Двойна радост

ОСМА ГЛАВА

Неуверена и намръщена, Кори се оглеждаше критично в огледалото. Костюмът, който бе облякла, бе с тесни черни ръкави. Сакото беше украсено отпред с позлатени гайки. Под него носеше изрязано бюстие с гол гръб, Полата беше тясна и дълга до глезените. Не беше сигурна обаче дали не е прекалено официален за вечеря в кухнята, или пък твърде обикновен за тази къща. Въпреки това щеше да впечатли Спенс… Спенс.

Възмутена, че дори бе помислила как ще реагира той, тя обу сандали с нисък ток, сложи златните си обици с форма на дискове и златната гривна, която бе носила и през деня. Пристъпи към вратата, а после се върна назад към огледалото, за да провери как изглежда. Тази вечер бе разпуснала косата си; вече не се притесняваше, че Спенсър ще я помисли за твърде малка. Като че ли имаше нужда от още червило, реши тя и набързо сложи един пласт. Погледна към часовника си и не можеше да повярва, че закъснява толкова много. Беше осем и петнайсет. Отне й два пъти повече време да се приготви за тази вечер, отколкото за „Балът на орхидеите“ в Хюстън. Ядосана на себе си, тя се насочи към вратата.

Малката стая до кухнята въобще не приличаше на мрачна бърлога, както си я представяше Кори, а уютна ниша с огромно сепаре във формата на полукръг, високи прозорци с гледка към тъмната градина. Кори дочу гласа на майка си, докато завиваше към стаята, и топло се усмихна.

И видя Спенс.

Той седеше в единия край на сепарето и се усмихваше на майка й, която бе настанена от лявата му страна. Баба й беше до майка й, а Джой — до нея. Масата бе сложена за пет души. Четирима вече бяха седнали. Той щеше да вечеря с тях.

Усмивката на Кори замръзна, походката й стана неуверена, ала бързо се стегна. Баба й първа я видя:

— Ето я и нашата Кори. Закъсняваш, скъпа. О, Боже, изглеждаш ослепително тази вечер? Това нов костюм ли е?

Кори щеше да потъне вдън земята от срам. Личеше си, че се е облякла специално за тази вечеря. Кори бе ужасена, че Спенсър е забелязал. Пък и баба й му помогна с този извод.

Спенсър Адисън определено бе забелязал как изглеждаше.

Също така забеляза как цялото й тяло се стегна, когато разбра, че и той ще вечеря с тях. Тя не го бе очаквала. Спенс го разбра. Също така не желаеше компанията му. Това силно го нарани.

Наблюдаваше я как се приближава към сепарето. Вървеше със същата лекота и грация както някога. Той й се усмихна. В отговор тя се усмихна, но не го погледна. Изведнъж на Спенс му се прииска да стане, да застане на пътя й и да каже: — По дяволите, погледни ме, Кори! — Все още не можеше да повярва, че тази хладна спокойна жена, която като че ли го бе забравила, бе Кори Фостър, която някога познаваше.

Поне в едно нещо не се бе променила — когато влезе, цялата стая засия. Само миг, след като се присъедини към тях и започна да говори с другите, като че ли атмосферата се разведри. Поне имаше нещо, което не се бе променило с годините.

Спомените го връхлетяха… очарователно дете с фотоапарат на врата се появява изневиделица на тенискорта.

— Направих чудесна снимка на първия ти сервис, беше страхотен, Спенс? — Сервисът въобще не го биваше и той й го каза.

— Знам — се бе съгласила тя с една от онези заразителни усмивки, — но снимката ми е страхотна.

Спенсър си спомняше гостуванията си в дома им. Без предупреждение. Тя се радваше толкова много да го види. Слънчевата й усмивка бе ослепителна.

— Здрасти, Спенс! Не знаех, че ще дойдеш.

И след това един ден, когато Кори бе петнайсетгодишна, той се бе огледал и я бе видял как се приближава към него в задната градина. Меднорусите й коси блестяха от слънцето и вятърът си играеше с тях, очите й се усмихваха — наситеносини като лятно небе. Любимото му момиче — толкова сладко, толкова красиво, с невероятно дълги крака и сияещо от смях лице. От този ден нататък тя бе станала любимото му момиче — променлива, постоянна, ослепителна.

Дори и сега можеше да си я представи застанала под имела с ръце зад гърба. Тя бе на шестнайсет, ала вече бе пораснала.

