Дива любов

Глава деветнадесета

През зимата на 1762 година снегът падна рано. Тя започна с вихри и лют студ. В продължение на два дни Рейчъл и Танцуващия ураган останаха вътре в своя вигвам, където беше топло и уютно, и изчакваха снежната буря да свърши. За да минава времето, те играеха на дама с морски миди. Танцуващия ураган поправи оръжията си и се зае с трудоемката задача да си направи нова секира. Рейчъл запълваше времето си, като шиеше на една от възрастните жени в лагера, която вече не виждаше достатъчно добре, за да си вдява иглата. Следобед правеха любов, сгушени под одеялата от мечешка кожа. Разказваха си истории от детството и от време на време говореха за бъдещето си.

На третия ден Рейчъл и Ураган се събудиха от оглушителния шум на тишината. Бушуващите ветрове бяха спрели, дебелата снежна покривка заглушаваше естествените шумове на гората. След като набързо закусиха с гореща царевична каша, поръсена със сушени ябълки, Рейчъл и Ураган се облякоха с кожените си палта и ръкавици и излязоха да видят как природата е преобразила селището на лени ленапи.

Лагерът и гората наоколо бяха покрити с дебело покривало от естествена белота. Боровете, кедрите и дъбовете бяха тежко отрупани и клоните им се огъваха под тежестта на изобилния сняг.

Ръка за ръка, Ураган и Рейчъл излязоха от своя вигвам навън в щипещия студ. Слънцето излъчваше утринна светлина, която сгряваше лицата им въпреки ниските температури и караше всичко наоколо да блести с бяла светлина.

— Красиво е — въздъхна Рейчъл, запленена от снега като дете.

Той поклати глава, докато разглеждаше лагера.

— Можеш да си помислиш, че след като толкова много години сме виждали как идва зимата и после си отива, не би трябвало да сме толкова поразени от нейното великолепие — той се обърна към Рейчъл. — Но наистина е много красиво, нали?

От един вигвам се чу детски смях и две дечица със закръглени личица се появиха, подскачайки в снега. Като че ли всички се чувстваха точно както Рейчъл и Танцуващия ураган. Жителите на селището започнаха да се измъкват от защитените покои на своите вигвами в острия сутрешен въздух, облечени в кожени палта с качулки и ботуши до коленете от видра.

Танцуващия ураган загреба шепа сняг и я направи на топка. Преди Рейчъл да успее да се възпротиви, той я хвърли към нея и я удари точно в гърдите. Снежната топка се разби в нея и я посипа със студен, хапещ сняг.

Тя изплю бързо снега, поразена от студа, но започна да се смее, когато той се скри зад техния вигвам.

— Добре, добре! — извика тя, като напълни шепите си със, сняг. — Войната е обявена, мили мой! Не очаквай никаква милост!

Една снежна топка изхвърча иззад прикритието на дървения вигвам, но тя успя да отбегне удара. Когато зърна черната му коса, тя хвърли своята топка с всички сили и беше възнаградена с неговото мърморене, когато го удари в тила.

Рейчъл се заливаше от смях и се наведе отново да напълни ръцете си със сняг. Точно когато се изправяше, Танцуващия ураган изскочи някъде зад вигвама и я бомбардира с няколко снежни топки.

Рейчъл пищеше радостно и хвърли още две топки. За нейно огромно удоволствие и двете удариха целта си, като го посипаха със снежен прах.

Той пак хлътна зад прикритието на вигвама, а Рейчъл взе още сняг.

— Страхливец! — извика тя.

Зад гърба си чуваше смеховете на другите обитатели на селището, млади и стари, които също се замеряха радостно със сняг.

Рейчъл започна да дебне Танцуващия ураган, а в лявата си ръка беше скрила няколко топки.

— Хайде, Ти-който-танцуваш-в-снежните-урагани — подмамваше го тя с най-сладкия си глас. — Излизай, където и да си!

Когато не получи никакъв отговор, тя профуча покрай ъгъла на вигвама и в ръкавиците си стискаше снежна топка, готова за нападение. За нейна изненада, той не беше там. Тя разгледа стъпките му в снега и дяволито се усмихна. В снега дори аматьор като Рейчъл можеше да проследи къде е отишъл някой!

Хихикайки доволно на себе си, тя леко се приведе и започна да върви по неговите следи. Зави зад техния вигвам, мина покрай следващия, след това още един, след това под едно дърво… Изведнъж Рейчъл се изправи и погледна зад себе си. Следите внезапно свършваха.

