Гордост

ГЛАВА 11

Ръката на Лорън трепереше, докато си слагаше червилото и нанасяше руж върху скулите си. Хвърли поглед към часовника си — Джим щеше да дойде след петнайсет минути. Тя се приближи към едно от крилата на гардероба и извади дълга официална рокля от шифон — тоалета, на който днес следобед най-накрая се бе спряла, след като първо изпробва всичките си нови вечерни рокли, с които се беше сдобила.

Докато дърпаше ципа на роклята си и обуваше елегантните сандали, тя си помисли, че след като вече знае какъв безскрупулен, подъл и нагъл мръсник е Ник, не би й хрумнало дори да го намери за привлекателен. Въпреки това обаче заради накърнената си гордост искаше да изглежда добре тази вечер.

Затвори гардероба и се отдръпна назад, за да се погледне в цял ръст в огледалните врати.

Направи усилие да се зарадва на външния си вид, но не успя. Не и преди срещата си с мъжа, който успя така лесно да я прелъсти, а след това й предложи да му се обади, ако забременее; мултимилионера, когото беше поканила на обяд и щедро му предлагаше да плати всичко, което си избере от менюто.

Като се имаше предвид колко подъл и циничен беше Ник, изглеждаше направо невероятно, че тогава не я остави да плати скъпия обяд, мислеше Лорън, докато се ровеше из кутията си с бижута, за да намери скъпите златни обици, останали й от майка й.

Спря се за миг и се замисли как да се държи с Ник тази вечер. След случилото се той сигурно очакваше да я види обидена и сърдита, но тя нямаше намерение да му достави това удоволствие. Щеше да го накара да почувства че техният уикенд в Харбър Спрингс не е бил нищо повече от едно приятно приключение, точно както явно го е приемал и той. В никакъв случай не биваше да се от нася към него студено, защото така щеше да му покаже, че още изпитва чувства към него. Трябваше да се отнася към Ник непринудено и любезно — също както би се отнесла към портиера или пазача на входа.

Това вече наистина щеше да го вбеси, мислеше Лорън, продължавайки да търси обиците на майка си.

Но къде ли бяха изчезнали, почуди се малко стреснато тя миг по-късно. Невъзможно беше да ги е загубила — винаги се бе отнасяла така внимателно с тях. Те бяха единственото, което й беше останало от майка й. Спомни си, че ги носеше на партито в Харбър Спрингс… на следващия ден беше с тях в „Заливчето“. А през онази нощ в леглото Ник я целуваше по ухото, после махна обиците й, за да не му пречат…

Обиците на майка й бяха останали в леглото на приятелката му!

Лорън се подпря на тоалетката, обзета от гняв и болка. Приятелката на Ник сигурно сега носеше обиците на майка й.

На входа се позвъни. Лорън се изправи стреснато. После си пое дълбоко дъх, слезе долу и отвори вратата. На прага стоеше Джим, облечен в елегантен костюм.

— Заповядай, влез — промълви младата жена. Той пристъпи във фоайето и тя добави: — Само да си взема чантичката и можем да тръгваме. Или може би първо ще пийнеш нещо?

Тъй като не й отговори веднага, Лорън се обърна:

— Случило ли се е нещо?

Погледът му се плъзна по съвършените й черти и по лъскавата коса. Той огледа с възхищение младата жена.

— Доколкото виждам, не — отвърна й с усмивка.

— Искаш ли да пийнеш нещо? — повтори въпроса си тя, изненадана, но не и обидена от неговото нескрито мъжко одобрение.

— Не, освен ако ти самата не се нуждаеш от това преди срещата с Ник.

— Не ми е нужен никакъв кураж. Този човек не означава нищо за мен.

Джим я стрелна с развеселен поглед, когато я поведе към тъмнозеления си ягуар.

— Доколкото разбирам, решила си да го убедиш, че вече не проявяваш никакви симпатии към него, така ли?

Лорън със смущение усети, че не можеше да заблуди Джим… но пък той вече я беше видял да плаче.

— Точно така — призна си тя.

— В такъв случай… — Джим превключи скоростта и те полетяха стремително по магистралата — … макар да не си ме питала, аз все пак ще ти дам един съвет. Защо в началото просто не си побъбриш няколко минути с него за партито или за твоята нова работа, след което — с много, много чаровна усмивка — да му се извиниш и да отидеш при някой друг… например при мен, ако съм наблизо, а аз непременно ще се старая да бъда около теб.

Лорън се обърна към него и му се усмихна признателно.

— Благодаря ти — каза, после се отпусна. Почувства се спокойна и уверена.

Когато обаче вратите на асансьора се разтвориха пред изискания, въртящ се ресторант на осемдесет и първия етаж, Лорън хвърли поглед към събраните хора, които се разхождаха насам-натам, и напрежението й нарасна. Тук беше и самият Ник.

Отидоха до бара, където Джим поръча напитките им, и тя предпазливо се огледа. Миг по-късно погледът й попадна на Ник…

Той стоеше в другия край на ресторанта и се смееше. Сърцето й се разтуптя, докато го наблюдаваше. Забеляза всяка една до болка позната подробност у него. И чак тогава обърна внимание на красивата блондинка, която го гледаше, усмихваше му се и фамилиарно го държеше за ръка.

