Двойна радост

ЧЕТВЪРТА ГЛАВА

По някакъв начин Кори успя да се престори, че желае само платоническо приятелство от него, докато не навърши шестнайсет. Дотогава си бе наложила строг контрол; отчасти, защото бе ужасена да не го прогони с огромната си любов и страст. От друга страна, може би, защото още не бе дошъл подходящият момент, в който да му покаже, че е достатъчно голяма, за да има романтична връзка с него.

Съдбата й поднесе тази възможност седмица преди Коледа. Спенс бе дошъл в къщата им и ги отрупа с подаръци от баба му. Имаше по нещо за всеки от семейството, а за Кори имаше и нещо специално от него. Той остана за вечеря и за две партии шах с дядо й. Кори изчака всички да се качат по стаите си, после настоя той да остане, докато тя отвори подаръка си. Ръцете й се разтрепериха, докато късаше хартията на голямата кутия, в която откри огромна книга с изящни корици от най-добрите фотографи в света.

— Прекрасна е, Спенсър! — задъха се тя. — Благодаря ти много. Винаги ще я пазя.

Кори знаеше, че той е поканен на коледно тържество, организирано от негови приятели, и докато го изпращаше до фоайето, за пръв път се почувства зряла жена със самочувствие. Бе облечена с дълга права пола, бяла копринена блуза, кадифена виненочервена жилетка и носеше обувки с високи токчета. Тъй като знаеше, че Спенсър ще дойде тази вечер, беше вдигнала косата си на кок, като бе пуснала само няколко кичура. Тази прическа я правеше да изглежда по-голяма. Даяна се съгласи и добави, че така очите й изпъкват.

— Весела Коледа, Кори — рече той във фоайето и се обърна да си ходи.

Къщата бе украсена за Коледа — елхови клонки, гирлянди, а на кристалния полилей във фоайето бе закачена огромна китка имел, завързана с червена и златиста панделка, и Кори импулсивно изрече:

— Спенс, не мислиш ли, че да не зачиташ коледните обичаи, носи лош късмет?

Той се обърна, ръката му вече бе на дръжката на входната врата.

— О, нима?

Кори кимна, ръцете й бяха сключени зад гърба от нервно очакване.

— И какви обичаи нарушавам?

Тя отстъпи назад и погледна към имела.

— Този — рече, като се опита да не трепери от напрежение.

Той погледна към полилея, после към нея. Спенсър явно се колебаеше. Кори направо искаше да потъне вдън земя.

— Разбира се. Обичаят не те задължава да целунеш мен. Можеш да целунеш някой друг, който живее в тази къща. Прислужницата, Кончита, котката, кучето…

Той се засмя, пусна бравата, ала вместо да се наведе и да я целуне по бузата, което бе най-голямата й надежда, той се поколеба и я погледна.

— Сигурна ли си, че си пораснала за тези работи? Кори потъна в бадемовите му очи, хипнотизирана от пламъчетата в тях. „Да — помисли си с трепет. — Пораснала съм за тези работи и чакам цяла вечност.“

Кори бе сигурна, че той ще намери отговора в очите й. Разбра, когато Спенсър го прочете и й се усмихна.

Кори уверено и тихо изрече:

— Не. — Инстинктивно усети, че желае да флиртува с него, и играта й наистина подейства.

Той се поддаде. Хвана брадичката й, наклони главата й назад и през дрезгавия си смях притисна устните си до нейните… само веднъж. Целувката продължи само миг, Спенс отдръпна ръката си и Кори отвори очи.

— Весела Коледа, херцогиньо — пожела й тихо той. Кори усети ледения въздух, когато той отвори вратата. Затвори след него и изключи осветлението във фоайето; постоя известно време в тъмнината все още под влиянието на ласките му и нежността, която разпозна в шепота му. Вече две години бленуваше за Спенсър Адисън, ала чаровният му глас и магнетичната му целувка надхвърлиха и най-смелите й мечти.

Единственото нещо, което засенчи щастието й, бе, че Спенсър реши да остане в колежа през пролетната ваканция, за да учи за последните си изпити, и щеше да се върне в Хюстън през юни, когато се дипломираше.

