Душата на императора

Ден 5

И тя наистина заработи здраво.

Започна с тършуване из множеството разкази за живота на императора. Малцина разбираха каква голяма част от Фалшифицирането се състоеше от учене и събиране на информация. Това бе изкуство, на което можеше да се научи всеки мъж и всяка жена; изискваше се само стабилна ръка и око за детайлите.

Е — и готовност да прекараш седмици, месеци или дори години в подготовка на съвършения печат на душата.

Шай не разполагаше с години. Усещаше се притисната от времето, докато четеше биография след биография и си водеше бележки, често до късно през нощта. Не вярваше, че ще успее да направи онова, което искаха от нея. Създаването на правдоподобна Фалшификация на чужда душа, особено за толкова кратко време, просто не беше възможно. За съжаление, обаче, ѝ се налагаше да демонстрира възможно най-очебийно как сякаш прави именно това, докато всъщност обмисляше как да осъществи бягството си.

Не ѝ позволяваха да излиза от стаята. Използваше гърне, когато ѝ се налагаше да се облекчи, а когато поискаше да се измие, ѝ предоставяха леген, топла вода и кърпи. Наблюдаваха я през цялото време, дори когато се къпеше.

Кръвноотпечатващият идваше всяка сутрин, за да подновява печата, който бе оставил на вратата. И всеки път трябваше да взима по малко кръв от Шай. Ръцете ѝ скоро се осеяха с плитки рани.

И през цялото това време Гаотона не спираше да я посещава. Старият арбитър я изучаваше, докато тя четеше, вперил в нея онзи поглед, който съдеше… но и не мразеше.

Докато оформяше плана си, тя стигна до следния извод: за да се освободи, най-вероятно щеше да ѝ се наложи да си послужи с този мъж по някакъв начин.