Остра болка преряза Лорън. Това беше Ерика Морган, а великолепната й кремава рокля беше същата, която Ник бе изпратил на Лорън в Харбър Спрингс…

Тя рязко отмести погледа си и се обърна към Джим, но напрегнатото изражение, с което той самият наблюдаваше красивата блондинка, накара Лорън да застине. Върху лицето му бяха изписани гняв, мъка и копнеж — същите онези чувства, които тя самата изпита миг преди това, докато гледаше Ник. Явно Джим беше влюбен в Ерика.

— Заповядай, това е твоето питие — каза накрая той и й подаде чашата. — Време е за нашето малко представление.

С горчива усмивка я хвана под ръка и я поведе към Ник и Ерика.

Лорън го спря.

— Нали не е нужно веднага да се втурваме при тях? Щом Ник е домакинът, негово е задължението да се погрижи да поздрави всички гости.

Джим се поколеба, после кимна:

— Добре, ще ги накараме те да дойдат при нас.

През следващия половин час, докато обикаляха между гостите, Лорън все повече се убеждаваше в правилността на своя извод за Джим и Ерика, както и в това, че нейният шеф се опитваше да накара Ник и Ерика да ревнуват. Всеки път, когато другата жена поглеждаше към тях, той се усмихваше на Лорън или пък се шегуваше. Тя се включи в играта, опитвайки се да си придаде вид на човек, който се забавлява добре. Обаче беше наясно, че Ник изобщо не се интересува какво прави тя или пък с кого го прави.

Вече отпиваше от втората си чаша, когато Джим внезапно обви ръка около кръста й. Остана толкова изненадана, че дори не усети как той я стисна предупредително.

— Онези там — каза й с усмивка — са бордът на директорите: все богаташи и индустриалци. Мъжът отляво е бащата на Ерика, Хорас Моран. Фамилията е в петролния бизнес вече поколения наред.

— Горките хора, направо да ги съжали човек — пошегува се Лорън, като примигваше, за да го накара да се разсмее.

Джим я стрелна с предупредителен поглед, след което продължи:

— Мъжът до него е Крофорд Джоунс. Хората от семейството на Крофорд, както и от това на съпругата му са все в митницата.

— Толкова ли няма кой да им помогне и да ги освободи оттам? — продължи да се шегува младата жена.

— Няма наистина — точно зад гърба й прозвуча един до болка познат глас. — И Крофорд, и жена му са прекалено грозни, така че на никого не му се иска да ги гледа как се разхождат свободни и плашат малките дечица.

Лорън моментално се скова и едва успя да се обърне. Достатъчно й беше обаче да зърне ироничния блясък в сивите очи на Ник, докато очакваше нейната реакция, за да възвърне гордостта си. Успя да се усмихне и да му подаде ръка:

— Здравей, Ник.

Той пое ръката й.

— Здравей, Лорън.

Младата жена се обърна с усмивка към Ерика и Джим побърза да й я представи.

— Цяла вечер се възхищавам на роклята ви, Лорън — каза другата жена. — Изключителна е.

— Благодаря. — Без да поглежда към Ник, тя добави: — Аз също забелязах вашата рокля още в момента, в който влязохме. — После се обърна към Джим: — О, ето го и господин Саймън. Той цяла вечер търси начин да говори с теб, Джим. — Смело вдигна очи към непроницаемото лице на Ник и каза учтиво: — Бихте ли ни извинили, моля?

Малко след това Джим се спря да говори с един вицепрезидент, поради което Лорън трябваше да се оправя съвсем сама. Много скоро след това беше обградена от ласкателно голяма група мъже, които я гледаха с интерес и възхищение, и през останалата част от вечерта тя се стараеше да не поглежда към Ник. На два пъти съвсем неволно се обърна и срещна пронизителния му взор, но побърза да плъзне поглед точно покрай него, сякаш търсеше някой друг. След три часа обаче напрежението от това, че се намираше в едно помещение заедно с него, стана непоносимо.

Имаше нужда от малко усамотение, от няколко минути отдих от това непрекъснато усещане за неговото присъствие. Огледа се за Джим и го видя да стои близо до бара и да говори с група мъже. Лорън изчака за момент, докато привлече погледа му, след което леко му кимна с глава към плъзгащите се стъклени врати, които водеха към малкия вътрешен двор на ресторанта. Той също кимна.

Младата жена се обърна и се измъкна през вратата. Кадифеният мрак на нощта я обгърна, тя се приближи до ниската стена, ограждаща вътрешния двор, и се загледа в светлините на града. Беше успяла… беше постигнала целта си да се държи с Ник любезно и с безразличие. Сигурно е останал смаян от нейното поведение, помисли си Лорън.

Зад гърба й се чу тихото отваряне и затваряне на стъклените врати. Явно, че Джим идваше при нея.

— Е, как се справям засега? — попита тя.

— Справяш се прекрасно — насмешливо й отговори Ник. — Почти успя да ме убедиш, че съм невидим.