— Не знаеш ли, че ако не спазваш коледните обичаи, носи лош късмет?…

Той се бе поколебал:

— Сигурна ли си, че си пораснала за тези работи?

Разбира се, че Спенс знаеше за увлечението й по него, ала също така знаеше, че след време ще порасне и чувствата й ще се променят. Бе толкова естествено и неизбежно, че момчетата на неговата възраст ще го изместят от сърцето й. И така и стана.

Бе го очаквал и въпреки всичко, когато това се случи, го заболя. Спенс не бе забелязал промяната до нощта, в която тя го помоли да се упражняват с целувките. О, Господи, бе се държал като истински развратник, като се сети какво направи с нея, дори по-лошо, като се замислеше какво искаше да прави е нея — със седемнайсетгодишно момиче!

Любимото му момиче.

Бе забравил за коледните танци и това бе преляло чашата, бе убило чувствата й към него. Тя бе отишла с друго момче, заместник в последната минута, какъвто всъщност бе и той. Според баба му Кори отишла с момче на нейната възраст и „по-приемлива компания за невинно момиче като нея“.

След това тя бе толкова заета и дори не му се обади нито след танците, нито на погребението на баба му няколко месеца по-късно. Даяна я извини и му каза, че следобед има среща. Кори не си направи труда да дойде и на сватбата му…

Докато вечеряха, разговорът се насочи към него. Той участваше от време на време, но като че ли не бе на себе си. Предпочиташе да наблюдава Кори, когато тя не го гледа. Беше изненадан, когато сервираха десерта; бе вечерял и не бе усетил вкуса на храната, определено не му беше до десерт.

Не можеше да има това, което искаше: само тази вечер желаеше да бъде като последния път, когато бе вечерял с нейното семейство. Нощта, когато Даяна го помоли да придружи Кори на танците. В живота на Кори се бе появил друг мъж — Дъг някой си — както и други, разбира се.

Той бе последният мъж в живота й, но въпреки това поне му се усмихваше. Дразнеше се, защото се намираха в проклетата му къща, в неговата кухня, на неговата маса. Той бе разочарован, ядосан. И знаеше защо. Бе очаквал повече от нея, бе очаквал, че тя ще го посрещне и ще му подари вълшебна усмивка както преди. Едва сега осъзна колко много му е липсвала. Когато я видя днес в задната градина, с блестящата коса, с която ветрецът си играеше, той си помисли… Помисли си милион глупави и невъзможни неща.

— Чичо Спенс? — обърканият глас на Джой се промъкна в мислите му и той се обърна към нея. — Нещо не е наред с чашата ли?

— Какво?

— Чашата ти. Гледаш я от половин час и не преставаш да я въртиш в ръката си.

Спенс се овладя. Реши да внимава много добре в настоящето и да остави миналото за после.

— Съжалявам. Мисля за други неща. И за какво си говорите?

— За сватбата най-вече, ала на всички ни омръзна тази тема. Както и да е, всичко е готово.

Кори инстинктивно усети, че той ще се включи в разговора, и тъй като би се чувствала по-добре, ако не говори с него, се опита да насочи вниманието на всички към Джой.

— Въобще не ни е омръзнало да говорим за сватбата — бързо изрече тя, — освен това, въпреки че си мислиш, че всичко е готово, винаги забравяш нещо в последната минута. Нали разбираш, разни дреболии. Но са важни.

— Като какво например? — попита Джой. Кори не се бе приготвила за такава атака:

— Ами, ъ-ъ-ъ… имаш ли разрешително за брак?

— Не, но адвокатът ще го донесе.

— Не мисля, че може така — възрази Кори, като се чудеше се дали Анджела, която бе твърде заета да превърне сватбата в най-грандиозното социално събитие на годината, е забравила обикновените подробности. — Много пъти съм била шаферка и знам, че ако не си извадиш разрешителното по-рано, е проблем, тъй като процедурата трае няколко дни, о… и изследвания на кръвта.

Джой потрепери при споменаването на кръв.

— Аз ще припадна само при вида на иглата, това е невъзможно. Адвокатът, който ще се погрижи за сватбата, е добър приятел на чичо Спенс, тъй че няма проблеми.

— Да, но разрешителното?

