Гордост

ГЛАВА 14

До края на седмицата Лорън работи много усърдно. Когато се връщаше след това у дома, мислеше за Ник и се притесняваше за финансовото положение на баща си. От болницата изискваха незабавно да плати половината от таксата. С болка си помисли, че ще й се наложи да продаде великолепния роял на майка си. Никак не й се искаше да се разделя с него. От друга страна, баща й не беше никак добре и ако му се наложеше отново да постъпи в болница, тя не можеше да рискува да го върнат само защото последната му сметка не е била платена.

Късно следобед в петък Сюзан Брук я спря в рекламния отдел.

— Следващата седмица, в четвъртък, е рожденият ден на Джим — каза й. — Ние тук си имаме нещо като традиция да се подарява на шефа торта. — После добави с усмивка: — Торта с кафе е идеалното извинение да се приключи работният ден с петнайсет минути по-рано.

— Добре, ще донеса торта — увери я набързо Лорън. После хвърли поглед към часовника си, пожела й приятна вечер и забързано се отправи към своето бюро. Филип Уитуърт я беше поканил на вечеря и тя не искаше да закъснява.

Докато пътуваше към апартамента си, за да се преоблече, обмисляше как да каже на Филип за сделката с Къртис. Това обаче я притесняваше. Преди да обвини някого, тя трябваше да е сигурна в онова, което всъщност знаеше. Хрумна й, че Филип би могъл да приеме новината за проекта „Роси“ като „ценна информация“ и да плати десетте хиляди долара, които й беше предложил, и следващия миг се възмути от това, че си е помислила подобно нещо. Реши да изпрати писмо до болницата и да им предложи три хиляди долара. Навярно щеше да успее да вземе такава сума на заем от банката.

По време на вечерята Филип я попита дали й харесва работата в „Синко“. Когато Лорън отвърна утвърдително, той попита:

— Чула ли си да се споменава някое от имената, които дадох?

Тя се поколеба за момент.

— Не, не съм.

Филип въздъхна разочаровано.

— Само след няколко седмици ни предстои да определим офертите за най-важните сделки, на които някога сме се спирали. Но преди това трябва да знам чрез кого изтича информацията в „Синко“. За мен е изключително важно да реализирам тези сделки.

Лорън моментално се почувства виновна, затова че не му каза за Къртис или за Роси. Никога досега не се беше чувствала толкова объркана, толкова разкъсвана между лоялността си към Филип и желанието да постъпи правилно.

— Казах ти, че Лорън няма да може да ни помогне — намеси се и Картър.

Тя не проумяваше как изобщо допусна да се замеси в подобна история. Побърза да се защити и каза:

— Още е твърде рано всъщност да имам някаква по-конкретна информация. Едва сега ме назначиха да работя върху някакъв специален проект на осемдесетия етаж, така че аз на практика не съм била на пълен работен ден в „Синко“ до вчера, когато Ник — господин Синклер — замина за Италия.

Щом спомена името на Ник, тримата Уитуърт видимо настръхнаха. Очите на Картър блеснаха развълнувано:

— Лорън, ти си фантастична! Как успя да накарат да те назначат при него? По дяволите, та ти ще имаш достъп до всякаква поверителна…

— Не съм успявала нищо — прекъсна го. — Там съм, защото случайно бях отбелязала в молбата си за работа, че говоря италиански, а на него временно му е нужна секретарка, която да го владее перфектно, за да работи върху един специален проект.

— Какъв е този проект? — попитаха в един глас баща и син.

Лорън погледна смутено към Каръл, която я наблюдаваше съсредоточено. После се обърна към двамата мъже:

— Филип, когато се съгласих да работя за „Синко“, ти ми обеща, че единственото, което ще искаш от мен, е да те информирам, ако случайно чуя нещо за някое от онези шест имена. Моля те, не ме питай за друго. Ако сега кажа това, няма да бъда по-различна от човека, който шпионира теб.

