Двойна радост

СЕДМА ГЛАВА

Самолетът, с който пътува Кори, закъсня с два часа. Беше около шест часът, когато таксито зави по глуха уличка. Наоколо имаше истински палати, построени в началото на века. Спенс живееше в края на улицата, домът му бе най-големият дворец наоколо.

Сградата беше U-образна, триетажна, истинско произведение на изкуството, с изключителни архитектурни качества и огромни бели колони, които се извисяваха и образуваха арка пред входа. Независимо какво си мислеше за Спенсър Адисън, Кори се влюби в къщата му от пръв поглед. Моравата беше оградена с висока желязна ограда. Алеята водеше към богато украсена порта, която се отвори автоматично веднага след като шофьорът изрече името й по интеркома. Икономът отвори входната врата и Кори беше поразена от гледката — осмоъгълно фоайе, високо повече от два метра, с мраморни бледозелени колони. То бе подходящо за красиви жени с бални рокли, скъпи кожи и отрупани с бижута, а не за модерни делови дами в тъмни костюми. Да не говорим за фотографка, навлякла турскосиня копринена риза и бял панталон от габардин. Ако съдеха по бижутата, никога не биха я пуснали през входната врата, дори и с огромната златна гривна на ръката й и златните обици с тюркоази. Разбира се, те бяха истински и висококачествени, ала това си бе бална зала за изумруди и рубини.

— Бихте ли ми казали къде да намеря екипа на списание „Прекрасен живот“? — попита Кори иконома, като приближиха главното стълбище.

— Мисля, че с в задната градина, госпожице Фостър. Ако желаете, мога да ви придружа дотам и да отнеса багажа в стаята ви.

Кори гореше от нетърпение да провери как върви работата и веднага прие предложението на иконома.

Почти всички стаи покрай които минаха, бяха украсени за сватбата.

Можеше да разпознае работата на майка си в трапезарията. Масата, за четирийсет души бе подредена с изящен порцелан и ръчно изплетени дантелени покривки. Несъмнено почеркът на семейство Фостър щеше да се забележи чрез оригиналната украса на трапезата в деня на сватбата. Щяха да сложат цветя в средата на масите, като аранжиментът им щеше да бъде уникален и всяка дама на сватбата щеше да ги отнесе у дома си — бе пояснила госпожа Фостър в „Прекрасен живот“. Цветята щяха да са символ на уважение и обич от страна на домакинята.

Госпожа Фостър бе в задната градина, опиянена от гледката на кристалната синя вода и залеза, обагрен в розово и златно, като междувременно напътстваше четирите помощници, които сестрата на Спенсър бе наела, бабата на Кори стоеше до нея, и раздразнено отпращаше асистентките и се суетеше около цветята и украсата.

Кори се приближи и прегърна баба си и майка си.

— Е, как върви? — попита тя.

— Всичко е по план — отвърна майка й и я целуна по бузата.

— Пълна бъркотия! — възкликна възмутено баба й. Годините не я бяха променили. Бе станала само малко по-рязка и раздразнителна, но лекарят бе казал, че това често се наблюдава при по-възрастните. Тя винаги казваше истината, дори и да боли. Без лоши чувства, разбира се.

— Анджела, майката на булката, си вре носа навсякъде. Истинска досадница!

— А булката, как е тя? — попита Кори, като нарочно не се поинтересува за Спенсър.

— О, тя е голяма сладурана — рече баба й. — И красавица. Казва се Джой. Не съм виждала по-тъпо момиче от нея, да ти кажа честно — добави и даде напътствия на една от помощничките.

Кори потисна смеха си и погледна през рамо, после се спогледаха заговорнически с майка й, която малко притеснена изрече:

— Знам колко е важно да отразяваш такива важни събития в списанието, но баба ти направо се преуморява. Вече не може да се справя с напрежението.

— Знам — рече Кори, — но тя винаги настоява да участва. — Тя погледна към суматохата наоколо. — Ще стане невероятно.

— Кажи го на майката на булката, защото ще ни подлуди. Горкият Спенс. Ако не направи нещо, за да усмири Анджела, въобще не ми се вярва сватбата да се състои. Сестра му постоянно ни се пречка и се оплаква. Прилича на разярен териер. Тя реши да направи сватбата на Джой тук, също така и ние да се погрижим за това грандиозно събитие, а Спенс покрива всички разходи. Даяна бе права: той не се оплаква за нищо, а Анджела не спира.

