Дива любов

Глава тридесета

— Рейчъл!

— Уейчъл-мама!

Рейчъл вдигна поглед от шейната, за чието товарене помагаше на Дори, усмихна се и помаха на Танцуващия ураган и на Ка-уе-рас, а в гърлото й заседна буца. Танцуващия ураган водеше през лагера сина им, възседнал едно пони, купено в Анаполис предната седмица. Малчуганът се кипреше върху голия гръб на кончето с юмруци, оплетени в гривата му, и с широка усмивка върху бузестото си бронзово лице.

През онази нощ във Филаделфия Рейчъл беше получила по-голямата част от зестрата си в книжа от уплашения златар на Гифърд. След сърцераздирателното сбогуване с Томас, който въпреки настоятелните молби на Рейчъл да дойде с нея заяви, че животът му принадлежи на морето, тя и Танцуващия ураган се върнаха в селището Лени Ленапи. Оттам няколко воина тръгнаха с Танцуващия ураган до Анаполис, откъдето купиха коне, платове и лекарства за пътуването си до Охайо, където щяха да се присъединят към братовчедите си от племето шоний.

Днес беше първият ден на месец май и хората от селището се щураха насам-натам, заети с опаковането на багажа. Времето беше хубаво и водачът на колоната Танцуващия ураган смяташе, че е разумно да се тръгне възможно най-скоро, тъй като с настъпването на пролетта английските войници се прегрупираха отново, а един уплашен полк съзираше враг във всяко индианско лице. Танцуващия ураган се надяваше до една седмица цялото селище да се отправи на запад и по възможност да се избегнат всякакви сблъсъци с английската армия.

Рейчъл изчака да види как Танцуващия ураган и малкото им момченце се скриват зад вигвамите на Шаакан и Звездна светлина и едва тогава се върна към опаковането на торби с брашно върху шейната на Дори. Самата тя беше отскочила до вигвама на Мъжа — сянка, за да нагледа едно дете, което спеше.

След няколко минути Танцуващия ураган се появи зад Рейчъл и обхвана с ръце талията й. Тя се засмя и се облегна назад, като му позволи да целуне нежната вдлъбнатина, сгушена между врата и рамото й.

— Трябва ли ти нещо? — попита го тя. — Точно сега помагам на Дори, но мога да дойда.

— Трябва ли един мъж да се нуждае от нещо, за да бъде с жена си?

Смеейки се, тя се обърна към него.

— Вече всичко ще се оправи, нали?

Той прокара леко пръст върху устните й.

— Гифърд Лангстън и животът, който си водила, преди да дойдеш при мен, вече са в миналото ти. Хората ни ще тръгнат на запад, където ще са в безопасност, и там ще остареем заедно и ще наблюдаваме как внуците и правнуците ни ще растат и ще станат мъже и жени, с които ще се гордеем.

Тя докосна с устни неговите, опиянена от близостта му.

— Почти истинско щастие, нали?

— Ш-ш-т! — той леко докосна с пръст устните й. — Не говори такива неща — това се смята за лош късмет в Лени Ленапи.

— Това са суеверни глупости — и тя отново го целуна, преди да плъзне ръце надолу по широките му голи рамене. — А сега си върви и ме остави да работя.

Устните им отново се срещнаха и тъкмо когато Рейчъл се отдръпваше, тя чу Туубан да вика Танцуващия ураган.

Челото на мъжа й се набръчка — приятелят му Туубан тичаше насреща им, а в гласа му имаше някаква напрегната нотка.

— Танцуващия ураган, имаш гости!

Той погледна встрани от Рейчъл.

— Гости?

Туубан спря и посочи към вигвама, който споделяха двамата съпрузи.

— Чакат до огъня ти.

— Кои са? — запита Рейчъл, убедена, че никога повече няма да видят Гифърд, когото Танцуващия ураган уплаши толкова много. Не, които и да са гостите, те са дошли без придружители — не беше чула никакви коне, никакво раздвижване. Които и да са те, те са влезли в лагера относително тихо.

Туубан премести погледа си от Рейчъл към Танцуващия ураган.

— Казва, че е Счупения рог, твой брат от племето мохоки.

Кръвта на Рейчъл се смрази и тя се вкопчи в голата ръка на Танцуващия ураган.

