Двойна радост

ДЕВЕТА ГЛАВА

От трапезарията долитаха високи гласове и смях, тържеството на Анджела беше в разгара си. Двамата със Спенс вървяха към страничната градина покрай водата. Кори не очакваше, че ще е толкова спокойна. Не си спомняше да е била толкова близо до него и да се чувства така. Винаги се вълнуваше и бе напрегната. Определено предпочиташе това ново усещане.

Тя нямаше какво повече да крие или за какво да съжалява — разказът на баба й по време на вечеря бе разкрил момичешкото й увлечение. Кори осъзна, че това е било просто детско увлечение, а не унизително мъчение, невротизиращо обсебване. Тя бе невинна жертва, а не егоистично чудовище, от което толкова се страхуваше. Мургавото лице на Спенс бе пребледняло, докато слушаше блестящото експозе как Кори била „страдала“ заради него.

Преди да тръгне за Нюпорт, тя се опита да погледне на тази ужасна история от философска гледна точка, ала още я болеше. Тази вечер се смя от сърце на драматичния разказ на баба си, най-вече се смя на „негодника“, на когото в крайна сметка се притече на помощ. Признанието, реши тя, се отразява добре на душата, дори и да е направено от баба й. Най-накрая бе изяснила сляпото си увлечение към Спенс и бе сложила край на тревогите и унижението. Единственото, което чувстваше сега, бе носталгия. Чувстваше се спокойна, чувстваше се божествено.

Спенс спря до голямо дърво край водата. Кори наблюдаваше лампите в къщата и чакаше той да каже това, за което я бе повикал. Когато Спенсър се забави, младата жена си помисли, че тази несигурност не е характерна за него, но е много забавна и страшно много му отива.

Той наблюдаваше красивия й профил, опитвайки се да отгатне мислите й.

— За какво си мислиш? — попита я най-накрая.

— Мислех си, че за пръв път те виждам да губиш ума и дума.

— Ами, не знам как да започна.

Тя скръсти ръце, повдигна вежди и се пошегува:

— Искаш ли да ти помогна?

— Не мисля, че ще можеш — отвърна той предпазливо.

Тя се засмя и изведнъж всичко беше както преди. Годините, в които бяха разделени, изчезнаха изведнъж. Спенс се наслаждаваше на този момент, вече се бе научил да цени хубавите неща в живота. Радваше се, че тя е слагала негови снимки в спалнята си, и бе изпълнен е гордост, че е искала да я заведе на коледните танци.

Вместо да започне с танците, той започна със снимките:

— Наистина ли си слагала мои снимки в стаята си?

— Навсякъде — призна тя и се усмихна на спомена, после вдигна глава и попита: — Сигурно си забелязал как си бях паднала по теб, когато настоях да те снимам още щом те срещнах?

— О, да. И си помислих, че когато навърши седемнайсет, престана да се интересуваш от мен.

— Наистина ли? Защо?

— Защо? — промърмори той, смутен от въпроса й. — Ами, предположих, че когато искаше да се упражняваме с целуването, бе влюбена в някакво момче… — Той се замисли. — Дъг!

Кори кимна:

— Дъг Джонсън.

— Точно така. Джонсън. Даяна ми каза, че той трябвало да те заведе на коледните танци, но ти отказал в последната минута и точно затова аз ти предложих. Естествено е да си помисля, че след мен си си паднала по него. Как да си представя, че още ме харесваш? — Той очакваше тя да улови логиката в думите му, ала когато не проговори, продължи: — Ами какво?

— Нямаше никакъв Дъг Джонсън.

— Как така „нямаше никакъв Дъг Джонсън“?

— Исках да ме целунеш, така че измислих цялата история за Дъг Джонсън. Той бе моето извинение. Исках да отида с теб на коледното тържество. Единствената причина, поради която се срещах с други момчета, бе, за да се науча как да се държа с теб, когато ме поканиш. — Тя се усмихна, а на Спенс му се прииска да я целуне по устните. — Ти винаги беше единственият мъж за мен. Винаги. От нощта, в която те срещнах за пръв път, до седмицата след коледните танци, когато не ми се обади, за да се извиниш или да ми обясниш, ти беше единственият.

— Кори, причината да забравя за тържеството бе друга. Аз отидох в Аспен. Чаках с нетърпение майка ми да дойде в Хюстън за Коледа. Бях отчаян. Винаги я извинявах, че отсъства и че не се интересува от мен. През целия си живот само това правех. Знам, че е абсурдно, но това е самата истина. Мислех си, че ако иска да ме види като млад мъж, може би всичко между нас би могло да се промени. Когато ми се обади в последната минута и ми каза, че ще отиде в Париж и отлага пътуването си до Хюстън, аз се вбесих и престанах да й прощавам. Напих се е няколко приятели, които също нямаха „нормални“ семейства, и така всички решихме да заминем за Аспен, където единият от тях имаше вила. Съвсем забравихме за Коледа.

— Разбирам — каза Кори. — Спомням си, че ми каза колко много искаш да я видиш и че я очакваш за Коледа. Ти беше мой кумир, нали си спомняш? Знаех всичко за теб.

Поласкан, Спенс се подпря на дървото и се наведе, за да я целуне, ала имаше още нещо, което трябваше да й каже:

— Трябваше да ти се обадя, да ти обясня, поне да се извиня. Ала вместо това оставих баба ми да ме убеди, че достатъчно съм се провинил и е по-добре да изчезна от живота ти. Тя ми каза, че си отишла на танците с друго момче — така поне си мислеше — и той бил идеалният партньор за невинно момиче като теб. Аз лично се почувствах като перверзно копеле през онази вечер край басейна. Така че тя ме уцели по слабото място.