В този момент се обади Спенс. Кори бе привлечена като от магнит от плътния му глас. Сърцето й все още потрепваше. Носталгията бе мощна стихия, бе понаучила това с годините.

— Всичко е наред — рече той. — В Роуд Айлънд разрешителното се вади за един ден.

— Разбирам — отвърна Кори и насочи вниманието си върху другите. Бе затруднена да измисли друга безопасна тема на разговор и се зае е десерта. За беда Джой не бе особено привлечена от сладкиша си, а се интересуваше повече от Кори и Спенс.

— Много е странно — започна тя, като ги изгледа, — но си мислех, че двамата сте приятели.

Спенс бе толкова ядосан от безразличието на Кори, че не се сдържа и рязко изрече:

— Да, и аз си мислех същото.

Той бе насочил разговора към Кори и удовлетворен забеляза, че останалите също се обърнаха към нея. Тя вдигна глава и срещна предизвикателния му поглед. Искаше й се да грабне чинията си и да я разбие в самодоволното му лице, ала вместо това се усмихна и сви рамене.

— Да, бяхме.

— Но сега като че ли нямате какво да си кажете — продължи Джой, объркана и разочарована.

Присъстващите погледнаха към Спенс, после към Кори, която бе достатъчно умна и бе лапнала огромно парче сладкиш, така че Спенс да бъде жертвата.

— Ами, беше много отдавна — поясни той.

— Да, чичо Спенс, но само преди два дни ти бе нещастен, че Кори е отложила полета си с един ден. Започнах да си мисля, че може би… е имало нещо като приятелство между вас, когато сте били малки.

Кори се изненада и се обърна към него. Публиката също. Кори вдигна вежди и погледна невинно, но беше много доволна. Така му се падаше, нека и той да се засрами, не само тя!

— Не бях нещастен, защото Кори отмени полета си — обясни Спенс, — а защото си помислих, че няма да дойде въобще.

Никой не откъсваше поглед от него и той се принуди да излъже:

— Кори е невероятен фотограф и заедно с майка си ще отразят сватбата ти в списанието. Казвам ти, няма по добри от тях. — Е, поне дотук всичко бе истина. — И така подписахме договор. Чудех се дали Кори ще изпълни задълженията си, дали ще удържи на обещанието си.

Кори се възмути от това лицемерие и майка й, усетила, че дъщеря й всеки момент ще замери Спенс със сладкиша, побърза да спаси положението.

— Кори винаги изпълнява задълженията си — каза тя и се обърна към Джой. — И е много сериозна в работата си. Сама ще се увериш в това.

— Всъщност — добави Кори, сигурна, че след думите й ще последва друг въпрос от страна на Джой — Спенс бе приятел на цялото семейство, не само мой.

Беше удовлетворена от обяснението си, Джой — също. За съжаление баба й въобще не бе спокойна:

— Не мисля, че беше така, Кори.

— Да, бабо — заяви Кори, — така беше.

— Ами, може и така да е, но само ти лепеше негови снимки в стаята си вместо тапети.

Кори искаше да я удуши, но се опита да се измъкне.

— Не съм лепяла снимки в спалнята си.

— Стаята ти приличаше на олтар на Спенсър — заинати се възрастната дама. — Ако бях запалила и свещи, хората спокойно можеха да се молят там. Света Дево, имаше дузини албуми с негови снимки под леглото ти.

— И след това какво се случи? — попита Джой.

— Нищо не се случи — отвърна младата жена и умолително изгледа баба си.

— Искаш да кажеш, че един ден просто ей-така престана да се интересуваш от чичо Спенс и махна снимките му? Просто така? — попита момичето.

Кори й се усмихна и кимна:

— Да, просто така.

— Не мисля, че е възможно — сериозно добави Джой. — Искам да кажа, човек не забравя просто така.

Едва сега Кори осъзна, че Джой не е просто любопитна, а разтревожена за тях двамата.

Бабата на Кори също го забеляза, но се забави с обяснението, което изопна нервите на Джой. Тя погали ръката на момичето и обясни:

— Кори имаше сериозна причина, за да направи това. Сигурна съм, че ти никога няма да попаднеш в такава ситуация.

— Наистина ли?

— Да. Спенс разби сърцето й.