— Счупения рог е тук? — каза шепнешком. — Не може да бъде.

— Мъж без ухо — Туубан перна собственото си ухо. — И жена със заешка устна. Каза, че му е жена.

Долната устна на Рейчъл потрепери.

— Той крои нещо лошо. Не е дошъл тук с добро. Танцуващия ураган отправи поглед към вигвама си, но той беше зад други индиански жилища.

— Той все още е мой брат. Пътувал е дълго. Трябва да видя какво иска. Така е правилно.

Рейчъл плъзна ръката си в ръката на съпруга си.

— И аз ще дойда.

— Не трябва. Знам, че брат ми те плаши. Вземи сина ни и отиди във вигвама на родителите ни. Там ще си в безопасност.

Тя стисна ръката на мъжа си и събра смелост.

— Не, отиваме заедно.

Танцуващия ураган кимна и се обърна към Туубан.

— Никой ли не е с него? Сигурен си. Брат ми е хитър и неискрен човек.

— Не, стражите не са видели никого.

— Нищо не могат да ни направят, ако са двама срещу едно селище, но за всеки случай ще те помоля да кажеш на воините, че брат ми е в лагера. Предупреди ги да наблюдават жените и децата си и да си отварят очите за някаква опасност. Изпрати допълнителни стражи да пазят лагера от всичките му страни, докато аз се позанимая със Счупения рог.

Туубан кимна кратко и хукна.

С ръце, вплетени една в друга, Рейчъл и Танцуващия ураган пресякоха лагера в посока към вигвама си. Тя веднага позна Счупения рог, макар че лицето му беше посивяло от пепел и той изглеждаше по-слаб от миналото лято. До него стоеше Хубава жена, чието лице беше също посивяло, облечена в парцаливи дрипи.

— Защо е тази пепел? — запита Рейчъл шепнешком.

— Изглежда, че брат ми и жена му са в траур, заради член на семейството.

Когато Счупения рог видя Танцуващия ураган, той пристъпи напред и протегна двете си ръце в мир. Танцуващия ураган ги пое внимателно.

— Поздрави, братко — каза на английски Счупения рог.

— Поздрави за теб, братко. Смятах, че съм мъртъв за теб — каза Танцуващия ураган, минавайки директно на въпроса. — Как ме намери и защо си дошъл?

Счупения рог наведе глава в знак на подчинение.

— Не мога да поправя това, което е било сгрешено в миналото. Не мога да променя посоката на вятъра, който вече духа. Дойдох да донеса скръбна новина на теб и на лени ленапи. Нашата майка ни каза къде си отишъл, като се надяваше, че ще можем да поправим различията си.

— Казваш, че си дошъл от Великите езера до Чесапийк, за да донесеш новина за мъртвия си брат?

— Не бъди толкова подозрителен — Счупения рог разтвори ръце. — Аз не съм въоръжен, с изключение на един мускет, който лежи на входа ти, един лък и един ловен нож. Дойдох, защото това беше правилното нещо, което можех да направя — погледът му се отклони към лицето на Рейчъл, но го отмести, преди да забележи брат му.

Рейчъл стисна по-силно ръката на съпруга си.

— И каква новина носиш? — Танцуващия ураган повдигна ръка. — Покрит си с пепелта на траура. Кой е починал?

— Не предлагаш ли гостоприемство на този мъж и жена му, които идват толкова отдалече?

— Първо новината, братко.

Счупения рог скръсти ръце на гърдите си.

— Духът на майка ни премина в небесата. Цялото селище измря от едра шарка и тя беше една от тях.

Танцуващия ураган присви очи.

— Ти не носиш въздуха на заразата със себе си, нали? — предизвика го той.

— Погледни ни — изрече презрително Счупения рог. — Погледни ни внимателно и виж, че носим белезите на болестта. Беше преди месеци, през зимата. Сега сме само две самотни души без убежище.

Танцуващия ураган въздъхна бавно — беше много мило от страна на Счупения рог да дойде от толкова далеч, за да донесе на семейството на Плачеща жена новината за нейната смърт. Вярно, той изглеждаше искрен в намеренията си и очевидно беше дошъл без придружители. Може би брат му беше прозрял злините, причинени от досегашното му поведение, и съжаляваше за тях. Може би кончината на цялото селище на мохоките го е накарала да разбере колко зло е нанесъл.