Кори, която не се интересуваше от момчета, реши да използва времето от януари до юни, за да обогати знанията си за мъжете, като излизаше постоянно с различни момчета. Спенс бе с около шест години по-голям от нея, изключително самоуверен, а тя бе започнала да се притеснява, че поради невежеството й за мъжете и срещите с тях ще го засрами или всъщност ще го накара да се отдръпне от нея.

Тя беше известна в училище и имаше много момчета, които изгаряха от желание да излизат с нея. Дъг Хейуърд обаче й стана любимец и постоянен придружител, както и неин довереник.

Дъг бе от горните класове, отговорник на кръжока по дискусии, защитник на футболния отбор, ала причината, която привлече Кори толкова силно към него, бе, че и той също така бе безнадеждно влюбен в момиче, което живееше далеч. В края на краищата можеше да научи много от него — Кори би могла да проникне в света на по-големите момчета, би могла да си говори с него за Спенс. Дъг беше на същата възраст като Спенс, също така умен и със страхотно тяло и се отнасяше с нея като със сестра. Всичко се нареждаше идеално.

Дъг й разказа с подробности какво „мъжете“ харесват у жените и й помогна с няколко съвета как да привлече вниманието на Спенсър, а след това да спечели и сърцето му. Някои от идеите му се оказаха полезни, други — неосъществими, а трети — направо смешни.

През май след седемнайсетия рожден ден на Кори те имаха дълга дискусия относно техниката на целувките — тема, по която тя бе напълно невежа — но когато Дъг, нетърпелив да демонстрира своите умения, се пробва, двамата се превиха от смях. Дъг я накара да сложи ръка на врата му, Кори избухна отново в смях, а той я притисна към себе си. Когато много нежно целуна ухото й, Кори се разсмя така силно, че удари носа му.

Все още се усмихваха, когато той я изпрати до къщата.

— Направи ми услуга — пошегува се Дъг, — ако някога кажеш на Адисън какво правихме днес, моля те, не споменавай моето име. Не искам да ми счупи ръката, все още тренирам футбол в колежа.

Те дори обсъждаха варианта да накарат Спенс да ревнува, за да забележи Кори, ала методите, които Дъг предложи, й се сториха твърде банални и очебийни, а целта — съвсем недостижима.

— Не мисля, че ще мога да накарам Спенс да ме ревнува с тези игрички — въздъхна Кори. — Искам той сам да ме пожелае.

— Все пак не излагай живота ми на опасност. Няма по-добър начин да накараш един мъж да изгуби разума си. Научи ли, че съм те целувал, спукана ми е работата. Повярвай ми — добави той. — Знам го от личен опит.

Кори го наблюдаваше как слезе от бордюра и се запъти към колата си. Думите достигнаха до съзнанието й и й хрумна брилянтна идея.

Все още стоеше на верандата, Дъг си бе тръгнал отдавна. Влезе в къщата, а планът вече бе уточнен до последния детайл.

Веднага щом Спенс се върна през юни, Кори уговори Даяна да убеди майка им да покани Спенс на вечеря в края на седмицата. Госпожа Фостър се съгласи.

— Спенс бе очарован от предложението — съобщи тя на цялото семейство, щом затвори телефона в кухнята.

— Младежът обожава здравословните домашни гозби — рече Роуз.

— Той винаги е възхитен от разговорите ни като баща и син за бизнес и правене на пари — добави убедено господин Фостър. — И на мен ми липсва.

— Трябва да довърша проекта за работилницата — възкликна Хенри. — Спенсър разбира от качеството на дървесината. Младежът трябваше да следва архитектура, а не финанси. Той обожава строителството.

Кори и Даяна се спогледаха заговорнически. Те не се интересуваха защо Спенс прие предложението, просто им бе необходим тази вечер, за да може Кори да го примами навън и да приложи блестящия си план. Задачата на Даяна се състоеше в следното; трябваше да се погрижи всички да отидат на кино след вечерята. Даяна бе избрала филм, който сестра й вече бе гледала, така че нямаше да прави впечатление, че тя ще си остане вкъщи.