Младата жена искаше да вдигне високо ръце и да изкрещи. Или пък да запуши устата на баба си със салфетка. Но знаеше, че вече нищо не може да я спре. Разкъсвана от мъка и смях, Кори търпеливо чакаше баба й да жертва достойнството й пред олтара на истината, за да задоволи любопитството на нервната бъдеща булка. Тъй като Кори не можеше да го избегне, а и Спенс нямаше да се почувства удобно, се облегна назад, скръсти ръцете си и реши да се наслаждава на неговото неудобство. Той изглеждаше направо сащисан. Тя отбеляза, че ръката му с чаша кафе бе замръзнала във въздуха.

— Какво съм направил? — попита той разярен и погледна към Кори, сякаш очакваше тя да го спаси, като отрече.

В отговор тя вдигна вежди и без капка състрадание сви рамене.

— Ти разби сърцето й — заяви бабата на Кори.

— И как точно й разбих сърцето, ако можете да ми обясните? — попита той.

Тя го погледна възмутено и се обърна към племенницата му:

— Кори бе последна година в гимназията и чичо ти й предложи да я заведе на коледното тържество. Никога не я бях виждала по-развълнувана. Двете с Даяна — сестрата на Кори — обикаляха магазините седмици наред, докато намерят подходящата рокля, с която да го впечатлят. Най-накрая я откриха. Когато великият ден дойде, Кори прекара по-голямата част от него в стаята си, за да се нагласи. И малко преди Спенс да дойде да я вземе, тя слезе по стълбите. О, Боже, бе ослепително красива! Бе толкова прекрасна, вече пораснала, очите на дядо й и моите се насълзиха от щастие. Снимахме се, но запазихме и няколко пози за Кори и Спенс.

Тя направи пауза и отпи глътка вода, напрежението нарастваше. Кори си помисли, че баба й притежава неподозиран досега талант да драматизира нещата. Горката Джой се мръщеше на чичо си, укоряваше го как е могъл да провали такава вечер. Спенс гледаше свирепо бабата на Кори, а майката на Кори се мръщеше над чинията си. Кори започна истински да се забавлява.

— И какво се случи след това? — настоя Джой. Възрастната жена внимателно сложи чашата на мястото й и обърна тъжното си лице към нея:

— Чичо ти така и не дойде.

Джой се обърна към Спенс. Беше разочарована и много ядосана. Кори чак съжали чичо й.

— Чичо Спенс — не можеше да поеме въздух тя, — кажи ми, че не си направил това!

— Напротив, не дойде. — Старицата продължи да драматизира нещата.

Спенс понечи да каже нещо, за да се защити, ала на нея въобще не й беше до обясненията му.

— Той разби сърцето й. Кори не преставаше да гледа през прозореца. Не можеше да повярва, че той няма да дойде.

— И ти пропусна тържеството? — обърна се Джой към Кори, изразявайки искреното си състрадание. При такива обстоятелства жените бяха наистина нещастни.

— Не, не го е пропуснала — каза Спенс.

— О, напротив, пропусна го.

— Мисля, че тук бъркате, както и за още някои факти заяви Спенс. Неприятно му бе, че го изкараха негодник и главния виновник. — Аз наистина не отидох онази вечер — рече той, като се защитаваше най-вече от племенницата си, която го гледаше с укор. — Забравих, че трябва да заведа Кори на танците. Отидох в Аспен, вместо да се върна в Хюстън. Очевидно не биваше да оставям баба ми да се извинява от мое име, ала тя бе настоятелна и много тъжна. Добре, виновен съм за тези две неща, ала останалата част от разказа… аз лично не помня да е било точно така. Кори имаше кавалер за танците. Вече си бе купила и рокля, ала момчето й се обадило в последния момент да се извини, че не може да отиде е нея. Другите младежи, които Кори познаваше, вече бяха поканили други момичета, така че Даяна ми предложи да взема сестра й на танците. Аз не бях доброволец, а резерва. Единствената причина, поради която Кори искаше да отиде с мен, бе, че всички други бяха заети. Освен момчето, на което се е обадила в последната минута. Аз бях предпоследният й избор.

Той се обърна към бабата на Кори с молба за примирие и добави:

— Моята памет също ми изневерява понякога, но много точно си спомням, че се чувствах ужасно, когато забравих за танците. Не можете да си представите какво облекчение изпитах, когато ми казаха, че Кори е отишла с друг.

