Двойна радост

ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА

Застанал пред украсения с рози олтар, където много скоро пияният свещеник щеше да го свърже завинаги с нищо неподозиращата фотографка, Спенс си бъбреше с две дами, които нямаха представа, че щяха да му стават роднини.

Кори искаше усмихнати лица за снимките си, той осигури двеста с помощта на огромно количество първокласно френско шампанско, руски хайвер и забавната кратка реч, която произнесе. Всъщност, както изглеждаше, всички се забавляваха.

Младоженецът със сигурност.

Отпивайки шампанско, Спенс наблюдаваше как бъдещата булка нагласява камерите за снимките. Безкрайният шлейф на булчинската рокля, която струваше десет хиляди долара, й пречеше и тя го сви на топка. Спенс реши, че тя е най-прекрасното същество на Земята. Прелестна, неустоима, лишена от егоизъм. Още малко и щеше да бъде негова. Той я наблюдаваше, докато тя се приближаваше към него, очите й блестяха от удоволствие и Кори се нареди за снимка.

— Мисля, че ще стане чудесна — каза.

— Много добре — ухили се Спенс. — Между другото, боя се, че Латимър ще се стовари върху олтара. Изглежда ми малко нервен.

Бабата на Кори изсумтя, оправи воала на Кори и възмутено изрече:

— Свещеникът е пиян!

— Всичко е наред, бабо — успокои я младата жена и се обърна към майка си, която отвързваше шлейфа и го опъна внимателно зад дъщеря си. — Той не е истински свещеник. Спенс ми каза, че е водопроводчик.

— Искаш ли да ти кажа какъв е? Той е един пияница.

— Как е прическата ми? — попита Кори.

— Много добре — отвърна госпожа Фостър.

Спенс подаде ръка на Кори и се ухили. Той бе толкова щастлив, че усмивката не слизаше от лицето му.

— Готова ли си? — попита младоженецът.

— Почакай — отвърна тя и стегна черната му вратовръзка. Спенс си представи как ще му оправя вратовръзките до края на живота му.

Кори усети остра болка в гърдите при вида на елегантния мъж в смокинг, който нежно й се усмихваше, сякаш наистина се женеше за нея. Тя бе сънувала тази картина хиляди пъти, а сега се случваше наистина. За неин ужас бе готова да заплаче, ала се усмихна широко и скри сълзите си.

— Ще се справиш ли? — прошепна той с дълбок и дрезгав глас.

Кори кимна, преглътна и се усмихна празнично:

— Приличаме на Барби и Кен. Хайде да тръгваме.

Преди да направят първата крачка върху белия килим, който водеше към олтара, някой от предните редове се обърна и попита:

— Хей, Спенс, не може ли по-бързо, ще пукнем от жега?

В същия миг той се сети какво е забравил. Огледа се и забеляза част от златиста панделка в чаша от шампанско.

— Готови ли сте? — попита Латимър, като се почесваше по яката на робата си.

— Готови сме — отвърна Спенс.

— Какво ще кажете да караме по кратката про… процедура?

— Добре — съгласи се Кори и се отдръпна назад, за да открие Кристин, която трябваше да направи няколко снимки.

— Госпожице… ъ-ъ-ъ… Фостър?

— Да?

— Според обичая трябва да гледате към младоженеца.

— О, извинете — изрече Кори.

Латимър бе много любезен и им съдействаше, така че, ако искаше да преиграва, тя въобще не възразяваше.

Сложи ръката си в тази на Сценс и видя, че Кристин зае позиция отдясно и вдигна фотоапарата си.

— Спенсър Адисън, вземате ли Кор… и… Каролайн Фостър за законна съпруга, докато смъртта ви раздели? — свещеникът изрече тези думи толкова бързо, че нищо не се разбра.

Спенс се усмихна, като не откъсваше поглед от очите й:

— Да.

Усмивката на Кори изчезна.

— Каролайн Фостър, вземате ли Спенсър Адисън за законна съпруга… съпруг, докато смъртта ви раздели?

Главата й щеше да експлоадира. Тя не разбираше нищо.

— За Бога, Кори — пошегува се Спенс, — не можеш да ме зарежеш пред олтара.

— О, напълно си го заслужаваш — нервно се засмя тя, като се опитваше да се съсредоточи върху фотоапарата на Майк.