Тя се огледа. Наоколо нямаше никаква следа от него. Той беше изчезнал! Точно тази нощ Танцуващия ураган и беше разказвал за един известен шаман, който можел да прави себе си действително невидим с едно изпускане на зелен пушек. Рейчъл беше заявила, че това са пълни безсмислици, но сега изведнъж се запита, дали пък не беше истина.

— Урагане? — тя се наведе да погледне зад дървото. Нямаше го и там. Тя се загледа в центъра на площада, където един от мъжете дърпаше двете си деца с плоска кожена шейна. Тя отпусна ръката си до тялото, като продължаваше да държи снежните топки. — Много смешно, хайде показвай се вече, къде си? — извика Рейчъл.

Отгоре се чу някакъв съвсем лек шум, но докато успее да погледне, за части от секундата Танцуващия ураган изхвърча от дървото, събаряйки Рейчъл на земята. Тя нададе вик на изненада, когато тялото му се блъсна в нейното и двамата паднаха с главите напред в ледения сняг.

— Урагане! — тя се смееше, докато се опитваше да извади лицето си от снега. — Студено ми е! Извади ме оттук!

Той се търкулна по гръб и я издърпа върху себе си. Размаха бронзовия си пръст пред лицето й.

— Трябва да си по-предпазлива. Ако бях планински лъв, прекрасна Рейчъл, тази вечер щях да вечерям с теб.

Тя се наведе над гърдите му, надничайки в бистрите му черни очи.

— Ако беше планински лъв — каза тя хитро, — нямаше да те преследвам със снежни топки!

Той отметна главата си назад и започна да се смее, като легна в снега. Рейчъл се изтегна върху него и се наведе да целуне студените му устни.

— Обичам те, моя Рейчъл промърмори той, вперил поглед в нея.

— И аз те обичам — отговори тя, след това отмести погледа си. — Съжалявам, че те разочаровах, като не мога да имам деца.

Той седна в снега и усмивката изчезна от лицето му.

— Не си ме разочаровала — той сграбчи ръцете й и я принуди да го погледне. — Казах ти, че с или без деца аз ще те обичам и ти винаги ще бъдеш моя жена — той изтръска снега от миглите й. — Освен това, минали са само няколко месеца. Баба ми ти обясни, че децата се правят само в определени дни на луната. Трябва да се научиш да бъдеш по-търпелива, Рейчъл!

Тя стисна здраво устни и разбра, че той е прав, но някак си думите му не я утешиха. Толкова отчаяно искаше да носи в утробата си неговото дете. Като че ли това събитие щеше съвсем да подпечата споразумението на техния брак. Ако забременее, тя знаеше, че никога няма да се върне във Филаделфия. Ако имаше дете от него, тя щеше да стане истинска лени ленапи.

Танцуващия ураган се изправи, вдигна и Рейчъл на крака и изтръска снега от мекото й заешко палто.

— Сега ме целуни и ме остави да си върша мъжката работа. Имаме нужда от прясно месо, като другите. Мисля, че днес ще бъде хубав ден за лов. Много от божите твари са излезли да търсят храна, след като валя толкова силен сняг.

Рейчъл звучно го целуна и изтупа снега от зимното му палто.

— Върви тогава и се върни с някой елен. Много обичам прясно еленско месо.

— Рейчъл! — отдалече извика Дори.

Рейчъл погледна през рамото на Танцуващия ураган и махна с ръка.

Дори се приближи до двойката, а бузите й бяха станали розови от студа, от устата й излизаше пара в утринния въздух. Тя беше облечена с огромно кожено палто на кръпки от заек и катерица, а на главата си носеше мека шапка от лисица, подарък от един от нейните обожатели.

— Добро утро! — възкликна тя и потупа и двамата по гърбовете. — Хубаво е да ви види човек, че сте излезли живи от заешката си хралупа. С този сняг, развихри се в последните два дни, бях започнала да се страхувам, че ще се изтощите до смърт в лапите си.

Рейчъл усети как по бузите й се разля топлина, но се изплези добродушно. В началото й беше трудно да свикне с това колко свободно индианците говорят за неща, които тя през целия си живот беше смятала за много лични. Все още й беше трудно да обсъжда с другите открито как се правят бебета, но вече не се обиждаше от такива разговори. Всяка една жена в лагера имаше своя идея какво трябва да направи Рейчъл, за да забременее, като се започне от предложения за пози в секса и се стигне до това каква храна трябва да яде.

