Гордост

ГЛАВА 20

Ник се облегна назад, докато наблюдаваше как Джак Колинс, Мери, Джим и Тони влизаха един след друг в кабинета му. Съгласи се на тази среща във връзка с Лорън само защото Джак настоя, че това било изключително важно за корпорацията в случай, че тя реши да заведе дело срещу тях.

„Да заведе дело за какво?“ — помисли си мрачно. Повече от всичко му се искаше точно сега да се намираше някъде другаде. Където и да било, но не тук. Те щяха да говорят за нея, а той трябваше да ги слуша. Вече цял месец, откакто нея я нямаше, но не можеше да я прогони от мислите си.

Все чакаше мига, в който ще вдигне очи и ще я види как влиза в кабинета му.

Миналата седмица беше изцяло погълнат от новия финансов отчет на корпорацията, когато една жена в чакалнята внезапно се разсмя. Смехът й прозвуча точно като на Лорън и той моментално скочи от стола си с мисълта да я предупреди за последен път да не се мярка пред очите му. Но когато излезе и видя, че това беше друга жена, сърцето му се сви.

Повтаряше си, че имаше нужда от почивка — от някакъв отдих, от някакво подходящо развлечение. Напоследък беше твърде напрегнат, защото се опитваше да я прогони от мислите си, като работеше до пълно умствено и физическо изтощение. Сега обаче всичко това щеше да се промени. След няколко часа отлиташе за Чикаго, за да присъства на една международна търговска среща — срещата, която напусна, за да тича след Лорън, и която сега се провеждаше повторно, за да може комитетът да приключи уреждането на сделката, тъй като тогава това стана невъзможно без неговия глас. В неделя, когато срещата приключеше, при него в Чикаго трябваше да дойде Вики и двамата щяха да заминат за три седмици в Швейцария. Три седмици, през които денем щеше да кара ски, а нощем да прави любов, щяха да разрешат всичките му проблеми. Освен това му беше безкрайно приятно, че щеше да посрещне Коледа отново в Швейцария точно както преди три години.

С кого беше прекарал коледните празници там преди три години? Помъчи се да си спомни.

— Ник — каза Джак Колинс, — мога ли да започна?

— Да — отсече той и обърна глава към прозорците. Колко ли време трябваше да мине, преди да успее да заличи спомена за онзи момент, когато Лорън плачеше в краката му? „Моля те, недей да правиш това с нас — ридаеше тя. — Аз те обичам толкова много.“

Въртеше златната химикалка между пръстите си и усещаше, че Тони го наблюдава сърдито, изчаквайки и най-малката възможност да започне да говори в защита на Лорън.

Но за каква защита можеше да става дума? Само защото Лорън беше италианка, Тони автоматично заставаше на нейна страна. Само защото беше така изумително красива, той оставаше сляп за нейната подла душа. Не можеше да го обвинява, защото и той самият се бе оказал толкова сляп и глупав. Лорън го беше пленила, очаровала и покорила. Още от първия миг, в който я видя, той остана омагьосан от нея, остана зашеметен от неудържимото, изгарящо желание, което изпита към нея…

— Давам си сметка — говореше Джак Колинс, — че Лорън Данър е доста неприятна тема за всички вас, но ние петимата, които сме в тази стая, се познаваме от много години, поради което не виждам причина да не си говорим открито и откровено, нали така? — Когато видя, че никой не му отговори, той въздъхна. — Е, да, тя е твърде трудна тема за обсъждане и за мен самия. Разследването на нейния случай в известен смисъл беше мое задължение и ще ви призная, че то беше извършено доста некадърно. Младият мъж, който ръководеше проучването, докато аз се намирах в болница, е неопитен и прибързан. Ако оттогава насам не ми се беше наложило да влизам още два пъти в болница, щях да проуча проблема много по-рано Сега обаче, след като вече направих това, трябва да си призная, че все още не мога да дам оценка за тази жена. Вече разговарях с всеки от вас поотделно. Сега се надявам, че чрез общото ни събиране ще можем да разрешим някои от противоречията, които продължават да ме притесняват. Навярно всеки от вас държи някаква част от пъзела и днес ще можем да ги съберем в едно цяло. Тони, в началото ще се обръщам само към Ник, Мери и Джим. Ще те помоля да не изказваш никакви мнения, докато не приключим.

Възрастният мъж присви нетърпеливо очи, но премълча и се облегна на едно от канапетата.

— Е, да започваме тогава — каза Джак, обръщайки се към Ник, Джим и Мери. — Доколкото разбрах от разговорите ни, вие и тримата вярвате, че Лорън Данър е подала молба за работа тук, защото е искала да ни шпионира за Филип Уитуърт. И пак тримата единодушно потвърдихте, че тя е извънредно интелигентна млада жена с изключителни умения по машинопис и стенография. Нали така?

Мери и Джим казаха „да“. Ник само кимна отсечено.

— Тогава следващият ми въпрос ще бъде такъв: защо една интелигентна, способна секретарка ще се провали на всички тестове, които са й били дадени, и ще твърди, че никога не е посещавала колеж, когато всъщност притежава магистърска степен, която ни показва, че тя е и талантлива пианистка? — Тъй като не получи отговор, той продължи: — И защо една интелигентна, образована жена, която иска работата, за да извършва шпионаж, ще направи едно от най-глупавите неща, които някога съм виждал: да напише в документа за постъпване, в графата за изброяване на предпочитаните работни места, длъжностите на президент и началник на отдел „Личен състав“. — Джак огледа лицата на своите слушатели. — Очевидният отговор е, че тя просто не е желаела да получи тази работа. Направила е всичко, което е било по силите й, за да бъде сигурна, че няма да й дадат работа, нали така? — Никой не отговори и той въздъхна. — Доколкото разбрах, тя тъкмо си е подала документите, когато срещнала Ник, който е ходатайствал за нея още същата вечер. На другия ден Джим разговарял с нея, при което госпожица Данър най-неочаквано решава да започне работа в „Синко“ и приема предложението на Джим. Защо?