Кори проследи как той премести погледа си към устните й и се развълнува, когато Спенс прошепна с дрезгав глас:

— Сега, след като приключихме с обясненията, ни остава само едно.

— Какво? — попита Кори.

— Да се целунем и да се сдобрим. Такъв е обичаят.

Кори се опря на дървото и възрази:

— А защо вместо това не си стиснем ръцете?

Той се усмихна и сериозно изрече:

— Не знаеш ли, че ако не спазваш обичаите, носи лош късмет?

Забравената сладост на спомена не можеше да се сравни с чувството, което тя изпита, когато Спенс сложи длан на лицето й и промълви:

— Любимото ми момиче ми каза тези думи на една Коледа много отдавна. — Наведе глава и я целуна по устните. Кори се наслади на целувката, без да участва в нея. — Ако не ме целунеш — прошепна Спенс, докато целуваше страните й, — пак ще нарушиш обичая, което ще ти донесе много лош късмет.

Езикът му бавно проследи извивката на ухото й, което накара Кори да се разтрепери. Тя се усмихна безпомощно и отпусна главата си назад, докато той остави влажни следи по врата й.

— Много лош късмет! — предупреди я той. Обхвана лицето й с длани, палците му милваха страните й, а Кори бе като хипнотизирана от изразителните му красиви очи.

— Имаш ли представа — прошепна Спенс — как намразих Дъг Джонсън през онази нощ?

Тя се опита да се усмихне, ала вместо това бе готова да заплаче.

— Имаш ли представа — рече той с дрезгав глас на милиметри от устните й — колко много съм чакал, за да направя това…

Изведнъж Кори се почувства странно, не искаше това да се случи, страхуваше се и се опита да спре Спенс с шега:

— Мисля, че все още не съм пораснала за тези работи.

На устните му се появи ослепителна усмивка, когато изрече:

— И въпреки това… — Спенс я взе в обятията си.

Кори си помисли, че няма опасност, ако се целунат, така че плъзна ръце по гърдите му и започна да си играе с езика му. Ала сгреши. Щом отвърна на целувката му, той я притисна по-близо до себе си, устните му се впиха в нейните и блаженото спокойствие, което бе открила мигове по-рано, бе изчезнало. Кори сграбчи широките му рамене, за да се задържи в този люлеещ се свят. Езикът му проникна в устата й, тя сподави вика си на отчаяние, прегърна го и отвърна на целувката му.

Целувката им бе нежна, езикът му гальовно си играеше с нейния, Кори усети дъха му. Ръката на Спенс галеше хълбока й и я притискаше към стегнатите му бедра. Кори бавно го целуна, галеше лицето му с пръсти, после тила му. Спенс се отпусна, ръката му галеше гърба й, устните му не спираха да си играят с нейните. Тъкмо когато Кори си помисли, че води играта, той й отне предимството. Пръстите му се впиха в косата й, притисна гърба й към ствола на дървото. Започна да гали гърдите й бавно и нежно, а Кори си помисли, че ще умре от това сладко мъчение и от неописуемото желание, което изпитваше.

Времето спря да тече, измерваше се само в безкрайните и разтърсващи целувки, възбуждащите ласки.

Кори се чу да стене, когато Спенс отдели устни от нейните. Той зарови лице във врата й, пое си дълбоко дъх и я притисна към себе си, така че да усети биенето на сърцето му с лицето си.

Тя стоеше със затворени очи, ядосваше се заради глупостта и лудостта, които бе проявила, ала вече бе твърде късно. Реалността се връщаше. Тя бе напълно луда! Отново бе обсебена от Спенсър Адисън. Макар че вече бе зряла жена, щом той й прошепна няколко сладки думи, тя падна в обятията му като някоя влюбена идиотка. Никога преди не се бе чувствала така, освен… през онази нощ край басейна преди много години. В очите й напираха сълзи. Тя никога не бе означавала нещо за него…

— Кори — изрече той с пресипнал глас, заровил лице в косата й, — ще ми обясниш ли защо полудявам винаги, когато те докосна?

Сърцето й за малко да изскочи. За втори път тази вечер изпита желание да се смее и да плаче едновременно.

— И двамата сме напълно луди — отвърна и се почувства много по-добре.

Кори се отдръпна от него, Спенс сложи ръка върху рамото й и тръгнаха към къщата.

Потънала в мислите си, Кори забеляза, че той я изпраща до стаята й едва когато видя двойната врата на „Апартамента на херцогинята“. Кори го погледна. Изминалият половин час бе единствената им истинска среща, която бяха имали. Тя искаше да се усмихне и да му каже: — Благодаря ти за прекрасната вечер. Ала вместо това рече:

— Тъй като вече се целунахме за лека нощ, предполагам, че вече няма какво друго да си кажем.

Той се ухили и се подпря на вратата. Бе спокоен и самоуверен. „Прекалено самоуверен“ — помисли си младата жена.

— Винаги можем да го повторим — предложи Спенс.

— Не мисля, че е добра идея — възрази тя.

— В такъв случай можеш да ме поканиш да пийнем по едно преди лягане.

— Още по-лоша идея — информира го Кори.

— Лъжкиня — ухили се той, наведе се и я целуна бързо, след което отвори вратата. Кори влезе, затвори след себе си и се свлече на пода все още под влиянието на хипнотизиращия му поглед. Погледна часовника на бюрото. Бе почти полунощ. Били са заедно повече от час.