Когато Спенс позвъни на вратата, Кори бе много напрегната. Като се опитваше да изглежда напълно спокойна, тя се усмихна и го посрещна. Кори седна срещу него на масата и скришом изучаваше как се е променил през изминалите месеци. Кестенявата му коса като че ли бе по-тъмна, мъжествените черти на лицето — по-изострени, ала ленивата му и спираща дъха усмивка си бе все същата. Всеки път, когато се смееше на шегите на Кори, сърцето й спираше да бие. Кори бе ходила на срещи четирийсет и шест пъти, откакто се бяха целунали във фоайето на Коледа, и въпреки че повечето от тях бяха с Дъг, шестмесечното й обучение и флиртове й се бяха отразили доста добре.

Сериозно мислеше върху това, докато Даяна поведе цялото семейство към колата, а Спенс взе спортното си яке, явно възнамеряваше също да си тръгне.

— Можеш ли да останеш още малко — попита Кори и се постара да изглежда леко разтревожена. — Имам нужда от… съвет.

Той кимна и се намръщи загрижен.

— Какъв съвет, херцогиньо?

— Не искам да говоря за това тук. Нека излезем навън. Вечерта е прекрасна, а и се притеснявам, че прислужницата ще ни подслушва.

Той тръгна с нея, взе спортното си яке и го преметна през рамо, а Кори отправяше молитви да има поне една десета от спокойствието му. Нощта бе благоуханна, за пръв път от доста време й липсваше влажността, която превръщаше летата в Хюстън в парни бани.

— Къде искаш да седнем? — попита той, когато подминаха две маси с чадъри и продължиха към басейна в края на моравата.

— Ето там. — Кори посочи към един шезлонг до басейна, изчака, докато той се настани, и смело приседна до него. Отметна глава назад и погледна към звездите, като отчаяно се опитваше да събере кураж. Нарочно мислеше само за коледната целувка и за нежността в очите и в гласа му. Той бе почувствал нещо специално онази нощ. Тя бе сигурна. Сега трябваше само да му припомни това чувство.

— Кори, какво искаш да кажеш?

— Ами, малко ми е трудно да ти обясня — рече и нервно се изсмя. — Не мога да попитам майка ми, защото ще се ядоса — добави. — Не искам да говоря за това и с Даяна. В момента се вълнува, че ще учи в колеж от тази есен. — Кори го погледна скришом. Той я наблюдаваше с присвити очи. Тя си пое дълбоко въздух и изплю камъчето: — Спенс, спомняш ли си, когато ме целуна на Коледа?

Той се забави с отговора:

— Да.

— Искам да знаеш, че тогава нямах много опит… Не забеляза ли, не усети ли? — Този въпрос не бе предвиден в плана, така че единственото, което й оставаше, бе да чака.

— Да — рече той.

Без да се замисля, Кори изтърси:

— Е, сега имам къде-къде по-богат опит! Наистина — информира го гордо тя.

— Поздравления — бе краткият му отговор. — А сега да си дойдем на думата.

Тонът му бе толкова рязък и нетърпелив, че Кори се сви от притеснение и ужас. Никога преди това не й бе говорил така.

— Няма значение — изрече, като нервно триеше дланите си в коленете. — Ще си намеря друг слушател — добави, напълно отхвърлила плана и готова да си върви.

— Кори — прекъсна я той, — да не би да си бременна?

Тя се изсмя и седна отново до него.

— От целувката ли? Хей, май си изпуснал някой и друг час по биология, а?

— Предполагам, че не си бременна — иронично изрече той и й се усмихна състрадателно.

Въодушевена от идеята да го накара поне веднъж да загуби самообладание, Кори продължи да се шегува с него.

— Да не би футболният отбор на Хюстънския колеж да не изучава биология? Виж, ако е така, по-добре да спестиш таксата за семестъра и да поговориш с Тед Морис от Лонг Вели. Баща му е лекар и когато Теди бе осемгодишен, ни обясни всичко за „опрашването“.

Спенсър се заливаше от смях, а Кори продължи:

— Разбира се, той използва двойка костенурки, за да ни обясни нагледно.

