Душата на императора

Ден 12

Шай притисна печата си върху плота на масата.

Както винаги, той потъна леко в дървото. Печатите на душата оставяха след себе си знак, който можеш да усетиш на допир, независимо от материала, върху който ги поставиш. Изви го на деветдесет градуса — това не размазваше мастилото, макар че тя не можеше да обясни защо. Един от наставниците ѝ ѝ беше казал, че се получава така, защото в този момент печатът докосва душата на предмета, а не физическата му форма.

Щом го отдръпна, се показа яркочервеният отпечатък, сякаш издълбан в дървото. Трансформацията се разпростря от печата като вълна. Мътносивото, напукано кедрово дърво стана красиво, добре поддържано и с мека патина, в която се отразяваше светлината на свещите срещу нея.

Шай опря пръсти в новата маса; бе станала гладка на пипане. Страничните повърхности и краката ѝ бяха по-изящно оформени и обковани тук-там със сребърни инкрустации.

Гаотона изправи гръб и отпусна книгата, която четеше, на скута си. Зу се размърда с явно неудобство при вида на Фалшификацията.

— Какво беше това? — настоя да знае Гаотона.

— Писна ми да ми се забиват трънчета в пръстите — обясни Шай и се облегна назад на стола си, който изскърца.

„Ти си следващият“, помисли си.

Гаотона се изправи и се приближи към масата. Докосна я, сякаш очакваше преобразяването ѝ да е било просто илюзия. Не беше. Изящната маса изглеждаше невероятно странно в мрачната, тясна стая.

— С това ли се занимавахте?

— Дялкането ми помага да мисля.

— Трябва да се съсредоточите върху задачата си! — сгълча я Гаотона. — А не върху някакви празни капризи. Цялата империя е в опасност!

„Не“, възрази наум Шай. „Не империята — само вашето господство над нея.“ За съжаление, дори сега, единадесет дни по-късно, още не беше успяла да получи достатъчно добра представа за характера му — не и дотолкова, че да може да се възползва от нея.

— Аз съм се заела с проблема ви, Гаотона — отговори. — Но онова, което искате от мен, далеч не е толкова лесна работа.

— А нима да промените масата беше?

— Разбира се — каза тя. — Трябваше само да пренапиша миналото ѝ така, че да е била поддържана, а не да е била оставена да грохне така. Нищо работа.

Гаотона се поколеба, след това коленичи до масата.

— Тези гравюри, обковите… нямаше ги и в самото начало.

— Може и да съм добавила някои дребни неща.

Не беше уверена, че Фалшификацията ще подейства. Възможно беше печатът да се изпари след няколко минути и масата да придобие предишния си вид. Въпреки това беше почти сигурна, че догадката ѝ за миналото на масата е правилна. В някои от историческите записки се споменаваше кои подаръци откъде са дошли. Подозираше, че тази маса е пристигнала от далечния Сворден като дар за предшественика на император Ашраван. Обтегнатите отношения между империята и държавата им, обаче, бяха накарали императора да я заключи някъде и да я забрави.

— Тази част не ми е позната — каза Гаотона, все още загледан в масата.

— Защо да ви е позната?

— Изучавал съм подробно древното изкуство — обясни той. — Този елемент е от династията Виваре, нали?

— Не.

— Имитация на творбите на Чамрав?

— Не.

— Какво, тогава?

— Нищо — отвърна Шай раздразнено. — Не имитира нищо; просто се е превърнало в по-добра версия на предишното си аз.

Това беше любимата максима на добрите Фалшификатори: нанеси леки подобрения на оригинала, и хората обикновено приемаха, че това е истинският предмет — защото наистина беше по-добър.

Гаотона се изправи с разтревожено изражение. „Отново си мисли, че пилея таланта си“, каза си Шай с досада и премести встрани купчина разкази за живота на императора.

Точно тези бяха събрани по нейна молба от прислужниците в двореца. Не искаше само официалните летописи. Трябваха ѝ автентични признания, а не орязани обобщения.

Гаотона пристъпи обратно към креслото си.

— Не виждам как е възможно преобразяването на масата да ви е отнело толкова малко усилия, макар че наистина е значително по-просто от основната задача, с която ви натоварихме. И двете ми се струват невероятни.

— Промяната на човешка душа е много по-трудно!

— Съгласен съм с това на теория, но не съм запознат с подробностите. Защо е така?

Тя му хвърли бърз поглед. „Иска да разбере повече за онова, което правя“, помисли си, „за да може да предвиди как ще се опитам да избягам.“ Той, разбира се, знаеше, че тя ще пробва да го направи. И двамата се преструваха, че нямат представа от този факт.

— Добре — отговори тя, изправи се и отиде до стената на помещението. — Хайде да поговорим за Фалшифицирането. Стената на килията, в която ме затворихте, бе съставена от четиридесет и четири различни вида камък — предимно с цел да ми отнеме много време да ги разгадая. За да се измъкна, трябваше да разбера какви са съставът и произходът на всеки блок. Защо?

— За да можете да създадете Фалшификат на стената, разбира се.

— Но защо да се занимавам с всички тях? — попита тя. — Защо просто не направя достатъчно голяма дупка, за да мога да се измъкна? Някакъв тунел?

— Не… — намръщи се той. — Нямам представа.

Шай положи ръка на стената на стаята си. Беше боядисана, макар че боята се белеше на няколко места. Усещаше отделните каменни късове.

— Всички неща съществуват в три Сфери, Гаотона: Физическата, Умствената и Духовната. Физическата Сфера е онова, което усещаме; онова, което виждаме пред нас. Умствената Сфера е начинът, по който възприемаме един предмет и начинът, по който самият той възприема себе си. Духовната Сфера пък съдържа душата на обекта — неговата същност, — както и връзките между него и хората и предметите, които го заобикалят.