— Хайде, кажи „да“.

Тя не искаше. Не можеше да участва в тази измама.

— Това да не ти е филм, снимат те с фотоапарат в момента — смъмри го тя.

Спенс хвана брадичката й:

— Кажи „да“.

— Защо?

— Кажи „да“.

Той наведе глава и приближи устните си към нейните. Кристин бързо се приближи, за да снима.

— Не можете да я целунете, преди тя да каже „да“ — предупреди Латимър.

— Кажи „да“, Кори — прошепна Спенс, лицето му бе толкова близо до нейното, че тя усети дъха му, — и добрият свещеник ще ми позволи да те целуна.

Тя се усмихна, жадуваше целувките му.

— Да — прошепна през смях, — дано целувката си заслужа…

Той запуши устата й със своята и силно я прегърна. Свещеникът тържествено изрече:

— Обявявам ви за съпруг и съпруга, пръстенът моля.

Избухнаха аплодисменти.

Напълно зашеметена от страстната целувка, Кори стисна раменете му, за да запази равновесие.

Той стисна ръката й, после сложи нещо на пръста й, което я одраска.

— Трябва да се преоблека — рече Кори.

— Преди да си тръгнете… трябва да… — започна свещеникът.

Спенс го прекъсна:

— Ще ме поздравиш след няколко минути, Лати. Ще се видим в библиотеката, там е тихо, ще заведа Кори горе. Отвън те чака такси, ще поговорим и след това ще те откарат вкъщи.

Докато се качваше към апартамента си, тя си мислеше за невероятните снимки, които бяха направили. Също така необяснимо защо, но бе потисната и като се замисли, стигна до заключението, че така се чувства човек след дълъг и напрегнат работен ден. Не биваше да вини Спенс за депресията, в която бе изпаднала. Той бе изиграл прекрасно ролята си на заместник-младоженец, хладнокръвно и с момчешки ентусиазъм. Беше направо очарователен.

Все още се опитваше да подреди мислите си, когато той отвори вратата на апартамента й и влезе вътре. Когато Кори мина покрай него, Спенс застана на пътя й:

— Какво има, красавице?

— О, моля те — рече тя, като почти се задушаваше от смях, — не бъди толкова любезен, че ще се разплача.

— Ти беше ослепително красива булка.

— Предупреждавам те! — смееше се тя.

Той я взе в обятията си и нежно я притисна към себе си. Този жест бе толкова неочакван, че Кори наистина щеше да се разплаче.

— Това беше фарс — прошепна тя.

— Повечето сватби са такива — поясни той. — Те не са най-важното.

— Предполагам — промълви разсеяно Кори.

— Помисли си за всички сватби, които си виждала — продължи той, без да обръща внимание на изненаданите гости, които минаха покрай отворената врата на апартамента й, — поне на половината от тях младоженецът е махмурлия, а булката — бременна. Направо е жалко.

Кори се засмя, Спенс се усмихна и се замисли, че смехът й винаги го кара да се чувства добре. Винаги, когато я разсмиваше, се чувстваше по-добър, по-силен, по-мил.

— Като се имат предвид всички тези детайли това е идеалната сватба, за която си мечтала.

— Не и за мен. Аз искам сватба на Коледа.

— Значи това е единственото, което не ти хареса в днешната — сезонът. Искам да кажа, ако мога да направя нещо, с което да се почувстваш по-щастлива, кажи ми и ще го направя.

„Би могъл да ме обичаш“ — помисли си тя, а после каза:

— Наистина не би могъл да направиш повече. Ти много ми помогна. Чувствам се малко глупаво; прекалено сантиментална съм. Сватбите ми действат така.

Той й повярва.

— Ще се оправя с Латимър, после искам да се преоблека. Между другото, наредих да донесат бутилка шампанско тук, после ще се кача и можем да го изпием — как ти се струва?

— Добре — рече тя.

Кори взе душ и се почувства по-добре. След това отвори гардероба си и започна да разглежда дрехите си. Чудеше се какво ще отива на булка-заместник, която ще пие шампанско с младоженеца-заместник.

— Това е прекрасно — рече си тя и извади бежови панталони от коприна и дълга туника — напълно подходящи за имение в Нюпорт.

