Ген

45.

Алекс Бърнет беше в разгара на най-трудното дело в кариерата си — обвинение в изнасилване на двегодишно момченце от Малибу. Обвиняемият, трийсетгодишният Майк Кроули беше политически журналист от Вашингтон, който бил на гости при снаха си, когато изпитал неустоимо желание да прави секс с малкия й син, който още носел памперси. Кроули беше богат разглезен възпитаник на Йейл и наследник на огромен фармацевтичен концерн. Адвокат му беше печално известният Ейб Ганцлер, вашингтонска акула, позната с прякора „Ейб Няма такова нещо“.

Оказа се, че вкусът на Кроули към невръстни сексуални обекти е добре познат във Вашингтон, но Ганцлер — както винаги — се беше погрижил да раздуха случая в пресата месеци преди началото на процеса, като нееднократно наричаше Алекс и майката на детето „фантазиращи феминистки фундаменталистки“, които са съчинили цялата история на базата на „болното си, дори извратено въображение“ и всичко това въпреки добре документирания болничен преглед на детето — пенисът на Кроули беше малък, но все пак беше причинил значителни разкъсвания на ректума на малчугана.

И точно насред трескавата подготовка за третия ден на процеса помощничката на Алекс, Аби, се обади по вътрешната уредба да й каже, че баща й е на телефона. Алекс вдигна слушалката.

— Доста съм заета, татко.

— Няма да ти отнема много време. Само да ти кажа, че заминавам за две седмици.

— Добре. — Един от другите адвокати влезе и остави на бюрото й последните броеве на вестниците. „Стар“ беше пунал снимки на изнасиленото дете, на болницата в Малибу, както и на Алекс и на майката, примижали на силното слънце и с вид на пълни идиотки. — Къде ще ходиш?

— Още не знам — каза баща й, — но ми се ще да остана известно време сам. Сигурно няма да има връзка с моблиния ми.

Ще ти съобщя, като пристигна. Пращам ти и кутия с някои неща. В случай, че ти потрябват.

— Добре, татко, приятно прекарване. — Разлистваше „Л. А. Таймс“, докато говореше с него. От години „Таймс“ се бореше за правото на достъп до всички съдебни документи, без значение дали са от предварителен характерна лично ползване или с недоказано съдържание. Калифорнийските съдии и без това с неохота постановяваха забрана за достъп дори до документи, в които фигурираха адресите на преследвани жени или анатомични подробности за деца, станали жертва на изнасилване. Политиката на „Таймс“ да публикува всичко означаваше, че адвокатите могат да включват неоснователни и неверни твърдения в предварителните си искове, със съзнанието, че те най-вероятно ще се появят на страниците на „Таймс“. Което неизменно се случваше. Правото на обществото да бъде информирано. Да, обществото наистина имаше крайна нужда да знае точно колко голямо е било разкъсването на бедното дете…

— Държиш ли се? — попита баща й.

— Да, татко, добре съм.

— Не им се връзваш на простотиите, нали?

— Не. Очаквах подкрепа от организациите за защита на детето, но те страннозащо си мълчат. Никакви изявления за пресата от тяхна страна.

— Не. Очаквах подкрепа от организациите детето, но те странно защо си мълчат. Никакви изявле пресата от тяхна страна.

— И това те шокира, знам — каза той. — Но не забравяй, че онзи изрод има политически връзки. Успех, Лекси.

— Чао, татко.

Тя затвори. Сравнителният ДНК анализ трябваше да е готов днес, но резултатите още не бяха пристигнали. Количеството на взетите проби беше малко и тя се тревожеше какво ще покажат.