— Щеше да си спомняш по-добре — заяви Роуз, — ако беше там. Аз бях там, когато тя се качи в стаята си и свали красивата рокля — цветът й беше кралскосиньо — любимият ти цвят. Не знам какво те е накарало да си помислиш, че не си първият й избор, но ако я беше чул как плака онази нощ, никога няма да забравиш този момент. Тя разплака и мен. Сърцето й бе разбито. Толкова ми беше жал!

Въпреки че не бе разбрал някои неща от разказа й, Спенс не откъсваше очи от възрастната жена и инстинктивно усещаше, че тя казва истината. Обзет от угризения и срам, той посрещна обвинителните им погледи. Въображението също го измъчваше: представяше си съвсем ясно как любимото му момиче слиза по стълбите, облечено в кралскосиня рокля, и го чака на прозореца. Представи си как Кори плаче, опитвайки се да заспи в спалнята, облепена с негови снимки, и му призля. Не знаеше защо тя бе измислила историята с провалената среща и необходимостта от друг кавалер, ала му трябваше един поглед към госпожа Фостър, която избягваше неговия, за да се увери, че всички са знаели какво е чувствала Кори към него, с изключение на самия него.

Спенсър се обърна към Кори. Тя бе подпряла лакти на масата и покрила лицето си с длани. Той не можеше да види изражението й. Стисна устни, отвращаваше се от себе си. Отново се втренчи в чашата си и си спомни язвителната си забележка, че Кори не спазва задълженията си. Не бе никак чудно, че тя не можеше да го понася!

Кори поглеждаше между пръстите си: като че ли Спенс всеки момент щеше да получи инфаркт, баба й не можеше да скрие ухилената си физиономия, въобще цялата ситуация бе толкова невероятна, че й се искаше да се… засмее.

— Кори — каза Спенс и вдигна очи към покритото й лице, готов да понесе всякакви обиди от нейна страна. — Аз не знаех. Нямах представа… — изрече той, раменете на Кори започнаха да се тресат. Тя плачеше! — Кори, моля те, недей!… — отчаяно рече той, страхуваше се да я докосне и да направи нещата още по-лоши.

Раменете й се разтресоха още по-силно.

— Съжалявам. Не знам какво да кажа…

Тя отдръпна ръцете си и Спенс, изгубил ума и дума, срещна сините й засмени очи, които го гледаха състрадателно, а не враждебно.

— Ако бях на твое място — каза тя, като едва си поемаше въздух от смях, — щях да пожелая „лека нощ“ на всички и да ви оставя. Баба може да те накара да се почувстваш още по-гузен. — Рязката й промяна от студена непозната в очарователна партньорка бе толкова неочаквана, толкова мъчително позната, че Спенс почувства неописуема любов и нежност.

Той стана, намигна на възрастната жена и протегна ръка към Кори:

— Тогава бих предпочел да се държа като негодник, когато баба ти е наблизо.

— О, добър избор — съгласи се Кори е онази ослепителна усмивка, която той обожаваше. — Все пак е много късно. Аз вече съм ти простила и съм забравила цялата тази история. Всъщност изпратих онези фотоалбуми с част от оборудването ми. Очаквам съвсем скоро да пристигнат. Възнамерявах да ти ги дам. Така че няма никакъв смисъл да се криеш от баба ми.

Спенс взе ръката й.

— Настоявам — промълви той.

Джой също стана и заяви:

— Трябва да обърна малко внимание на мама и Питър.

Госпожа Фостър изчака тримата да се отдалечат и въздъхна:

— Майко, не мога да повярвам, че направи това.

— Скъпа, аз казах истината.

— Да, но понякога истината боли.

— Истината си е истина — заяви самодоволно възрастната дама и се изправи, — а истината е, че Спенс заслужаваше да го напляскат заради онази вечер. Хубавото е, че те двамата са в много добри отношения.

— Ако си мислиш, че като им разчистим пътя и те ще се влюбят един в друг, грешиш. Кори е човек, който се учи от опита си. Ти си й го казвала стотици пъти.

— Е, да, и това е истина.

— Не смяташ ли — продължи госпожа Фостър, — че си прекалено откровена.

— Не, не мисля.

Госпожа Фостър се дръпна встрани, за да направи път на майка си:

— Защо не?

— Аз съм на седемдесет и една години. Не искам да си губя времето да казвам неща, които не мисля. Освен това на моята възраст ми е позволено да бъда ексцентрична.