Ураган целуна Рейчъл отново и като им помаха с ръка остави жените и тръгна да си търси един-двама другари в лова.

Известно време Рейчъл и Дори стояха една до друга мълчаливо и наблюдаваха как децата и възрастните наравно се забавляваха в снега. Вчерашния гръм мина покрай тях, промърмори някакъв поздрав и се усмихна на Дори докато се запътваше към групичката мъже, събрани в най-отдалечения край на лагера.

Рейчъл го изчака да отмине, преди да заговори.

— И така кой от двамата ще бъде? — попита тя закачливо. — Вчерашния гръм или Мъжа сянка?

Дори завъртя очите си и ги отправи към небето.

— Толкова трудно решение! Не зная. Мъжа сянка е на моята възраст. Имал жена, която починала, и сега иска да намери майка на двете си деца. Много е гръмогласен и забавен.

— Той ще ти бъде добър съпруг, Дори — подхвърли Рейчъл.

— Да, би могъл, но от друга страна е Вчерашния гръм — тя подсвирна между зъбите си. — Този мъж има дяволски младо тяло и никога не е имал жена. Той е тих и нежен. Казва, че не му пука, дали съм стара и дебела и изразходвана от мъжете. Не се интересува, че съм се продавала за една монета да си купя вечерята, когато времената бяха тежки — тя си свали бялата кожена шапка и прокара ръката си с ръкавицата през рижавата си коса. — Казва, че ме харесва такава, каквато съм. Каза, че иска да ми направи бебета.

— Той е добър човек — отбеляза Рейчъл.

Дори смушка с лакът приятелката си.

— Вече се опита да ме свали, този млад жребец.

Рейчъл не можа да сдържи кикота си.

— Представям си, че и двамата са доста убедителни. Непрекъснато ни носят подаръци с надеждата, че Танцуващия ураган или аз ще ти повлияем в едната или другата посока — тя разпери ръце ядосана. — Непрекъснато им повтарям, че не трябва нищо да ми носят, но те продължават да оставят подаръците пред вратата на нашия вигвам.

Дори отново си нахлупи шапката и кръстоса ръце пред гърдите си.

— Да, ще бъде дяволски трудно да взема решение.

— Помисли внимателно — Рейчъл гледаше Дори право в ясните сини очи. — Избери мъжа, който ще те направи най-щастлива. След всичко, през което си минала, заслужаваш да бъдеш щастлива, Дори.

Последва един миг тишина, тъй като Дори размишляваше върху решението, което съвсем скоро трябваше да вземе. След това смениха темата.

— Гълъбица ще източи малко петмез. Мислехме да направим сладки за децата в снега. Ще дойдеш ли?

Рейчъл погледна пак към вигвама.

— Трябва да закърпя едни ботуши на Ураган. Исках да им сложа вътре от онази непропускаща подплата, която Звездна светлина ми показа как да направя.

Дори грабна облечената в ръкавица ръка на Рейчъл и я задърпа.

— Хайде, Рейчъл, стига. Първият сняг идва само веднъж в годината. Зарежи шиенето и ела да се забавляваме!

Рейчъл се поколеба само за момент. Обърна се към Дори, лицето й беше светнало от радост, когато размаха пръст.

— Добре, но ако Ураган довечера е сърдит, че след лов е с мокри крака, ти ще се застъпиш за мене!

— Ще направя нещо още по-добро — Дори размаха дебелия си кръгъл юмрук. — Само да посмее да се държи лошо с тебе и ще го размажа.

Смехът на двете жени се преплете, когато ръка за ръка те се отправиха бързо към другите жени, които бяха тръгнали да търсят петмез.

Няколко вечери по-късно вождът Звездна светлина свика заседание на Съвета. Тя беше много потайна пред Рейчъл й Танцуващия ураган за целта на заседанието и не им каза защо се налага да се съберат, но беше очевидно, че Танцуващия ураган ще играе жизненоважна роля в диалога, който предстоеше. Поради важността на обсъждания въпрос, трябваше да присъстват не само членовете на Съвета, но и всички здрави, възрастни жители на селището.

