Двойна радост

ПЪРВА ГЛАВА

Даяна Фостър крачеше пред бюрото си с телефон в ръка, без да забелязва прекрасната гледка на Хюстън. Намираше се в компанията на Фостър, където се издаваше списанието „Прекрасен живот“.

— Никой ли не отговаря в къщата? — попита Кристин Норстрьом, секретарката й.

Тя поклати глава и затвори телефона. Веднага посегна към шкафа зад бюрото за дамската си чанта.

— Най-вероятно всички са в градината и садят дръвчета — пошегува се. — Забелязала ли си — продължи с дяволита усмивка, като облече жълто-зеленото си ленено яке, — че когато имаш добри новини и искаш да ги споделиш, като че ли всички са потънали вдън земя?

— А какво ще кажеш междувременно да ги споделиш с мен? — предложи шеговито Кристин.

Даяна започна да изглажда въображаеми гънки на бялата си риза и се усмихна. Кристин бе на трийсет и две, с две години по-възрастна от нея, висока метър и осемдесет, е бледа кожа и бе наследила сините си очи от скандинавските си предшественици. Също така бе добросъвестна, енергична, обръщаше внимание на подробностите — три качества, които я правеха идеалната секретарка.

— Добре де, печелиш. Току-що реших да направя няколко снимки за броя на „Идеална сватба“ в Нюпорт, Роуд Айлънд. Сякаш този шанс ми дойде от небето. Естествено напрежението ще бъде убийствено, но пък си заслужава. Всъщност, ако си на разположение, искам да те изпратя в Нюпорт седмица по-рано, за да помогнеш на екипа ни. Майк Макнийл и Кори ще пристигнат няколко дни след теб. Можеш да поработиш с тях, докато снимат. Ще се нуждаят от някого като теб, а ти ще имаш добра възможност да разбереш какво е да работиш на различен терен, под напрежение и при не особено благоприятни условия. Как ти се струва?

— Като гръм от ясно небе — отговори й тя с широка усмивка. — Винаги съм искала да съм в командировка с екипа на Кори. Нюпорт е божествен и списанието ще стане страхотно — добави, докато Даяна излизаше. — Даяна, преди да си тръгнеш, искам да ти благодаря за всичко, което направи за мен. Истинско удоволствие е да се работи с теб…

Даяна махна с ръка и се усмихна.

— От тебе се иска само да откриеш Кори. И продължавай да се обаждаш в къщата. Ако някой вдигне, им кажи да не мърдат, докато не отида. Кажи им, че имам страхотна новина и искам Кори да е там.

— Добре. Като видиш Кори, моля те, предай й, че ще се радвам да работя с нея. — Тя замълча, на лицето й се появи едва забележима замечтана усмивка. — Даяна, Кори осъзнава ли колко много прилича на Мег Раян?

— Послушай съвета ми и не й го споменавай — предупреди я Даяна и се засмя. — Непрекъснато я заговарят непознати, които не могат да повярват, че не е Мег Раян, а някои от тях направо се обиждат, мислейки си, че се опитва да ги изиграе.

Телефонът иззвъня и прекъсна разговора им. Кристин се пресегна за него.

— Кори е — каза и подаде слушалката на Даяна. — Обажда се от колата.

— Благодаря ти, Господи! — възкликна тя. — Кори, цяла сутрин те издирвам. Къде беше?

Кори усети вълнението на сестра си, но не обърна внимание, защото не изпускаше от очи шофьора на камион с портокали, който бе твърдо решен да я изпревари на магистралата.

— Бях в печатницата цяла сутрин — отвърна и реши да мине в другата лента, вместо лудият шофьор да улучи тъмночервената й кола с някой портокал.

— Не ми харесаха снимките от барбекюто за следващия брой, така че занесох други.

— Не му мисли за този брой, добре си е. Имам нещо по-важно — страхотна новина. Можем ли да се срещнем след двайсет минути в къщата? Искам да я съобщя на всички.

— Греша ли, или току-що ми каза да не се притеснявам за следващия брой? — пошегува се Кори, изненадана от внезапния оптимизъм на вечно притеснената си сестра. Погледна в огледалото за обратно виждане и мина в другата лента, за да може да завие към Ривър Оукс, вместо да продължи към ателието си.

— Тръгвам за къщата, но искам да ми подскажеш малко.

— Добре. Извадих голям късмет с броя на „Идеална сватба“! Майката на булката гори от нетърпение да подобри социалното си положение и иска да заснеме сватбата на дъщеря си за „Прекрасен живот“. Ако имаме желание да направим това, тя лично гарантира, че сватбата ще е в стил, достоен на нашия, под наше наблюдение, готова е да покрие всички разходи, както и пътните разноски на целия ни екип.

Месеци наред двете сестри обсъждаха вариантите за различни места, за да заснемат „идеалната“ сватба за този брой. Отхвърлиха всички, защото Даяна бе категорична, че ще им излезе безумно скъпо, а Кори, че са неприемливи като качество и стил. Даяна бе поела огромния товар на „Фостърс Ентърпрайсиз“ от финансовата страна, а отговорността за качествените и неповторими снимки се падаше на сестра й.

— Ще се отрази добре на бюджета ни, но какво ще кажеш за мястото? С какво може да ни изненада?

— Помисли малко — предложи Даяна.

Кори се усмихна безпомощно:

— Кажи ми.

— Сватбата ще се състои в градината на къщата на чичото на булката… прекрасна „виличка“ с четирийсет и пет стаи. Построена е през 1895 година. Архитектурата е невероятна. С удоволствие ще гледаш снимките.

— Не ме измъчвай така — засмя се Кори; гореше от нетърпение да научи повече. — Къде се намира тази къща?

— Готова ли си да научиш?

— Да.

— Нюпорт, Роуд Айлънд.

— О, Господи! Великолепно! — Кори остана без дъх и фотографът в нея се обади — започна да си представя прекрасните снимки, които ще направи. Красив пейзаж, величествени яхти, които плават в лазурната вода.

— Майката на булката ми изпрати снимки на къщата и на земите. Обади ми се тази сутрин. Доколкото разбрах, се оказва, че брат й ще покрие разходите за цялата сватба. О, забравих да ти спомена, че ще наеме и шест души, които да работят под наше ръководство. Също така ни позволи да направим някои промени в стаите, така че едва ли ще ти остане време да заснемеш всичко. Материалите и трудът се заплащат от тях, разбира се, екипът ни ще разполага със самостоятелни стаи в къщата. Всички хотели са заети за целия сезон, а и без това ще работим до късно, така че е практично. Забравих също така, че има прислуга, ще дойдат и гостите, така че е добре да наглеждаме работата си.

— Няма проблеми. При такава възможност ще спя и в къщата на Баба Яга.

Даяна добави:

— Добре, но ще откажеш ли, ако ти кажа, че това е къщата на Спенсър Адисън?

Отговорът на Кори последва мигновено:

— Предпочитам Баба Яга.

— Знам.

— Ще намерим друга сватба.

— Ще говорим вкъщи.