Все още усмихнат, Спенсър се премести и се облегна на шезлонга, сви левия си крак, така че докосваше хълбока на Кори. Десният му крак бе изпънат напред, тази година два пъти го бе контузил.

— Добре — рече мило той, скръсти ръце на гърдите и вдигна вежди, — да чуем тогава.

— Дясното ти коляно притеснява ли те?

— Не, притеснява ме твоят проблем.

— Ти все още не знаеш какъв е той.

— Именно.

Закачките върнаха спомените им на споделена нежност, той изглеждаше толкова спокоен и властен — сякаш би могъл да разреши проблемите на целия свят — и Кори бе готова да се свие до него и напълно да забрави за целувката. От друга страна, ако бе приложила плана си успешно, щеше да усети тялото му, да го прегърне и накрая Спенс да я целуне. „Определено по-привлекателна алтернатива“ — помисли си Кори и се опита да изглежда колкото се може по-съблазнителна. Може би ако бе облякла по-тясна и по-къса дреха, щеше да е по-неустоима, отколкото с белите панталонки и поло, е които бе в момента, но поне подчертаваха тена й.

— Кори — започна Спенс сериозно, — проблемът?

Тя си пое дълбоко въздух.

— Ами става въпрос за целуването… — започна неуверено.

— Това го разбрах. Какво искаш да знаеш?

— Как разбираш кога е време да спреш?

— Как разбираш какво?… — повтори той изумен, после обясни уверено и вещо: — Когато не можеш вече да издържаш от наслада и опиянение, тогава спираш.

— Ти тогава ли спря?

Спенсър изглеждаше така, сякаш бе засрамен от думите си. След миг се възмути.

— В момента не обсъждам себе си.

— Добре — съгласи се Кори, наслаждавайки се на неудобството му, — става въпрос за друг. Да кажем… Дъг Джонсън.

— Хайде да спрем с преструвките. Значи се срещаш с някой си Джонсън и той иска повече, отколкото ти можеш да му дадеш. Ако искаш моя съвет, ще ти го дам. Кажи му да се разкара.

Тъй като Кори не бе сигурна как ще реагира Спенсър, бе готова с няколко варианта, с които да маневрира, но да не се отклони от целта. Тя изпробва първия:

— Това няма да помогне. Всъщност се срещам и с други момчета, ала всичко става толкова бързо, след като започнем с целувките.

— Какво ме питаш? — попита разтревожено той.

— Бих искала да знам какво да правя, когато нещата излязат извън контрол. Някои по-специални напътствия, ако може.

— Ами, определено няма да съм аз този, който ще ти ги даде.

— Добре тогава — призна поражението си Кори и блъфираше, сякаш трябва да спаси гордостта си. — Но ако случайно попадна в дом за самотни майки, защото ти не си ми казал каквото е било необходимо, ти ще си толкова виновен, колкото и аз!

Тя се изправи, ала той я хвана за китката и я дръпна да седне отново.

— О, не, няма да го позволя! Няма да приключваш разговора ни с подобна забележка, ясно ли е?

Преди миг Кори смяташе, че е загубила битката, ала сега определено бе победителка. Спенс падаше в капана. Бе неуверен. Кори се приготви за по-нататъшни действия, като, разбира се, бе изключително предпазлива.

— Какво… точно… ти трябва да знаеш? — попита той.

— Искам да ми кажеш как да позная, когато нещата излизат извън контрол.

Разкъсван от несигурност, Спенсър затвори очи:

— Ще ти кажа основните симптоми — промърмори, — но си мисля, че ти вече ги знаеш, по дяволите!

Кори ококори очи и невинно изрече:

— Ако ги знаех, щях ли да питам сега?

— Кори, просто е абсурдно да седя тук с теб и да ти описвам с подробности всеки етап от целувката.

Тя хвърли въдицата и се приготви за улов:

— Можеш ли да ми покажеш?

— Не, полудя ли! Но поне ще ти дам някои добри съвети. Първо, срещаш се с неподходящи момчета, ако всички те искат повече, отколкото ти си готова да дадеш.

— О, предполагам, не съм обяснила както трябва. Това, което исках да кажа, е, че може би аз оставям погрешно впечатление. Може би проблемът е в начина, по който ги целувам.