Ръката й затрепери така силно, че ледените кубчета в чашата й задрънчаха. Тя се обърна бавно, опитвайки се да се овладее. Напомни си, че трябва да се държи равнодушно и любезно, сякаш случилото се между тях не означава нищо за нея.

— Партито е добре организирано — отбеляза тя.

— Липсвах ли ти?

Лорън разшири очи с престорено простодушие.

— Бях прекалено заета.

Ник отиде до парапета, подпря се и се загледа в младата жена.

— Значи изобщо не съм ти липсвал, така ли? — попита с усмивка.

— Бях прекалено заета — повтори тя. — Пък и защо трябва да ми липсваш? В Мичиган все още имам достатъчно обожатели.

— Това да не би да е начин да ми кажеш, че сексът ти е харесал, след като веднъж опита с мен, и вече си… хм… успяла да обогатиш опита си?

Боже мили! Та на него му беше абсолютно все едно дали е спала с други мъже.

— След като вече имаш и други партньори за сравнение, аз къде се класирам? — продължи той.

— Ама че детски въпрос — отвърна тя.

— Права си. Хайде да тръгваме.

Той остави чашата си върху една маса, след което взе нейната и я постави до неговата, а после я хвана за ръка. Лорън така се замая от топлината на неговите пръсти, че не беше в състояние да разсъждава, докато я водеше към някаква скрита врата.

Когато Ник протегна ръка да отвори вратата, тя дойде на себе си и се отдръпна.

— Ник, искам да ти задам един въпрос и те моля да ми отговориш честно. — Той кимна и тя продължи: — След като заминах, а ти остана в Харбър Спрингс, мислил ли си някога отново да се видим… искам да кажа, да излезем заедно?

Погледна я съвсем спокойно.

— Не.

Тя все още беше зашеметена от отговора му, когато той отново протегна ръка, за да отвори вратата.

— Къде отиваме?

— В моя кабинет, или пък в твоя, няма значение.

— Защо?

Ник се обърна и я погледна:

— Твърде глупав въпрос за едно умно момиче като теб.

Лорън не издържа и избухна:

— Ти си най-наглият, егоистичен… — Спря, пое си дъх за да се успокои, след което напрегнато изрече: — За мен сексът не е нещо, което мога да правя безразборно и между другото, нещо повече, не харесвам хора, които мога това… хора като теб!

— Само допреди четири седмици ти харесвах, и то доста — припомни й хладно.

Тя се зачерви, а очите й гневно заблестяха.

— Допреди четири седмици те мислех за съвсем друг човек! Преди четири седмици изобщо не знаех, че си само един разпуснат, разглезен милионер и развратник, който си сменя любовниците като дрехите. Ти олицетворяваш всичко, което презирам у един мъж — безскрупулен си, развратен и безнравствен! Ти си един безмилостен егоист и ако знаех тогава какъв си всъщност, нямаше да те погледна дори!

Ник огледа разярената млада красавица и попита с опасно кротък глас:

— Но след като все пак си разбрала кой и какъв съм аз, вече не желаеш да имаш нищо общо с мен? Така ли?

— Точно така! И освен това ще…

Той я грабна в прегръдките си и впи устни в нейните Лорън загуби самообладание, обви ръце около врата му и се притисна към тялото му. Ник изстена и целувката му стана по-нежна, жадна и дълбока.

— Това е лудост — промърмори той. Всеки може да излезе и да ни види.

И тогава устните му внезапно се отдръпнаха. Той я освободи от прегръдките си и Лорън, останала без сили, се облегна на парапета.

— Ще дойдеш ли? — попита той.

Тя поклати отрицателно глава.

— Не, казах ти вече, че…

— Спести ми лекцията си за моя морал — сряза я с леден глас. — Иди си намери някой наивник като теб, за да се опипвате в тъмното и взаимно да си показвате как точно става, щом като това искаш.

Подобно на дълбока, прясна рана, чието кървене се забавя с няколко мига след нанасянето й, Лорън изпита блажена безчувственост към болката от неговите думи — изпита само гняв.

— Чакай малко — каза му, когато той отвори вратата. — Обиците на майка ми са в твоята любовница, приятелка или каквато там ти е Ерика. Забравих ги в нейното легло, в нейната къща, когато бях с нейния любовник. Вие сте си лика-прилика… аз не те искам. Искам си обаче обиците на майка ми.

Болката започна да прониква в нея като мъчителна, незатихваща скръб, която се изостряше с всяка следваща секунда, докато накрая гласът й затрепери:

— Искам да ми върнеш тези обици…

Стаята беше потънала в мрак, какъвто цареше и в душата на Лорън. Ник беше дошъл на партито с Ерика, но искаше да си тръгне с нея. Поне тази вечер сигурно желаеше по-силно Лорън. Може би беше много глупаво от нейна страна, че не го последва.

Тя ядосано се обърна по корем. Къде беше отишла гордостта й, чувството й за собствено достойнство? Как изобщо можа да й хрумне да има някаква мимолетна, мръсна връзка с този безочлив, безскрупулен развратник? Нямаше да мисли повече за него. Ще го прогони от ума си. Завинаги!