— Напълно си права, мила — съгласи се веднага той. Но час по-късно, когато Лорън си тръгна, Филип се обърна към сина си:

— Тя каза, че Синклер е заминал вчера за Италия. Обади се на онзи пилот, дето ти е приятел, и разбери дали ще може да открие какъв е бил маршрутът на полета му. Искам да знам къде точно в Италия е бил.

— Наистина ли смяташ, че това е толкова важно?

Баща му се загледа в чашата си с коняк.

— Очевидно, че Лорън го смята за много важно. Ако не беше така, тя щеше да ни каже за това без никакво колебание. — След кратка пауза добави: — Ако успеем да разберем къде е бил, искам да изпратиш дотам специална група, която да хване следата му. Подозирам, че работи върху нещо голямо.

Лорън хвърли поглед към термометъра от външната страна на прозореца, докато обличаше светложълт пуловер и панталони. Въпреки есенния слънчев неделен следобед и луксозно обзаведения си апартамент тя се чувстваше самотна и изоставена. Хрумна й, че ако отиде потърси подарък за рождения ден на Джим, това ще й осигури някакво занимание. Тъкмо се беше замислила какво точно да му купи, когато иззвъняването на входа я стресна.

Когато отвори вратата, тя зяпна с изумление мъжа пред себе си. С кремава риза и с ръждивокафяво велурено яке Ник изглеждаше толкова красив, че Лорън едва не се разплака. Насили се да изрече спокойно:

— Здравей. Какво правиш тук?

Той се смръщи.

— Да пукна, ако и аз самият знам.

Тя не успя да сдържи усмивката си:

— Обикновеното извинение е, че случайно си имал път насам и си решил просто да минеш.

— Как не се сетих? — пошегува се сухо Ник. — Е, ще ме поканиш ли все пак?

— Не знам — отвърна откровено тя. — Нужно ли е?

Той бавно плъзна поглед по тялото й, после се загледа в устните й и накрая се спря на очите й.

— На твое място не бих го направил.

И макар че дъхът й секна от нескритото желание в погледа му, Лорън все пак твърдо бе решила да се придържа към решението си да избягва всякакво лично обвързване с него. А ако се съдеше от начина, по който току-що я беше погледнал, причината да я посети явно беше много, много лична. С огромно нежелание тя отвърна:

— В такъв случай ще последвам съвета ти. Довиждане, Ник, и ти благодаря, че се отби.

Той прие решението й с леко накланяне на главата и Лорън твърдо си наложи да затвори вратата. Отдалечи се от вратата с натежали като олово крака, повтаряйки си, че би било лудост да го остави близо до себе си. Но когато стигна до средата на стаята, изведнъж се разколеба. Обърна се, хукна към вратата, рязко я разтвори и се блъсна в Ник. Той се беше подпрял върху рамката на вратата и гледаше пламналото й лице с многозначителна, доволна усмивка.

— Здравей, Лорън. Случайно имах път насам и реших да намина.

— Какво желаеш, Ник? — въздъхна тя.

— Теб.

Тя понечи да затвори вратата отново, но той протегна ръка да я спре.

— Наистина ли искаш да си вървя?

— В сряда вече ти казах, че изобщо не става дума за това какво искам и какво — не. Важното е какво ще бъде по-добро за мен и…

Младият мъж я прекъсна с усмивка:

— Обещавам, че никога няма да ти нося дрехите, няма да крада дневните ти пари, нито пък твоите приятели. — Лорън не се сдържа и се усмихна, когато той завърши: — А ако се закълнеш, че никога повече не би си позволила да ме наричаш Ники, няма и да те ухапя.

Тя отстъпи и му направи път да влезе, след което взе якето му и го закачи в шкафа. Когато се обърна, видя, че той се обляга на затворената външна врата, скръстил ръце пред гърдите си.

— Размислих обаче пак — ухили й се, — и смятам да оттегля едно от обещанията си. С удоволствие бих те ухапал.

— Ама че перверзен тип!