— Разберете, че аз не споделям езическите суеверия, в които вие вярвате — рече Гаотона.

— Да, вие пък боготворите слънцето — отговори Шай, без да прикрива развеселения си тон. — Или осемдесет слънца, по-точно, защото според вас те само си приличат външно, но всъщност всеки ден изгрява ново слънце. И все пак, вие бяхте онзи, който поиска да разбере как работи Фалшифицирането, и защо душата на императора ще бъде толкова трудна за възпроизвеждане. Сферите са важна част от обяснението.

— Добре тогава.

— Ето каква е идеята: колкото по-дълго съществува даден обект като цяло, и колкото по-дълго бъде виждан от околните в този си вид, толкова по-силно става усещането му за завършена идентичност. Тази маса е направена от различни парчета дърво, сглобени в една конструкция, но така ли я виждаме ние? Не. Ние виждаме цялото.

— За да Фалшифицирате масата, трябва да я възприемете като едно цяло. Същото се отнася и за една стена. Тя е съществувала достатъчно дълго в този си вид, за да се възприема като единен обект. Може и да бях подходила към всеки каменен блок отделно — възможно беше все още да са запазили достатъчно от индивидуалността си, — но това щеше да бъде трудно, понеже стената иска да съществува като неразделно цяло.

— Стената — повтори Гаотона сухо — иска да бъде третирана като неразделно цяло?

— Да.

— Това предполага, че стената има душа.

— Всички неща имат душа — отговори тя. — Всеки предмет се възприема като нещо. Взаимовръзките и ролята му са от жизненоважно значение. И това е причината, ваша светлост, поради която не мога просто да напиша личност на вашия император, да му поставя печат и да се свърши. В седем от описанията, които получих, пише, че любимият му цвят е зеленото. Знаете ли защо е така?

— Не — отвърна Гаотона. — А вие?

— Още не съм сигурна — каза Шай. — Предполагам, че е заради брат му — той е починал, когато Ашраван е бил на шест, и е обичал много този цвят. Императорът се е привързал към него, защото му напомнял за мъртвия му брат. Възможно е и да е породено от известен патриотизъм — роден е в област Укурги, чието официално знаме е предимно зелено.

Гаотона изглеждаше обезпокоен.

— Нужно е било да разберете дори такава дребна подробност?

— Нощи, да! Както и още хиляда също толкова дребни. И може да объркам някои от тях. Не — със сигурност ще объркам някои от тях. Повечето от тях няма да се окажат фатални, надявам се — характерът му няма да е съвсем същият, но човек се променя от ден на ден така или иначе. Но ако объркам прекалено много, обаче, характерът изобщо няма да има значение — печатът изобщо няма да подейства. Или поне няма да хване за достатъчно дълго, че да ни е от полза. А предполагам, че ако се налага да му слагам нов печат на всеки петнадесет минути, няма да успеете да заблудите никого.

— Правилно предполагате.

Шай седна с въздишка и започна да преглежда записките си.

— Казахте, че ще успеете да го направите — напомни ѝ Гаотона.

— Да.

— Правила сте го преди — със собствената си душа.

— Познавам собствената си душа — обясни тя. — Познавам собствената си история. Зная какво мога да променя, за да получа желания резултат. И при все това, пак беше трудно да изработя собствените си Белези на Същността както трябва. Сега трябва не само да го направя за друг, но и трансформацията ще е много по-всеобхватна. А разполагам само с деветдесет дни.

Гаотона кимна бавно.

— А сега — продължи Шай, — ще трябва да ми кажете какви мерки ще вземете, за да поддържате заблудата, че императорът е жив, здрав и буден.

— Правим всичко необходимо.

— Далеч не съм толкова уверена в това. Мисля, че ще се съгласите, че мен ме бива в измамите доста повече, отколкото останалите хора.

— А аз смятам, че вие ще останете изненадана — възрази Гаотона. — Политици сме, все пак.

— Добре, хубаво. Но изпращате храна, нали?

— Разбира се — отговори Гаотона. — Носят ястия в покоите му по три пъти на ден. След това връщат опразнените блюда в дворцовата кухня — макар че, разбира се, всъщност го храним само с бульон от супа. Пие, когато я поднесем към устните му — но продължава да се взира напред, сякаш е глух и ням.

— Ами нощното гърне?

— Не може да се контролира — отговори Гаотона и сви устни с неприязън. — Слагаме му пелени.

— Нощи, човече! И не ходите да изхвърляте гърнето наужким? Не ви ли изглежда леко подозрително? Прислужниците ще започнат да клюкарят; стражниците пред вратата — също. Трябва да помислите за тези неща!

Гаотона има приличието да се изчерви.

— Ще се погрижа да се направи, макар че не ми допада идеята да пускаме и други хора в покоите му. Така увеличаваме шанса някой да разбере какво му се е случило.

— Тогава изберете някого, на когото имате доверие — рече Шай. — Всъщност, въведете ново правило: нека никой да не бъде допускан при императора без карта, на която да е отпечатан личният ви печат. И да, знам какво ще възразите. Знам отлично колко добре се охраняват покоите на императора — разбрах го, докато проучвах двореца, преди да проникна с взлом в галерията. Мерките ви за сигурност далеч не са толкова надеждни — както доказа и нападението на убийците. Приемете съветите ми. Колкото повече различни нива на охрана въведете, толкова по-добре. Ако се разчуе какво се е случило с императора, нямам никакво съмнение, че ще се озова обратно в килията, а оттам — направо пред палача.

Гаотона въздъхна, но кимна утвърдително.

— Какво друго предлагате да направим?