Джим облегна глава назад.

— Вече казах на теб и на Ник онова, което чух от Лорън. Тя ми обясни, че срещнала Ник през онази вечер и приела работата, защото искала да работи близо до него. Каза ми още, че мислела, че той бил обикновен инженер, който работел за „Глобал“.

— И ти й повярва? — попита Джак.

— Как няма да й повярвам? — въздъхна отвратено той.

— Аз сам я видях как се разплака, когато откри кой всъщност е той. И пак аз съм идиотът, който й повярва, че Уитуърт бил неин роднина и макар да я молел да ни шпионира, тя никога нямало да го направи.

— Всъщност — каза Джим и присви устни — Уитуърт наистина е неин роднина. Аз направих справка и според фамилното родословие на Уитуърт, което е проследено около тринадесет години назад и записано в отделна книга, използвана най-вече в средите на снобите, членовете на семейство Данър са седми или осми братовчеди на Уитуърт.

Ник моментално потисна неудържимия изблик на радост, който го обзе в този миг. Обаче братовчеди или не, Лорън си оставаше любовница на Филип.

— Доколкото разбирам — каза Джак, като потриваше челото си така, сякаш имаше главоболие, — госпожица Данър всъщност не е искала да бъде назначавана като твоя секретарка, Ник. В действителност, както разбирам от Уедърби, тя е възразявала срещу тази идея.

— Така беше — отвърна през зъби Ник. Нямаше да издържи дълго на това.

— Ако наистина е искала да шпионира за Уитуърт — продължи упорито Джак, — защо тогава се е противопоставяла на идеята да бъде назначена при теб, когато това е щяло да й даде много по-голям достъп до поверителна информация?

Синклер взе една папка от бюрото си и започна да я чете.

— Не искаше да работи при мен, защото се бяхме скарали по един личен въпрос. Не искаше да спи с мен — добави той.

— Това изобщо не внася яснота в нещата — заяви твърдо Джак. — Ако сте се скарали, тя трябва да е била привлечена от възможността да си отмъсти, като работи при теб и те шпионира.

— Нищо около това момиче не изглежда ясно — обади се колебливо Мери. — Когато й разказах за майката на Ник, тя пребледня като…

— Нямам време за всичко това! — прекъсна ги рязко Ник. — Заминавам за Чикаго. Джак, аз мога да изясня всичко това с няколко изречения. Лорън Данър е дошла в „Синко“, за да шпионира. Тя е любовница на Уитуърт. Тя е лъжкиня и великолепна актриса.

Тони отвори устата, за да му възрази, но Ник заплашително изрече:

— Да не си посмял да я защитаваш пред мен, по дяволите! Тя ме остави да я представям на собствената ми майка и на втория ми баща! Стоеше там и ме гледаше как сам се правя за смях като пълен глупак, докато я запознавам със съучастниците й, единият от които е неин любовник! Тя предаде всички ни, не само мен. Тя е казала, на Унтуърт за Роси и така е накарала хората му да тръгнат да обикалят навсякъде из Казано, за да го открият. Тя даде на Филип информация за наши оферти, което ще струна на „Синко“ загубата на огромни печалби. Тя…

— Тя не е била любовница на Уитуърт — прекъсна го Джак, когато Тони ядосано скочи на крака. — Знам, че моят агент ти е казал така, но истината е, че макар апартаментът да принадлежи на Уитуърт, той я е посетил само веднъж — вечерта, когато е пристигнала, и то за около тридесет минути.

— Възрастта на моя втори баща сигурно вече ограничава възможностите му за по-продължително…

— Престани да говориш така за Лори! — избухна Тони. — Аз…

— Спести си излишните приказки, Тони — сряза го Ник.

— Няма да мълча повече! С Доминик чухме какво й каза Уитуърт, докато обядваха в моето заведение. Лори веднага го осведоми, че вие двамата ще се жените и че щяла да ти каже за роднинската си връзка с него. Веднага щом чу това, той започна да й обяснява как ти ще я помислиш за негова любовница, ще си помислиш също, че тя му е казала за Казано. Лори се разстрои и му заяви, че не е казвала нищо за Казано, както и че не му е любовница. После веднага го попита дали не се опитва да я изнудва. Той отговори, че просто правел сделка с нея. Каза й, че ще си мълчи, ако тя му даде информация за…

— И тя му даде тази информация — тросна се Ник. — При това само след час! Направила го е с намерението да продължи все така безочливо да ме лъже, докато накрая Уитуърт успее напълно да ме разори.

— Не! — изкрещя приятелят му. — Тя му каза, че по-скоро би умряла, отколкото да ти причини нещо лошо. Тя…

Ник удари с ръка по бюрото и скочи.

— Тя е една коварна кучка и лъжкиня. Не искам да знам нищо повече за нея. А сега се махайте от тука всички!

— Тръгвам си! — извика Тони. — Искам обаче да ти кажа само още нещо. Ти й причини такова страдание, на каквото никога не съм виждал да бъде подлаган някой. Ти я изхвърли на улицата без палто, без пари, без нищо, но обади ли се тя на Уитуърт? Не, тя прекоси осем пресечки в студа и дъжда, за да се свлече в ръцете ми. Ето защо ще ти кажа следното… отсега нататък ти не си в списъка на моите гости, Ник. Ако изобщо искаш да се храниш в моя ресторант, най-добре вземи Лори с теб!