Животът, Вселената и всичко останало

ГЛАВА XV

Два месеца по-късно, Зипо Биброк 5/108 беше отрязал крачолите на своите Галактощатски дънки, и харчеше част от ненормално високите хонорари, които му донасяше съдийството му, лежейки на обсипан със скъпоценни камъни плаж, с Куалактинаска есенция, намазана по гърба му от същата доста красива съдебна заседателка. Тя беше Суулфинианско момиче от отвъдните облачни светове на Яга. Имаше кожа като лимонена коприна и много се интересуваше от легални тела.

— Чу ли новините? — попита тя.

— Уииииилаааааах! — каза Зипо Биброк 5/108 и вие трябваше да сте там, за да узнаете защо точно го е казал, защото това не беше Информационна Илюзия, а беше базирано на слухове.

— Не — прибави той, когато нещото, накарало го да каже „Уииииилаааааах!“ спря да се случва. Той леко търкулна тялото си, за да улови първите лъчи на третото и най-голямо от трите първобитни слънца на Вод, което сега бавно пълзеше над смешно красивия хоризонт, и небето блесна с някакви от най-великите тенообразуващи сили, познати на света.

Благоуханен ветрец подухна от спокойното море. Провлачи се по плажа и отново се понесе към морето, чудейки се къде да отиде след това. В луд изблик той се върна към плажа. Понесе се обратно в морето.

— Надявам се, че не са хубави новини — измърмори Зипо Биброк 5/108, — щото не мисля, че ще мога да ги понеса.

— Твоето Крикитианско решение беше приложено днес — каза момичето пищно. Нямаше нужда да казва такова важно нещо пищно, но тя продължи и го направи някак си, защото беше такъв ден. — Чух го по радиото — каза тя, — когато се върнах в кораба за маслото.

— Ъх ъх — промърмори Зипо и положи глава обратно на скъпоценния пясък.

— Нещо се е случило — каза тя.

— Мммм?

— Точно след като Бав-временният плик е бил заключен каза тя и спря за момент, за да си втрие малко Куалактинска есенция, — Крикитиански боен кораб, който смятали за унищожен, показал, че в края на краищата се бил изгубил. Появил се и се опитал да открадне Ключа.

Зипо бързо седна.

— Хей, какво? — попита той.

— Всичко е наред — каза тя с глас, който би свалил Биг Бен, — очевидно е била кратка схватка. Ключът и бойният кораб са били дезинтегрирани и разпиляни в пространствено-временния континуум. Явно са загубени завинаги.

Тя се засмя и сложи още малко Куалактинска есенция на връхчетата на пръстите си. Отпусна се и легна назад.

— Направи това, което направи преди секунда-две — промърмори той.

— Това ли? — попита тя.

— Не, не — каза той, — това.

Тя опита отново.

— Това ли? — попита отново.

— Уиииииилаааааах!

Отново трябваше да сте там.

Благоуханният ветрец отново се понесе от морето.

Един магьосник се разхождаше по плажа, но не беше потребен никому.