Стоеше пред огледалото в банята и разресваше косата си, когато чу Спенс да чука на вратата, а после да влиза.

— Идвам след малко. — Тя си сложи перлените обици и се огледа. Изглеждаше по-щастлива и по-доволна, отколкото всъщност се чувстваше. В главата й се въртяха какви ли не мисли. Бе носила булчинска рокля с воал, бе стояла до Спенс пред украсения с рози олтар, той бе държал ръката й и нежно й се бе усмихвал. Дори й бе дал пръстен след това… Спомените от „сватбата“ им щяха да останат завинаги в съзнанието й. Не, не завинаги, просто още няколко дни. Защото това бяха спомени, а действителността бе съвсем друга. Сватбата им бе пълна измислица, „пръстенът“ — златна панделка. Като се замисли за реалността, изпита болка.

Спенс бе свалил смокинга си, бе разхлабил вратовръзката си и бе разкопчал горните копчета на официалната си риза. Изглеждаше също толкова сексапилен и елегантен както и на сватбата; не беше толкова спокоен както преди обаче. Челюстта му бе стегната, движенията му — резки. Въобще не обърна внимание на шампанското, а се насочи към барчето и си наля силно питие. Вдигна чашата.

— Какво правиш? — попита Кори, когато го видя как изгълта чистия бърбън.

Той я погледна:

— Изпих едно набързо, а сега ще налея и за теб.

— Не, благодаря. Аз предпочитам шампанско.

— Приеми съвета ми — студено изрече той, — пийни нещо по-силно.

— Защо?

— Защото ще ти потрябва. — Той наля бърбън в една чаша, сложи лед и малко сода и й я подаде. Кори отпи, като чакаше Спенс да проговори. Той обаче мълчеше и се взираше в чашата си.

— Спенс, независимо какво се е случило, едва ли може да бъде по-лошо от мислите, които минават през главата ми.

— Надявам се да мислиш така и след няколко минути — мрачно отбеляза той.

— Какво е станало? — попита отчаяно Кори. — Да не би някой да се е разболял?

— Не. — Той остави питието си на бара.

После се отдалечи към камината и се подпря на решетката. Кори никога не го бе виждала такъв — отчаян и победен. Искаше да го утеши, да го защити. Тя се приближи към него и сложи ръка на рамото му. За пръв път, откакто бе в Нюпорт, го докосваше по свое желание. Почувства как мускулите му се стегнаха под дланта й.

— Моля те, не ме измъчвай така. Плашиш ме.

— Преди час се обади глупавата ми племенничка, за да съобщи, че вече се е омъжила за скъпия си ресторантьор.

— Дотук прекрасно.

— Да, дотук бяха добрите новини.

Кори вече си мислеше ужасни неща — автомобилни катастрофи, линейки, болници.

— А какви са лошите, Спенс?

Той се поколеба, после се обърна и погледна право в очите й.

— Лошата новина е, че по време на разговора ни ние обсъдихме прощалното й писмо, което ми остави миналата вечер. Оказа се, че в стремежа си да обясни как ти си й повлияла да пристане на любимия си, тя не се е изразила правилно. Говорила е в сегашно време, а е трябвало в минало.

— Какво искаш да кажеш „как“ съм й повлияла? — попита тревожно Кори.

— Прочети сама. — Той извади два листа от джоба си и й подаде единия.

Кори веднага разбра какво е имал предвид Спенс.

„…Кори ми каза, че те обича и иска деца от теб, също така, че ти си единственият мъж, към когото е изпитвала тези чувства, и затова не се е омъжила досега. Чичо Спенс, аз обичам Уил. Искам един ден да имам деца от него. И затова не мога да се омъжа за друг…“

Независимо от унижението, което изпита, Кори не загуби самообладание. Подаде му писмото с презрителна усмивка.

— Първо, аз й обясних чувствата си, които изпитвах като ученичка, а не като възрастна. Второ, заключението защо не съм се омъжила досега е лично нейно, не мое.

— И така, както виждаш, човек може да се подведе от тези думи.

— Това ли е всичко, което те притеснява — попита тя, благодарна, че не й поиска обяснение.

Вместо да й отговори, той бръкна в джобовете си и започна да я изучава мълчаливо. Кори нервно отпи от чашата си.

