Жестоки игри

16.

Когато се обадих за пръв път в осем сутринта, никой не вдигна. Половин час по-късно вратите на Орегонския университет бяха отворени за началото на работния ден.

— Добро утро, отдел „Образование“.

— Добро утро. Доктор Джийн Адлър. Обаждам от Лос Анджелис. Работя в психиатричния отдел на медицинския център „Уестърн Педиатрик“ в Лос Анджелис. В момента набираме нови членове за нашия екип. Един от кандидатите е отбелязал в молбата си, че е получил магистърската си диплома по детска психология от вашия отдел. Ще можете ли да ми дадете потвърждение, тъй като вътрешните ни правила го изискват?

— Ще ви свържа с Мериън от деловодството.

Мериън имаше по приятелски топъл глас, но след като й повторих историята си, тя твърдо ми заяви, че за целта е нужно писмено заявление.

— Няма никакъв проблем — казах аз, — но това ще отнеме време. За длъжността, за която кандидатства въпросното лице, има още много други кандидати, а се налага да направим своя избор в рамките на двайсет и четири часа. Проверката е чисто формална, но въпреки това не можем да я пренебрегнем. Нали знаете как е. Ако това ще ви улесни, бих могъл да помоля самия кандидат да ви се обади, за да получите лично съгласието му. В негов интерес е.

— Ами… всъщност можем и да прескочим формалностите. Всичко, което искате да знаете, е дали лицето наистина притежава подобна степен, нали?

— Точно така.

— Как се казва кандидатът?

— Тимоти Крюгер. Според молбата трябва да е завършил преди четири години.

— Един момент.

След пауза от около десетина минути тя отново взе слушалката и гласът й прозвуча смутено.

— Е, докторе, вашата формалност май се оказа напълно оправдана. Лице с подобно име не е получавало такава диплома от нас през последните десет години. Отбелязано е, че Тимоти Джей Крюгер е записал и завършил един семестър по специалността психология, но нищо повече.

— Разбирам. Малко неприятно. А споменава ли се нещо за причината, поради която е напуснал университета?

— Не. Има ли някакво значение?

— Всъщност, не. Абсолютно сигурна ли сте? Не бих искал да опропастя кариерата на господин Крюгер само защото…

— Не може да има никакво съмнение. — Май бях успял да я обидя. — Проверих на няколко пъти, докторе, след което се обадих на шефа на отдела, доктор Гоуди, и той също потвърди, че Тимоти Крюгер не е завършил образованието си при нас.

— Е, това като че ли решава всичко. И ни представя господин Крюгер в съвсем нова светлина, струва ми се. Ще направите ли още една малка справка?

— За какво става дума?

— Господин Крюгер е отбелязал в молбата си, че освен това е получил бакалавърска степен от „Джедсън Колидж“, щата Вашингтон. Дали във вашата информационна база няма да се намери нещо по въпроса?

— Би трябвало да го е отбелязал в документите си за кандидатстване. Сигурно копието се пази още, но не разбирам защо…

— Мериън, длъжен съм да докладвам този случай пред щатската Комисия по поведенчески науки, тъй като става въпрос за умишлена измама. Трябва да съм наясно с всички факти.

— Разбирам. Изчакайте, ще проверя.

Този път проверката й отне броени секунди.

— Копието на дипломата от „Джедсън“ е пред мен, докторе, но специалността не е психология.

— А каква е тогава?

Тя се засмя.

— Драматични изкуства. Актьорско майсторство.