейната ръка и след това я пусна.

— Плува ми се — каза той и се изправи да се поразтъпче.

— Хайде да се изкъпем, преди да заспим — в гласът му вече беше изчезнало напрежението, което Рейчъл усещаше само преди миг. — След няколко часа ще се зазори.

Рейчъл също стана. Тя бързо свикна с навика на индианците да се къпят веднъж или два пъти дневно. Дори беше взела няколко урока по плуване от Плачеща жена и се справяше доста добре, но все още се притесняваше от това, че се къпеха голи.

— Ти отивай — внезапно й стана студено и тя обгърна кръста си с ръце. — Аз ще погледам.

Танцуващия ураган се освободи от своята дреха и я остави на земята, близо до огъня. Ръцете му посегнаха към кожената препаска, която прикриваше неговите слабини и Рейчъл щеше да извърне поглед, както обикновено правеше, но този път нещо я задържа.

Докато той се събличаше, погледите им се срещнаха. Пръстите му намериха кожените връзки и Рейчъл чу как препаската падна на земята. На лунната светлина тя успя да види леката усмивка, която премина през неговото лице.

Той я желаеше!

Тя не разбра какво я накара да го направи. Може би това беше нощният бриз или споменът за усещането, когато той я докосваше по гърдите. Погледът й умишлено се плъзна надолу по неговото тяло. Тя започна да разглежда неговите широки бронзови гърди и изпъкналите по тях мускули, след това плоския му корем и силните му бедра. Стомахът й се сви. Тя почти се извърна, но продължаваше да усеща погледа му върху себе си. Бузите й пламнаха, когато вниманието й се насочи към редките черни косми около неговата копиевидна мъжественост.

Танцуващия ураган остана така още няколко секунди, за да може Рейчъл да изучи добре тялото му, и след това внезапно се обърна и тръгна към езерото. Мускулите на бедрата, му ясно се очертаваха, докато той вървеше.

Рейчъл изпусна една въздишка. Едва ли щеше да бъде толкова лошо, колкото си го представяше. Въпреки, че формата им беше малко странна, интимните части от тялото на Танцуващия ураган всъщност съвсем не й бяха безинтересни…

Тя отново въздъхна, след като усети в каква посока бяха отправени мислите й. Беше прекарала едва шест седмици с тези аморални диваци и вече започваше да мисли като тях!

Чу плискане на вода и се обърна в момента, в който Танцуващия ураган грациозно се гмурна под вадата. Той направи един кръг в озарената от луната лагуна и след това й махна с ръка.

— Ела при мен, съпруго моя.

Тя отиде до брега и остави водата да покрие босите й крака. Езерото изглеждаше приветливо и подканящо. Той отново й махна.

— Давам ти думата си на воин, че няма да те докосна с ръка, жено. Ела да усетиш удоволствието от водата. Това е част от вълшебството.

Една палава усмивка мина през устните й. Кой би могъл някога да научи за това, помисли си тя. След като се върна във Филаделфия, никой няма да знае, че съм се къпала гола с моят индианец.

Никой.

Рейчъл докосна връзките на ризката, с която беше облечена. Носеше само нея, една къса пола и препаската около интимния й триъгълник. Танцуващия ураган наблюдаваше. Дори и на лунната светлина тя усещаше отправения към нея поглед. Тя сведе очи към кожената си риза. Ръцете й трепереха, докато се опитваше да разплете дебелите кожени връзки. Тя ги изваждаше бавно от дупките, през които бяха прокарани, докато блузата се разтвори и откри гърдите й. Страхувайки се, че няма да издържи на напрежението, което я обзе, тя бързо се съблече и пусна ризата до дрехите на Танцуващия ураган.

Студеният нощен вятър погали гърдите й и зърната й настръхнаха. Без да може да погледне към индианеца, тя напипа връзките на късата си пола и след малко и тя падна на земята. Ръката й се отправи към превръзката около нейните бедра. До преди две седмици мисълта, че трябва да носи такова бельо, направо я ужасяваше, но сега то беше единственото й прикритие.

— Можеш да се изкъпеш и в този вид — нежно й каза Танцуващия ураган, сякаш усетил какви мисли минаваха през съзнанието й. — Ела при мен и ще се изкъпем заедно.

Искаше й се да избяга, но вместо това започна да навлиза навътре във водата. Опитваше се да запомни всяко свое усещане — аромата на нощния въздух, докосването на хладния бриз, Танцуващия ураган, който я чакаше, потопен до гърдите във водата и погледа, който попиваше разголената й плът.

Рейчъл навлизаше бавно и когато водата стигна до бедрата й, тя се гмурна в прикритието на непроницаемата вода.