Във въздуха витаеше особено чувство на оживление и индианците се приготвяха за знаменитата среща. Рейчъл беше въведена в „горещата къща“, където седя гола на горещия запарен въздух, докато й се зави свят и имаше чувството, че ще припадне. След това й казаха, че трябва да изтича и да скочи в снега.

За огромна нейна изненада, шокът от студения сняг върху свръх затопленото й тяло й подейства ободрително. Тя наистина се почувства пречистена след това преживяване и то не само телом, но и духом. Облече се внимателно с белите еленови кожи, които й беше подарила Звездна светлина, и вплете скъпоценни орлови пера — подарък от Танцуващия ураган — в косите си.

Танцуващия ураган също положи много усилия за външността си, докато се приготвяше за срещата на Съвета. Първо, цял ден не яде и прекара времето си в дълбоки размишления. След това отиде в „горещата къща“, където пи някаква странна отвара с другите индианци — напитка, предназначена само за изключителни случаи.

Когато Танцуващия ураган се върна във вигвама, Рейчъл усети, че той има нужда от тишина. Искаше й се да си поговорят за нейните опасения във връзка с дневния ред тази вечер, но запази мълчание, уважавайки неговите желания.

Танцуващия ураган положи много грижи в избора на одеждата си за вечерта. Седнала край огнището, Рейчъл наблюдаваше очарована как той се облича. След като си надява препаската, той нахлузи новите гамаши със заешка кожа отвътре, които му беше направила тя. Въпреки че беше зима, той прибави към тоалета си елек без ръкави от кожа от морско свинче, което му беше подарък за добре дошъл от Туубан. На всеки от бицепсите си Танцуващия ураган имаше медна гривна, а блясъкът на метала като че ли подчертаваше твърдите мускули, които гривните обгръщаха.

Използвайки четката на Рейчъл от морско свинче, той среса влажната си коса и прикачи едно-единствено перо от крило на орел с парче кожа, така че то висеше отзад на главата му. Използвайки багрилата от малката калаена кутия с бои, която носеше в чантата с лекове той боядиса лицето си в небесно синьо и червеникавокафяво. Линиите, точките и завъртулките не говореха нищо на Рейчъл, но тя позна по начина, по който той се беше съсредоточил, че всяка фигура символизира нещо специално и че беше изключително важно да използва правилните изображения. Той оцвети не само лицето си, но и ръцете и гърдите си, разголени от отворения елек.

След това, съвсем неочаквано за Рейчъл, той се приближи до нея с четка в ръка.

— Стани, съпруго на Танцуващия ураган — помоли я той с глас, който прозвуча странно безпристрастен.

Рейчъл се повдигна от рогозката и застана пред него.

— Носи тези символи — каза той и докосна с показалеца си бузата й, — като знак на твоето положение и на смелостта, която показа.

Тя стоеше напълно неподвижна, докато той продължаваше да докосва бузите й е пръст. Боята миришеше приятно особено. Беше силна миризма на мухъл и торф и някакви непознати минерали. Леко й се зави свят, но не беше сигурна дали замайването се дължи на миризмата на багрите или причината бе нейното вълнение.

Танцуващия ураган внимателно затвори кутийката с бои и я прибра обратно в чантата с медикаменти. След това се върна при нея, а черните му очи разглеждаха лицето й, докато накрая привлече цялото й внимание. Проследи линията на устата с върха на показалеца и Рейчъл усети миризмата на тъмночервената боя, която още стоеше по ръцете му.

— Не зная какво ни очаква тази вечер. И баба ми и дядо ми са много потайни. Вярвам, че мантията на шаман на селището ще ми бъде връчена довечера, но в нощния въздух усещам, че и нещо друго се готви — той снижи гласа си с един тон и посегна да хване ръката й, след което преплети пръстите си с нейните. — Чуваш ли? Слушай отвън думкането на барабаните! За момент замълчаха.

— Намирисваш ли нещо? — потупа я по слепоочието. — Виждаш ли го в главата си?

Рейчъл се съсредоточи. Да, да, наистина усети нещо различно във въздуха тази вечер. Погледна нетърпеливо към него.

— Сигурна съм, че каквото и да имат на ум в селището, Урагане, ти ще заслужаваш честта.

Той пусна ръката й и отстъпи назад, за да си завърже колана около кръста.

— Надявам се, че си права, Рейчъл — когато оправи колана си, той й предложи ръката си. — Хайде, барабаните бият за нас. Викат ни.