— Това, което ме притеснява — изрече той без заобикалки, — е, че не знам какво изпитваш към мен сега.

Тъй като тя нямаше представа какво изпитва той към нея сега, пък и нямаше никакво намерение да го попита, реши, че той няма право да й задава подобен въпрос или пък да очаква от нея отговор.

— Мисля, че ти си най-красивият от мъжете, за които съм се омъжвала! — пошегува се тя.

На него не му бе до шеги.

— Сега не е време да го увърташ, Кори, повярвай ми.

— Какво искаш да ми кажеш?

— Искам да кажа, че знам много добре, че изпитваш нещо към мен сега, дори и да е слабо увлечение.

— Комплименти ли очакваш, самохвалецо?

— Отговор на въпроса — твърдо изрече Спенс.

— Да кажем, че ако някога напишем статия за „Техниките на целуване“, ти ще си в десетката, аз определено ще гласувам за теб. Е? — пошегува се тя. — Какво ще кажеш?

— Мисля, че ще те обвинят в пристрастие, защото си гласувала за собствения си съпруг.

— Не се наричай мой съпруг, ако обичаш — отсече Кори. — Въобще не е смешно.

— Да, знам. Това не е шега.

— Точно това казах. — Кори вече губеше търпение.

— Ние сме женени, Кори.

— Това е абсурдно.

— Може и да е абсурдно, но също така е и истина.

Кори търсеше отговора в лицето му, като отказваше да повярва на това, което четеше в очите му.

— Сватбената церемония е измислица. А свещеникът е водопроводчик.

— Не, баща му и чичо му са водопроводчици. Той е свещеник.

— Не ти вярвам.

Вместо отговор той й подаде навития документ.

Кори го разтвори. Това бе копие от разрешително за брак на Кори и Спенс. Бе с днешна дата и подписано от преподобния Лорънс Е. Латимър.

— Ние сме женени, Кори.

Без да иска, тя стисна ръката си в юмрук и смачка документа. Трепереше от гняв.

— Това е някаква лоша шега, нали? — прошепна тя. — Защо ще искаш да ме унижаваш по този начин?

— Опитай се да разбереш. Знаеш какво ми каза Джой и аз си помислих, че искаш това…

— Ти, нещастно копеле! — прошепна тя гневно. — Нима ми заявяваш, че си се оженил за мен от съжаление и от чувство за вина? Нима си помисли, че това ще ми хареса? Толкова ли съм жалка, че да съм щастлива, като се омъжвам на нечия друга сватба, с чужда рокля и панделка вместо пръстен?

Спенс видя сълзите в очите й, хвана я за раменете и изрече:

— Изслушай ме! Кори, ожених се за теб, защото те обичам.

— Обичаш ме! — изсъска тя, тялото й се разтърсваше от смях, лицето й бе обляно в сълзи. — Обичаш ме…

— Да, по дяволите.

Тя се засмя още по-силно.

— Ти дори не знаеш какво е любов. Толкова много ме обичаш, че дори не си направи труда да ми направиш предложение. Не видя нищо лошо в това да превърнеш сватбата ми във фарс. Що за хумор и любов?

Спенс знаеше, че е права. Толкова много го болеше, като гледаше сълзите по бледите й страни и презрението в очите й.

— Знам как се чувстваш сега. Знам, че ме мразиш.

— О, дори и представа си нямаш! — Тя се откопчи от хватката му и гневно избърса сълзите си. — Сега ме слушай внимателно, защото ще ти разясня веднъж завинаги: Аз не те искам! Нито преди, нито сега, никога няма да те обичам! — Удари го с юмрук по лицето толкова силно, че той потрепери. — Стана ли ти ясно? — Завъртя се, отвори гардероба и взе куфарите си. — Няма да прекарам нощта под един покрив е теб! Когато се върна в Хюстън, ще започна процедурите за анулиране и ако се осмелиш да не се съгласиш, ще наредя да арестуват теб и онзи свещеник пияницата за по-малко време, отколкото ти е трябвало да измислиш тази сватба! Ясно ли ти е?

— Съгласен съм с анулирането — студено отвърна той. — Всъщност — добави, хвърли нещо върху леглото и отиде до вратата — предлагам ти да използваш това, за да платиш на адвоката. — И затвори вратата с трясък.