Спенс падна в капана.

— И как, по дяволите, ги целуваш? — попита той разярен. — Няма значение — добави и рязко се облегна назад.

Кори сложи ръце на раменете му и нежно го дръпна напред.

— Сега, не изпадай в истерия — изрече тя. — Просто се отпусни.

Усети напрегнатите му рамене, сякаш бе на терена и се приготвяше да посрещне топката. Днес бе поел пас, който нито очакваше, нито искаше, и за съжаление наоколо нямаше друг, на когото да го подаде.

Мисълта я накара да се усмихне и очите му се присвиха: Кори се почувства превъзходно, самоуверена, тъй като тя режисираше пиесата. Почувства се щастлива.

— Спенс — рече тя. — Просто ритни топката. Толкова е лесно.

Шегичките й и желязното й спокойствие го раздразниха още повече:

— Не мога да повярвам, че искаш да направя това!

Кори спусна клепачите си и го погледна предизвикателно.

— Кого другиго да помоля? Може би трябва да накарам Дъг да…

— Добре, ще ти покажа — прекъсна я рязко той. Коляното му все още се опираше в хълбока й, като не й позволяваше да се приближи към него.

— Можеш ли да си преместиш крака?

Той пусна левия си крак на земята, без да мърда тялото си. Кори се нагласи по-близо до него.

— Сега какво? — попита той, ръцете му бяха упорито скръстени на гърдите.

Кори имаше готов отговор точно за такъв въпрос:

— Сега, представи си, че си Дъг…

— Не искам да съм Джонсън — отвърна Спенс огорчен.

— Добре, представи си, че си някой друг, но спортист, нали?

— Добре — процеди той. — Сега аз съм най-готиният спортист.

Кори изчака Спенс да се протегне за нея, да направи нещо.

— Можеш да започнеш веднага, щом си готов — каза тя, когато той не се помръдна.

— Защо аз трябва да започна? — възмути се Спенсър.

Кори погледна смутеното му лице и за малко да избухне в смях. Вечерта бе започнала с надеждата тя да осъществи най-съкровената си мечта — Спенс да я целуне истински. Тя бе неуверената и нервната. Сега сякаш двамата си бяха разменили ролите — Спенсър бе загубил самообладание, а тя му се наслаждаваше.

— Ти трябва да започнеш — рече тя, — защото по този начин се правят… тези работи. — Когато той не се помръдна отново, тя се престори на угрижена. — Знаеш ли как да започнеш?

— Мисля, че да — смутолеви той.

— Защото, ако не си сигурен, мога да ти помогна. Повечето момчета…

Кори прекъсна абсурдното си обяснение, тъй като забеляза как възмущението му изчезна и очите му засияха от възбуда. Явно се забавляваше.

— Какво правят повечето момчета? — попита той ухилен и я притисна към гърдите си. — Така ли започва Джонсън?

Той се наведе към нея и Кори си помисли, че ще получи страстна целувка, която ще я накара да се разтрепери цялата. Ала Спенс я целуна бързо и непохватно и тя поклати отрицателно глава.

— Не? — пошегува се той. Прегърна я силно и нежно захапа ухото й. — А това как беше?

Спенс се шегуваше, както забеляза Кори. Тя си помисли, че може би само това можеше да получи. Не искаше идеалният й план да се провали, ала не можеше да престане да се смее, докато Спенсър имитираше как нещастният Дъг Джонсън се опитва да се възползва от нея.

— Обзалагам се, че тази техника му е любимата — рече той и започна да я целува, като нарочно удари носа й. — А?

Кори се заливаше от смях. Опря челото си на гърдите му и кимна.

Той я хвана за брадичката, вдигна лицето й и потри нос във врата й, сякаш бе малко кученце.

— Моля те, уведоми ме, когато те подлудя от страст.

Кори се смееше неудържимо.

— Страхотен ли съм? — попита той и продължи да се гали в нея.

Очите й бяха насълзени. Тя го погледна и поклати глава.

— Ти си направо страхотен… но просто не си… Дъг.