Танцуващия ураган и Рейчъл влязоха в ритуалната сграда в почтително мълчание. Бяха въведени през две редици индианци, всичките облечени в ритуалните си дрехи, някои с боядисани лица, други — не. Мъже и жени стояха един до друг, липсваха само болните и децата.

Ръката на Рейчъл трепереше в неговата, докато си пробиваха път сред хората, които сега тя наричаше приятели, в сградата на общината и през голямата стая. Накрая спряха и отдадоха почит на Шаакан, големия лечител и неговата съпруга и вожд на селището, Хонгис Опаанг, Звездна светлина от лени ленапи.

Танцуващия ураган падна на един крак в знак на уважение към поста на баба си. Рейчъл го последва непосредствено отзад. Звездна светлина им направи знак, като махна с дългата си лула да седнат на рогозките, постлани между нея и Шаакан, на което те се подчиниха.

След като вече вътре бяха влезли почетните гости, другите обитатели на селището влязоха мълчаливо в общината. Един по един те се занизаха вътре и заеха съответните си места. Не можеше да се чуе никакъв звук, докато се настаняваха, освен пукането на огъня и монотонния ритъм на барабаните.

Когато всички бяха седнали, платнището на входа беше дръпнато и завързано отвътре. В огнището, в центъра на стаята, беше сложен още един пън, който разнесе искри и изпълни цялото помещение със златна светлина.

Звездна светлина отново даде знак с ръка и барабаните замлъкнаха. Не бързаше да говори, а погледът й се местеше от едно лице на друго. Когато най-сетне отвори уста, заговори с ясния, силен глас на водач, а не на възрастна, крехка жена.

— Поздравявам ви, братя и сестри — тя говореше на родния език на лени ленапи, но говореше бавно, за да може Рейчъл да следи разговора. — Благодаря на всички, че дойдохте да присъствате на срещата на този Върховен съвет и ви моля да отпратите молитвите си към небето с молба нашият всемогъщ бог Уишемото да ни закриля тази вечер и да ни ръководи в решенията, които трябва да вземем.

Звездна светлина отмести настрани лулата си.

— Както знаете, нашият шаман, великият Шаакан от клана на Костенурките, помоли за разрешение да се оттегли от своята длъжност. След повече от шестдесет лета на преданост към своя народ, той вярва, че е дошло времето някой по-млад мъж да заеме неговото място.

Тя кимна с глава към Танцуващия ураган, който седеше между Рейчъл и Шаакан.

— Също така знаете, че моят отдавна изгубен внук се завърна при нас едва преди няколко месеца, изпълнявайки пророчеството, според което от север ще се появи ураган, който ще донесе нашето спасение — тя си пое дълбоко дъх. — Тъй като Танцуващия ураган е роден с правото по рождение да бъде шаман, по линията на своята майка, наша дъщеря, Шаакан се зае самият той да обучи внука си и да му разкрие тайните на шаманството. Правото, с което е роден, и познанията, които получи с помощта на дядо си, ми дават основание да вярвам, както вярва и Шаакан, че този мъж е готов да застане пред вас като шаман.

Звездна светлина вдигна ръка, като каза на Танцуващия ураган също да стане.

— Сега искам от вас да говорите за този мъж. Кажете кое е хубаво в сърцето му, кое е лошо. Кажете ми защо трябва да е шаман на нашето селище и защо не трябва. Сега е времето да говорите, защото след като веднъж вземем решението, след като веднъж приемете този човек, който е живял сред нашите врагове, той ще стане един от вас завинаги. Греховете му ще станат наши и той ще бъде ваш шаман, докато е жив.

Рейчъл гледаше и слушаше възхитена, а Звездна светлина се обръщаше към индианците един след друг. Въпреки че познанията й по алгонк бяха все още слаби, тя разбираше по-голямата част от това, което се говореше. Повечето индианци говореха само хубави неща за Танцуващия ураган, а онези, които имаха нещо против, се притесняваха единствено от факта, че някога е бил мохок.

Измина повече от час, в който Танцуващия ураган стоеше прав, а индианците говореха. Тогава Звездна светлина вдигна двете си длани и в топлата ритуална стая настъпи тишина.