— Чудя се защо ли той плаща, след като се предполага, че съпругът на Анджела е немски аристократ със заможни роднини.

Госпожа Фостър се наведе и взе огромен лист хартия.

— Според това, което ми каза Джой, а тя е като латерна — във вените на господин Рихард тече синя кръв, ала той няма наследство. Или поне не притежава парите, с които разполага Спенс, а и като се замислиш, Анджела и Джой са единственото му семейство. Баща му се ожени повторно още докато Спенс бе бебе и не се интересуваше от него, а докато майка му бе жива, бе толкова заета с партита и забавления, че не й оставаше време за собственото й дете. Господин Рихард не е истинският баща на Джой. Баща й е вторият съпруг на Анджела. Или май бе третият. Както и да е, според Джой Спенс плаща сватбата, защото сестра му мисли, че е много важно Джой да бъде омъжена както подобава на доведена дъщеря на немски аристократ.

Кори се изсмя над проблемите на богатите с неизброими бракове:

— А младоженецът?

— Ричард? Не знам много за него. Не съм го видяла още, а и Джой не говори много за бъдещия си съпруг. Тя прекарва повече време с един от помощниците ни, Уил. Предполагам, че се познават отдавна и като че ли се забавляват, когато са заедно. Между другото, видя ли Спенс вече?

Кори поклати глава и отметна косата от челото си.

— Сигурна съм, че ще се сблъскаме рано или късно.

Госпожа Фостър кимна към група от трима души:

— Това са господин и госпожа Рихард и Джой. Вечерята е след два часа. Мисля, че е добра идея да ги поздравиш и да се качиш да разопаковаш багажа си. През следващите два часа ще бъде спокойно, а после ще настане суматоха, която ще свърши след три дни.

— Чудесно. Трябва да се обадя по телефона преди вечеря.

— Между другото — добави майка й, — двете с баба ти ще вечеряме в малката стая до кухнята, а не в трапезарията със семейството.

— Да не искаш да кажеш, че Спенсър се отнася с нас като с прислуга? — изненада се Кори.

— Не, не, не — засмя се госпожа Фостър. — Ние предпочитаме да вечеряме в кухнята. Повярвай ми, по-приятно с там. Освен ако не искаш да слушаш глупавите разговори на господин и госпожа Рихард и техните приятели, които също са поканени на сватбата. Джой обикновено се храни с нас в кухнята. И на нея й харесва там.

Госпожа Фостър бе описала Анджела като териер, но Кори не се съгласи, след като се запозна с тримата. С късо подстриганата си платиненоруса коса и кафяви очи Анджела бе екзотична и елегантна — и изнервена — като руска хрътка. Съпругът й Питър приличаше на доберман — темпераментен, лъскав и надменен като истински благородник. Джой беше… Джой беше сладък кокершпаньол с вълниста светлокафява коса и топли кафяви очи. След като се запознаха с нея, хрътката и доберманът нападнаха майка й и я отвлякоха някъде, за да й покажат нещо, което не са харесали във всекидневната, като оставиха Кори сама с Джой.

— Ще ти покажа стаята — предложи любезно осемнайсетгодишната Джой.

— Ако си заета, ще попитам иконома къде е, не се притеснявай.

— О, за мен ще бъде удоволствие — отвърна момичето, — с нетърпение очаквах да се запозная с теб. Семейството ти е прекрасно.

— Благодаря. — Кори бе поразена от искреността и естественото й поведение. Тя гореше от ентусиазъм да научи колкото се може повече за Кори, отколкото да говори за себе си и предстоящата сватба.

Тръгнаха по каменния под на терасата, пред тях се разтвори френска врата и се откри главозамайваща морска гледка. Кори се запъти към стаите в края на терасата, ала Джой зави надясно и я повика:

— Ела насам. Тъкмо няма да се сблъскаме с чичо Спенс.

Кори замръзна на мястото си, възнамеряваше да убеди Джой да тръгнат по другия път, но бе твърде късно. Спенсър Адисън се разхождаше на терасата към стълбите, които водеха към страничната градина, и въпреки че не бе видяла лицето му, нямаше начин да го сбърка.

Той я забеляза и също се спря. На загорялото му от слънцето лице се появи усмивка. Пъхна ръце в джобовете си и зачака Кори и Джой да се приближат. Преди време точно тази усмивка караше сърцето на Кори да спира, сега усети това вълнение съвсем бегло. На трийсет и четири години, със спортни сиви панталони и бяла риза с навити ръкави, Спенс все още изглеждаше поразително красив и сексапилен, както когато бе на двайсет и три.