— Ела при мен и веднага ще ти покажа колко перверзен мога да бъда — покани я той.

Лорън предпазливо отстъпи крачка назад.

— В никакъв случай. Какво ще пиеш, кафе или кола?

— Каквото ти предпочиташ.

— Ще сваря кафе.

— Първо ме целуни.

Лорън го стрелна с поглед и влезе в кухнята. Докато приготвяше кафето, той стоеше на прага и я наблюдаваше.

— Достатъчна ли е заплатата, която ти давам, за да плащаш наема за този апартамент? — попита я.

— Не. Просто аз пазя жилището, в замяна на което пък те не ми искат наем. — Чу стъпките му и веднага се извърна към масата, за да постави чаши и чинийки.

— Липсвах ли ти? — попита Ник.

— А ти как мислиш?

— Добре. Колко ти липсвах?

— Днес да не би да си загубил самочувствие? — отвърна тя.

— Ами да.

— Така ли, защо?

— Защото бях повален от една двайсет и три годишна красавица и явно не мога да я прогоня от ума си.

— Много лошо — отбеляза Лорън, като безуспешно се опита да скрие радостта в гласа си.

— Нали — присмя се той. — Тя ми е като трън в очите като мазол на петата. Тази жена има очи на ангел, тяло, което ме опиянява, изразява се като професор по английски и има остър като скалпел език.

— Май ще трябва да благодаря.

Той плъзна длани по ръцете й, по раменете й и я при дърпа към себе си.

— Освен това — добави — аз я харесвам.

Той сведе глава и Лорън безпомощно очакваше да впие устни в нейните. Той обаче се насочи към шията и раменете й — топлите му устни погалиха всяко чувствително място, а после бавно тръгнаха към ухото й. Тя стоеше и трепереше. После той повтори:

— Целуни ме, Лорън.

— Не — промълви тя.

Той сви рамене и започна да целува другата й буза, след което се зае бавно да обхожда ухото й. Захапа възглавничката на ухото й и Лорън подскочи. Сякаш ток прониза и двамата.

— Господи! — промърмори Ник.

— Ник, моля те — прошепна немощно тя.

— За какво? Молиш ме да освободя и двама ни от това мъчение?

— Не!

— Не? — повтори и вдигна глава. — Ти не искаш да те целуна, да те съблека, да те любя?

Устните му бяха болезнено близо и Лорън гореше от желание да ги усети как се впиват в нейните. Вместо това той само приведе глава и лекичко ги докосна.

— Целуни ме — придумваше я дрезгаво. — Копнея за онази твоя целувка, която ми даде в Харбър Спрингс, за сладостта и топлината на тялото ти в моите прегръдки…

Тя се предаде с тихо стенание, плъзна длани нагоре по мускулестите му гърди и го целуна. Усети тръпката, която пробяга по тялото му, и стенанието миг преди да обвие ръце около нея.

Когато най-накрая той откъсна устни от нейните, тялото й гореше от желание и страст.

— Къде е спалнята? — прошепна й дрезгаво.

Лорън се отдръпна и го погледна. В сивите му очи гореше огнено желание. Тя си спомни последния път, когато беше погледнала тези настойчиви очи и се беше отдала на горещата му страст. Как я любеше в Харбър Спрингс, как я прегръщаше и я галеше така, сякаш не можеше да й се нарадва, как след това най-хладнокръвно я отпрати. За свой ужас и срам беше разбрала, че за него нямаше никакви задръжки да се люби нежно и страстно с една жена само заради чистото физическо удоволствие — без да изпитва емоционална привързаност към тази жена.

Сега я желаеше повече, отколкото в Харбър Спрингс и тя знаеше това. Усещаше го. Беше също почти убедена, че той изпитва към нея нещо повече от физическо желание, но нали и в Харбър Спрингс бе проявила глупостта да повярва на това. Този път искаше да е сигурна. Гордостта нямаше да й позволи да го остави да я използва пак.

