Двойна радост

ПЕТА ГЛАВА

Той си тръгна и Кори го видя отново едва в Деня на благодарността. Когато семейството му дойде в къщата им, тя имаше чувството, че не е постъпила правилно. Ала какво да направи, като животът й зависеше от това. Освен това, ако целувките й не му въздействаха, той нямаше да е толкова неспокоен.

Даяна бе склонна да се съгласи и Кори отново я помоли да й помогне да осъществи мечтата си, най-голямата в живота й. Новият план бе следният: по време на гостуването на Спенс и семейството му да изглежда тъжна. Веднага щом забеляза, че той обърна внимание на настроението й, Кори го остави във всекидневната е Даяна. Скри се в ъгъла, за да види как се развиват събитията.

— Горката Кори — рече Даяна.

— Какво й е? — веднага попита Спенсър и сърцето на Даяна се сви при загрижения му вид.

— Тя очакваше с нетърпение коледните танци. Това е най-важното събитие през целия семестър. Тя е в групата по украса. Купи си роклята преди месеци…

— Какъв е проблемът?

— Проблемът е, че Дъг Джонсън трябваше да я придружи — той е във футболния отбор на Бейлърс, — ала днес сутринта й се обади и я уведоми, че семейството му ще празнува коледните празници на Бермудските острови. Те са твърдо против той да остане тук. Чувствам се ужасно заради Кори.

— Може би е по-добре да не излиза с футболисти. Знаеш ли какви са те, опитват се да притежават всяко момиче, като, разбира се, му отделят няколко часа от ценното си време.

— Ти също беше футболист — засмя се Даяна.

— Точно затова знам това, което току-що казах.

— Работата е там, че тя не може да отиде. Танците са много важно тържество, особено ако ти е последната година в гимназията.

— Защо не помоли някой друг да я придружи? — предложи той объркан и смутен, че Даяна споделя този проблем.

— Кори има много приятели, но те вече са заети.

На Кори й се стори, че минаха часове, преди той да каже:

— Искаш да кажеш, че трябва аз да я придружа?

— Ами това зависи от теб. — Даяна се изправи, излезе от стаята и докато се разминаваше със сестра си в трапезарията, се поздравиха мълчаливо за успеха. Кори почти бе влязла във всекидневната, когато се усети, че се хили като идиотка, и се опита да изглежда като мъченица. Спенс дори не я погледна, облече якето си и тръгна към вратата.

— Майка ми си идва за Коледа — каза.

— Това е чудесно.

— С нетърпение чакам да я видя — продължи той и малко се засрами от проявата на сантименталност. — Работата е там — добави рязко, — че не съм я виждал от три години. Даяна ми обясни, че нямаш кавалер за коледните танци. Аз ще съм в Хюстън и ако нямаш нищо против старец като мен да ти бъде кавалер, ще дойда да те взема. Ако дотогава не намериш друг кандидат.

Кори едва не припадна от радост, но запази самообладание и отвърна:

— Много мило от твоя страна.

— Сега пътувам за Далас. Кажи ми кой ден да дойда, за да те придружа.

— О, добре — рече Кори. — Още сега мога да ти кажа. Танците са на двайсет и първи. Можеш ли да ме вземеш в седем?

— Разбира се. А ако се появи по-подходящ кандидат, ми се обади. Той закопча якето си, стъпи на първото стъпало и се обърна.

Кори се опита да се държи колкото се може по-зряло:

— Ти си истинско съкровище, Спенсър.

В отговор той я погали по брадичката, сякаш бе шестгодишна.