Животът, Вселената и всичко останало

ГЛАВА XXI

Най-дългото и най-разрушителното парти, правено някога, е сега в четвъртото си поколение, и все още никой не споменава нищо за напускане. Веднъж някой си погледнал часовника, но това било преди единадесет години, и оттогава насам няма последователи.

Бъркотията беше изключителна, и трябваше да бъде видяна, за да може да се повярва, но ако не се нуждаете специано от това, не отивайте да я видите, защото няма да ви хареса.

Наскоро имаше няколко взрива и просвятвания в облаците и съществуваше теория, че това е битка между флотите на няколко конкурентни компании за почистване на килими, които са се носили около нещото като лешояди, но не трябва да вярвате на нищо, което чувате на партита, и особено на неща, които чувате точно на това.

Един от проблемите, и то такъв, който очевидно щеше да се задълбочава е, че всички хора на партито са деца, или внуци, или правнуци на хората, които първоначално не са си отишли, и заради всичките неща около селекционираните видове и регресивните гени и т. н. това означава, че сега всички хора на партито са или абсолютно фанатични купонджии, или ломотещи идиоти, или все по-често — и двете едновременно.

Така от генетична гледна точка всяко следващо поколение е все по-малко подходящо да си отиде, отколкото предишното.

Така че в операцията се намесват други фактори, като например „свършване на пиенето“.

Сега, заради някои неща, които бяха се случили и приличаха на добри идеи навремето (и един от проблемите с партито, който винаги беше на дневен ред, е че всички проблеми които приличат на добри идеи на партита, продължават да приличат на добри идеи), тази идея като че ли е изминала дълъг път.

Едно от нещата, които приличаха на добри идеи на времето, беше че партито трябваше да лети — не в нормалното състояние, в което партито лети, а буквално.

Една нощ, много отдавна, група пияни астроинженери от първото поколение запълзяха около сградата, копаейки това, закрепяйки онова, халосвайки много здраво другото, и когато слънцето изгря на следващата сутрин, беше стреснато да се види огравящо здание, пълно с щастливи пияни хора, които сега се носеха като млада несигурна птица над върховете на дърветата.

Не само това, но летящото парти успя и да се въоръжи много тежко. Това беше с цел да бъдат сигурни, че победата ще е на тяхна страна при евентуално замесване в спорове с търговци на вино.

Преминаването от целовременно коктейлно парти към нападащо от време на време парти се извърши с леснота и направи много за добавянето на допълнителен интерес и размах към цялата тази афера, от което тя много се нуждаеше в този момент заради ненормалния брой пъти, в които оркестърът беше изсвирил всички номера, които знаеше.

Те плячкосваха, те нападаха, те държаха цели градове в плен за откуп от пресни количества пилешки бисквити, плодове от авокадо, резервни ребра, вина и алкохолни напитки, които сега се доставяха от реещи се танкери.

Проблемът със свършването на пиенето обаче все някой ден щеше да дойде на дневен ред.

Планетата, около която те се носеха, не беше вече планетата, около която те започнаха да се въртят поначало.

Тя беше в лошо състояние.

Партито беше нападало и атакувало ужасни голяма част от нея, и никой не беше успял да отвърне на удара поради изригващия и непредсказуем начин, по който то се клатеше в небето.

Беше дяволско парти.

Също така е и дяволско нещо, в което да си удариш кръста.