Спенсър се ухили. В този интимен момент, когато той бе обвил ръце около раменете й и й се усмихваше, Кори се почувства напълно уверена. Жива. Спокойна. Както и той — знаеше го със сигурност. Също така бе убедена, че той ще я целуне отново и че с шегите са приключили.

Без да откъсва поглед от лицето й, Спенс повдигна брадичката й и бавно се наведе към нея.

— Време е — рече тихо и приближи устните си към нейните — да погледнем на проблема от биологична гледна точка.

При допира на устните му тялото на Кори се скова. Той очевидно усети реакцията й, тъй като леко се отдръпна и започна да я целува по страните, докато тя изстена.

— За да получим точните данни… — Устните му бавно се сведоха към нейните… — и двата субекта трябва… — устните му оставиха влажни следи по кожата й — да участват в… — Той отдели устни от ухото й, ръката му погали шията й и намести главата й по-близо до себе си — в експеримента.

Целуна я бавно, настоятелно, като постепенно увеличаваше натиска и предразполагаше Кори да разтвори устните си. Когато тя стори това, той не след дълго я накара да загуби представа за реалността. Кори плъзна ръце по гърдите му. Искаше да почувства езика му, да изпита максимално удоволствие.

Пръстите му се заровиха в косата й, махнаха шнолите в нея и изведнъж поток от руси кичури ги обгърна като воал. Всичко излезе извън контрол. Тя го целуваше ненаситно, играеше си с езика му. Беше настоятелна, страстна и нежна.

Ръцете му обгърнаха гърдите й, Кори се притисна още по-близо към него, впи нокти в гърба му, тялото й сластно се допираше до нарастващата му възбуда, ръцете му обгърнаха хълбоците, като я притискаха все по-силно и накрая се намести върху нея.

Години бе жадувала за него и макар че нямаше много опит, Кори отвръщаше със страст на безкрайните му и хипнотизиращи целувки. Ръцете й галеха стегнатите му гърди, проучваха всяка извивка, всеки мускул. Кори започна да целува цялото му тяло, смело завладяваше мъжа, чиито дълги пръсти галеха гърдите й, изтезаваха я, измъчваха я. Времето престана да съществува за нея, желанието й стремително нарастваше, чувствителната му уста жадно пиеше от нея все по-настоятелно… Спенс разтвори краката й с коляното си, ръцете му… застинаха.

Той откъсна устни от нейните и се изправи толкова рязко, че Кори беше поразена.

Изражението на лицето му бе отвратително.

Беше смръщил вежди, потресен от стореното. Не откъсваше поглед от телата им. Осъзна, че ръката му все още лежи на гърдите й, и рязко я отдръпна. Погледна я така, сякаш се срамуваше от самата нея. Обвинителният поглед се премести към лицето й и гневът му премина в шок.

Кори изпита радост и надежда. Той бе изгубил контрол и това никак не му харесваше. Спенс никога не си бе представял, че тя ще е способна да стори това, ала тя го накара да се самозабрави. Точно така. Изпълнена с гордост и любов, удовлетворена, Кори бегло се усмихна, ръката й все още бе на гърдите му.

— Е, как бях?

— Зависи какво се опитваше да направиш? — рязко изрече Спенс.

Тя се изправи на лакти, бе толкова щастлива, че го бе накарала диво да я пожелае, че нищо не можеше да помрачи радостта й.

— И така, след като вече свършихме с демонстрациите — пошегува се тя, — ще можеш ли да ми кажеш в кой момент нещата излязоха извън контрол?

— Не — отвърна той и седна до нея.

Кори се наслаждаваше на ситуацията, усмихвате се най-невинно.

— Но ти трябваше да забележиш кога настъпва моментът. Какво точно правя аз. Да опитаме ли още веднъж?

— Никакви опити повече. — Той се изправи. — Баща ти ще ме подгони с пушката, ако разбере какво се случи тази вечер, и с пълно право.

— Нищо не се случи.

— Ти така ли наричаш „това“. Не се учудвам защо момчетата се държат така с теб.

Тя тръгна след него, като се опита да изглежда дълбоко засегната.

— Значи нещата при нас излязоха извън контрол, така ли?

— Не са излезли извън контрол. Това не може да се случи.