— Ако това е всичко, което имате да кажете, тогава нека да гласуваме, братя и сестри — тя взе една кошница и връзка борови иглички и ги подаде на едно младо момче, което щеше да ги разнесе. — Поради важността на това решение, искам да изберете по една игличка и да я поставите в съда. Цяла игличка — ако Танцуващия ураган е вашият избор за шаман, и половин игличка — ако сте против — тя махна на момчето да върви и то започна да обикаля около големия кръг от индианци.

Когато беше гласувало цялото селище, момчето занесе тъканата кошница на Звездна светлина.

Старата жена стресна Рейчъл, когато подаде кошницата на нея.

— Ние молим Рейчъл, съпруга на Танцуващия ураган, да ни окаже честта и направи преброяването — каза Звездна светлина.

Рейчъл надникна в кошницата и гребна в ръка нежните иглички. Дълга, дълга, дълга… След миг тя погледна към Звездна светлина.

— В кошницата няма нито една къса игличка — каза тихо тя.

Звездна светлина замахна с ръка.

— Тогава кажи на хората какво е решението им.

Рейчъл си пое дълбоко дъх и заговори бавно на алгонк.

Сред индианците се надигна тихо шумолене.

Шаакан стана от рогозката си, като пляскаше с ръце с видимо удоволствие. Един по един станаха и другите, включително и Рейчъл, докато накрая остана седнала, само Звездна светлина.

— Можеш да му предадеш мантията — каза Звездна светлина на Шаакан с глас, пълен с чувство. Видно бе, че тя се гордееше не само с Танцуващия ураган, но и с Шаакан, който беше неин съпруг вече повече от петдесет години.

С голяма церемониалност Шаакан свали мантията на шаман, която носеше, и я постави на раменете на Танцуващия ураган. Той припяваше тихо и монотонно, докато завъртя Ураган три пъти, след което го обърна с лице към индианците. В очите на Рейчъл светеха сълзи, когато гледаше как Танцуващия ураган се представя на своите приятели и роднини.

Мантията беше най-екзотичната, най-красивата одежда, която тя някога беше виждала в живота си. Дълга до земята, цялата мантия беше ушита от една-единствена вълнеста кожа на животно, непознато на нея, което не живееше по тези места. Цветът и видът на косъма можеха да са само на някакво животно от арктическите райони и Рейчъл беше запленена от мисълта, как лени ленапи се бяха сдобили с такава рядка одежда.

Индианците пляскаха с ръце, тропаха с крака и свиркаха с уста, за да изразят своя възторг, а когато в стаята отново настъпи тишина, Звездна светлина стана с помощта на своя внук. Тя го целуна по двете страни, след това по устата:

— Пожелавам ти вятърът винаги да бъде в гърба ти, а слънцето да грее в лицето ти, Урагане, внук мой и шаман на моето селище!

Танцуващия ураган й благодари тихо и след това благодари на своите приятели и роднини, които го бяха подкрепили до един. Най-накрая стисна сбръчканата ръка на дядо си и я целуна.

Звездна светлина взе ръката на Рейчъл и я постави в ръката на Ураган, след това се обърна към индианците, които стояха изправени.

— Сега, когато Танцуващия ураган е наш шаман, той може да бъде изправен пред задължението да спаси своя народ от жестоката хватка на белите хора и да ги поведе на запад, където ще потърсим спокойствие и радост още веднъж.

Ураган се обърна поразен с лице към баба си. Бронзовото му лице беше пребледняло.

— Искаш да кажеш, че трябва да напуснем тази земя, по която са стъпвали прадедите ни?

— Искам да кажа, че трябва да спасим нашия народ от пушките и болестите, преди да е станало твърде късно — каза тя твърдо. — Аз съм твърде стара, но ти, сине, притежаваш и младостта, и силата да направиш това, което двама старци не биха могли.

Рейчъл позна по погледа на Танцуващия ураган, че никога и в най-буйното си въображение, не си е представял, че точно това са му приготвили за бъдещето Звездна светлина и Шаакан. Той беше стреснат от мисълта за заминаването, но още по-стреснат беше от това, че са избрали именно него да води народа.

Танцуващия ураган гледаше от баба си към дядо си и обратно към баба си.

— Със сигурност има някой, друг, който…

Тя се усмихна и постави ръката си върху силното рамо на внука си.

— Оценяваме твоята скромност, но няма кой друг. Такава жизненоважна задача като тази може да се поеме само по кръвна линия. Туубан е единственият друг жив пряк наследник, но той няма призванието. Спомняш ли си, беше преди много време, когато дядо ти имаше видение. Не зависи от тебе, нито дори от мене. Всичко е там горе, в звездите. Можем единствено да сме благодарни, че сме надарени с възможността да ги разчитаме.