Докато се приближаваха, усмивката му ставаше по-широка и неустоима, а когато заговори, гласът му бе по-плътен и интимен откакто го помнеше:

— Здравей, Кори — каза той, извади ръцете от джобовете и ги разтвори за прегръдка.

Кори му отвърна с лека усмивка, сякаш срещаше познат, който не е виждала от години — приятелска мила усмивка, нищо лично.

— Здравей, Спенс — отвърна и му подаде ръка. Никакви прегръдки.

Спенсър разбра намека и въпреки това задържа ръката й по-дълго отколкото трябваше, докато тя я издърпа.

— Виждам, че вече си се запознала с Джой — рече той, като насочи разговора към племенницата. Обърна се към нея с лек укор: — Мислех, че се бяхме разбрали да ми кажеш, когато пристигне Кори.

— Аз пристигнах току-що — отвърна тя. Преди време при мисълта, че той иска да я види или гори от желание да я посрещне, щеше да е на седмото небе от щастие. Сега бе по-зряла и по-мъдра, имаше прекрасна професия. Каза си да запомни тази тяхна среща и никога да не забравя, че Спенсър винаги е бил чаровен и сексапилен, ала нищо повече. Погледна часовника си: — Моля да ме извините, трябва да се обадя тук-там преди вечеря. — Реши да откаже Спенсър от намеренията му и се обърна към Джой: — Имаш ли нещо против да ми покажеш къде е стаята ми?

— О, с удоволствие ще ти я покажа — отвърна щастливо Джой. — Знам точно къде е.

Кори кимна учтиво към Спенс и тръгна по стълбите след Джой, като остави младия мъж сам на терасата. Той я наблюдаваше, докато Кори се изкачваше. Тя знаеше това, тъй като виждаше отражението му в стъклените врати на кабинета му, ала не се развълнува особено. Кори контролираше всичко, почувства се толкова горда от тази мисъл. Не можеше да отрече лекото треперене и нервността си, когато го видя за пръв път тук, или пък ускорения си пулс, когато той й се усмихна и взе ръката й, ала реши, че това е съвсем естествено. Преди време той я вълнуваше до такава степен, че нямаше начин да е забравила всичко.

Джой я поведе през фоайето към стълбище с орнаменти от ковано желязо. Стълбите водеха към просторна галерия. Наоколо се извисяваха огромни колони.

Те се насочиха към верандата и стигнаха до двойна врата. Докосвайки величествените месингови брави, Джой призна с усмивка:

— Родителите ми искаха да настанят тук приятелите си, ала чичо Спенс каза, че тази стая е запазена за теб. — Тя отвори вратата и влезе, като остави Кори да разгледа всичко и търпеливо чакаше реакцията й.

Кори остана като поразена.

— Нарича се „Апартаментът на херцогинята“ — поясни Джой.

Загубила ума и дума, Кори бавно влезе в огромната стая и си помисли, че се намира в летния дворец на някое кралско семейство. Апартаментът бе в бледосиньо и златисто. Над леглото имаше златна корона, за която се захващаха завеси от светлосиня коприна и се спускаха от двете страни на леглото. С изкусно завити къдрици падаха върху килима в същия тон. Кувертюрата бе плътна, от сатен, а таблата на леглото — аркообразна и с позлатени краища.

— Нарича се така, защото някогашният собственик на къщата е имал дъщеря, която станала херцогиня на Клеймор, след като се омъжила. Винаги, когато идвала тук, използвала тази стая и оттогава се нарича „Апартаментът на херцогинята“.

Кори не можеше да се съсредоточи върху думите на Джой. Завесите на прозорците бяха от синя коприна във вид на гирлянди, с позлатени краища.

— Когато чичо купи къщата преди няколко години, той я реставрира така, че да изглежда недокосната от времето.

Кори излезе от опиянението си и се обърна към Джой:

— Невероятно е. Виждала съм подобни стаи в списанията, в най-красивите дворци в Европа.

Момичето кимна и добави с усмивка:

— Чичо Спенс ми каза, че те наричал херцогиня, когато си била на моите години. Вероятно затова запази тази стая за теб.

Тези думи промениха отношението й към Спенс. Като млад мъж той бе непростимо сляп за чувствата й, ала може би сега бе помъдрял. Отново очакваше прекалено много от него, възхваляваше го заради един малък жест…

— Вечерята е в осем. Ще се видим тогава — с тези думи Джой си тръгна.