— Ник — каза нервно, — мисля си, че ще бъде по-добре първо да се опознаем повече.

— Вече сме се опознали достатъчно — напомни й.

— Но аз имам предвид… бих искала да се опознаем по добре преди да… преди да започваме каквото и да било.

— Ние вече сме го започнали, Лорън — отвърна й с нетърпение в гласа. — И аз искам да го довършим. Ти също го желаеш.

— Не, аз… — Тя въздъхна, когато дланите му обхванаха гърдите й.

— Усещам, че ме желаеш страшно много — каза й. Ръцете му се плъзнаха надолу, сграбчиха я за бедрата и той я притисна към себе си. — Ти също можеш да усетиш колко много те желая и аз. При това положение какво още ни е нужно да знаем един за друг? Какво значение има всичко останало?

— Какво значение има всичко останало? — Лорън рязко се освободи от ръцете му. — Как изобщо можеш да ме питаш подобно нещо? Казах ти, че не съм в състояние да поддържам с теб само физическа връзка. Какво се опитваш да направиш с мен?

— Опитвам се да те вкарам в онази спалня там, за да можем да освободим болезненото напрежение, което се трупаше у нас в продължение на седмици. Искам да те любя цял ден. Или ако предпочиташ да ти го кажа още по откровено, искам…

— И след това какво? Искам да знам правилата, по дяволите! Днес се любим, но утре пак сме си само случайни познати и нищо повече, така ли? Утре, ако поискаш, можеш да се любиш с друга и на мене да ми е все едно, нали? Утре аз също мога да се любя с друг мъж и тогава на теб ще ти е все едно — така ли?

— Точно така — сопна се той.

Лорън разбра истината — както преди, така и сега той не изпитваше никакви чувства към нея. Само я желаеше повече. Изрече унило:

— Кафето е готово.

— Не кафето, аз съм готов — отвърна й грубо.

— Да, обаче аз не съм! — избухна тя. — Не съм готова да бъда твоя следобедна играчка през уикендите. Ако ти е писнало от мен, иди да си играеш с някоя, която умее просто така, между другото, да се забавлява с теб в леглото.

— Какво, по дяволите, искаш от мен? — запита я с леден тон.

„Искам да ме обичаш“ — помисли си Лорън.

— Нищо не искам — отвърна. — Просто си върви и ме остави на мира.

— Преди да си тръгна обаче, искам да ти дам един малък съвет — каза той със смразяващ тон. — Време е да пораснеш!

Лорън се почувства така, сякаш я беше зашлевил.

— Точно така, абсолютно си прав! Именно това ще правя. Още от днес започвам да раста и да правя това, което ме съветваш! Ще спя с всеки мъж, когото харесам. Но не и с теб. Ти си прекалено стар и циничен за моя вкус. А сега се махай веднага оттук!

Ник измъкна от джоба си малка кутийка и я пусна на кухненската маса.

— Имах да ти връщам чифт обици — заяви и бързо излезе от кухнята.

Лорън чу как външната врата се затръшна и с разтреперани пръсти взе кутийката. Очакваше, че вътре ще намери малките златни халки на майка си, но вместо тях видя блестящи перли, които изглеждаха като две големи, сияйни дъждовни капки. Тя рязко затвори кутийката. Коя ли от неговите приятелки ги беше загубила в леглото му? А дали пък това не беше „подарък“ за нея от Италия?

Грабна чантата си и един пуловер и побърза да излезе. Щеше да обиколи магазините, за да потърси подарък за рождения ден на Джим, и така щеше да забрави за изминалия един час. Ник Синклер нямаше да я преследва по вече. Трябваше да го изтрие от ума си. Тя дръпна най-долното чекмедже и се загледа в красивия пуловер, който беше изплела за този… този негодник!

Лорън го извади от чекмеджето. Джим носеше почти същия размер като Ник и сигурно щеше да му хареса много. Ще му го подари на него, реши тя въпреки острата болка, която изпита.