Танцуващия ураган отстъпи встрани и придърпа Рейчъл със себе си, за да поговори с нея насаме.

— Моят брат идва с добри намерения и единственото правилно нещо е да му предложа гостоприемството на дома ни.

Рейчъл го гледаше настоятелно право в очите.

— Това не ми харесва. Това изобщо не ми харесва.

— Може би се е разкаял за греховете си. Такива неща се случват, жено.

Тя хвърли поглед към Счупения рог, който разговаряше тихо с Хубава жена.

— Не се и съмнявам в това. Въпросът е обаче може ли Счупения рог да се промени? Може ли да му се има доверие?

— Трябва само да ги нахраним и да им осигурим място, където да положат глави. Ще кажа на Счупения рог, че може да остане ден-два, но после трябва да си върви. Ще му предложа да се подслони в моя вигвам, защото така трябва, но ще му кажа, че между нас има прекалено много лоши магии и затова не може нито да остане, нито да тръгне на запад с нас.

— Толкова бързо ли забрави всичко, което ти причини? — тя огледа красивото, бронзово лице на Танцуващия ураган, като се опитваше да проумее. Беше развила едно свирепо чувство за съхранение, което обхващаше не само Ка-уе-рас, но и съпруга й — искаше да предпази Танцуващия ураган не само от минали, но и от предстоящи терзания.

— Изобщо не съм забравил и дори не мога да кажа, че съм простил, но като шаман на моето племе аз трябва да служа за добър пример на другите. Трябва да проявявам състрадание, макар че може и да не ми е жал.

Тя зяпна в почуда.

— Трябва да се доверяваш, без да изпитваш доверие?

Танцуващия ураган погледна към Счупения рог, който се взираше в собствения си кичур, веещ се на пръта пред колибата.

— Не може да ни причини зло, когато сме между своите. Тогава аз бях в неговия лагер, но сега той е в моя.

На Рейчъл й се искаше да поспори още по този въпрос, но разбра, че няма да има никаква полза — тук ставаше дума за онова усещане за истина и лъжа, което силно владееше Танцуващия ураган и управляваше хората от Лени Ленапи. Тя се пресегна и докосна бузата му.

— Добре, мъжо, ще предложа на гостите нашия огън. Много от вигвамите са прибрани и семействата живеят заедно, така че ще трябва да спят при нас тази нощ.

Танцуващия ураган погледна брат си и снаха си.

— Така ще мога да го наблюдавам по-добре — погледна я отново. — Рейчъл… — изчака погледите им да се срещнат. — Не бих те подлагал на опасност, дори ако за минута си мислех, че той може да нарани теб или сина ни.

— Знам го — тя повдигна ръката му и го целуна по кокалчетата на пръстите. — Ще им направя нещо за ядене, докато ти ги заведеш при Звездна светлина и Шаакан — трябва да им кажете, че дъщеря им е мъртва.

Вечерта започна да ръми и вместо да вечерят на открито пред вигвама, където Рейчъл щеше да се чувства в безопасност, тя беше принудена да сервира вътре. Танцуващия ураган и Счупения рог водеха лек разговор, в течение, на който се сменяха блюда с печено еленско месо, пшеничен хляб и варен грах. Хубава жена беше седнала на една ръка разстояние зад съпруга си и не обели нито дума. Не беше неучтива с Рейчъл, но и в никакъв случай не може да се каже, че се държеше мило.

След вечеря Танцуващия ураган и Счупения рог запалиха лулите си, докато Рейчъл миеше оловните съдини, които Танцуващия ураган й беше донесъл като подарък от Анаполис. Ка-уе-рас се мотаеше из вигвама, пускайки една дървена лодчица да плава във въздуха и когато се покатери в скута на Счупения рог — любопитен като всяко прохождащо дете — Рейчъл трябваше да потисне желанието си да сграбчи сина си и да побегне. Откакто беше дошъл в лагера, Счупения рог не беше казал, нито направил нищо лошо, но тя не можеше да се отърси от чувството на безпокойство, което я преследваше през целия ден.