Кори се свлече до стената, зарови лице в дланите си, тялото й трепереше от ридание.

След известно време се посъвзе, изправи се и отиде до телефона. Помоли прислугата да открият незабавно майка й и баба й и да им кажат да се качат веднага в стаята й. Също така да предадат на Майк Макнийл да й се обади.

Когато той позвъни. Кори му съобщи, че е възникнало нещо важно и тя веднага трябва да се прибере в Хюстън. Тъкмо затвори телефона и той позвъни.

— Госпожице Фостър — хладно я информира икономът, — колата на господин Адисън ви чака отпред, за да ви закара до летището.

Въпреки че отчаяно искаше да се махне от това място, Кори се вбеси, че така бързо я отпращат. Приготви багажа си за рекордно кратко време и затвори куфарите. Когато сложи и последния до вратата, изведнъж се сети, че „съпругът“ й бе хвърлил нещо върху леглото. Очакваше да види сметки за плащане.

Върху бледосините сатенени възглавници имаше пръстен с диамант, за който нямаше и съмнение, че някога е принадлежал на херцогиня.

Майка й и баба й почукаха на вратата. Кори им извика да влязат, взе дамската си чанта и единия от куфарите си. Госпожа Фостър погледна бледото й лице, после куфарите и остана като поразена.

— Боже Господи, какво се е случило?

Кори им разказа накратко и посочи диамантения пръстен върху леглото:

— Моля ви, погрижете се да си го получи обратно. Предайте му, че ако се приближи някога до мен, ще го осъдя, кълна се! Ще му съсипя живота!

След като младата жена си тръгна, госпожа Фостър погледна майка си и след малко отбеляза:

— Колко глупаво е постъпил Спенс!

— Заслужава да го бичуват — изсъска презрително бабата.

— Кори никога няма да му прости. Никога. А и Спенс е твърде горд. Той няма да й предложи отново — въздъхна госпожа Фостър.

Майка й се приближи до леглото и взе пръстена, завъртя го в ръката си и се усмихна:

— Спенс трябва да наеме охрана, когато Кори носи това чудо.

— Какво искаш да кажеш? Спенс не желае да подпише документите? Значи не можем да публикуваме снимките от Нюпорт? — избухна Кори.

— Не казах точно това — внимателно отвърна Даяна. Откакто сестра й се върна от Нюпорт преди седмица, тя се втурна да прави дузина проекти наведнъж, само и само да не мисли за сватбата и за анулирането на брака. Изглеждаше изтощена. — Той каза, че ще ги подпише само ако ти лично му ги занесеш утре вечер.

— Но аз няма да отида в Нюпорт — предупреди я Кори.

— Няма нужда. Спенс е в Хюстън, урежда някаква сделка.

— Не искам да го виждам.

— Мисля, че и той го знае — отвърна мрачно Даяна. — Ти не само задейства анулирането, но и съдебна забрана Спенс да те вижда.

— Какво ще кажеш, ако публикуваме снимките без неговото разрешение?

— Той ме помоли да ти предам, че адвокатите му ще закусят с компанията ни.

— Мразя го! — извика Кори.

Даяна предпазливо добави:

— Не е чак толкова безнадеждно. Той каза, че ще те чака утре вечер в къщата на баба си…

Ядосана, че той има контрол върху издаването на броя и я държи в ръцете си, Кори избухна:

— Утре вечер е „Балът на орхидеите“. Трябва да подпише документите през деня.

— Обясних му, че ние сме един от спонсорите и задължително трябва да присъстваме. Спенс те очаква в къщата на баба си преди бала, в седем часа.

— Няма да отида там сама.

— Добре — съгласи се сестра й, — ние с майка ще те чакаме отвън в колата, докато се видиш със Спенс, и после ще тръгнем оттам.

Кори не бе стъпвала в къщата на Спенс, откакто баба му почина, и й се стори странно да се върне след толкова много години.

Знаеше, че са дали къщата на наематели, които бяха оставили на работа повечето от прислугата и поддържаха мястото също както го помнеше преди. Тъй като Спенс сега бе там, тя предположи, че той или е решил да продаде имота, или е свободен и трябва да намери други наематели.