Когато въпросът изглеждаше уреден, Звездна светлина каза няколко, заключителни слова. Шаакан пръсна малко магически прах върху Танцуващия ураган и заседанието приключи.

Навън, в студената нощ, Танцуващия ураган и Рейчъл бяха заобиколени от много хора, които им пожелаваха всичко най-добро. Смееха се и пиеха горещо и люто ябълково вино. Бяха запалили няколко огъня, за да изгонят тъмнината и студа.

Някой започна да бие барабан, докато друг започна да тръска кратунена дрънкалка. Няколко мъже и жени запяха й беше изнесена храна за цялото селище.

Рейчъл стоеше редом с Танцуващия ураган и се опитваше да схване всяка дума. В главата й всичко беше объркано, когато ги настаниха да заемат почетните места и им предложиха царевични питки и месо от дива пуйка.

След като се нахраниха, Танцуващия ураган прегърна Рейчъл и я придърпа по-близо до себе си под вълшебната шаманска мантия. Целуна я по челото, а тя го погали по бузата и му заговори за лични неща за първи път този ден.

— Ти нямаше никаква представа, че цялото селище иска да замине на запад, нали?

Той поклати глава и отпи от калаения съд.

— Никаква представа нямах. Много е дръзко това начинание — той вдигна пръст. — Но е проницателно. Дядо ми и баба ми са прави, като казват, че трябва да бягаме, за да спасим нашия свят такъв, какъвто го познаваме.

— Тогава ти ще го направиш?

Той погледна в ярката светлина на огъня, която осветяваше танцуващите.

— Страхувам се при тази мисъл — той отново я погледна — и същевременно съм доволен и нетърпелив — той пое ръката й и я пъхна под елека си, за да усети тя колко по-бързо биеше сърцето му. — Усещаш ли вълнението ми?

— Усещам го.

— Ще ми помогнеш ли, Рейчъл? Това е твърде голяма задача за един шаман. Ще имам нужда от твоята помощ — той размаха ръка, посочвайки индианците. — Ще имам нужда от помощта на всички.

Тя продължи да държи ръката си под елека му и се наслаждаваше на топлината на кожата му в студената вечер.

— Къде смяташ да отидем?

— На запад, към Охайо може би. Там избягаха нашите братовчеди шониите. Там отидоха другите села на лени ленапи.

Рейчъл се загледа в светлината на огъня, потънала в мисли.

— Ако заминем, никога няма да се върнем, нали?

Гласът му беше топъл.

— Не. Никога няма да се върнем — той млъкна за момент и взе ръката и в своята. — Ще дойдеш ли с мен? Ще обърнеш ли гръб на всичко, което някога си била, за да се отдадеш изцяло на мен? Ще тръгнеш ли с мен в посоката, където залязва слънцето?

Рейчъл не се нуждаеше от време за размисъл. Думите се търкулнаха по устните и преди да разбере.

— Да — прошепна тя. — Ще дойда с теб, съпруже мой. Където и да отидеш, аз ще съм с теб. Където е твоят дом, там ще е и моят. Твоят народ ще бъде мой народ…

Танцуващия ураган приближи устните си до нейните и я целуна така, както никога досега.

Шумът от лаещи кучета и раздвижването, което настъпи наоколо, ги изтръгнаха от този миг.

— Какво има? — попита Танцуващия ураган.

— Някой се приближава — предположи Килхцйк. — Часовоят го е пуснал.

— Много необичайно време за посещение на гости в тази зимна нощ — каза замислено Танцуващия ураган, докато се изправяше.

Рейчъл стана с него, като все още си държаха ръцете.

— Кой може да бъде?

Тълпата около огъня се раздели, за да направи път на непознатите да минат. Когато Рейчъл забеляза до него индианката, която носеше бебе на гърба, тя хвърли поглед към Танцуващия ураган. Погледът му смрази кръвта й, стомахът й се сви.

— Кой… кой е? — попита умолително тя.

Върху лагера падна странна тишина, докато индианците наблюдаваха реакцията на Танцуващия ураган към жената. Дълго време той нищо не каза, след това бавно се обърна към Рейчъл и промълви с глас, който само тя можеше да чуе.

— Това е жена ми, Та-уа-ни.