Смяташе да се опита да поговори с Танцуващия ураган за безпокойството си, но знаеше колко много искаше той да повярва, че брат му съжалява за миналите си действия и затова не можа да се насили да говори срещу Счупения рог. В края на краищата тя нямаше никакво доказателство, с изключение на няколко зловещи погледа, които биха могли да бъдат плод на въображението й, и лошото предчувствие на дъното на стомаха й. Танцуващия ураган е шаман, повтаряше си тя, той може да предвижда бъдещето в магиите си и не можеше да не знае, дали Счупения рог им мисли злото.

Рейчъл беше благодарна, когато най-после дойде време да си лягат. Тъй като по-голямата част от вещите им бяха опаковани — в готовност да тръгнат на запад, във вигвама имаше достатъчно място да се преспи удобно. Танцуващия ураган настани Счупения рог и Хубава жена в далечния край на вигвама, а той самия, Рейчъл и Ка-уе-рас легнаха до входа. Веднага щом духнаха лампата и Ка-уе-рас се намести до Рейчъл, тя пропълзя до съпруга си и отпусна главата си върху широкото му рамо.

— Нали ти казах, че не ни мисли злото? — Танцуващия ураган прошепна съвсем тихо в ухото й.

— Вярно, че нищо лошо не направи.

Урагана я прегърна и целуна челото й.

— Тук при мен си в безопасност. Сега спи, жено. Утре брат ми си отива. Смята да разгледа капаните по течението на Чесапийк. Той разбира мисленето на англичаните и ще се справи добре.

Рейчъл се повдигна на единия си лакът.

— Мисля да спя при Ка-уе-рас, ако нямаш нищо против.

Той се усмихна в тъмнината.

— Ще ми липсва топлината на тялото ти.

— Просто ще се чувствам по-добре, ако съм уверена, че той е в безопасност — прошепна тя.

Той отново я целуна, но този път устните му се задържаха върху нейните, а след известно време промълви:

— Ако това е добре за теб, жено, ще мина без топлината ти за една нощ.

Рейчъл целуна набързо Танцуващия ураган още веднъж и пропълзя обратно към сламеника на Ка-уе-рас. Когато положи главата си до тази на сина си, той вече спеше, а мъничките му пръстчета стискаха дървената лодка, подарени му от чичото, когото той никога нямаше да познава. Рейчъл дълго време лежа, вперила поглед в тъмнината към Танцуващия ураган, като мислеше за него и любовта, която изпитваше към него. Най-накрая тя се унесе в сън.

По някое време през нощта Рейчъл чу, че Ка-уе-рас се върти и проплаква. Без да отваря очите си, тя протегна ръка да го погали, мислейки, че сънува кошмар.

Когато той изпищя, тя уплашено отвори очи, цялата настръхнала — нещо не беше наред.

Пресягайки се да вземе уплашеното си мъниче, Рейчъл машинално се обърна към Танцуващия ураган.

Ужасеният й вик разцепи нощта. Счупения рог стоеше над Танцуващия ураган и стискаше в ръката си назъбен нож с тъмни кървави петна по него, а шията и гърдите на Танцуващия ураган бяха потънали в тъмна течност.

Рейчъл се вцепени от страх за сина си, но яростта вътре в нея беше по-силна. Като се завъртя на коленете си, тя избута Ка-уе-рас през една тясна цепка на кожата между пода на вигвама и стената — беше останала незашита от многото работа през седмицата.

— Бягай за Туубан — изкрещя тя и малкото момченце изчезна през дупката. Тогава Рейчъл се обърна, за да застане лице в лице с убиеца на мъжа си.

Грабна ножа, който държеше до възглавницата, и скочи.

— Ти го уби! — развика се бясно тя, размахвайки оръжието. — Ти уби съпруга ми и сега ще умреш!

Счупения рог отметна глава назад в буен смях.

— Дойдох да си взема моето. Вземам си кичура от пръта и заедно с него вземам късмета си и теб самата!

Рейчъл се приближаваше бавно към него — ниско приведена, а центърът на тежестта й беше съвсем близо до пода. По този начин се дебнеха хищниците и тя го, правеше инстинктивно.

— По-скоро ще обърна ножа към себе си, отколкото да ти позволя да ме докоснеш! — извика тя, пренебрегвайки горещите сълзи, които се стичаха по лицето й.

— Смели думи за жена, която пак е роб!