Лампите на предната веранда светеха празнично. През завесите се процеждаше странна светлина.

— Няма да се бавя — каза Кори на Даяна и майка си, излезе от колата и се качи по стълбите.

Стиснала документите в едната си ръка, тя натисна звънеца с другата. Сърцето й заби силно, когато чу стъпки във фоайето. Вратата се отвори. Икономката на госпожа Брадли я посрещна с мила усмивка.

— Добър вечер, госпожице Фостър. Господин Адисън ви очаква във всекидневната.

Кори кимна и прекоси фоайето, което бе оскъдно осветено. Подготвяше се да се изправи очи в очи със Спенс. Щеше да го види за пръв път, откакто той й се подигра в Нюпорт. Влезе във всекидневната. Не повярва на очите си.

Спенс бе в средата на стаята. Навсякъде бяха запалени свещи. Той се бе облегнал на огромното пиано със скръстени ръце.

Бе облечен в смокинг.

Стаята бе украсена за Коледа.

— Весела Коледа, Кори — изрече тихо той.

Тя огледа стаята — огромни гирлянди украсяваха стената над камината, на огромния свещник беше закачен имел, в ъгъла имаше коледно дърво, украсено с лампички и червени играчки, под него имаше подаръци. Всичките кутии бяха опаковани със златиста хартия и имаха бели етикети.

Върху всички етикети бе написано „Кори“.

— Веднъж вече провалих коледните ти танци и коледната ти сватба — спокойно изрече Спенс. — И искам да ти ги дам както подобава. Все още мога. Стига да ми позволиш.

Той си бе представял различни нейни реакции, но не очакваше, че Кори ще му обърне гръб, ще наведе глава и ще заплаче. Бе загубил. Протегна ръка към нея, но не можа да я докосне. После чу шепота й:

— Винаги съм обичала само теб.

Той почувства огромно облекчение, обърна я към себе си и силно я прегърна.

Жена му нежно погали лицето му и прошепна:

— Винаги съм обичала само теб.

В колата отвън госпожа Фостър погледна силуетите на двойката, които се открояваха през завесите. Зетят й целуваше дъщеря й и нямаше никакво намерение да спре. Тя рече щастливо на Даяна:

— Кори няма да ходи никъде тази вечер.

— О, напротив — възрази Даяна, напълно уверена, и включи на задна скорост. — Спенс провали коледните й танци веднъж и възнамерява да се реваншира тази вечер.

— Нима искаш да кажеш, че ще я придружи тази вечер на бала? — тревожно попита госпожа Фостър. — Поканите са раздадени преди няколко месеца.

— Е, Спенс е успял да се сдобие с една и ние седим на неговата маса. — Даяна се усмихна и добави: — И няма да се наложи да я търсим дълго, защото е в центъра. И има огромна шейна, пълна с бели орхидеи.

Облечена в халата от червено кадифе, Кори стоеше до прозореца на хижата и наблюдаваше огрените от луната снежни хълмове на Върмънт, където бяха решили да прекарат първата си истинска Коледа. Съпругът й настоя също така това да бъде и вторият им меден месец.

Тя се обърна и се приближи към Спенс, който все още спеше. Наведе се и го целуна по челото. Оставаше малко до изгрева. Той я беше любил, докато и двамата не се изтощиха до смърт. Ала днес бе Коледа и Кори изгаряше от нетърпение той да отвори подаръците си. Спенс й правеше подаръци през цялото време, а тя пазаруваше с месеци, за да намери подходящите за него.

Той се усмихна.

— Защо си будна? — попита я, без да отваря очите си.

— Вече е Коледа. Искам да ти дам подаръка. Нали не възразяваш?

— Разбира се, че не — рече той през смях и я дръпна върху себе си.

— Не това е подаръкът ти — информира го тя, като подпря лакти на гърдите му, докато той разтваряше халата й. — Вече получи този.

— Ще ми хареса да имам два еднакви — настоя той и започна да гали гърдите й.

— Две Коледи и два медени месеца за една година — отвърна тя, а смехът й секна, когато той докосна гърдите й с език. — Всичко ли ще правим двойно?

Отговорът на този въпрос се появи девет месеца по-късно в рубриката „Рождени дни“ на списание „Пийпъл“: