Животът, Вселената и всичко останало

ГЛАВА XXVIII

Междувременно на повече милиони мили, отколкото умът може удобно да заобиколи, Зейфод Бийблброкс отново изпадаше в настроение.

Той беше поправил кораба си — а това означаваше, че беше наблюдавал с тревожен интерес сервизния робот, който го беше направил вместо него. Той сега отново беше един от най-мощните и необикновени кораби, които съществуват. Той можеше да отиде навсякъде, да направи всичко. Той се позанимава с една книга и после я изхвърли. Беше я чел преди.

Той отиде при комуникационния възел и отвори един спешен високочестотен канал.

— Някой да има пиене? — попита той.

— Това спешен случай ли е, некадърнико? — изпращя един глас през половината Галактика.

— Имаш ли някакви миксери? — попита Зейфод.

— Отиди да яхаш комета.

— О’кей, о’кей — каза Зейфод и затвори канала. Той въздъхна и седна. Изправи се и се разкара до екрана на компютъра. Малки топчици започнаха да се гонят по екрана и да се изяждат една друга.

— ПОУ! — каза Зейфод. — Фрииоооо! Пот пот пот!

— Привет на всички — бодро каза компютърът след около минута. — Резултатът ви е три точки. Предишният най-добър резултат е седем милиона петстотин деветдесет и седем хиляди двеста и …

— О’кей, о’кей — каза Зейфод и отново изчисти екрана.

Той пак седна. Поигра си с един молив. Това също започна бавно да губи обаянието си.

— О’кей, о’кей — каза той и въведе своя и предишния резултати в компютъра.

Корабът му направи петно във Вселената.