Рейчъл скочи напред, разпра гърдите на Счупения рог и отскочи обратно преди той да успее да я хване. Счупения рог изруга в тъмнината, тъй като докосна раната, изрязана в гръдната му кост.

— Внимавай, кучко — предупреди я той. — Ще платиш скъпо за всяка болка, която ми причиняваш. Остави ножа и да тръгваме.

— Ти излъга, мъжо!

Рейчъл се обърна и видя Хубава жена, която идваше към тях и стискаше в треперещите си, покрити с белези от едра шарка ръце, един мускет.

— Ти каза, че няма да я вземаш. Каза, че идваш да убиеш и двамата и да се освободиш от лошия късмет, който ти предадоха.

— Да, излъгах — захили се насреща й Счупения рог. — Тя беше моя в деня, когато я взех от каретата, и ще бъде моя до деня, в който умре или в който я убия! А сега остави мускета, за да не гръмне по погрешка и да ме простреляш в крака!

Хубава жена поклати глава и размаха заредения мускет.

— Не, не можеш да я имаш, защото аз съм твоята жена. Аз стоях до тебе, когато ти беше болен. Аз преследвах вълците, за да ти намеря месо. Аз няколко пъти те дарявах с деца — пак заради теб. Аз съм твоята съпруга! Аз съм твоята жена и не може да има никакви други!

Рейчъл отстъпи крачка назад и почувства натиска на дървената рамка на вигвама върху гърба си. Нямаше къде да отиде, а пред нея стояха двама смъртни врагове. Чуваше лая на кучетата в селището и гласове на хора, а също и боси крака, които тичаха пред колибата. Очевидно Ка-уе-рас беше стигнал до Туубан и беше вдигнал тревога.

Погледът на Рейчъл се прехвърли от Счупения рог към Хубава жена, която сега насочваше мускета към нея. Не беше сигурна кой от двамата представлява по-голяма заплаха, но предположи, че е Хубава жена, за която беше повече от ясно, че не може да се владее.

— Не стреляй — каза Рейчъл и вдигна ръце. — Аз не го искам. Не искам мъжа ти. Вземай го и си вървете.

— Той е полудял по тебе! Прекоси половината свят, за да те намери! Не мога да те оставя жива!

— Остави мускета или ще те удуша с голи ръце! — заплаши Счупения рог, побеснял от неподчинението на жена си. — Ще имам всяка жена, която ми харесва, а тази бяла кучка ми харесва!

Хубава жена поклати глава в очевиден унес.

— Не, няма да стане. Аз съм съпруга на Счупения рог от мохоките — тя зареди спусъка с палеца си. — Той няма да има никога друга жена, това никога няма да се повтори.

Рейчъл се стегна в очакване на изстрела на мускета, насочен право в целта. Знаеше, че това ще я убие, но стоеше безжизнена. Не можеше да вика, мислеше единствено за Танцуващия ураган, който лежеше в безсъзнание на сламеника си и кръвта изтичаше от тялото му. Той искаше толкова много да повярва в брат си, че му се предовери и заради това щеше да умре.

Рейчъл видя как Хубава жена премества пръста си върху спусъка.

— Не! — изрева Счупения рог и се хвърли между двете жени. — Не я убивай! Тя е моя!

Куршумът от мускета удари гърдите на Счупения рог и се раздроби във вдлъбнатината под реброто му, като заля Хубава жена и Рейчъл с фонтан от кръв. Той падна назад под порива на черния прах, блъскайки Рейчъл към земята и приковавайки я на пода.

Изпаднала в шок, Рейчъл закрещя и се измъкна изпод разкъсаното тяло на Счупения рог, точно когато Туубан и няколко други воини се втурнаха през вратата на вигвама.

Туубан вдигна лъка на рамото си, за да убие Хубава жена, но тя междувременно беше захвърлила мускета на земята и люлееше мъртвото тяло на съпруга си, стенейки със зловещ глас.

Все още зашеметена, Рейчъл пропълзя до Танцуващия ураган и като се наведе над него, започна да хълца. По него имаше толкова много кръв и беше невъзможно да е жив. Без да мисли, тя взе края на едно одеяло и го притисна към дълбоката рана, от която все още бликаше кръв.