— Студено е — каза тя с глас, който прозвуча чужд и за самата нея. Тя се приближи на около метър от него и спря.

Танцуващия ураган протегна ръце под водата, напълни шепите си с пясък и започна да търка своето тяло, какъвто беше обичая. Рейчъл направи същото. Едрият пясък драскаше нейната нежна кожа, но предизвикваш приятно изтръпване по цялото й тяло. Танцуващия ураган наведе глава, за да измие косата си. Рейчъл също започна да мие своята, но с всяко потапяне на главата си приближаваше все по-близо до него.

След това някак си пръстите им се сплетоха. Той разтвори ръце, подканвайки я да приеме неговата прегръдка. Рейчъл трепереше и от страх, и от студ.

— Аз…

— Искам само да те прегърна, Рейчъл, съпруго моя. Казах ти. Никога не бих принудил една жена да ми се отдаде, когато не иска, особено ако това е моята съпруга.

В този момент тя му вярваше с цялото си сърце. Той обгърна с ръце голото й тяло под повърхността на водата и това й се стори най-естественото нещо на света. Топлината, която той излъчваше, я привлече още по-силно към гърдите му и тя отпусна глава, на неговото рамо. Тя проследи с ръка извивките по мускулестите му ръце, обладана от порочна смелост. Но нали тя беше негова жена, значи нямаше нищо греховно в тяхната прегръдка?

А беше ли наистина негова съпруга? Тя многократно си беше повтаряла през последната седмица, че не е и никога няма да бъде. Въпреки това, една малка част от нея приемаше връзката й с този необикновено красив червенокож мъж.

Танцуващия ураган я вдигна на ръце. Обгърната от лунна светлина, тя усещаше отправения към нея поглед и изпълнените с пламенна любов очи.

Когато той се наведе да я целуне, Рейчъл обърна лицето си към него. Тя прокара пръстите си през мократа му коса, отново усети вкуса на неговите устни и нежните движения на неговия език.

Този път, когато ръката му докосна нейните гърди, тя се отдаде изцяло на необикновеното усещане, което преминаваше през цялото й тяло. Плувайки в ръцете му, с глава отпусната върху неговите гърди, тя наблюдаваше как едната му ръка нежно се плъзга по цялото й тяло.

Когато Танцуващия ураган наведе глава към нейните гърди, дъхът й спря и тя застина в очакване. Той прошепна нещо на мохокски и тя се успокои, без да знае какво точно й казва, и въпреки това остана изпълнена с кураж. Усещането, което влажните му устни предизвикваха при допира им с изпръхналите й гърди, изпълваше вените й с трепетно удоволствие. Разумът й искаше това да спре, но тялото й желаеше това чувство да продължи завинаги.

— Урагане — прошепна тя.

— Съпруго моя — отговори той с възбуждащ глас.

— Урагане, трябва да спреш.

— Защо? — той сведе глава в долината между нейни гърди. — Кажи ми защо, скъпо мое съкровище?

— Защото… защото… — объркана, тя бе обзета от напушващия я смях. — О, не знам защо, просто защото.

Той се засмя в отговор и, в следващия миг, неочаквано я приведе към водата. Тя усети как неговото тяло рязко се стегна и мускулите му изпъкнаха, когато я изправи на крака в дълбоката до пояс вода.

— Какво има? — внезапно тя бе обладана от страх. Той беше вперил поглед в брега и предпазливо започна да излиза от водата.

— Остани тук, Рейчъл! — заповяда й рязко той. Тя покри голите си гърди с ръце. Смехът и възбудата бяха преминали в страх и срам.

— Урагане…

Той сложи пръст върху устните си.

— Стой, където си и ще бъдеш в безопасност.

Тя не искаше да остане сама във водата и тръгна бавно след него. В мига, в който Танцуващия ураган стигна до брега, босите му крака полетяха към мястото, където бяха запалили огъня. На отблясъците на почти загасналия огън, тя видя как индианецът посегна към своя нож.

Рейчъл все още не виждаше нищо тревожно. Какво правеше Танцуващия ураган? Там нямаше никой!

— Това въобще не е смешно. Чакай ме!

Той се обърна към нея и я повика с пръст.

— Вземи си дрехите и ме изчакай да се върна. И не забравяй ножа си, Рейчъл — той отново потъна в тъмнината, обгърнала гората и езерото.

Тя почти беше стигнала до брега, когато чу ужасяващ боен вик. Някой изскочи от прикритието на мрака и се втурна към Танцуващия ураган. Той се обърна да посрещне своя нападател и ножът му зловещо проблесна на лунната светлина.

Рейчъл притисна с ръце устата си, за да спре вика, предизвикан от появата на Счупения рог сред сенките на нощта.