— Повикайте помощ — проплакваше тя. — Повикайте Шаакан и Звездна светлина. Танцуващия ураган е ранен! Ранен е лошо! — отмахна косата от лицето си. — Може би е мъртъв.

Туубан коленичи до Рейчъл и притисна ухото си в гръдта на Танцуващия ураган. Послуша малко и после вдигна глава.

— Още е жив. Сърцето му още бие за теб, Рейчъл.

Тя избърса сълзите си, които замъгляваха взора й.

— Това не е възможно. Има толкова много кръв! Та той преряза гърлото му!

Точно в този момент някой запали лампата, която висеше на покривната греда, и Рейчъл можа да види мъртвешката бледност на кожата на Танцуващия ураган. Той едва-едва дишаше, а лицето му беше съвсем сиво.

— Дръж това здраво — каза Туубан, като повдигна края на одеялото от раната на врата на Танцуващия ураган и го постави отново. — Кървенето е намаляло.

Рейчъл погледна нагоре към Туубан объркана.

— Може и да оживее? Мислиш ли, че може да оживее?

— Стой при него. Шаакан ще си донесе чантата с лекарствата. Моят приятел Танцуващия Ураган няма да те остави без борба.

Само една седмица по-късно Рейчъл стоеше в началото на колоната от шейни и наблюдаваше Танцуващия ураган, който даваше последни заповеди, преди селището да тръгне по първата си отсечка от тяхното пътуване. Беше бледен и със забавени движения и вратът му не се виждаше от бинтовете, но настояваше, че е достатъчно добре, за да издържи пътуването.

Нямаше абсолютно никакво обяснение за това, че не изтече всичката му кръв, освен може би това, че е минало съвсем малко време от мига, в който Счупения рог заби ножа в Танцуващия ураган, до момента, в който Рейчъл притисна раната, за да спре кървенето. Ако Ка-уе-рас не беше видял какво става и не беше проплакал, Танцуващия ураган никога нямаше да оживее.

Танцуващия ураган дойде бавно към Рейчъл с ръката на сина си в своята.

— Готови сме, жено.

— Готови сме — повтори тя. Тя погледна назад към няколкото вигвама, които щяха да останат, и като засенчи очите си с ръка, видя Хубава жена да седи до едно изстинало огнище. — Сигурен ли си, че можем да я оставим просто така?

Танцуващия ураган погледна назад към вдовицата на Счупения рог. Беше се остригала и сега по главата й стърчаха остри косми. Освен това беше покрила лицето си с пепел и беше отрязала два от собствените си пръсти преди Танцуващия ураган да прибере всички оръжия, до които можеше да се докопа. Хубава жена сега седеше, скръстила крака пред изстиналото огнище, люлееше се напред-назад и призоваваше на ирокезки своя починал и погребан съпруг.

Танцуващия ураган вдигна Ка-уе-рас на рамото си и като се извърна от Хубава жена, хвана Рейчъл за ръката.

— Нищо не може да се направи за нея — тя самата си е най-големият враг. Ако някога лудостта й я напусне, то това ще бъде нейно собствено дело. Ние не можем нито да й помогнем, нито да се чувстваме отговорни за престъпленията й.

Рейчъл знаеше, че е прав, и въздъхна.

— Е, добре — усмихна се и се опита да отблъсне всичките си мисли от Счупения рог, от Гифърд, от Та-уа-ни… от всички лоши неща, които й се бяха случвали. Днес беше денят, в който започваха наново.

Рейчъл се обърна към Танцуващия ураган и се пресегна да погали широката му бронзова буза. В много отношения той все още й се струваше дивак, но тя го обичаше дори повече от самия живот.

— Води ни, съпруже мой — и дари с усмивка и него, и сина им.

Танцуващия ураган се наведе, и докосна устните й с неговите.

— Ти води.

— Не знам къде отиваме.

— На запад, Рейчъл, жено — подразни я той. — И където и да отидеш, аз ще те последвам — той взе ръката й и я постави на гърдите си, където тя можеше да почувства как сърцето му тупти. — Където и да се подслониш, ще се подслоня и аз. Твоите хора ще бъдат мои хора… твоето сърце — мое.

Ка-уе-рас плесна пълничките си малки ръце и се засмя, а родителите му скрепиха любовта си с целувка.